Определяне на средна телесна повреда

Причиняването на телесна повреда е друго престъпление против личността. То представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост.

Телесна повреда са и физическата болка и страданието. Необходимо е да се прави разлика между убийството и причиняването на телесна повреда, чийто състави се отнасят като поглъщащ към погълнат.Определяне на средна телесна повреда, адвокат наказателни дела, определяне наказание, Наказателен кодекс, адвокат наказателни тела, Подписка, Задържане под стража, Степен на увреждане, Наказание средна телесна повреда, Адвокат средна телесна повреда, щета и обезщетение за средна телесна повреда

Ще е налице винаги и само опит за убийство, ако деецът има пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Прекият умисъл се определя по следните критерии – място на удара, средства и сила на удара.

Когато мястото на удара е жизненоважно, средствата могат да причинят смърт и силата на удара го прави смъртоносен, приема се, че деецът е искал да умъртви пострадалия и следователно има пряк умисъл.

Ако обаче такъв умисъл няма, налице е само причиняване на телесна повреда. Съставите на отделните видове телесни повреди – тежка, средна и лека, също се намират помежду си в отношение на поглъщане.

Ако с едно деяние се причинят няколко различни вида телесни повреди, то съставлява само едно престъпление, което се квалифицира съобразно най-неблагоприятната за пострадалия телесна повреда.

Престъпленията, с които се причинява телесна повреда, са винаги резултатни, на реално увреждане и следователно, за да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на здравето.

Според степента на засягане телесните повреди биват – тежки, средни и леки.Според формата на вината биват умишлена или непредпазлива.

Когато вследствие на ПТП умишлено или по непредпазливост е  причинена средна или тежка телесна повреда, смърт и/или значителни имуществени вреди, това съставлява престъпление от общ характер.

При нанасяне на телесни повреди увреденото лице или неговите наследници са в правото си да заведат иск за парично обезщетение на вредите срещу причинителя им.

В тези случай съдът определя размера на обезщетението, което зависи от установената степен на телесна повреда – лека, средна или тежка.

Съдебната практиката показва, че за да се определи телесната повреда на пострадалото лице като средна, лицето трябва да е увредено трайно, което представлява сравнителна тежка форма на увреждане.

В такива случаи определеният размер на увреждането, присъждан от съда при причиняване на средна телесна повреда е доста суми от 5000 лв.

Във всички случай за причинителят на увреждането в случай на средна или тежка телесна повреда е престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода или пробация.

Тези мерки се присъждат от съда и ние не можем да Ви кажем дали ще се приложи това наказание. Също така съществуват в НК смекчаващи вината обстоятелства.

В случай, че извършителят след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при намаляване размера на самото наказанието за дееца.

Причиняването на телесни повреди представлява престъпление, според българското накзателно право . Като адвокат по наказателни дела, ще Ви кажем, че поради тази причина определението за лека, средна и тежка телесна повреда е дадено в Наказателно Процесуалният Кодекс.

Определяне на средна телесна повреда, адвокат наказателни дела, определяне наказание, Наказателен кодекс, адвокат наказателни тела, Подписка, Задържане под стража, Степен на увреждане, Наказание средна телесна повреда, Адвокат средна телесна повреда, щета и обезщетение за средна телесна повреда

Съгласно чл. 129 Наказателният кодекс – средна телесна повреда се квалифицира представлява 

  • трайно отслабване на зрението или слуха;
  • трайно затрудняване на речта,
  • увреждане движението на крайниците, снагата или врата,
  • увреждане функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
  • счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
  • обезобразяване на лицето или на други части от тялото;
  • постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
  • разстройство на здравето, временно опасно за живота;
  • телесни наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Обезщетението, при установена от лекарската комисия средна телесна повреда на увреденото лице се определя от степента на увреденост, причинените мъки и страдания на пострадалото лице и т.н.

Различен е размерът на обезщетенията по искове, който се предявяват към извършител, застраховател, гаранционен фонд и др.

Независимо от това дали виновното за инцидента лице е имало сключена или не застраховка, която да Ви възмезди, Вие имате право да заведете съдебен иск срещу него, тъй като ако умишлено или по непредпазливост е причинена средна или тежка телесна повреда, смърт и/или значителни имуществени вреди, това съставлява престъпление от общ характер.

Определяне на наказанието …….

Поради различната степен на засягане на здравето и телесната цялост на човека са предвидени, и различни наказания за двата вида лека телесна повреда.

По-тежката лека телесна повреда се наказва с лишаване от свобода /затвор/ до две години или с пробация.

По-леката лека телесна повреда се наказва с лишаване от свобода до шест месеца, пробация, или глоба от сто до триста лева.

Важно уточнение, е че в ред случаи подсъдимият в дело за лека телесна повреда може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба. Размерът на глобата в тези случаи е от 1 000 до 5 000 лева.

За повече информация или справки, можете да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43-91 или изпратите Вашите документи и запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Запазена и разполагаема част от наследството

Много са случаите в който наследодателят се разпорежда със своето имущество приживе.

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена и разполагаема част от наследството, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, правото на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена и разполагаема част от наследството, Иск по чл. 30 ал.1 ЗН, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя, накърняване на запазена част наследник, определяне на разполагаема част наследодателя

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

ЗН определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕР НА  ЗАПАЗЕНА И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО ?

В случай, че съпругът/съпругата е починал и е оставил низходящи наследници – деца, внуци, правнуци) – се ограничават до два случая, а именно :

  • ПРИ едно дете – то (съответно неговите деца) имат право на 1/2 запазена част от наследството;
  • ПРИ две/повече деца – или техните деца, които имат право общо на 2/3 запазена част от наследствотоЗапазена и разполагаема част от наследството, Иск по чл. 30 ал.1 ЗН, Адвокат наследствени дела, Оспорване на запазена част от наследството на наследодателя, накърняване на запазена част наследник, определяне на разполагаема част наследодателя

В случай, че наследници са родители – имат право общо на 1/3 запазена част от имуществото ми.

В случай, че наследник е само съпругът/съпругата ми – той/тя има право на 1/2 запазена част.

В случай, че наследява съпруга/съпругата заедно с родители – то съпругът/съпругът/ съпругата наследява дял в размер на 1/3 запазена част.

В случай, че наследници са съпругата/съпругът и деца, то запазената част на съпруга/съпругата е равна на запазената част на всяко от децата.

Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

А ако за някой от наследниците са завещани или подарени няколко имота, то същият вече би могъл да предложи, по отношение на кой от тези имоти да бъде направено намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя.

За повече информация или справка относно Запазена или разполагаема част от наследството, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Наследяване по закон

Чести са ситуациите, в който хората не знаят и не могат да прегледат съответните наследствени квоти в случай на смърт на някой от членовете на тяхното семейство. Следва да отбележим, че мъж и жена не се наследяват, ако са само във фактическо съжителство.

Настоящата статия има за цел да изясно и уточни конкретно размера на отделните наследствени квоти, както и поредността на наследяване, съобразно отношенията в едно семейство и извън него – ако наследници от първите редове за наследявяне не са налични.Наследяване по закон, Наследяване преживял съпруг, адвокат наследствени дела, квоти при наследяване на съпруг в семейството, Наследствени квоти при смърт на съпруг

Кръг от наследници, съгласно Закон за наследството:

Съгласно разпоредбите на Закона за наследството се вижда, че наследството се открива в деня и момента на смъртта на наследодателя, кой наследява по закон се определя към момента на смъртта на наследодателя.

Наследници са роднините на починалия, които наследяват в следния ред:
І ред – децата на починалия и техните низходящи (внуци, правнуци и т.н.);

Πъpвият peд e cъcтaвeн oт низходящите (децата) нa нacлeдoдaтeля и оcинoвeнитe oт нeгo. Cъглacнo чл. 5 oт Зaĸoнa зa нacлeдcтвoтo (ЗH), тe нacлeдявaт paвни чacти. Kъм тaзи пъpвa гpyпa cпaдaт и вcичĸи дpyги низxoдящи нa нacлeдoдaтeля – внyци, пpaвнyци и т.н. (чл. 10 oт ЗH).

ІІ ред – родители на починалия (майка и баща);
ІІІ ред – братята и сестрите на починалия и техните низходящи (деца, внуци и т.н.) по право на заместване, и роднините по права възходяща линия от втора и по-горна степен (баби, дядовци, прабаби, прадядовци);
ІV ред – роднините на починалия по съребрена линия от ІІІ до VI степен включително;
      Съпругът на починалия наследява по особени правила, заедно с наследниците от І, ІІ и ІІІ ред. В случай че няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.

Всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. В ІV ред роднините от по-близката съребрена линия изключва по-далечната линия от наследници.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Във този случай след смъртта на съпругата ще се получат 1/2 от имота съпружеска имуществена общност (т.нар.“СИО“).

Останалата половина 1/ 2, която попада в масата на наследството, ще бъде делена заедно с децата или това което следва да бъде получено е наследствена квота от 1/3 от втората половина от наследството.

Ако имотът не е бил СИО, преживелият съпруг заедно с всяко всяко от децата ще получат по 1/3 от цялото наследство.

Разликата се състои в това, че при имота, представляващ СИО, първо се отделя 1/2 част, която е собственост на преживелия съпруг, а другата 1/2, принадлежала на починалия, се включва в наследствената маса и се разделя между наследниците съгласно правилата, установени в ЗН.

Право на обезщетение при загинал ПТП

С изменението на законодателството в областта на застраховането настъпиха сериозни промени в условията за получаване на застрахователно обезщетени ев случай на смърт и пострадали лица на пътя.

В старият Кодекс на застраховането наследниците на починалия имаха право да потърсят своите права за изплащане на застрахователно обезщетение в случай на смърт, след като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд. За тази цел не бе необходимо първо да предявяват претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред застрахователната компания.

Адвокат застрахователни дела, изплащане обезщетение

С влизането в сила на новия КЗ (след 01.01.2016 г.) се измени редът за предявяване на искови претенции срещу застрахователи и правото на пострадалите беше изменено, с изискване да се предяви претенцията за плащане на застрахователно обезщетени първоначално пред самият Застраховател, като представят всички налични документи (в т.ч. и всички медицински документи, свързани с хоспитализацията, болничния престой, лечението, възстановяването и т.н.), както и банкова сметка, по която да бъде евентуално изплатено определеното застрахователно обезщетение.

А една след това, след като изтече предвиденият за застрахователят 3-месечен срок за отговор или изплащане на застрахователното обезщетение на пострадалите или откаже да изплати такова да се предяви искът пред съд.

След изтичането на този 3-месечен период пострадалите, на които не е било изплатено застрахователно обезщетение и/или не е била удовлетворена изцяло претенцията им, имат право да се обърнат към гражданския съд и да искат заплащане на същото, ведно със законната лихва от момента, в който застрахователят е изпаднал в забава.

Промени в застрахователното законодателство 

Съществени промени настъпиха по отношение на лицата, имащи право да получат съответното застрахователно законодателство.Важна стъпка в тази насока е изменението на кръгът от лица, легитимирани да получат такова обезщетение.

За съжаление въпросът е един от най-важните, когато се касае за предявяване на претенция срещу застраховател или изплащане на обезщетение за смърт.но въпреки това не е уреден в законодателството, което е наложило за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд.

С отдавна прието официално Постановление № 4/1961 г. Пленумът на Върховният Съд от 1961г. законодателят се е произнесъл с подзаконов нормативен акт, уреждащ материята, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди.

С Постановление № 5/1969 г. ПВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.Право на обезщетение при загинал ПТП, лица обезщетение при ПТП, претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, предявяване иск за изплащане обезщетение срещу застраховател пред съд, Кодекс на застраховането

Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно е прието Постановление № 2/1984 г., с което Постановление № 2/1984 г. са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в двете постановления и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

В крайна сметка след много години на изясняване и уеднаквяване на съдебната практика, съдът (Върховен Касационен съд) се произнесе с Тълкувателно решение относно промяна в кръгът от лица, имащи право на изплащане на обезщетение и легитимирани да предявят застрахователни искове в съдебни дела срещу застрахователи за изплащане на застрахователни обезщетения при или по повод на смърт, относно техни роднини, загинали в пътно транспортни инциденти на пътя.

Тази промяна законодателят съобрази във връзка с наложилата се дългогодишна практика на ВКС относно лицата, легитимирани да получават застрахователни обезщетения, както с оглед новите социални и икономически условия (*много семейства живеят без валидно сключен граждански брак), както и поради факта, че голяма част от загиналите са индивиди на висока възраст и често не са налице наследници, нито оправомощени лица да предявят претенции по отношение на Застраховател, тъй като нито имат живи родители, а често много от тях нямат и низходящи наследници.

Поради това бе прието  Тълкувателно решение № 1/2016 г./ 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че материално легитимирани да получат дължимото застраховател обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд (ПВС),  както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В тези случаи основното изискване на съда е това обезщетение  да се присъжда при реално доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В Тълкувателно решение № 1/2016 г./ 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) се посочва, че с право на присъждане на застрахователно обезщетение и воденето на съдебни искове се ползват само най-близките на починалия/алата, но това право не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От гледна точка на справедливостта и условията на чл.52 ЗЗД е допустимо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Във връзка с тази промяна правно легитимирани и оправомощени да водят съдебни искове и претенции по застрахователни дела са вече значително по-широк кръг от лица, включително и лица, живеещи на семейни начела със загиналия/ алата или негови близки, живели с него през последните му дни.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди

За допълнителна информация, моля не се колебайте да ни потърсите за съвет или поставете директно вашият въпрос на office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон + 359 897 90 43 91.

Всяко ваше запитване ще бъде отговорено максимално бързо и детайлно с оглед спецификата на вашият казус. 

Договор за депозит

В последните няколко години се наложи трайна търговска практика в сделките с недвижими имоти за продажба на жилища, чрез първоначално ангажиране отговорността на КУПУВАЧИТЕ чрез т.нар. Договор за депозит.

Договорът за депозит в повечето случай няма характера на истински транслативен договор по отношение на конкретният недвижим имот, а има за цел единствено да „ангажира отговорността на КУПУВАЧИТЕ., при предоставянето и плащането на малка сума – 1000-лв. – 1000 Евро или 2000 хиляди Евро да бъде „спряна“ обявата на конкретно жилище. Договор за депозит, Разваляне договор за депозит за недвижим имот, Разписка за депозит недвижим имот, Условия Стоп депозит, Разваляне договор за депозит

Множество са случайте в които това реално не се случва, защото всички други агенции, които разполагат с тази обява въртят имота и не се съобразяват с изискването – този имот да не се появява в пространството.

За съжаление не са редки и случайте, в който некоректни агенции за недвижими имоти, принуждават клиентите си да сключват такива Договор за депозит, с уговорка, че ще свалят обявата и имотът няма да се предлага на трети лица за определен период, но в същото време паралелно дружество пуска обявата при изгодни условия, търсейки нови клиенти за същия  имот.

Колкото и опитен да е един брокер, обаче, той не е юрист и не може да очаквате от него да влезе в ролята на ваш адвокат и сам да защити интересите ви.

Ако все пак имате доверени юристи, с които държите да работите, за предпочитане е те да имат опит във вещното право, тъй като материята е специфична

Цялата тази порочна практика води до извода за крещящата нужда от правна регламентация на пазара на недвижими имоти и приемане на Кодекс, който следва да уреди всички взаимоотношение по лицензиране на Агенциите за недвижими имоти, придобиването на съответният ценз за извършване на дейността по предлагане на недвижими имоти, по регулиране и райониране на дейностите, които извършват брокерите в отделните райони и категории имоти.

Свидетели сме на не една комични ситуациии, в който брокери спекулират с доверието на клиентите си – непрекъснато обясняват, че за този имот се водят активни преговори, въпреки, че офертата за него стои години на пазара и все още не е продаден. Не са редки случаите в които брокери принуждават подписването на документи, и в бързината повечето клиенти пропускат дори да прочетата документа наречен  Договор за депозит.

Едва след като започнат да текат срокове или клиентът иска да се откаже от сделката, а в някои случаи дори след като изтекат тези срокове, клиентът се усеща, че реално условията в тези Договори за депозит или Разписка за депозит са изключително неприемливи.

Уловката…… Договор за депозит

Въпросът е чисто психологически, защото реално изваждането на авансова стойност от 10 и повече процента за сключването на Предварителен договор е доста по-сериозна процедура, пред предаването на Агенцията или Продавача – на 1000 лв. – 2000 Евро, с който „обявата“ ще бъде свалена от продажба.  С подписването на Договор за депозит клиентът получава мнимо обещание за нещо, което никой не може да гарантира.  Договор за депозит, Разписка за депозит

Сериозният проблем на Договор за депозит е липсата на всякакви клаузи за връщане на даденият депозит, дори и по-лошо – директен текст, който едностранно овластява Агенцията или Продавача получил сумата да я задържи, ако по някаква причина, дори и да е от страна на Продавача или трета несъществуващо основание, сделката не се осъществи.

Налице са множество случаи, в който добронамерени клиенти с ужас установяват, че условие в тези Договори за депозит е изискване за изповядване на сделката на данъчна оценка.

В повечето случай, това дори не е предмет на сключеният Договор за депозит или Разписка за депозит пред Агенцията за недвижими имоти.

Реално, в случай на отказ от сделката поради размисляне на клиента, Агенциите за недвижими имоти, масово отказват да възстановят сумите, дадени по тези Договор за депозит, а КУПУВАЧЪТ реално остава ощетен за платените дребни суми преди консултацията със специалист по имотни дела.  Значителна част от проблемите, биха могли да се преодолеят, само ако е бил потърсен съвет навреме, преди подписването на съответният Договор за депозит.

Важни особености 

Същественото, което е редно да се знае, че т.нар. Договор за депозит е, че сключването му е единствено за КУПУВАЧА. За страната ПРОДАВАЧ, той няма никаква стойност, като с него се цели бързо и безболезнено ангажиране на цялата отговорност на КУПУВАЧИТЕ за сключването на договори, далеч надхвърлящи десетократно и стократно платените от тях суми по депозити.

Донякъде това е елементарен капан да накараш един двоумящ се КУПУВАЧ да купи нещо, преди да е решил, но след като го е гледал и се намира под емоцията на огледа и видяният имот. Значителна част от сключените такива Договор за депозит се правят под емоционално въздействие, веднага след като е приключил огледа и клиентът е все още „топъл“.

Затова съветът ни като адвокат по имотни дела и сделки с недвижими имот е реално да се внимава при сключването на такива Договор за депозит или въобще да се избягват, тъй като същата функция има Предварителният договор, с който ще бъде ангажирана вече и отговорността на Продавачите по смисъла на чл. 19 ал.3 ЗЗД.

Посочвайки реалният размер на продажната цена, вие като купувач си гарантирате, че при наличие на какъвто и да е проблем, който да доведе до разваляне на сделката, ще можете да получите обратно целия размер на това, което сте платили.

Опитът да се „замаже положението“ като се запише цена, близка до данъчната оценка и се формулира неустойка, която да покрива разликата до реално платеното, е обикновено абсолютно неуспешен.

Настоящата статия не претендира за изчерпателност, тъй като отговорът на тези въпроси би бил ненужно подробен и много често изисква съобразяване с конкретния казус. Тук сме си поставили за цел да ви обърнем внимание на някои от по-важните моменти при купуването на недвижим имот.

В много ситуации, клиентите не си дават сметка за рисковете, които крие пазарът на имоти и смятат, че могат да се справят и сами, без да използват услугите на професионални брокери и юристи. Разходът за адвокати, брокери и консултанти в случая играе ролята на застраховка на вашата инвестиция.

Не забравяйте, че вероятността да попаднете на имот с перфектни документи и доброжелателни и коректни продавачи, които да са готови да защитят не само своите собствени, но и вашите интереси, е много малка.

Съветваме ви да вземете всички необходими мерки, за да защитите парите, които влагате и да не се окажете собственик на имот със сериозни проблеми или жертва на имотни измами.

Именно това е правилният ход, да се избегне риска да се загуби немалка сума – често пъти депозитите възлизат до 2000-3000 Евро, което е сериозна сума, която клиентът рискува.

Основният проблем е нейната невъзвращаемост, в случай на отказ и липсата на пълна гаранция и ангажимент на отсрещната страна ПРОДАВАЧ при бъдещата сделка по закупуване на недвижимият имот.

За допълнителна информация или помощ, можете да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания. Те са властнически изявления на държавни органи, с които въз основа на актове за установяване извършването на административни нарушения /АУАН/ се налагат санкции (наказания) на извършилите.

Наказанията, които могат да бъдат наложени са законоустановени и биват три вида: глоба за физическото или санкция за юридическото лице, временно лишаване от права да се упражнява определена професия или дейност, и обществено порицание.

Докато първите две наказания са ясни в какво се състоят, последното – общественото порицание може да породи въпроси. То представлява – публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.

Част от нашите дейности, касаещи обжалването на наказателни постановления обхващат съдебно обжалване на наказателни постановления за наложени глоби от различни институции като КАТ, МВР, РИОКОЗ, общински органи и други.

Обжалване на наказателни постановления издадени от органите на КАТ, БАБХ, НАП, МВР -РИОКОЗ и др.:Обжалване наказателно постановление, Обжалване на постановление по административен ред, Обжалване на накателно постановление пред Административен съд

Наказателно постановление за превишена скорост

Наказателно постановление за говорене по телефона

Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност

Наказателно постановление за липса на винетка

Наказателно постановление във връзка с ПТП

Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС

Обжалване на глоби от КАТ – РДВР – Сектор „Пътна полиция“

Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП и НОИ

Обжалване на наказателно постановление на Инспекцията по труда

Обжалване на данъчно-ревизионни актове

Административни наказания:

Оспорване на наложени административни санкции

Оспорване на наказателните постановления пред съда

Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Съществуват ситуации, в които наказанието е неправилно и е нужно да бъде наложено по – слабо такова или да не бъде налагано административно наказание.

При положение, че има сериозни възражения и аргументи срещу наложеното наказание то може да се обжалва наказателното постановление в съда в седемдневен срок от получаването му.

Решенията на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП, са обжалваеми пред Административния съд.

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

Съдебният контрол е контрол  за законосъобразността на издадения акт и е втора фаза от производството по обжалване. При съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт да го измени в обжалваната част, или да отхвърли жалбата.

Срокът за това обжавалне на наказателни постановления пред Административен съд е само 7 (седем) дневен.

Постановлението може да се обжалва в съда независимо дали е обжалване пред административния орган – началникът на актосъставителя. В случай, че постановлението не се обжалва или се обжалва след срока,

За съжаление издаденото Наказателното постановление влиза в сила, дори да е незаконосъобразно, или дори да е нямало нарушение. Компетентен да разгледа жалбата в 7 дневният срок за обжалване е съответният районен съд.

За обжалване на постановленията наказаните лица е необходимо да бъде нает опитен адвокат, за изготвяне на жалби и явяване в съд.

В случай, че съдът отмени Наказателното постановление и наложената глоба “падне“, платени  суми биха могли да бъдат събрани по др. ред, а именно чрез отговорността на държавата за причинение вреди.

ОБЖАЛВАНЕ АУАН

В отношенията с държавните органи – не са редки случайте в които се пропускат важни срокове за извършване на определено административно действие или извършване на определено административно нарушение.

Примерите в тази насока са много дали не е подадена надлежно данъчната декларация в срок или е била превишена максимално допустимата и позволена скорост за движение.

Множество са случайте на съставяне на АУАН за това че водач на МПС не е  поставил предпазен колан при шофиране, както и др. дейности довели до нарушение изискванията за извършване на определена дейностОБЖАЛВАНЕ АУАН, оспорване на АУАН пред съд, Обжалване на Постановление, адвокат административни дела, обжалване актве на КАТ, Обжалване актове БАБХ, Обжалване актове на НАП

Всички тези дейности и съпътстващите ги нарушения, които се определят като административни нарушения . Те не трябва да се смесват с престъпленията по Наказателния кодекс.

Определяне на АУАН – подлежащ на обжалване

Съгласно закона, самото административно нарушение представлява,:
“Административно нарушение това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“

В случай, че нарушението се установи от компетентните органи, които например могат да са:  Национална агенция по приходите, Комисия за защита на потребителите, Инспекция по труда, КАТ – Сектор “Пътна полиция“,  общини и др., на нарушителя се съставя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Изготвеният акт за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише писмено възражение или обяснение за ситуацията и причините поради които не е спазил административните правила и закона.

Законът му дава и възможност да направи, и допълнителни възражения, но е желателно всички тези действия да ги съгласува с адвокат по административни дела, който да да изготви и представи пред наказващият орган допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта

Разбира се, далеч по-добре е да се консултирате със специалист и да прецените дали е целесъобразно да оспорване съответните актове. Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Законът определя ред изисквания за законосъобразност на акта, като част от тези изисквания са акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя и на минимум един свидетел, които следва да подпишат акта.

Какво предлагаме ние … 

Кантората се занимава активно с обжалване на АУАН и наказателни Постановления пред различните органи и пред Административен съд. По конкретно се занимаваме с обжалване на наказателни постановления за наложени глоби от различни институции като КАТ, МВР, РИОКОЗ, общински органи и други.

Обжалване на наказателни постановления издадени от органите на КАТ:ОБЖАЛВАНЕ АУАН, оспорване на АУАН пред съд, Обжалване на Постановление, адвокат административни дела, обжалване актве на КАТ, Обжалване актове БАБХ, Обжалване актове на НАП

Наказателно постановление за превишена скорост

Наказателно постановление за говорене по телефона

Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност

Наказателно постановление за липса на винетка

Наказателно постановление във връзка с ПТП

Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС

Обжалване на глоби от КАТ

Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП и НОИ

Обжалване на наказателно постановление на Инспекцията по труда

Обжалване на данъчно-ревизионни актове

 Оспорване на наложени административни наказания пред съд и съдебни инстанции : 

Оспорване на наложени административни санкции

Оспорване на наказателните постановления пред съда

Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Актът се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише своето обяснение за случилото се и/или да възрази. Законът му дава и възможност да направи, и допълнителни възражения  или да даде допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта пред наказващия орган – началникът на актосъставителите. Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Важно е да се знае, че за да е законосъобразен, АУАН трябва да бъде съставен в законоустановения за това срок. Този срок е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Т. е. законът предвижда давностен срок, който е задължителна предпоставка за съставянето на законосъобразен акт.

Няколко седмици след съставянето на акта нарушителят получава Наказателно постановление, в което вижда какво наказание му е наложено за нарушението, което е извършил и за което има съставен акт.

Може би тук е мястото да споменем, че обжалването на АУАН и издадено последващо Наказателно постановление не е проста работа. Смятаме, че не е нужно да убеждавам когото и да било, че надлежното обжалване на наказателни постановления на НАП, КАТ, и др. държавни органи е сложно, изискващо специфични познания и опит начинание, с което успешно може да се справи само адвокат със значителна практика в тази област.

В този ред на мисли, бихме  дали съве на всички, получили наказателно постановление да помислят  какво биха загубили от едно самостоятелно обжалване на същото и дали не е много по-добра идея да се обърнат към квалифициран адвокат по административно право, който да им помогне да излязат от неприятната ситуация.

В случай, че сте убедени в необходимостта от това при подобен проблем да потърсите адвокатска помощ можете да се възползвате от услугите на кантората.

 

Оспорване административни актове административен ред

Производството по обжавален на административни актове пред по-горестоящият административен орган е уредено детайлно в Закона за административното производство.

На оспорване по адм. ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

Особеност на обжалването по адм. ред по ЗАП е, че то се задвижва само при сезиране.

Това става със писмена жалба или протест,които следва да бъдат подадени в 7-вен срок от съобщението, че съответния адм.акт е издаден-чл.22(1)-ЗАП.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта. Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните , така и за прокурора.

Право да атакува издаден инд. Адм. акт по ЗАП има заинтересувания гражданин или организация.

Те подават жалба- незаконосъобразност, неправилност. Право да оспорва акта има и прокурорът. Той обаче може да се позовава единствено на незаконосъобразността на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.

Участниците в това производство са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

Подадената писмена жалба или протеста се депозират чрез деловодството на органа издал атакувания по адм.ред акт до непосредствено по-горе стоящия адм.орган.

 

По този начин се дава възможност на автора на автора на акта да извърши преценка на основателността на жалбата и евентуално да пререши въпроса.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма. В жалбата се посочват: органът, чрез който се подава; органът до който се подава; името и адресът на жалбодателя; актът който се обжалва; органът, който го е издал; оплакванията на жалбодателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства.

Чл.23(1)-ЗАП До изтичане на срока на обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните заявят писмено, че няма да го обжалват.

Чл.23(3)-ЗАП няма спиране на принудително изпълнение на акта и когато същия подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт или административен орган е допуснал предварително изпълнение.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за извършване на административен контрол или пък липсва някой от съществените реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство, а жалбата и протеста остави без разглеждане- например при пропуснат срок, при липса на личен и пряк интерес.

Това става с писмена резолюция върху тях, като се посочва причината за решение на контролния орган. Жалбата и протестът могат да бъдат оставени и без движение. Това ства , когато са приети за разглеждане, но е било установено, че в тях се съдържат несъществени пропуски, които би следвало да бъдат отстранени.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение. В тридневен срок от

поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Решенията са задължителни за автора на производството по оспорване на индивидуални адм. актове по адм ред и евентуално произвосдтво, защото е възможно сам когато има оспорване било от адресата на акта или от прокурора.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

Искове за установяване на бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови  производства по дела за гражданско състояние (чл. 331-335 ГПК) и са родово  подсъдни на окръжен съд.

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от дететои претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи; а когато е възможно, изключено е да се установи с преки доказателства, че именно от този акт майката е заченала детето, чието бащинство се търси.

За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства: периодът, в който зачеването трябва да е станало, и половите контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период.

Установяването на периода на зачеването и на полови отношения между майката и претендирания баща през течението му обикновено доказва иска.

Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства: оплодителна неспособност на претендирания баща, изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата, наличността на полови сношения между майката и друг мъж през периода на зачеването и т.н.

Съдебните искове за установяване на произход, са от категорията на положителните установителни искове за установяване на факт с правно значение.  Предпоставките за предявяването им са следните :

  1. Детето трябва да е родено, тъй като е недопустимо да се установява произход на човешки ембрион, защото той не е правен субект;
  1. Да е налице установен произход от майката иСъдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето
  2. Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна  забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред (чл. 71 СК). Затова искът за установяване на бащинство  може да се предяви при следните предпоставки : 1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно  вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен, а производството се развива по същите процесуални  правила.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:

А/ Майката на детето –  в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща –  в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред, а само в случай, когато детето е  малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство при условията  на чл. 66, ал. 4 СК.

С изменение на СК 2018 е уредена още една възможност – припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му  от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от страна на прокуратурата.

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден  мъж като баща.

В този случай производството следва да се развие по реда на  чл.124, ал.4 ГПК, във вр. с чл.34, ал.2 ЗГР, с което да се оспори презумпцията за  истинност на отразени данни в акта за гражданско състояние, като се установи, че  детето не произхожда от него.

Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен  произход от бащата. Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, производството  е по чл. 547 във вр. с чл. 542 и сл. ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4, предл.3  ЗГР, с което да се поправят вписани в него неверни данни.Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете  за произход, както и ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат  страни по тях. Самите съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата (intuitu  personae, вж. ТР 46/1960 ОСГК, ВС).

Тези искове не са наследими, като те могат само да продължат един започнал процес по предявен от наследодателя им иск за

произход. Няма обаче пречка да се предяви иск за произход срещу наследниците на твърдян баща (чл. 72, ал. 2 СК).

Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането, а не от влизане в сила на решението, а установеният вече произход има действие спрямо всички (erga omnes).

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето.

Бащата няма правен интерес, тъй  като разполага с друга възможност – припознаването по реда на чл. 64 СК.

Ако  припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход – този по чл. 66, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 69, изр.1, предл.1 СК майката на детето може да предяви иска за  дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането. Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в разпоредбата на чл. 69, изр.1, предл.2 СК, като преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

От материалноправната норма, която се съдържа в тази разпоредба, е видно, че не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска. Следователно срокът започва да тече от раждането на  детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект. От този момент обаче детето все още е напълно недееспособно, следователно правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като  законен представител.

Какво гласи съдебната практика……..

Още при действието на първия СК от 1968 г., безспорно се приема, че практиката на съдилищата да допускат иска, предявен от майката, като представител на детето, е правилна, тъй като тя не противоречи на точното, логично  тълкуване на закона.

По делата за установяване на родителски произход се използват като доказателство и някои експертизи, основаващи се на сравняването на различни биологични фактори у детето и у родителите.

Стойността на такава експертиза като доказателство се базира на научно доказаното положение, че някои биологични характеристики се предават от родителите на децата и чрез сравняването им може да се направи извод за по-голяма или по-малко вероятност за произхода на едно лице от друго.

В случай, че като легитимирани майката и детето имат противоречиви интереси, то на него следва да му се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. В този случай тя също следва да бъде ответник в производството, заедно с бащата.

В практиката често биват съединявани двата иска – майката на детето го предявява лично от свое име и в качеството си на законен представител на малолетното дете.

Подобен подход обаче може да накърни интересите на детето, ако исковете бъдат отхвърлени, тъй като ще е процесуална пречка за детето да  предяви самостоятелно иска.

Затова в 3-годишния срок от раждането на  детето е безсмислено съединяването на исковете от майката и детето (чрез нея,като законен представител). А след този срок е невъзможно съединяването на исковете, тъй като лично за нея правото е преклудирано.

Непълнолетните и ограничено запретените имат специална процесуална дееспособност в тези производства, като могат да ги предявяват и отговарят по тях  без попечителско съдействие (чл. 331, ал. 2 във вр. с чл. 319 ГПК).

Когато искът за оспорване на бащинство се предявява от непълнолетно или пълнолетно дете, то за ответници следва да бъдат призовани както претендираният баща, така и майката.

Предмет на доказване по иска е, че тя е заченала детето от мъжа, сочен за  баща. Затова трябва да се установи на първо място вероятния период на зачеване и наличието на съответните връзки между майката и ответника през  този период.Съдебен иск за установяване на бащинство, Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат, Искове за бащинство от детето

Това се установява с помощта на гинекологична и други  съдебномедицински експертизи, с гласни доказателствени средства и други  допустими от ГПК доказателствени средства.

На следващо място трябва да се  установи биологичната съвместимост между детето и претендираният баща чрез назначаване на медицински експертизи и изслушване на вещи лица (ДНК,кръвно-групови, хромозомни, антропологични и др.).

Според практиката на ВКС медицинските експертизи са самостоятелно доказателство, което следва да се преценява заедно с останалите доказателства по  делото.

Напълно достатъчно е по една от тях категорично да се изключи мъжът като вероятен баща на роденото от майката дете, за да бъде отхвърлен искът по чл. 69 СК.

Ако ответникът откаже да даде биологичен материал за изготвяне на  експертизите, съдът може да приеме за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за събирането му (чл. 161 ГПК).

Но не може да се приеме за доказан иска само при наличие на признание на ответника – чл. 334 ГПК.

Също така не може да бъде постановено и неприсъствено решение.

При уважаване на иска съгласно чл. 70 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето, определя мерките за упражняване на  родителски права, режима на лични отношения между детето и родителя, както и неговата издръжка.

Служебното начало изглежда обезсмисля предвидената в чл.332 ГПК възможност искът за издръжка да се съединява с иска за установяване на произход, ако бъде направено обаче, може да се претендира и за минало време, но  най-много за 1 година преди завеждане на иска съгласно чл. 149 СК.

Приложими са и правилата на чл. 59 СК относно родителските права след развода.

В съдебното решение съдът определя името на детето при спазване изискванията на чл. 12 и сл. ЗГР, а длъжностното лице по гражданско състояние  отбелязва промяната в акта за раждане.

Бащата придобива родителско качество по отношение на детето, което е свързано и с родствени връзки, право на издръжка, пречки за брак, наследствени правоотношения и др.

За допълнителна информация, можете да се обърнете към нас за съвет или правна консултация на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Изваждане на наемател от жилище

В практиката по отдаване на недвижими имоти напоследък се случва до възникването на спорове и коментари по отношение използването на едно жилище или търговски обект.

Целта на настоящата статия е да очертае правните възможности, както на наемателите в едно жилище, така и средствата за защита на собственика срещу недобросъвестни наематели.Изваждане на наемател от жилище, Адвокат Договор за наем, Изваждане ползвател жилище, отстраняване наематели апартамент, съдебно дело срещу наематели, адвокат изваждане нежелани наематели. Съдебни дела срещу наемател, оспорване иск срещу наемодатели,

Понякога е възможно да се стигне до ситуация по изваждане на наематели в жилище – като това може да е помещение в сграда в режим на етажна собственост. Самата процедура е възможна само при определени условия при предявяване на съответните искове пред съд.

Важно е да отбележим, че при сключване на договор за наем на имот е добре внимателно да се прецени както наемателят, така и клаузите на договорката, защото те са задължителни за страните, които ги подпишат.

Значително по-добре е да бъде предварително подготвен и индивидуализиран всеки конкретен договор, а не да се използват готови бланки.

Основни положения в съдебната процедура по изваждане на наемател от жилище

Съгласно чл. 45 от ЗС, собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години:

а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.Изваждане на наемател от жилище, Адвокат Договор за наем, Изваждане ползвател жилище, отстраняване наематели апартамент, съдебно дело срещу наематели, адвокат изваждане нежелани наематели. Съдебни дела срещу наемател, оспорване иск срещу наемодатели,

Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 ЗС  управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс.

За да бъде изпълнена надлежно цялата процедура е необходимо да бъде спазено следното :

  1. Да е налице писмено предупреждение от управителя, адресирано до нарушителя лично, че ако не прекрати нарушаването на реда и/или правилника на етажната собственост ще бъде изваден. Ако след писменото предупреждение нарушението не бъде преустановено, се преминава към следващото необходимо действие.
  2. Да се свиква извънредно общо събрание на етажната собственост и се взема решение по чл. 45 от ЗС за изваждане на нарушителя за срок до 3 години.

Рамка при провеждането на Общото събрание на Етажната собственост :

Важното което е нужно да знаете при отстраняване на нежелани наематели в жилището са няколко хитри стъпки, които ще Ви спестят доста главоболия за в бъдеще. За да се избегнат тези ситуации и неблагоприятните моменти да бъдат сведени до минимум, трябва да се имат предвид няколко момента, когато се отдават жилища под наем.Изваждане на наемател от жилище, Адвокат Договор за наем, Изваждане ползвател жилище, отстраняване наематели апартамент, съдебно дело срещу наематели, адвокат изваждане нежелани наематели. Съдебни дела срещу наемател, оспорване иск срещу наемодатели,

·      Желателно е да поискате от бъдещият наемател, да си направи нова адресна регистрация в общината по т.нар. настоящ адрес – в имота , който ще обитава.

Смисълът на това е, че в случай на евентуален съдебен процес по отстраняване лесно ще могат да му бъдат връчвани съдебни книжа по настоящ адрес.

·      Следващата хитра стъпка е чрез Договора  за наем да изплати като гаранция няколко наема предварително, за да обезпечи бъдещата съдебна процедура по отстраняването, която би приключила в рамките на няколко месеца.

В този случай този депозит би бил абсолютно реален да обезпечи евентуални дългове, направени от наемателя.

В случай, че бъдещият наемателят няма финансовата възможност да предплати, тогава следва като наемодател да се прецени дали да сключи изобщо договор с него.

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правен съвет или подготовка на документи за съдебна процедура на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg