Приемане и отказ от наследство

Често се случва, че след смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници да приемат или откажат наследството.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследните права и задължения.

В повечето случай най-често това са финансови задължения, които той е поемал или са се натрупали дълго в годините назад.

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.

Отделно съпрузите понякога могат да се окажат и неподготвени за делата и задълженията на другия  и т.н.

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя, така и неговите задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Ако се открие наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя, особено ако много дълго той не е имал връзка с наследодателя.

Това означава да се направи справка дали той е оставил непогасени публични задъжения към държавата, дали има дела при ЧСИ, да се провери в Агенцията по вписванията дали наследодателят има ипотека, което означава, че вероятно има непогасени кредити, и др.

Нашият съвет винаги е бил да се направи контакт с  банката, която вероятно е обслужвала наследодателя, ако тя е известна на наследника, дали той има непогасени задължения.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство.

Предмет на настоящия текст е какво трябва да се прави, когато наследодателят е оставил на своите наследници непосилно задължение по кредит от банка.

Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за съществуването на дълга, а това често се случва при разведени родители, единият от които децата може да не са виждали с години.

Законът за наследството дава два базисни начина за наследника да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Ако кредитът има застраховка, тя покрива дълга или част от него.

Той обаче може да няма полица или покритието й да не е достатъчно за цялата остатъчна дължима сума.

Проблемът е, че при неплащане на една или повече вноски по застраховката тя се прекратява, което означава, че към момента на смъртта тя може и да не е действаща.

Ако полицата е валидна, банката трябва да отправи претенции към застрахователя. Плащането от него по кредита, ако покрива кредита, погасява ипотеката.

Подобна ситуация изисква професионални познания.

Първото, което е важно да се уточни, е, че няма значение дали починалият кредитополучател е поддържал връзка с преките си наследници или не. Защото правото на наследяване възниква като резултат от родствената близост и зависи от степента на родство, а не от това дали наследниците са поддържали отношения с наследодателя, преди да почине.

Със смъртта на кредитополучателя се открива наследството му, като за определена от закона група лица според степента на родствена близост с починалия възниква възможност да придобият наследството. Това става с приемането му.

Приемането на наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то. В този случай приемането се вписва в особена книга за това, водена в районния съд.

Но този начин е по-скоро изключение, по правило това става с конкретните действия на наследника по управление на наследеното имущество, които са несъмнена индикация за неговото намерение да приеме наследството.

Такива действия например са, когато наследникът декларира на свое име наследения недвижим имот, открие партиди на свое име за ток, вода, парно и др. на имота, като се легитимира с удостоверение за наследници, плати данъци, като плати задължения на наследодателя и пр. (т.нар. конклудентни действия).

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо каква е била общата стойност на наследството.

Отказ от наследство

Отказ от наследство и приемане по опис

Отказ от наследство и приемане по опис

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

В случай, че наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис (виж по-долу), например защото не е поддържал контакти с наследодателя и не желае да поеме риска да приеме наследство, което не познава, или не знае какви имущества има в наследството, нито какви задължения има наследодателят, може да се откаже от наследството – като съвкупност от активи и пасиви.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

В този случай призовани към наследяване са следващия ред наследници. Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг. Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване на наследството от държавата (по силата на чл. 11 от Закона за наследството).

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството, то да се получава от държавата, за да се осигури възможност кредиторите на наследодателя да се удовлетворят от стойността на имуществото му, което удовлетворяване обичайно е частично.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия, от чието наследство има отказ, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Приемане наследството под опис

Друга опция за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис.

Описът е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд. Приемането по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство.

Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството. Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Това обаче не означава, че отговорността на наследника се реализира единствено с наследеното имущество, той например може да покрие задължения на наследодателя и със свои парични средства от влогове или друго имущество, а да запази наследения имот или движимо имущество.

„Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество, което означава, че кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба единствено на наследения имот (или имоти), а могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника (ако пожелаят), но при ограничението, че не могат да получат повече от размера (стойността) на наследеното имущество“.

В случай, че в наследството е включен имот под определена стойност, а наследството е прието по опис, кредиторите могат да търсят изпълнение от наследника, като изнесат на публична продан всяко секвестируемо имущество на наследника, но само до размера на придобитото наследство. Така те могат да поискат продажба на публична продан на друг имот на наследника, а не на придобития по наследство.

Недееспособните лица (поставените под пълно запрещение и непълнолетните) и държавата приемат наследството само по опис – за да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането по опис – т.е. ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им (чл. 64 от ЗН).

