www.lawyer-bulgaria.bg

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор зОтговорност превозвача превоза доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност  са следните обстоятелства :

  • недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
  • последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно  Заявката.

Ако срок  за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен,  60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. Отговорност превозвача превоз

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки. Отговорност на превозвача

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

Кой се разпорежда със семейното жилище ?При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.

Покупка на ателие в сграда

В практиката от последните години рязко се увеличиха запитванията за жилища, тип „ателие“. Възникна въпрос за какво се следи при покупка на ателие в сграда ?

Чисто практически съществуват известни различия между класическият „апартамент“ и обособеното жилище, наричано „ателие“

Уредбата на ателие в сградите е съгласно чл.38, ЗУТ, както и съгласно чл. 98 Наредба № 7 от 22.12.2003г.

Голяма част от работата на всеки адвокат по недвижим имот предвижда изследване на нормативната база.

Там обаче липсва легално определение за жилище  тип „апартамент“ Покупка на ателие в сграда ?

Жилището е съвкупност от помещения и пространства, обединени функционално и пространствено.

Какво представлява „жилище“ според закона ? 

В законодателството не съществува легална дефиниция за „ателие“.

За разлика от това определението за „жилище“ е  съгласно § 5 ДР на ЗУТ.

Към класическият модел жилище, тип „апартамент“ е задължително „складово помещение“.

Характерна особеност при покупката на ателие, е че същото може да е извън границите на самото жилище.

В площта на жилището следва да се включат и обслужващите помещения като бани и тоалетни.

В останалите, прилежащи жилищни помещения могат да са функционални и пространствено свързани.

Самите жилищни площи и прилежащи помещения като кухни и бани следва да имат и светли отводи прозорци.

Разликата между апартамент и ателие ?

При покупката на ателие е нормално да няма обособени функционално помещения, да няма мазе или килер.

Разположението на ателиетата, както и на жилищата, е допустимо само в надземните жилищни етажи на една сграда.Покупка на ателие в сграда

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУТ в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж да се разполагат гаражи или места за паркиране.

Жилището и ателието могат да се разполагат в подпокривното пространство – чл. 102, ал. 2 Наредба 7/2003г..

Големямата разлика, която обуславя съществуването на ателиетата бе липса на изискване за паркомясто.

Някои от жилищата апартаменти“ по проект не отговарят на законовите изисквания за жилище, се наричат „ателие“.Покупка на ателие в сграда ?

С приемането Наредба за ателиетата и жилищни обекти е предвидено осигуряване на паркомясто или гараж.

Следващо различие между двата вида жилище се състои в наличието и изискването за т.нар. паркомясто.

Основно изискване за издаване на разрешително за жилищна сграда беше да има осигурени паркоместа за всяко жилище.

Според ЗУТ за жилищната сграда и прилежащите в нея самостоятелни обекти следва да се осигурят паркоместа.

Въпрос на организация и площоразпределение на строителя е как ще бъдат разположени те

Дали това ще стане с открит или подземно разположени в закрити паркинги или с гаражи на партера, зависи от архитектурния проект.

Същественото според архитектурния проект е тези обособени паркоместа да съответстват на броя жилищата, тип“апартамент“Покупка на ателие в сграда ?

През този период до 2017г. липсваше изискване за прилежащи паркоместа при покупката на ателиета.

Причината, изградените през този период жилища като апартамент,  без осигурено място за паркиране

Чисто икономически търсенето на жилища с малка площ доведе до увеличение на техният брой

Стигна и до увеличаване на броя на ателиетата в сградите, а се намали броя на паркоместата.

При сделките с жилищата ателие се очертаха и др. особености, като липса на складово помещение.

Основните прилежащи помещения като мазе, таван или килер са задължителни, за да бъде признат имота за обитаемо апартамент.

Натиск за печалба, места и гаражи знакара предприемачите да ползват сутерените за гаражи и подземни паркинги.

А жилищата без складови помещения по архитектурен проект се превърнаха в ателиета.

Някой проекти, които не покриват нормативното изискване за изложение, веднага се превръщат в ателиета.Покупка на ателие в сграда

Какво представлява ателието ?

При нарушение, кметът на съответната община или началник  на РДНСК издават мотивирана заповед.

С нея се забранява използването на съответните имоти и се „разпорежда тяхното освобождаване

Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно“.

В случай,че се нуждаете от информация, се обърнете на телефон +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Що е „обратно писмо“ ?

В практиката по сделки все по-често се среща понятието обратно писмо. Именно поради това е нужно да се изясни понятието на термина „обратно писмо.“

Терминът обратно писмо (contrа lettеr), разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор.

Този документи служи за пълно разкриване на симулацията, поради което свидетелските показания са недопустими.

За „начало на писмено доказателство“ се приема документ, изходящ от една от страните по делото.

Целта е да се удостовери нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията по сделката е вероятна.

Определение за обратно писмо Що е "обратно писмо" ?

Това е писмен документи, доказващ, че между страните по явната сделка е налице признание, че сделката не изразява действителните правоотношения и съществува друга прикрита сделка.

Когато ответник по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо.

За да съставлява документа „обратно писмо“, той следва да е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката, да

А/ изхожда от страните по нея и да съдържа всички елементи от съдържанието на прикрития договор;

Б/ Съдържа ясно изявление на страните, недвусмислено разкриващо симулативност на сделка.

в практиката няма значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор.

Когато „обратното писмо“ доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулация.

Обратното писмо служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните.

В този случай други доказателства не са необходими на позоваващата се страна. Затова е налице и богата съдебна практика, а именно: Що е "обратно писмо" ?

                    1. Съдебно Решение № 763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК;
                    2. Съдебно Решение № 19 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2013 г., III г. о.;
                    3. Съдебно Решение № 243 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2014 г., I г. о./

За тази сделка е налице привидността, което е ясно и категорично признато.

Това едностранно изявление не може да обвърже другите страни по договор, тъй като по този начин лесно би могло да се наруши правната сигурност, която се цели със съставянето на един документ.

Обратното писмо се приема за „писмено доказателство“ по  смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК, тъй като изхожда от насрещната страна по договора.

Когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо.

В този смисъл Обратното писмо (пълен обратен документ) е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията

Този документи съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения.

Следователно с него се преодолява забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК и без съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността.

В този смисъл е допустимо установяване на симулацията и със свидетелски показания /Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о./.

Изключение при доказване 

В този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство.

В тази връзка, предвид противоречието по възприетото от въззивния съд относно допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на сделка

Със свидетелски показания при наличие на писмено доказателство се доказва тази привидност, за която ВКС е приел за правилна съдебна практика, отразена в

  • Съдебно Решение №437/22.07.2004 г. по гр.д.№907/2003 г. на І г.о. ВКС,
  • Съдебно Решение №27/10.03.2005 г. по гр.д.№1147/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС,
  • Съдебно Решение №646/14.03.1963 г. по гр.д.№ 364/1963 г. на І г.о. на ВС;

Частна жалба

В работата на съдилищата се стига до издаването на отделни актове за администриране на съдебният процес.

Това са Съдебните определения и Съдебните разпореждания.

Възможно е някой от страните да не е съгласна с постановеното от съда съдебно Определение или Разпореждане, особено що се касае за прекратяването на съдебното производство пред Районен или Окръжен съд. Частна жалба

Какво представлява частната жалба?

Съгласно текста на чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за частните жалби срещу разпорежданията на съда се прилагат разпоредбите на чл. 274-278 от Кодекса. Частни жалби могат да бъдат подавани:

1. Частна жалба, срещу  Съдебно Разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на делото.
2. Частна жалба, в случаите, изрично посочени в закона.

Когато разпореждането е постановено от второинстанционна съдебна инстанция, то подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Когато разпореждането е постановено от състав на ВКС, то подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на същия съд.

ВАЖНО : Не подлежат на обжалване с частна жалба разпорежданията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Частна жалба
Частна жалба
Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането и за нея се прилагат разпоредбите за въззивната жалба, а именно чл. 259, ал. 2–4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК.

След като приеме частната жалба, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. След изтичане на този срок жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното разпореждане.

Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното разпореждане, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по частната жалба може да спре производството или изпълнението на обжалваното разпореждане до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. Постановеното разпореждане по частната жалба е задължително за долустоящия съд. За производството по частната жалба се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Частна жалба срещу Определение, Разпореждане

Срещу издадени от страна на съда съдебни Определения страните могат да бъдат  т.нар. „частната жалба“ в конкретни случай.  Това са случаите, когато постановеното Съдебно Определение прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Най-често това са Съдебни Определения,  с които се прекратява и/или спира производството по делото.

Частни жалби се подават и срещу т.нар. Съдебни Разпореждания на съдилищата.  В голям брой от случаите частната жалба срещу постановени Съдебни Определения и Разпореждания се подават при условията изрично посочени в закона. (чл. 274 ГПК и сл.)

Важна подробност, която следва да отбележим е , че не подлежат на обжалване определения / разпореждания на съда по движението на делото (например за насрочване / отлагане на делото), както и такива, които са свързани с произнасянето по доказателствата.Частна жалба

За да се стигне до подаване на частната жалба срещу Определнията е важно да се спазят и правилата в закона – срок и форма. Самата частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на определението / разпореждането.

Ако се обжалва Съдебно определение с  частната жалба, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на самото открито съдебно заседание.

ВАЖНО : навреме подадената частна жалба НЕ СПИРА съдебното производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение / разпореждане, освен ако в закона не е предвидено друго.

Съдът получил подадената навреме частна жалба може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

За допълнителна информация или въпроси в частта относно подаване на частна жалба срещу Определение или Съдебно Разпореждане, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

С оглед на гореизложеното Ви Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.  Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е постъпил.

Възражения срещу АУАН

Често пъти хората ни търсят за да изготвим Възражения срещу АУАН

Защо е важно да реагирате правилно

Абревиатурата АУАН означава „ак­т за установяване на административно нарушение“

Това представлява формален документ, с който компетентен орган констатира, че сте извършили нарушение.

Съставянето на АУАН стартира административнонаказателното производство.

В повечето случаи актът сам по себе си не налага наказание (глоба или лишаване от право)

Това е предпоставка за последващо наказателно постановление (глоба) от наказващия орган.

Затова е не винаги е важно да се подаде възражение срещу АУАН.

Понякога това ще подготви органа издал акта за обстоятелствата, записани в акта

Целта е да се опитате да възпрепятствате издаването на наказателно постановление.Шофиране без свидетелство за МПС

ЗАЩО НЕ СЕ подава възражение срещу АУАН

  • Възражението се подава пред органа, който е съставил акта за установяване на административно нарушение.

  • Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) урежда реда за образуване на административнонаказателно производство.

  • Срокове: обичайно възражението трябва да бъде подадено в тридневен срок от връчването на АУАН.

  • Възражението е самостоятелен процесуален способ за защита — то не е задължително, но неговото подаване може да укрепи позицията Ви в последващото производство.

  • Подаването на възражение не лишава правото ви да обжалвате наказателното постановление, ако такова се издаде, но ако го направите ще подготвите АНО за обжалването

Ситуации, в които се подават възражения

  • При съставяне на АУАН от органи като КАТ (напр. при управление на МПС без книжка, без гражданска отговорност и др.).

  • При проверки, в хода на които се твърди, че проверяваното лице няма необходимата документация, лиценз, разрешение за дейност — и на тази основа е съставен акт.

  • При обстоятелства, при които нарушителят счита, че фактите – посочени в акта – не отговарят на действителността, има процедурни нарушения при съставяне на АУАН (напр. срокове, свидетели, връчване).

Какво следва след съставен АУАН и възражението

  1. Съставянето на АУАН поставя началото на производство по ЗАНН.

  2. Органът, който е съставил АУАН, разглежда възражението и може да прекрати производството, ако установи, че нарушение няма или актът съдържа пороци.

  3. Ако не се прекрати, следва издаване на наказателно постановление (глоба и/или лишаване от право) — именно това постановление е обжалваемо пред съд.

  4. В процеса по обжалване на наказателното постановление се разглеждат фактите, изложени в АУАН и събраните доказателства

Може да се атакуват реквизитите на АУАН (напр. законовата разпоредба, наличието на свидетели, сроковете) като доказателства.

Правна помощ при АУАН 

  • Извършваме анализ на съставения АУАН — проверка на кои реквизити е спазено изискването на закона (напр. чл. 34 ЗАНН – срок за съставяне).

  • Подготвяме формално правилен образец на възражение — с ясно изразени доводи, приложени доказателства, правни аргументи.

  • Представляваме Ви пред административния орган при разглеждането на възражението.Възражение срещу АУАН 

  • Ако се издаде наказателно постановление — съдействаме при съдебното обжалване пред районен съд и при необходимост пред административен съд. (включително по реда на АПК).

  • Гарантираме бърза реакция, дискретност и професионален подход спрямо конкретния случай.

Защо да изберете нас

  • Нашият екип има опит в защита по административно-наказателни производства, включително такива, започнати с АУАН.

  • Предлагаме индивидуален подход — всеки случай е различен, ние подбираме аргументите и стратегията според фактическата обстановка.

  • Работим в срокове — подаването на възражението и защитата трябва да се случат навреме, за да се запази правото на защита.

  • Осигуряваме яснота относно процеса: какво следва, какви са етапите, какви са рисковете и шансовете.

Често задавани въпроси

Въпрос: Мога ли да подам възражение, ако вече е издадено наказателно постановление?
Отговор: Възражението касае АУАН – ако наказателното постановление вече е издадено, то се обжалва по свидетелски и процесуални правила. Подаването на възражение след акта не лишава правото на обжалване на постановлението.

Въпрос: Какъв е срокът за съставяне на АУАН?
Отговор: Ако нарушителят е известен, срокът е 3 месеца от откриването на нарушителя; ако не е известен — до една година от извършването на нарушението.

Въпрос: Актът за установяване на административно нарушение обжалваем ли е?
Отговор: Самият АУАН не се обжалва пред съд; може да се подаде възражение пред органа, който го е издал. Обжалване по съдебен ред е предвидено за наказателното постановление.

Контакти

Ако се нуждаете от правна помощ за подготовка на възражение срещу АУАН, свържете се с нас:
Тел: 0897 90 43 91 
Нашият екип ще Ви съдействаме бързо, професионално и дискретно – без излишно забавяне.

Замяна идеални части имот

Предмет на договора за замяна може да бъде и Замяна идеални части недвижим имот.

В практиката замяната на идеална част се предпочита пред нейната продажба, тъй като липсва ограничението на чл. 33 ЗС.

За разлика от договора за покупко-продажба, при замяната съсобственикът получава специфична насрещна престация.

иск за разкриване на относителната симулация

Това може да бъде право на собственост върху друга вещ, идеална част или ограничено вещно право.Замяна идеални части имот

Когато чрез договора за замяна се прикрива сключването на покупко-продажба, заинтересованите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на относителната симулация.

В този случай могат да искат изкупуване на прехвърляната идеална част въз основа на чл. 33 ЗС.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

Участниците в замяната притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

Сключването на договора ще доведе до промяна в обема на притежаваните от всеки заемател дялове

Често пъти се стига и до прекратяване на участието на някой от тях в съсобствеността върху една от общите вещи.Замяна идеални части имот

В случаите когато извършените прехвърляния водят до окончателното ликвидиране на съсобствеността, ще сме изправени не пред замяна, а пред договор за доброволна делба.

Сключването на този договор ще се подчинява на облекчената форма по чл. 34 ЗС.Замяна идеални части имот

Договорът за замяна може да има за свой предмет и идеална част от вещ, която се притежава по правило при условията на принудителна съсобственост.

Може да се уговори частите на сградата, които обслужват отделно притежавани етажи или част от етаж, да бъдат общи за лица, чиито помещения обслужват.

Постигането на подобна уговорка може да доведе до обособяването на няколко общности, в които участват различни етажни собственици.

До сключването на договор за замяна на идеална част от вещ, притежавана при условията на принудителна съсобственост, може да се стигне и при съпружеската имуществена общност.

Замяна на реални части от недвижими имоти

Предмет на договора за замяна могат да бъдат и реални части от недвижими имоти.

След отпадането на забраната за извършване на сделки с реални части от урегулирани недвижими имоти, последните могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки

За да бъдат обект на вещни права, поземлените имоти, предназначени за ниско жилищно застрояване, трябва да отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ.

Тъй като размерите на имотите с друго предназначение (нежилищно) и начин на застрояване (средно или високо) се определят с подробния устройствен план.Замяна идеални части недвижим имот

Прехвърлянията на реална част от един недвижим имот води до промяна на неговите граници и евентуално до обособяването на нов имот.

Това следва да бъде отразено в кадастъра, а в случаите когато имотът е урегулиран – и в съществуващия за него подробен устройствен план.

Договорът за замяна на реални части е често използван при урегулирането на съседни недвижими имоти.

В този случай законодателят е предвидил специфичен ред за извършване на договора за замяна, а именно :

  •       сключване на предварителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на участващите в него лица,
  •       подаване на заявление до общината за урегулиране на имотите, съгласно предвиденото в сключения предварителен договор
  •       одобряване на подробен устройствен план от съответните органи на общината,
  •       сключване на окончателен договор за замяна,
  •        отразяване на новите граници на вече урегулираните имоти в кадастъра.

Замяна на вещни права…….

Предмет на замяната може да бъде както правото на собственост върху вещите, така и ограничени вещни права.

Договорът за замяна може да води до прехвърлянето или учредяването на две или повече вещни права върху две или повече различни вещи.

Възможни са например замяна на право на собственост върху един недвижим имот срещу учредяването на право на строеж върху друг.

Допустимо е и замяна на право на строеж срещу прехвърляне на право на собственост върху вещ

Законът допуска учредяването на право на ползване на друга вещ.

Законът приема и прехвърляне на собствеността върху една движима вещ срещу учредяването на сервитутно право върху определен недвижим имот.

Въз основа на договор за замяна на вещни права се учредяват и т. нар. взаимни сервитути в полза на собствениците на съседни имоти.

Как се прехвърлят идеални части ?

Най-честият въпрос при сделки с наследствени имоти  е въпроса как се прехвърлят идеални части ?

В много от случаите наследниците трудно могат да се ориентират каква част от наследството притежават.  Някой от тях дори не са наясно как се прехвърлят и съответните идеални части от тези наследствени имоти.

Съгласно чл. 33 ЗС съсобственикът може да продаде своята идеална част от недвижим имот на трето лице само, след като представи пред нотариуса доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

В тези случаи нотариусите изискват нотариално заверена декларация от останалите съсобственици, че идеалните части са им били предложени за определената продажна цена, но те отказват да ги закупят и са съгласни трето лице да ги закупи.

Предложението за изкупуване от останалите съсобственици може да бъде отправено и чрез нотариална покана.

Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността, съсобственик има възможност да продаде своята част от вещта на трето лице, но след като я е предложил преди това за изкупуване на останалите съсобственици при същите условия.

В редица случаи се явява неудобно за съсобственика, който желае да се разпореди със собствената си идеална част по най-различни причини

В практиката често се сключва договор за дарение или замяна на идеална част.

Прехвърляне идеални части наследствен имот ?

Всеки един от отделните съсобствениците има право на разпореждане – дарение, замяна или евентуално продажба.Как се прехвърлят идеални части ?

Това тези съсобственици могат да се разпоредят само със своя дял от идеалните части. Как се прехвърлят идеални части ?

Тези съсобственици не могат да направят това с целият имот.  Всеки съсобственик може да заложи или ипотекира своя дял.

Законът въвежда легално ограничение при разпореждането на всеки съсобственик с неговия дял идеални части от недвижимия имот.

Съсобственикът не може сам да учредява ограничени вещни права – строеж, пристрояване и надстрояване, сервитути

Тези права не могат да се упражняват върху идеална част, а само върху цялата вещ.

В този случай, отделни разпоредителни действия с всички идеални части, съставящи недвижимия имот или вещ, ще настъпят след съгласие на съсобствениците.

В такива ситуации, резонен е въпроса за желанието на разпореждане или продажбата на идеални части на отделен съсобственик, при ситуация, в която останалите е трудно да бъдат открити или липсва желание за разпореждане с целия недвижим имот.

Как се продава недвижим имот с идеални части ?

Ако съсобственик желае да прехвърли или се разпореди със своя дял към трето лице, съсобственик е необходимо съгласие на останалите. Как се прехвърлят идеални части ?

Този съсобственик е длъжен да  предложи на останалите своите идеални част.

Това той следва да направи при същите условия и цена, за която ще продава на 3-то лице.

В декларация е нужно да се посочи цената, на която ще бъде извършена сделката.

Съсоственикът може да предложи на всеки един от съсобствениците, без да е длъжен да го предлага на всички.

При отказ на някой от съсоствениците, не е възможно да се осъществи валидна продажба към трето лице

Способ за разделяне на собствеността ?

За разделяне е необходимо да се пристъпи към други способи за прехвърляне – дарение, замяна на идеални части.

Разделяне се допуска чрез доброволна или Съдебна делба. С искова молба, всеки съсобственик може да поиска да се раздели имотът.

Той се изнася, чрез съдебна делба на публична продан, в случай, че са налице откази на съсобствениците за продажба на идеални части.

Задължително трябва да има писмени доказателства, които да удостоверят валидно направено предложение.

Съсоственика е нужно да представи на нотариус,при прехвърляне на идеални части от недвижимия имот офиициален отказ на отделните съсобственици за покупка на тази част, за да се пристъпи към официална продажба на идеални части от същият този недвижим имот.

Съсосбтвеника продавач декларира, чрез изрична писмена декларация, че никой от съсобствениците не  е приел предложението.Прехвърляне идеални части недвижим имот

Съдебната практика изобилства от случай, в които е налице множество пропуски и манипулации.

Голяма част от тях са умишлени действия на злоупотреба от съсобствениците,  представяйки фалшиви документи.

Защитата  на съсобствениците е чрез иск по съдебен ред, в указаният двумесечен срок от продажбата.

След преглед и подготовка на всички писмени документи, исковата молба се вписва, за да се обезпечат и защитят правата на трети лица.

Какво става с 3-то лице – купувач при уважаване на иска? 

Купувачът ще бъде отстранен. Законът посочва, че се прилагат правилата за евикция (съдебно отстранение).

Вариантите за прехвърляне на идеални части от недвижимият имот са дарение, договор за издръжка и гледане и замяна.

Следователно собственикът на идеална част от недвижим имот може да дари, сключи договор за издръжка и гледане или замени без съгласието на останалите съсобственици

Това той може да направи свободно без изискуемата декларация по чл. 33 ЗС.

Ако съдът уважи предявения иск, по силата на съдебното решение ищецът ще придобие идеалните части от имота.

Той обаче ще бъде задължен да заплати продажната цена на закупената идеална част.

Обичайно сумата е дължима на третото лице, което е закупило идеалната част и е заплатило за нея.

За допълнителна информация можете към нас на следния телефон + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

Мога ли да продам своите идеални части ?

Краткият отговор на въпроса е НЕ ! Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността (ЗС) съсобственикът може да продаде своята идеална част от недвижим имот на трето лице само, след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Мога ли да продам идеални части на съсобственик ?

Да, може да бъдат продадени идеални части на съсобственик, без да се налага спазването на процедурата по чл. 33 ЗС.

Кога се допуска продажбата на съсобствени идеални части ?

Съществуват изключения при които продажбата на идеални части е невъзможна. Законът сочи, че прехвърлянето на идеалната част от недвижим имот е възможно само при дялова съсобственост.

Мога ли да продам своя имот по време на брак ?

НЕ можете да продадете идеална част в условията на граждански брак, когато имотът е придобит по време на този брак. Ако имотът се притежава в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – единият съпруг не може да се разпорежда самостоятелно с идеалната си част. Причината е, че съпружеската имуществена общност е особена бездялова съсобственост. Това означава, че прехвърлянето на идеални части от имот в режим на СИО е възможно само съвместно от двамата съпрузи. В този случай обаче, ще възникне обикновена съсобственост между тях и третото лице.

Може ли съпруг да продаде идеална част от общ имот ?

Да може. За целта е нужно първо съпрузите прекратят режима на съпружеска имуществена общност,, и едва тогава всеки от тях ще притежава по 1/2 идеална част от имота, която ще може да прехвърля напълно самостоятелно и при спазване на особените изисквания на закона.

Какви разноски се плащат по делото ?

По делата пред Районен и Окръжен съд  се събират държавни такси. Възниква и въпроса какви разноски се плащат по делото ?

Завеждането на съдебно дело винаги е свързано с извършването на определени разноски.

Такива разноски съществуват и за двете страни по спора:

  • Ищецът (страната, която инициира производството) заплаща предварително държавна такса;
  • Ответникът (страната, срещу която се води производството) следва да поеме разноските за своята защита. Какви разноски се плащат по делото ?

Основно правило – страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Отговорност за разноски по делото

Отговорността за разноски е особен вид имуществена отговорност, която може да се реализира в хода на висящ съдебен процес

Така е посочена в практиката на ВКС (Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013, IV ГО).

Основанието на тази отговорност – т.е. фактическият състав от елементи, които следва да се проявят кумулативно

Целта е съдът да наложи съответните имуществени последици на отговорната страна.

Към кой момент следва да се присъдят разноските по делото ?

Първият белег на отговорността за разноски се ангажира само с Решението

С него приключва съдебното производство, като съдът е задължен да разгледа въпроса за разноските в рамките на този заключителен акт.

Според разпоредбите на чл. 78 ГПК, разноските следва да бъдат възложени на страната, която е загубила делото

Това е в ситуацията, освен ако в закона или по споразумение между страните не е предвидено друго.

При това възлагане, съдът е длъжен да обсъди подробно всички релевантни обстоятелства, свързани с претенциите за разноски, включително и доказателствата, предоставени от страните.

В този контекст, ОСГК на ВКС прие в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., че страната, която иска присъждане на разноски, следва да представи на съда списък с направените от нея разноски.

Списъкът трябва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В случай че страната пропусне да изпълни това задължение, тя губи правото да иска изменение на решението в частта му за разноските, което се потвърждава и от съдебната практика на ВКС.

Списъкът на разноските трябва да съдържа детайлно изброяване на всички разходи, които страната е направила в хода на производството и които счита, че следва да й бъдат възстановени.

Сред тези разноски обичайно влизат: платената държавна такса, внесените депозити за вещи лица, разходи за призоваване на свидетели, адвокатски хонорари и други подобни разходи, свързани с воденето на делото.

Страната може да включи този списък на разноските като част от исковата молба или, при въззивното обжалване, като част от жалбата, ако счита, че разходите й до този момент изчерпват направените разноски по делото.

Това предоставя процесуална гъвкавост на страните да предявят своите претенции за разноски в съответствие с развитието на делото.

В случай че страната не успее да предяви своите разноски в съответния момент или не предостави необходимия списък в срок, това може да доведе до сериозни последици, включително до отхвърляне на претенциите й за възстановяване на направените разходи.

Доказване на съдебните разходи

Доказването се отнася към основателността на искането за присъждането им.

Ответникът има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Но и ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска.

Ако предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, искът се оценява по конкретна формула. При исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор цената на иска се определя от Тарифа за държавните такси.

Съгласно Тарифа за държавните такси размерът на съдебната такса се определя върху една четвърт от данъчната оценка на имота.

Важна предпоставка за съдебното производство е плащането на държавна такса в размер на 4 %.

Как се определя държавната такса ?

Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и даване ход на делото.

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза.

Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.Какви разноски се плащат по делото ?

Общият принцип е че загубилата страна заплаща разноските на другата страна. Това се определя от съда със съдебния акт, с който делото приключва.

Загубилият делото, освен че е направил такива за своята защита в процеса, трябва да възстанови на спечелилата страна и всички нейни разумни и действително сторени разходи.

В Тарифата №1 е посочено по съответните граждански дела, дължимите съдебни такси.  Съгласно изискванията на закона (ГПК) цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

Размерът на цената на иска за парични вземания е сумата записана като искова претенция в исковата молба по делото.

При предявени съдебни искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е 1/4 от данъчната оценка

Лицето, решило да заведе гражданско дело, трябва предварително да разполага с определени средства и да е готово да ги инвестира в делото.

Отговорността е неговата гаранция, че ще си получи направените разходи, ако искът му е основателен.

В този случай, делото ще бъде водено с нужната професионална грижа от адвокат.

Цената по искове за съществуване, за унищожаване, разваляне, сключване на окончателен договор е стойността на договора,

Освен съдебните такси като разноски следва да се посочат и такси за вещо лице, определяне на гаранции по делата и др.

В случай на предявени съдебни искове по Договор за наем цената на иска е 4 % от наемът за една година.

При искове за периодични платежи за определено време тя е сборът на всички платежи.

По искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът за три години.

В повечето случай цената на исковете в гражданските производства се определят от ищеца.

Понякога цената на предявен иск, представлява затруднение за определяне.Какви разноски се плащат по делото ?

Същата се конкретизира приблизително от съда

По трудови дела, законът има възможност за освобождаване от плащане на съдебни такси.

Характерен пример за това са делата на работници, служители и членове на кооперации.

Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения.

В този случай държавните такси не са всички разноски по съдебно дело.

В някой случай ищецът не заплаща съдебни такси. Това с дела с искове за издръжка и искове, водени от прокурор.

Такси и разноски по делата не се внасят физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства.

Кой се освобождава от съдебни такси ?

Съдебното производство за освобождаване от такси се извършва по строго определен в закона ред.

Самото освобождаване от такси става след изрично съгласие от Председател на Окръжен или Районен съд.

Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване.

След като бъде одобрено освобождаване всички съдебни разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.

Кой плаща разноските по делото ?

Основно правило на разпределение на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото.

Загубилата страна е длъжна да плати

  1. държавната такса по делото,
  2. възнаграждението за адвокат,
  3. възнаграждения за вещи лица,
  4. разноски на отсрещната страна
Разноските се искат поотделно за всяка инстанция и могат да бъдат присъдени само от съда, който решава делото по същество.
Ако НЕ сте поискали присъждане на разноски, но не сте представили своевременно списък, разноски няма да Ви бъдат присъдени.
В случай, че сте представили само списък, но не и доказателства за извършени плащания, пак няма да Ви бъдат присъдени разноски.
Кантората съдейства активно при изготвянето на нужните писмени документи, пълномощни или удостоверения.

Какви са държавните такси?

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

... ако не бъде внесена държавна такса ?

В някои случаи може да се стигне до неизвършване на съответното действие от съда, за което се дължи такса. В други случаи може да се стигне до прекратяването на делото за ищеца или недопускане на насрещния иск – за ответника.

Кой плаща разноските по делото ?

Разноските представляват разходи, свързани с воденето на делото, които също се определят от съда. Най-често те биват депозити за съдебни експертизи, за разпити на свидетели, за особен представител, за гаранция и други. Последица от тяхното невнасяне най-често е неизвършване на съответното действие, за което не е внесен определеният от съда депозит. Разноските се понасят от страната, в чийто интерес е събирането на доказателството. При назначена съдебна експертиза, съдът няма да укаже на вещото лице да работи ако не се плати таксата за поставените задачи.

Може ли да се освобождава от съдебни такси ?

В определени в закона случаи* – когато задължението за такси и/или разноски към съда би създало невъзможност на страната да получи достъп до правосъдие, като: ищците по искове за издръжка; искове на работници, произтичащи от трудови правоотношения; исковете за вреди от непозволено увреждане от престъпления, за което има влязла в сила присъда или когато съдът признае, че лицето няма достатъчно средства да ги заплати.

Как мога да се освободя от такси или разноски?

с изрично искане до съда. До момента на приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, включително и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, съдът не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респ. да връща подадената искова молба или жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на такса. По молба на страната, като във всеки конкретен случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и здравословното състояние на лицето, подало молбата.

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя при които е налице погасяване иск за запазена част

Ако починалия наследодател се е разпоредил с покупко – продажба на имот приживе, наследникът не може да претендират за т.на.р запазена част.

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество

С това разпореждане не може да накърнява запазената част на наследниците – родителите, деца и внуци.

В случай, че наследодателят се е разпоредил с повече от разполагаемата част, наследник със запазена част може да иска намаляване.

Това се отнася за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение.

Определяне размер на запазена част .. Погасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца,внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При едно дете разполагаемата част е 1/3, а при две и повече деца – 2/3 е запазена част.

При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Оспорване на запазена част по съдебен ред ..

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част

Единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота

Наследодателят като купувач по сделката ще доказва, че не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество.

Производство пред Районен съд …. иск запазена част

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер може да иска намалението на завещание или дарение до обема на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява с иск пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Срок за запазена част .. от наследството…

В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен

Този срок се счита от откриване на наследството и упражняване правата на наследника по завещание.

В Постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС се разглежда въпроса от кой момент възниква правото на иск за запазена част

Приема се че упражняване права по завещание става и посредством мълчаливи или фактически действия на заветника.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част

Правото на иск по чл. 30 ЗН може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения.

Пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията