август, 2018 | Адвокат, Адвокатски услуги

Мярка за неотклонение

След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение.

Мярка за неотклонение е изчерпателно изброени в НПК средства за процесуална принуда, които законът допуска по отношение на лице, обвинено в извършване на престъпление от общ характер.

Най-често се касае за производство, което се възбужда от прокурор и се развива с негово участие/, когато са налице едновременно две законоустановени предпоставки:

1. доказателствата по делото да сочат, че е налице обосновано предположение престъплението да е осъществено от това лице.
2. да съществува опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Спрямо едно лице може да се определи само една от посочените мерки за неотклонение, като при преценката коя от тях следва да се приложи се взимат предвид вида на престъплението и степента му на обществена опасност, събраните доказателства, здравословното и имущественото състояние на обвиняемия и т.н.

Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение, която може да се вземе, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, при определени визирани в закона хипотези

Мерките за неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемия:

А/ Да се укрие

Б/ Да извърши престъпление

В/ Да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Видове мерки за неотклонение

Мерките за неотклонение са четири: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.

При мярка „подписка“ обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

При нейното определяне, съдът взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.

Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание.

Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест. Характерно за мерките е, че по наказателни дела от общ характер още при досъдебното производство :

да се укрие, да извърши престъпление или
да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право

да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие.

Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление

Целта е да се елиминира възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.

Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Тя може да бъде заменена с най-леката – „ПОДПИСКА„ и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.

Основните мерките за процесуална принуда са се открияват с особености

1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;

2. При мярка за процесуална принуда – ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.

Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:

Вид, степен на обществена опасност на деянието;
събраните доказателства срещу съответният извършител;
неговото психологично и здравословното ми състояние;
семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критерии. За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

31.08.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие, с което се заличава факта на осъждането на лице, когато спрямо него е наложено наказание.

Съдебната реабилитация отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът изрично не предвижда друго.

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним, е че реабилитацията третира лицето като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида:

1) Реабилитация по право

2) Реабилитация по съдебен ред

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Пълна реабилитация настъпва по право с изтичането на предвиден в закона срок;
непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове.

Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

31.08.2018/by lawyer

Полезни статии

Кое имущество на съпруга е лично ?

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака между съпрузите придобиват лично имущество. Резонно от тук нататък възниква и въпроса: Кое имущество на съпруга е лично ?

В общият случай имуществените отношения в брака се подчиняват именно на т.нар.законов режим на т.нар. съпружеска имуществена общност.

Семейният кодекс определя общност на притежание, в случай че при съпружеска имуществена общност, единият от съпрузите е придобил вещни права

Това се случва, при сключен граждански брак относно имуществени права, получени и придобити по време на брака.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос представлява както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, така и грижи за децата, работа в домакинството.

Този съвместен принос на общо участие на съпрузите в придобиването се предполага до доказване на противното. Кое имущество на съпруга е лично ?

В случай на спор и претенции, то иск за по-висок личен принос и липса на съвместен се предявява в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на закона.

Законът определя Кое имущество на съпруга е лично ?

В чл.21 от СК е записано, че „вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити“.

В режима на съпружеска имуществена общност се допуска единият от съпрузите да притежава и лично имущество.

Това са вещни права, придобити преди брака, както и придобитите след сключване на брака по наследство и по дарение.

Тези имущестени права принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Кое имущество на съпруга е лично ? – вещните права, придобити от единия съпруг, ако кредитор е насочил изпълнение за дълг на другия съпруг.

Лични са движими вещи, придобити по време на брака, които служат за обикновено лично ползване.

Това са вещи за упражняване на професия или занаят.

Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Какво е имуществена трансформация ?

Семейният Кодекс позволява и прилагането на т.нар. трансформация. При нея Лично имущество на съпруга са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, то лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Според чл.24 от СК „съпрузите имат равни права върху общото имущество“.

Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.

Друго правило е, че управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.

Разпореждането с общо имущество обаче по правило се извършва съвместно от двамата съпрузи.

ВАЖНО: Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо.

Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването

Крайният срок за това оспорване е три години от извършването му.

Законът определя общите правила. Разбира се – има и изключения.

При разпореждане с вещно право върху обща вещ чрез възмездна сделка, извършено от съпруг без участието на другия, третото лице придобива собствеността.

Условие за това е , само ако не е знаело или не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Законът определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични вещи се считат и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са придобити по време на брака.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно.

28.08.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Колко е издръжката за дете ?

След увеличението на МРЗ началото на 2025 г. на 1077 лв., клиенти ни питат как това ще се отрази на размера на издръжката за дете.

Като адвокати по бракоразводни дела, можем да ви кажем, че се дължи издражка в определен размер

Съдът ще определи, че след развод или раздяла, родителят, който не живее с детето, е длъжен да му плаща издръжка.

Размерът на издръжката се определя от:

Нуждите на детето: В това число се включват разходите за храна, дрехи, образование, здравни грижи, жилище и други.
Възможностите на родителя, който плаща издръжката: Съдът ще вземе предвид неговите доходи, разходи и други финансови задължения.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, издръжката за едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата.

Следователно, след увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2025 г., минималната издръжка за едно дете става 270 лв.

Важно е да се отбележи, че това е минимален размер.

КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ПРОВЕРИ ?

Съдът може да определи по-висока издръжка, ако нуждите на детето са по-големи.

В някои случаи може да се определи и по-ниска издръжка, но това е само при изключителни обстоятелства.

Ако се нуждаете от помощ за определяне на размера на издръжката за вашето дете, можете да се обърнете към адвокат.

Ето още няколко важни неща, които трябва да знаете за издръжката за дете:

Издръжката се дължи до навършване на пълнолетие на детето.
Родителят, който плаща издръжката, е длъжен да я плаща и когато е без работа.
Родителят, който получава издръжката, е длъжен да я използва за нуждите на детето.
Размерът на издръжката може да бъде променен, ако нуждите на детето или възможностите на родителя, който я плаща, се променят.

Ако имате въпроси или нужда от помощ, свързани с издръжката за дете, не се колебайте да се обърнете към адвокат.

Издpъжĸaтa нa дeцaтa ce дължи oт двaмaтa poдитeли, нeзaвиcимo пpи ĸoгo тe живeят

Кoнĸpeтнитe възмoжнocти нa oтвeтниĸa дa дaвa издpъжĸa oбaчe ca пpeдпocтaвĸa зa нeйния paзмep (чл. 142, aл. 1 CK).

Как се определя издръжка ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

Критерият за определяне размер на издръжката се определя от

А/ нуждите на детето и

Б/ от възможностите на родителят, даващ такава

Минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата.

За определяне нужди на детето и отговор на въпроса колко е издръжката за дете, се взема предвид възраст, образование и др. обстоятелства.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

В закона е посочен единствено минималният размер на издръжката и съдът не може да слезе под него.

С промяната на икономическите условия, считано началото на 2025г., МРЗ в България е определена в размер на 1077 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата.

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2025г. е 269,25лв.

Минималният размер на издръжката от 269,25 лв. след 01.01.2025г. се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Колко е издръжката за дете след 2025г. ?

За всеки родител е важно да посочи колко е издръжката за дете, след вдигане на МРЗ от 01.01.2025г.

За всеки размер над минималния размер от 270 лв. следва да бъдат обосновани както необходимостта от

А/ издръжка в претендирания размер, така и

Б/ финансовите възможности на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Промяна на размера на издръжка за дете не става автоматично.

Тя не се променя между страните дори и с увеличението на минималната работна заплата на 1077 лв. от 01.01.2025г.

Присъдена от Районен съд, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата

Това са обстоятелства, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размер на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд от 01.01.2025г., следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

За успешното провеждане на дело за увеличаване на размера на издръжката следва да се обърнете към адвокат по семейни дела

За целта са Ви нужни доказателства за нуждите и разходите на детето.

Такива са фактури и касови бележки за дрехи, обувки, учебни помагала и т.н., квитанции за посещавани курсове и спортни клубове.

Ако детето страда от хронични заболявания или има други нужди, това е предпоставка.

Родителят, при когото живее детето следва да докаже претенцията си за издръжка от 01.01.2025г.

Дело за увеличаване на издръжка се води след като вече има присъдена по предходно съдебно производство такава.

Обикновено основанието за увеличаване на изплащани за детето парични суми е нарасналите му нужди.

Това обикновено е така защото децата растат, увеличават се нуждите им за

1.храна,

2.дрехи,

3.тръгват на училище,

4. посещават курсове;

5.занимават със спорт.

Ако родителите са в добри отношения няма пречка увеличението да бъде договорено на доброволен принцип

За съжаление това не винаги е така и се налага водене на ново дело.

ТОЙ ще Ви помогне да представите доказателства за нуждата, паричните средства за детето да бъдат увеличени.

За повече информация за дело се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата, довели до промяна на издръжката от 01.01.2024г. – възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжка ?

Правно легитимиран да искат промяна на издръжката са само родител, на кого са възложени родителските права и даващия издръжка.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

06.08.2018/by lawyer