Защита срещу кредитори

В случай на смърт на кредитор,първата стъпка на банката е да представи неговите наследници, независимо дали той е поддържал връзка с тях приживе. Ситуацията е различна – човекът може да има наследници по закон или да няма останали живи близки родственици, а може да е направил и завещание на трети лица.

Когато нямат информация за преживелите наследници, банката, която е основен бенефициент по договора за застраховка на длъжника, се обръща към съответната община по постоянен адрес на починалото лице за издаване на удостоверение за наследници.

След това според информацията, която се предостави от общината, банката изпраща до наследниците писма, с които ги информира за задължението и предлага начин за доброволно уреждане на отношенията.

Целта винаги е да се намери решение, което да е в полза и на двете страни. Това е така, тъй като ако има в наследство заем за изплащане, за който не е знаел, не е и много мотивиран да го изплаща. „Ако все пак в хода на преговорите даден наследник не смята, че би следвало да поема ангажимент по изплащането на каквато и да е част от задължението на починалото лице, важно е да се консултира с адвокат по наследствени дела и наследствени въпроси.

Ако наследникът вече е приел наследството и чак след това получи писмо от банката, вече не може да направи отказ от наследство.

Най-важната препоръка, в случай че се открие наследство преди приемането му от такъв наследодател, е да се потърси съвет от адвокат, а най-разумната стъпка е да се приеме наследството по опис.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg 

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Обжалване Определения Разпореждания

В съдебната практика се приема, че срещу незаконосъобразни Определения и Разпореждания на всяка съдебна инстанция, може да се подаде жалба.

В този смисъл съгласно текста на чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:

 Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания пред съд


Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания пред съд

А/ Определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото – Определения  за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

Б/ Определения,  за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото – Определения, с които съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Изключение от реда за обжалване на Определения и Разпореждания пред съд

Законът посочва, че останалите съдебни Определения и разпореждания, извън кръга посочен по-горе,  постановени в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол. Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване.

Характерен пример за Определения и Разпореждания, които не подлежат на атакуване с частна жалба определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата, разпорежданията за оставяне “без движение” на искова молба или жалба /обжалва се разпореждането за тяхното връщане поради неизпълнение на указанията в срок/, определенията за допускане изменение на иска, за привличане на нов ответник и т.н.

Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания

Посочените по-горе Съдебни Определения и Разпореждания на Районни и Окръжни ( Апелативни) съдилища та се обжалват с писмена жалба, е подадена в указаният от закона срок, считано от постановяване на обжалвания акт. Законът посочва, че в случай, че заинтересованата страна е отсъствала от съдебното заседание или съдебното Определение или Разпореждане  е постановен в закрито заседание, то срокъ за обжалване на тези Определения и Разпореждания на съда, започва да тече от датата на съобщаването му.

При представянето и изготвянето на писмената жалба, не е нужно да се прилага цялото дело, тъй като това би попречило на нормалното му разглеждане, ако то още е висящо /т.е. не е постановено решение по него/. Възможно е обаче горната инстанция да го изиска, ако прецени, че това е необходимо за произнасянето по представената писмена жалба на жалбоподателя, несъгласен с постановеното в обжалваното Определение или съдебно Разпореждане.

По правило самата писмена жалба следва да се разгледа в закрито  съдебно заседание, в което избраният и назначен за това съдебен състав се състой от  трима съдии.

Изключение от принципа на провеждане на закрито заседание се стига, в случай, че се наложи разпит на свидетели, като за тази цел е допустимо съдът да насрочи открито съдебно заседание.

Основания за отмяна или потвърждаване на съдебни Определения и Разпореждания 

Обжалване Определения Разпореждания

Обжалване Определения Разпореждания

В случай, че съдебният състав приеме, че представената от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмена жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение , което в този случай означава, че обжалваното определение е валидно, допустимо и влиза в сила.

В случай, че съдът пред когото се обжалва, постановеният съдебен акт Определение или Разпореждане – се  окаже незаконосъобразен, то горният съд, пред които това незаконосъобразно Определение или Разпореждане се обжалва го отменя, като на неговото място постановява вместо него НОВО Определение или съдебно Разпореждане, което е законосъобразно.

Законът посочва, че съгласно условията на чл.217 ГПК, при последваща отмяна на обжалвано съдебно Определение или Разпореждане, сезираният съд е длъжен да се произнесе по същество, вместо да върне дело на по нискостоящият с указания.

В такъв случай, ако съответният Районен съд е издал незаконосъобразно Определение или Разпореждане, с което е отказал да допусне поискано обезпечение на предявен или бъдещ иск, то по-горният Окръжен съд, който следва да отмени Съдебното Определение, е длъжен със своя акт да наложи исканата обезпечителна мярка като издаде исканата Обезпечителна заповед, а при отмяна на отказ за издаване на изпълнителен лист да издаде такъв изпълнителен лист

Особености при обжалване на Определения и Разпореждания

В случай, че горният (въззивен) съд остави в сила постановеното Съдебно Определение на първоинстанционния, с което се прегражда развитието на делото, то същото това Определение на възивният съд, подлежи на последващо обжалване с писмена жалба пред Върховен Касационен съд. В този случай най-често става въпрос за съдебни Определения на Окръжните съдилища, с които се потвърждават Определения  на Районните съдилища за прекратяване на делото.

В случай, че въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото съдебно определение или разпореждане на първоинстанционния съд, неговото определение е окончателно, защото то не прегражда развитието на процеса – с него делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

ПРИДОБИВАНЕ СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност (по давностно владение). Всички останали обекти са годни за придобиване по давност.
Срокът се определя от характера на владението и вещта.  Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 г. когато владението е добросъвестно, недвижимият имот се придобива в 5-годишен срок. Движима вещ се придобива по давност в продължение на 5 години.
При добросъвестното владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС. Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
В миналото погасителната и придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността (ЗД). Като продължение на това неудачно законодателно решение е разпоредбата на чл. 84 ЗС, която предвижда, че към придобивната се прилагат правилата на спиране и прекъсване на срока на погасителната давност. Те са уредени в ЗЗД и към придобивната давност трябва да се прилагат съответно, а не директно.
Спирането на срока е такъв юридически факт, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие. След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностното владение

Придобиване на недвижим имот по давност

Придобиване на недвижим имот по давност

е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението пък е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение

е това, при което имотът се владее на правно основание (договор, нотариален акт, друг документ), годно да направи владелеца собственик, но праводателят (прехвърлителят на имота) не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно. В този случай, купувачът – владелец е добросъвестен, защото е платил цената, владеее имота на правно основание (завещание и нотариален акт), но той не е знаел и не е могъл да знае, че завещанието е нищожно, респективно че праводателят му не е бил собственик, защото от нищожните актове не могат да се черпят права. С изтичането на 5 годишен срок, добросъвестният владелец придобива правото на собственост по давност.

Недобросъвестно владение 

 е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владение по давност. Дефиниция

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.  Като изражеие на намерението да се свои вещта (т.нар. animus) са всички онези действия по демонстриране на власта и управление на имота, както и деклариране на имота в данъчна служба на името на същият този владелец, заплащане на данъци и такси за имота, откриване на партиди за ток и вода на името на владелеца и други подобни

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице –владелец; да не води дела срещу него; да не оспорва този факт по никакъв начин.

ПРОВЕРКА НА обстоятелствата относно владението

Изпълнени ли са горните условия, владелецът може да поиска от нотариуса по местонахождение на имота да му издаде нотариален акт по обстоятелствена проверка. За издаването на акта е необходимо пред нотариуса да се представи молба – декларация за обстоятелствена проверка по образец.

Неразделна част от молбата – декларация е удостоверение, издадено от общинските власти и областна адинистрация, че имотът не е общинска, респ.държавна собственост. Прилага се и документ за данъчна оценка.

Производството пред нотариуса се развива с участието на трима свидетели, които удостоверяват факта на владението. Когато владелецът се позовава на добросъвестно владение, задължително е да представи документа, на който се основава правото му (договор за делба, удостоверение за наследници или други). Въз основа на събраните доказателства и ако установи факта на владението и намерението на владелеца да свои, нотариусът съставя нотариалния акт.

Важно е да се знае, че този нотариален акт по обстоятелствена проверка не поражда право на собственост, а само констатира факта на изтеклата придобивна давност.

Такива нотариални актове по обстоятелствена проверка могат да се атакуват  от действителните собственици, които следва да заведат дело срещу владелеца –признат за собственик и да искат отмяна на нотариалния акт.

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и еднопосочна практика по делата за давностно владение, недобросъвестно владение, както  и други придобивни способи за собствеността.

За повече въпроси или информация за образувани търговски и граждански спорове, може да се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg