декември, 2018 | Адвокат, Адвокатски услуги

Срок застрахователно обезщетение

Все повече зачестяват случаите, в които застраховател не дава отговор за изплащане на застрахователно обезщетение. Възниква въпроса за срока застрахователно обезщетение.

Какъв е срока за изплащане на обезщетение ?

В Наредбата гражданска отговорност се изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като представяне на всички документи за вредите, но не по-късно от 3 месеца от претенцията.

Застраховател не може да откаже да се произнесе по претенция за обезщетение по „Гражданска отговорност“ след представен констативен протокол за ПТП.

Често се случва законоустановените срокове да не бъдат спазени от застрахователните компании.

Имайте предвид, че при предявена претенция пред застрахователя, той следва да Ви уведоми дали ще са необходими допълнителни документи в 15-дневен срок от предявяването на претенцията.

Тримесечният срок за произнасяне по претенцията е общ и включва времето за набавяне на допълнителни документи, в случай че са изискани такива.

Изключения от правилото …….

В случая по валидно сключена „Гражданска отговорност“ срокът за окончателен отговор от застрахователя е 3(три) месеца след като сте завели претенция.

За това време трябва да получите отговор ще плати ли застрахователя и каква е сумата, определена като застрахователно обезщетение.

При отказ застрахователната компания е длъжна да се аргументира защо не иска да плати.

Обезщетение не може да бъде отказано в случаите, когато представите двустранен протокол и не сте викали КАТ.

15 дневният срок важи за „Злополука“, „Заболяване“, „Автокаско“, имуществените, „Гражданска отговорност“ за автомобилите, кредити, загуби, правни разноски.

Ако не са представени всички доказателства, застрахователят се произнася до шест месеца от завеждането на претенцията, а по отношение на „Гражданска отговорност“ срокът е три месеца.

Събиране на допълнителни документи…..

Тълкуването може да бъде твърде относително, но се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането. Уловката е в думата „произнесе“.

15 дневен срок е срок да се произнесе дали ще плати или няма да плати, а не да извърши плащане на обезщетение.

Т.е. застрахователя може да реши да не плаща, а да иска други доказателства и поради тези причини, законодателят е определил краен срок за завършване на цялата процедура.

Краен срок за застрахователно обезщетение ….

За сигурност на отделните потребители е законодателят е оставил и крайни срокове за изплащането на тези обезщетения.

В този срок застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявените претенции. Срок застрахователно обезщетение

ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА …….

В случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава са два вида.

Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане

Другият е лихвата за забава на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от закона срок.

Тези видове се кумулират – застрахователят един път плаща лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва и за своето закъснение.

ОБЖАЛВАНЕ ОТКАЗ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ …..

Застрахователните компании масово прилагат политика на издаване на шаблонни откази във връзка с постъпили щети.

Така успяват да отсеят голяма част от по-малките щети, тъй като често на хората не им се занимава да си търсят правата и да ангажират адвокат – специалист по застрахователно право.

С негова помощ ще Ви съдейства за изготвяне на възражение или за процесуално представителство по дело срещу застрахователя.

В случай, на получен отказ от застраховател Ви съветваме да потърсите консултация с адвокат – специалист по застрахователно право.

В случай на нужда от разяснение обърнете се към нас за повече информация на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg

21.12.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Заповед за незабавна защита

Достатъчно условие за образуване на производство по ЗЗДН е молба (искане) за издаване на заповед за незабавна защита

Тази молба следва да съдържат данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице.

В производството по ЗЗДН е предвидена сравнително бърза гражданска процедура за случаите на домашно насилие

Това е производство – съдебното администриране, но то наподобява бързото гражданско производство.

Какво представлява Заповедта ?

Разпоредбата на чл.18 от ЗЗДН предвижда прилагането на ускорена процедура за издаване на Заповед за незабавна защита.

Районният съд в рамките на съдебно производство, в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните, издава Заповед за незабавна защита

Тази Заповед се издава за срок до 24 часа от получаването на молбата или искането, която се връчва на страните и се изпраща служебно

Връчването се осъществява чрез служители на Районно полицейско управление по адрес на извършителя.

След като е издадена вече заповед за незабавна защита, с предвидените в която мерки е гарантирана сигурността на жертвата.

В този случай Районен съд насрочва открито съдебно заседание в срок до 30 дни.

Така, докато се издаде Заповед или съответно до отказа на съда за издаването й, интересите на жертвата са защитени и гарантирани с мерки по ЗЗДН.

Възможностите, които дава тази ускорена процедура, бързината и достъпността, с които лесно може да бъде постигната ефективна защита на пострадалото лице, са нейното голямо предимство.

Гъвкавостта и се изразява и в широкия кръг лица, различните мерки, които могат да бъдат предвидени в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай.

Особености на Заповедта

От друга страна, предвидената в ЗЗДН процедура е алтернатива, която не препятства жертвата да търси защита на своите права по наказателно правен ред.

В закона изрично е постановено, че отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.

Издаването на заповедта предхожда издаването на Заповед по чл.15 ЗЗДН и не е свързано с друго по вид съдебно производство.

Компетентен да издаде заповед за незабавна защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, или районният съд по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е потърсена защитата.

Заповедта за незабавна защита се издава до 24 часа от получаване на молбата или искането;

Кръг от лица попадащи в обхвата на ЗЗДН

Искане за издаване на заповед може да подадат следните лица:

– всяко лице, чийто живот или здраве са изложени на пряка и непосредствена последваща
опасност, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг;

лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете;

възходящ; низходящ; брат или сестра;
роднина по сватовство до втора степен;

настойник, попечител или приемен родител.

– директора на дирекция „Социално подпомагане“;
– брат или сестра, или лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице.

В случай на нужда от помощ, моля обърнете се към кантората за издаване на нужните документи на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как да потърсите защита при насилие у дома?

Домашно насилие представляват такива действия, когато един член на семейство, настоящ или бивш партньор се опитва да упражнява насилие или оказва психически тормоз върху другия партньор или член на семейството. Домашното насилие се извършва от и спрямо лица, които се намират в родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Може да се отнася за насилие на един от съпрузите спрямо другия, когато се намират в брачна връзка, родител върху дете, но също и на партньор върху партньор, когато лицата нямат сключен брак. Домашно насилие може да се наблюдава и при лица, които споделят общ дом, например между съквартиранти.

Какви форми има домашното насилие ?

Домашното насилие има различни форми на проява. Може да се изразява във физическо насилие, сексуално малтретиране, психическо малтретиране, заплашване, сплашване, икономическо лишаване, в това число и заплахи за насилие.

Как може да получите защита?

В зависимост от конкретния случай, лицето търсещо защита може да се обърне към различни институции. Когато жертвата се нуждае от налагане на спешни мерки за закрила, например при заплахи за убийство, нанасяне на побой, сексуално малтретиране и други, следва да се обърне към районното управление на МВР. Налагането на защитни мерки може да се осъществи и от районния съд по постоянния или настоящия адрес на жертвата,

Какви мерки за ограничаване на домашно насилие се прилагат ?

мерките, които може да наложи съдът са: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване. Изброените мерки се налагат за определен срок, чрез подаване на молба до съда.

В какъв срок може да се потърси помощ ?

Молбата до съда се подава до един месец от акта на домашно насилие. Това означава от датата на извършването на самото насилие над жертвата.

Как се доказва домашно насилие?

За да получи каквато и да е защита от съда при подаване на молба за налагане на мярка, лицето трябва да докаже, че е жертва на домашно насилие и върху него е осъществено действително такова. Човек може да се обърне към лекар, който писмено да удостовери наличието на увреждане или следи от насилие. Намирането на свидетели, които да потвърдят осъществения психически или физически тормоз също би помогнало в защитата на пострадалия. Съседът, колежката, а дори и децата – когато едно трето лице потвърди твърденията на жертвата, увеличават шансовете за получаване на по-голяма защита.

15.12.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

В голяма част от сделките масова практика е при подписването на Нотариалният акт да се пише различна от покупната цена. Затова хората не случайно питат: Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

След като страните се уговорят, че цената в Предварителният договор ще е различна от тази в Нотариалният акт, започват въпроси.

Не правете грешката да пренебрегнете важността на това да знаете за какво да внимавате при покупка на имот.

Като адвокат по недвижими имоти съм виждал твърде много клиенти, които стават жертва на примамливи оферти, без да са извършили надлежна проверка.

Избягвайте риска от съдебни спорове и си осигурете придобиване на правото на собственост върху новия си имот, като се консултирате с мен преди да направите покупка.

Нека работим заедно, за да сведем до минимум възможността за искове от трети страни срещу вас.

Свържете се с мен още днес, за да си осигурите спокойствие при покупката на бъдещия си имот и се освободите от отговорност.

ОТГОВОРНОСТ НА ПРОДАВАЧА

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 ЗЗД

Това е ситуация когато трети лица имат право на собственост, права по отношение на вещта.

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение.

В случай че трети лица имат право на собственост, могат да противопоставят на купувача, включва и претенциите за връщане на платената продажна цена.

Тези факти се прилагат във връзка с чл. 55 ЗЗД с иск за връщане на платената продажна цена.

Ако продавачът не счита, че дължи разликата до пълния размер на цената, е добре да се знае, че за купувачът има право на обезщетение за вреди.

То може да включва и разликата между записаната като заплатена цена и увеличената стойност на имота вследствие настъпилата промяна в пазарните условия към датата на съдебното отстранение.

Важно: При покупка на имоти в договора за продажба на етап незавършено строителство да се запише истинската #цена.

В противен случай, при разваляне на сделката или спор по договора, за цена на сделката, ще бъде търсена посочената в документите , а не уговорената между страните.

Купувачите рискуват, приемайки условията на строителните предприемачи и питат след това каква цена се пише в Нотариалният акт ?

Това договаряне на различна цена на имота в нотариалния акт крие сериозни #рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на #сделката.

При договаряне на цена на имота в нотариалния акт, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, тъй като им се предлагат различни условия с допълнителен анекс към Предварителният Договор.

В случая строителят продавач при договаряне на цена на имота в #нотариалния акт е длъжен да издаде фактура с включен ДДС само до този размер.

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя

Коя цена следва да се запише в #Нотариалният акт ?

Строителят – продавач по сделката има интерес и се съгласява да се запише ниска цена.

Неправилно страните записват цена, малко над данъчната оценка, което не винаги е правилно. Това крие сериозни рискове не само за Купувача, а и за самият продавач.

Въпросът е не само разликата с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, но и за валидността на самата сделка. Това води до разлики с цената в нотариалния акт.

Ако имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат по недвижими имоти.

Купувачът е добре да осмисли коя цена има най-малко разноски и ще му излезе по-евтина.

създава повече сигурност в случай на съдебно отстранение;
служи като основа за обезщетение от продавача при развален договор или като връщане на даденото при недействителна сделка по правилата на неоснователното обогатяване;
прави съдебно неатакуема поради противоречие с морала договорения размер на #неустойката;
дава по-добра възможност за обезщетение от гледна точка на евентуална имуществена материална отговорност на нотариуса като „удостоверен материален интерес“ по смисъла на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
е по-благоприятна предвид данъчното облагане на дохода при последваща продажба (чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Не се подлъгвайте по примамливи оферти, без да знаете за какво да внимавате!

Като адвокат по недвижими имоти съм виждал как клиенти стават страни по съдебни дела и губят закупения имот поради претенции на трети лица.

Не позволявайте това да се случи с вас!

Уверете се, че сте придобили правото на собственост и сведете до минимум възможността за бъдещи искове срещу вас.

Свържете се с нас още днес, за да си осигурите гладък и безпроблемен процес на закупуване на имот на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

06.12.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Отговор на искова молба

Иск е отправено до съда искане да се образува производство и съдът да вземе решение, с което да разреши определен правен спор.

Всеки има право на иск. Той се счита за предявен с подаването на искова молба в съда.

Когато исковата молба постъпи в съда, тя се разпределя на съдия, който да провери дали е редовна. За да е редовна една молба, нейното съдържание трябва да отговаря на изискванията като посочване на страните и съда, излагане на фактите, искането на страната и т.н.

Страните се наричат ищец и ответник. Ищецът отправя искането за разрешаване на правния спор, а ответникът трябва да отговори и да се защити.

Ако исковата молба е нередовна, съдът дава на ищеца срок от 7 дни да я коригира. Ако не го направи, съдът прекратява процеса.

Ако/когато исковата молба е редовна, съдът извършва проверка дали искът е допустим, тоест дали страната има право да го предяви, дали вече не е постановено решение по същия спор и т.н.

Ако исковата молба е редовна и допустима, съдът я изпраща на ответника за отговор.

След като получи искова молба, за ответника има няколко варианта да реши поставената му задача. Единият от тези варианти е да подготви и внесе отговор на искова молба

Във всеки един от тези вариант произхождат важни процесуални последици.

Ако в едномесечен срок след получаване на съобщението за заведен срещу Вас иск

А/ не подадете писмен отговор,

Б/не вземете становище и не изготвите възражение,

В/не направите възражение за представените доказателства

Г/ не оспорите истинността на представените документи

Д/ не предявите насрещен иск

вие автоматично губите възможността да направите това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.

Особености на отговор на искова молба

Подаденият в срок отговор на исковата молба възпрепятства постановяването на неприсъствено съдебно решение.

Подаден отговор на искова молба ангажира съда да разгледа делото.

Чрез отговора ответникът възразява срещу иска и прави своите доказателствени искания.

Липсата на отговор на молбата или изпускането на срока по чл. 131 ГПК ограничава възможността на защита на ответника.

Той губи правото да прави възражения срещу иска, които е могъл да направи до изтичане на срока за отговор

Ответникът вече не може да оспорва истинност на представените документи.

Ответникът не може да предявява насрещни и др. искове срещу ищеца

Ответникът не може да да привлече трето лице-помагач, както и не може да представя доказателства, които е следвало да представи с отговора по чл. 131 ГПК.

Всички тези права се прекратяват с изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК. този срок е преклузивен.

Ход на делото след постъпване отговор на молбата

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника

На същия се указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последици от неподаването на отговор или неупражняването на права.

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела.

Търговски дела

При търговските дела нещата са малко по-различни.

По Търговски дела ответникът има значително по-кратък срок за отговор

Този отговор е съпътстван от втора възможност да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на право на ответника в редовно учреден процес

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда.

С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните

В подобни случаи не следва да взема това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване.

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му.

Възстановяване на този срок за писмен отговор на исковата молба е допустимо, но в ограничени случаи, тъй като не се допуска възстановяване на изтекъл срок.

Неподаването на отговор или пропускане на срок

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

Ако ответната страна не подаде отговор или не се яви в открито съдебно заседание за което е редовно призован, това дава значително предимство на ищеца.

Какво представлява неприсъствено решение ?

Ищецът може да поиска да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, без отговор и участие на ответника.

Това ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото. Съдът вече не е длъжен да се произнесе с мотиви по решението.

Друга последица от липсата на отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение.

Това е сериозна пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно

В случай, че влезе в сила ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист.

След това ищецът ще пристъпи към образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за събиране на задължения или упражняване на правата си.

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права.

От този момент възникват възможности за насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице, обратен иск срещу него и др.

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу ищец, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.

Какво представлява отговор на искова молба по делото ?

След получаване на Искова молба като ответник имате възможност да се защитите. Това може да направите като подадете чрез адвокат адекватен и добре аргументиран отговор на исковата молба. Друга възможност е да проявите пасивно поведение, което се изразява в бездействате или да признаете отправения до Вас иск. В конкретния случай имате три варианта за действие.

Какъв е срока за подаване отговор на искова молба ?

Отговорът на исковата молба трябва да бъде депозиран в съда по делото,най-късно до един месец от получаването от ответника. За началото на срока се счита получаването на призовка или съобщение, връчено на същия.

Какво се случва, ако не се подаде отговор на искова молба ?

ако в този едномесечен срок не подадете писмен отговор, не вземете становище, не направите възражения, не оспорите истинността на представен документ или не предявите насрещен иск, губите възможността да направите това по-късно. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Изключение от това правило е ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Какво ще последва ако не подам отговор на исковата молба ?

Пропускането на срока за отговор на исковата молба ще има за резултат постановяването на неприсъствено решение срещу Вас.Това неприсъствено решение не подлежи на обжалване. Съдът постановява такъв тип решение, когато преди това изрично е посочил на страните какви са последиците от неспазването на сроковете и от неявяването им в съдебно заседание и ако прецени, че ”искът вероятно е основателен”

Има ли основания да върна срока и подам отговор на искова молба ?

Да има такива обстоятелства за подаване на отговор на исковата молба след срока, Срокът може да бъде възстановен, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Според съдебната практика особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса-