Срок застрахователно обезщетение

Все повече зачестяват случайте, в които един или друг застраховател не дава отговор на искането за изплащане на застрахвоателното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност.

Повечето хора не знаят какви са сроковете за изплащане на дължимото им застрахователно обезщетение и затова, сме длъжни да посочим, че съгласно чл. 18 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на моторни превозни средства, срокът за изплащане на застрахователни обезщетения е 15 календарни дни.

В Кодекса за застраховането е вписано, че застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

  1. Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
  2. Протокол за пътнотранспортно произшествие;
  3. Протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
  1. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или
  1. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

Често се случва законоустановените срокове да не бъдат спазени от застрахователните компании. Имайте предвид, че при предявена претенция пред застрахователя, той следва да Ви уведоми дали ще са необходими допълнителни документи в 15-дневен срок от предявяването на претенцията. Шестмесечният срок за произнасяне по претенцията е общ и включва времето за набавяне на допълнителни документи, в случай че са изискани такива.

Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

В Наредбата, посочена по-горе, касаеща имуществената отговорност на застрахователите по отношение на изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователни полици „Гражданска отговорност“ се посочва изрично, че „Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 6 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена“.

Изключения от правилото ……. 

В случая по валидно сключенио „Гражданска отговорност“ срокът за окончателен отговор от застрахователя е три месеца след като сте завели претенция. За това време трябва да получите отговор ще плати ли застрахователя и каква е сумата, определена като застрахователно обезщетение. При отказ застрахователната компания е длъжна да се аргументира защо не иска да плати. Обезщетение не може да бъде отказано и в случаите, когато представите двустранен протокол и не сте викали КАТ.

До 15 дни след като е получил всички доказателства застрахователят трябва или да плати, или да откаже, като задължително посочи каква е причината за отказа. Този срок важи за всички животозастраховки, за „Злополука“, „Заболяване“, „Автокаско“, имуществените, „Гражданска отговорност“ за автомобилите, асистанс полици, общата „Гражданска отговорност“, както и за финансовите – за кредити, загуби, правни разноски. Ако не са представени всички доказателства, застрахователят се произнася до шест месеца от завеждането на претенцията. Специално за автомобилната „Гражданска отговорност“ този срок е три месеца.

Чл.18 ал.2 предвижда, че когато в 15-дневния срок се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице.

В случаите, когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

Тълкуването може да бъде твърде относително, но се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането. Уловката е в думата „произнесе“.

Реално погледнато в определеният от Наредбата 15 дневен срок, застрахователят е длъжен да се произнесе дали ще плати или няма да плати, а не да извърши самото плащане на застрахователното обезщетение.

Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.

Т.е. застрахователя може да реши да не плаща, а да иска други доказателства и поради тези причини, законодателят е определил краен срок за завършване на цялата процедура.

Крайни срокове за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение ….Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

За сигурност на отделните потребители е законодателят е оставил и крайни срокове за изплащането на тези обезщетения.

Срокът за произнасяне от застрахователя с плащане на обезщетение или мотивиран отказ е 15 работни дни от предоставянето на поисканите от застрахователя документи.

Шестмесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя по застраховките, различни от „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е допълнително и изцяло ново правило, което касае само случаите, когато ползвателят на застрахователната услуга не е предоставил всички поискани от застрахователя документи, с които да се докаже основанието и размерът на застрахователната претенция. Този 6-месечен краен срок е въведен именно с цел по-добра защита на ползвателите на застрахователни услуги.

В този срок застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Предвиденият в закона окончателен 6-месечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 – дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице.

ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА …….

В случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава са два вида. Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане, а другият е лихвата за забава на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от закона срок. Тези два вида лихва съществуват независимо една от друга и могат да се кумулират – застрахователят един път плаща лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва и за собственото си закъснение.

Лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда специално от Кодекса за застраховането, а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на настъпване на непозволеното увреждане (в случая ПТП). В новия Кодекс за застраховането изрично е указано, че тя се покрива и изплаща от застрахователя.

ОБЖАЛВАНЕ ОТКАЗ ОТ ПЛАЩАНЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ…..

Застрахователните компании масово прилагат политика на издаване на шаблонни откази във връзка с постъпили щети. Така успяват да отсеят голяма част от по-малките щети, тъй като често на хората не им се занимава да си търсят правата и да ангажират адвокат – специалист по застрахователно право за изготвяне на възражение или за процесуално представителство по дела срещу застрахователни компании.

В случай, на получен отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета,  Ви съветваме да потърсите консултация с адвокат – специалист по застрахователно право, за да може да защитите правата си адекватно и да разберете дали има смисъл да се водят дела.

В случай на нужда от разяснение и помощ по застрахователни казуси, моля обърнете се към нас за повече информация на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Давностни срокове административно наказание

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който,  законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитор на задължение да иска съдебна защита за своето право по предвиденият в закона съдебен ред (погасителна давност).

Законът (*ЗЗД), свързва терминът „Давност“ с придобиване и получаване правото на собственост, както и други ограничени вещни права. В текстая на на чл.34, ал.1, ал. 3 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени и описани детайлни всички срокове, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган.

В случай, че е образувано административнонаказателно производство, то същото следва да се прекрати, в случай, че в срок до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от момента на извършване на нарушението не е бил съставен административен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Следва да посочим, че тези установени законови правила на давността са уредени в Закона за задълженията и договорите. Въпреки тяхното изрично посочване в гражданския закон, същите НЕ намират пряко приложение в административно – наказателното производство.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

В нашата практика, като адвокати по административни дела и съдебни процедури по оспорване на административни актове пред съответният административен орган или съд, погрешно се счита, че с изтичането на тригодишна давност, автоматично се погасяват публичните задължения на държавни органи и ведомства.

Причината за това е, че когато е налице ситуация с едно лице, което подлежи на административно наказателна отговорност, не се взима в предвид обособените специалните правила в закона (ЗАНН), които важат за производството по налагане на административните нарушения и наказания.

В съдебна фаза обаче ситуацията е различна. Тук – ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва, че при наличие на изрично посочени обстоятелства, които  изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на Наказателният Кодекс, доколкото общият закон – ЗАНН не предвижда друго.

В този случай, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателният Кодекс.

В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2017г., срокът за погасяване на административни наказания е две годишен за административно наказание „Глоба„. Нужно е да се посочи, че административното наказание „глоба“ е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно текстът на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

В този случай, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

ВАЖНО:  Давността се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно текстът на чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.82  ал.1.ЗАНН.

От друга страна, съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

А чл.171, ал.1 ДОПК,предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

Следва да отбележим, че веднага след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Въпреки всичко глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.

Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.

За допълнителна информация и обжалване на наложени административни наказания, спокойно можете да се обърнете към нас за информация или съвет на следният телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Цената в нотариален акт

В последните години масова практика е при сключването на Договори за покупка на имоти, в това число и Предварителни договори за продажба на имоти на етап незавършено строителство, т. е. без достигнат етап „груб строеж“ да не се декларира истинската цена.

Това крие доста рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на сделката, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, когато им се предлага да сключат окончателният нотариален акт или по данъчната оценка или при различни условия с анекс към Предварителният Договор, като  в такива случаи, Строителят продавач – издава фактура с включен ДДС само до този размер.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя, в ситуацията в която купувачът иска и настоява в бъдещият нотариален акт да се запише и посочи истинската цена, а строителят – продавач по сделката обикновено се съгласява само при условие, че договорената цена се увеличи с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, която ще бъде заплатена от купувача. Това автоматично променя цената на сделката и натоварва купувача с допълнителни разходи по сделката.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Във всички случаи данъчната оценка на идеалните части от правото на строеж и на обект в сграда на етап „груб строеж“ или 75% завършеност е по-ниска от тази на вече завършена сграда с Акт № 15 и разрешение за ползване.

По-висока цена по сделката води до по-високи разноски за данъци и такси по сключването и които традиционно се поемат от купувача.

Рискове при сделка с недвижим имоти са следните ……..

Всеки купувач е добре да премисли дали за него оптимална сделка е тази, която има най-малко разноски и ще му излезе сигурна и по-евтина (наред с извършването на престъпление чрез декларирането на неверни данни), или е тази, която:

  • създава повече сигурност в случай на съдебно отстранение;
  • служи като основа за обезщетение от продавача при развален договор или като връщане на даденото при недействителна сделка по правилата на неоснователното обогатяване;
  • прави съдебно неатакуема поради противоречие с морала договорения размер на неустойката;
  • дава по-добра възможност за обезщетение от гледна точка на евентуална имуществена материална отговорност на нотариуса като „удостоверен материален интерес“ по смисъла на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  • е по-благоприятна предвид данъчното облагане на дохода при последваща продажба (чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Имуществена отговорност на продавача по сделка

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в случай че трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, включва и претенциите на основание чл. 189, ал. 1, изр. 3 във връзка с чл. 191, ал. 1 предложение последно, във връзка с чл. 55 ЗЗД за връщане на платената продажна цена.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Много са случаите в който Строителят – продавач  смята, че разликата до пълния размер на продажната цена следва да бъде платена извън официалната сделка. За купувачите е добре да се знае, че в тяхна защита съществува право за присъждане на обезщетение за вреди по общия ред. То може да включва и разликата между записаната като заплатена цена и увеличената стойност на имота вследствие настъпилата промяна в пазарните условия към датата на съдебното отстранение, ако това бъде упоменато като клауза в бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имота.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Актуален е въпросът за платената реална цена по сделката, когато последната в крайна сметка не породи желаното правно действие. Хипотезите за това могат да бъдат различни: недействителност (унищожаемост, нищожност или относителна недействителност спрямо трети лица – например съпруг при разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност или кредитор с вписана възбрана).

По силата на чл. 34 ЗЗД при нищожност или унищожаемост на сделката страните си дължат връщане на даденото по нея, като чрез двустранна реституция се цели имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й (актуално е в този смисъл Решение № 1012 от 25.03.1959 г. по гр. д. № 539/1959 г., I г. о.).

ВАЖНО : НЕ забравяйте, че се дължи данък по ЗДДФЛ, ако между датата на покупка на жилищния имот и датата на неговата продажба не са изминали три години. (за справка чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ). Това може да повлияе при формирането на цената на имота.

За допълнителна информация или въпроси, оставаме на разположение на 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Държим да отбележим, че съществуват известни опасности при закупуването на ипотекиран имот, а именно, че е възможно да не го придобиете и да загубите парите си. Когато върху един имот са вписани повече от една ипотеки или възбрани, задължително се консултирайте с адвокат преди да плащате каквито и да било суми. 

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат. Всеки отделен въпрос, ще бъде разгледан внимателно и с оглед конкретната специфика на проблема, който е бил поставен за разглеждане пред кантората.

Отговор на искова молба

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последиците
от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела. Що се отнася за търговските дела, тук нещата са малко по-различни – ответникът има значително по-кратък срок за отговор, но този отговор е съпътстван от втора възможност по смисъла на чл. 373 ГПК да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на процесуално право на ответника в редовно учреден процес, с което същият
осъществява своята първоначална процесуална и материалноправна защита срещу предявения иск в определени рамки и обем, т.е. упражняването на  право на писмен отговор не изключва последваща отбрана на ответника срещу заявената искова претенция под формата на твърдения за нововъзникнали  или новоузнати факти и доказателства за тях, обжалване пред въззивна и касационна инстанция и др.

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда. С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и в
подобни случаи не следва да взема предвид това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване (чл. 64, ал. 1 ГПК).

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му, с което да бъде спазено условието за  неговото продължаване. Възстановяване на този срок е допустимо, но в ограничени случаи, тъй  като не се допуска възстановяване на изтекъл срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

 Преклудира ли се правото на отговор на ответника, ако пропусне срока за отговор по чл. 131 ГПК

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника – напр. становище по допустимост и основателност на иска, релевирането на правни
доводи, доказателствени искания за нововъзникнали или новоузнати факти и обстоятелства, обсъждане на доказателствената стойност на представените доказателства от ищеца.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

В случай, че ответната страна не се яви или няма упълномощен процесуален представител в открито и насрочено съдебно заседание за което е редовно призован, това ще даде значително предимство на ищцовата страна.

Именно тук ищецът може да поиска (отнася се за някой искови производства) по смисъла на чл. 238 ГПК да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, което ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото, за което съдът не е длъжен да се произнесе с мотиви по същество.

Друга неблагоприятна последница от т.нар. неподаване на писмен отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение, което е пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно – респ. с него ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист и пристъпи към следващият етап – образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на задължения или упражняване на съответните права.

Съществена последица от процесуалното бездействие на ответника и липсата на писмен отговор, се санкционират с окончателно преклудиране на възражението за местна подсъдност (чл. 119, ал. 3 ГПК), възражение за наличие на арбитражно споразумение
(чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА)17, оспорване постановява неприсъствено решение по изрично искане на ищеца, без да се мотивира по същество,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на следващо място, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Много малко са изключенията за оспорване на такова решение, като тези основания са изброени детайлно в чл. 240 ГПК, но разбира се много редки са случаите в които съдът удовлетворява искането за оспорване на неприсъственото решение при необичайни и непредвидени обстоятелства.

При осъществяване на защитата срещу предявения иск ответникът трябва да вземе становище и по обстоятелствата, на които се
основава искът (чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК). Това становище може да се изразява в отричане на съвкупността от факти и обстоятелства, твърдени като основание на иска, или до изтъкването на правни доводи относно релевантността на твърдяните от ищеца факти.

Подаването на писмен отговор срещу предявения иск представлява процесуално действие на ответника, извършвано в реализация на
гарантираното от закона право на процесуална и материалноправна защита в процеса, а така също и упражняване на самостоятелни права в едномесечния срок за писмен отговор или едновременнос неговото депозиране в съда.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Нашият законодател изброява самостоятелните процесуални права на ответника, които оказват съществено значение върху по-нататъшното развитие на производството.

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права – предявяване на насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице и предявяване на обратен иск срещу него (чл. 133 ГПК), както и за разпределение на разноските при привличане на трето лице със самостоятелни права върху вещта или сумата, предмет на делото (чл. 224 ГПК)

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу Вас или Ваш близък, фирма или дружество по ЗЗД иск, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.