Мярка за неотклонение на задържан

Характерно за мерките за процесуална принуда е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия или задържаното лице преди откриването на наказателно производство, в хода на досъдебното производство :

  1. да се укрие, да извърши престъпление или
  2. да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Прилагането на т.нар. мерки за процесуална принуда се взема не във всеки един случай по наказателни дела, тъй като тази процедура  е сложна и скъпа, а само в случаите, когато самите органи на досъдебното производство и разследващите органи преценят, че е необходимо.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако органите по досъдебното и наказателното производство могат да направят еднозначно и недвусмислено, основателно предположение, че е извършено престъплението, в което извъшителят следва да бъде обвинен. 

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи (НК)  компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие, както и да предотвратят възможността да бъде извършено следващо, ново престъпление, както и да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнението на присъдата, с която ще бъде осъден извършителя на деянието.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и след това да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“ става с изрично съдебно Определение на първоинстанционния – най-често Районен съд, а това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд – пред 3-членен състав на второинстанционния (въззивен) съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При мярка за процесуална принуда – ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва в поемане на съдебно обвързано задължение от същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Тази парична гаранция следва да се освобожди, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието – най-общо казано, в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт.

В тази връзка съдът се произнася с окончателно Съдебно определение по отношение на мярката спрямо задържаното лице.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице е нужно да вземе предвид следните факти и обстоятелства:

  • Видът и степента на обществена опасност на престъплението, в чието извършване е обвинен извършителят;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи, наложената мярка за неотклонение следва да бъде съобразена с това);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат освен гореизброените и още допълнителни критирии, съобразно които съдът преценява и определя самата мярка за неотклонение. 

Преценявайки съответната мярка за процесуална пронуда, както и условията за изпълнение на бъдеща присъда, се цели предотвратяване извършването на ново деяние, което законът (НК) квалифицира като „престъпление“.

За допълнителна информация или съдействие, можете да се обърнете към нас за детайлна информация на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие, пред Районен съд, с което се заличава факта на осъждането на едно физическо лице, когато спрямо него е наложено такова наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът (НК) изрично не предвижда друго.досъдебното производство, Задържане под стража”, „Домашен арест” и „Парична гаранция”

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че  за в бъдеще, лицето, спрямо което е детайлно проведена – надлежна процедура по реабилитация следва да се третира по-нататък като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида: 1) по право и 2) по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Винаги настъпва по право, автоматично с изтичането на съответния срок, предвиден в закона;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.Съдебна реабилитация, адвокат наказателни дела, Съдебно дело ЕЗА, Оспорване на заповед за задържане, жалба районна прокуратура, Реабилитация на осъден

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове. Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил новоумишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ 

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака, най-често в имуществените отношения  между съпрузите се случват изключения. В общият случай те се подчиняват именно на т.нар.законов режим на общност.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Разбира се това е само принцип, от който законът – в случая – СК изрично определя, че ако при условията и режима на съпружеска имуществена общност (СИО), единият от съпрузите е придобил лично вещни права, ако са получени и придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да бъде както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, съвместният принос в едно семейство са грижи за децата и в работа в домакинството, както и че той се предполага до доказване на противното.

Ако има претенции, то искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг, в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на чл.29 СК.

Определяне на лично имущество на съпрузите съгласно чл. 22 СК

Законът определя общите правила, но сме длъжни да посочим, че тук идват и изключенията.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

На практика това означава, че всички тези неща представляват лично имущество на съответния съпруг. Сред тях е например наследството – без значение дали става дума за цял имот, за идеални части от такъв, за влогове, депозити.

Същото е положението и, ако единият съпруг е получил по дарение било то от родителите или познати. Всички те се смятат за лично имущество на съответния съпруг.

Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество.

Прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).

Съгласно чл.19, ал.1 Семейния кодекс „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО по смисъла на СК, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК.

Придобиването на общо имущество настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Законът в чл. 20 СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

Същественото, което бихме искали да обърнем внимание е, че за лични вещи се считам и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са  придобити по време на брака, служат на само единият от двамата съпрузи за неогово лично ползване, както и упражняване на професия.

Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.

Законът посочва, че се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака.  Тук е налице т.нар. „пълна трансформация на имуществото“

Допустима е и т.нар.“частична трансформация“ или „частичното преобразуване на , уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата.

При осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.

В повечето случай преценката за това дали определено имущество е лично се случва от специалист, който въз основа на представени писмени документи и определени факти би могъл да посочи дали едно имущество , придобито по време на брака е лично по смисъла на чл. 22 СК или това имущество е влязло в режима на съпружеска имуществена общност (СИО) съгласно условията на чл. 19 ал.1 СК.

Оспорване на лично имущество на съпрузите по чл.21 СК

За оспорване на личното имущество на съпрузите, следва да бъде предявен установителен иск по смисъла на чл. 21 СК.

Същият иск може да се предяви и по време на започнало съдебно производство за делба. Законът не поставя ограничение искът по чл. 21 да бъде предвен и по време на съществуващ брак между съпрузите.

Целта на този иск е да се постанови съдебно решение, с което определен имот бъде посочен за лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

В такива съдебни производства за доказателства се допускат както документи, така и свидетелски показания за доказане на собственост.

Районният съд  е длъжен да изследва дали процесният имот, определен като лично имущество е придобит изцяло с лични средства, имащи т.нар. несемеен произход или стойността на този актив е дошла от общо съвместни усилия и средства на съпрузите.

Доказателствата, който следва да бъдат представени са факти от значение за собствеността – като например – дата, на която е бил сключен бракът, срок след сключването на брака относно придобиването на актива и др.

Съгласно Семейният кодекс, при условията на законов режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 СК, всички вещни и имуществени права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Съвместният принос според чл.21, ал.2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според чл.21, ал.3 СК т.нар. „съвместен принос“ се предполага до доказване на противното в съда.

 Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

 Според задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е  опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

 Искът по чл.23, ал.1 СК би могъл да се предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен произход. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл.21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства. Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.С иска по  чл.23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства. Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното доказване за законовата презумпция за съвместен принос.

 За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот,  необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от  1985 г./отм/ и аналогичния чл.22,ал.1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.

Съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Определяне на по-голям дял, поради по-голям принос по чл. 29 СК 

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. При прекратяване поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В случайте на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, Районният съд може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно с оглед особеностите по отношение на възникване на собствеността и режима в който тази собственост или съсобственост е влязла при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между съпрузите.

Размер на издръжка за дете

В зависимост от икономическата ситуация, се определя с  ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет размера на дължимата издръжка за дете.

В последните месеци, за определяне на актуалният размер на дължимата издръжка е приложимо  определяне на размер на издръжката е обвързан с минималната работна заплата.

Затова законодателят приложи изменение в този размер от 01.01.2018г., съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет № 316 ОТ 20 декември 2017 Г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, като с приемането на това  ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет  издръжката за дете, при развод или припознаване става в размер на 510 лв.Размер на издръжка за дете, определяне на издръжка на дете, адвокат семейни дела, съдебен иск за издръжка на дете, адвокат промяна присъдена издръжка на дете, увеличение издръжка на дете адвокат семейни дела

Законът, в чл. 142 ал. 2 от СК  определя, че минималния размер на издръжката на 1/4 от МРЗ, то минималния размер на издръжката, считано от 01.01.17г. е 127,50лв.

Въпреки всичко в конкретният случай става дума за минимум издръжка, който съдът е длъжен да присъди без да се интересува от нищо друго по делото. Такъв размер на издръжка се присъжда от съда дори и на родител, който е безработен, няма имущество и не получава доходи от каквато и да е дейност.

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Отчитане размера на дължимата издръжка за дете…

Самото номинално увеличението на дължимата издръжка за дете не става паралелно с увеличаването на т.нар. минимална работна заплата (МРЗ).

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, дължимата издръжка за дете остава в същия размер до промяна на обстоятелствата, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно решение, водещо до изменение на режима между даващият и получаващият издръжката.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца, което завършва със съдебно решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

 

УВЕЛИЧАВАНЕ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕТЕ – само при промяна на обстоятелствата?

Случайте в които би могло да се иска увеличаване на издръжката присъдена от Районен съд са най-вече ситуациите на увеличаване на моите потребности, поради заболяване, прием в специализирано училище, с оглед нуждите на детето или ако са настъпили допълнителни обстоятелства довели до завишаване на разходите за издръжка на дете.

Друг случай на възможност да се иска увеличаване на издръжката присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Реалната ситуация е че са съществували условия за отглеждане на детето, които са се променили след съдебното решение за издръжка, но задълженото лице не е имало достатъчна възможност да ми я осигурява. Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg