Защита пострадал престъпление

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

Израз на правото на защита на пострадалия е и възможността при упражняване на процесуалните си права в производството да се представлява от упълномощен процесуален представител.

Защита пострадал престъпление

Защита пострадал престъпление

В хода на досъдебното производство пострадалият в престъпление  може да се представлява от адвокат по наказателни дела, който следва да е упълномощен по реда на чл. 93, ал. 1–5 НПК. Адвокат по наказателни дела и досъдебно производство може да бъде упълномощен писмено, с изрично пълномощно, или устно.

Изготвянето на съответното писмено пълномощното следва да бъде направено от Адвокат по наказателни дела и досъдебно производствов писмена форма, но трябва да бъде подписано от упълномощителя.

Устното упълномощаване е възможно да се извърши пред съответния орган на досъдебното производство и следва да се впише в протокола, съставян за съответното действие по разследване или процесуално действие.

Пълномощното, с което пострадалият упълномощава процесуален представител в производството, може да бъде депозирано пред органа на досъдебното производство, както с изрична молба, така и с представянето му без придружителен документ на органа на досъдебното производство.

Пълномощното може да се депозира както от упълномощителя, така и от упълномощения адвокат по наказателни дела и досъдебно производство.

Пълномощното следва да се депозира пред онзи орган на досъдебното производство, който предстои да извършва съответните действия по разследването или процесуални действия с участието на пострадалия и неговия процесуален представител.

В случай, че предстои съдебен разпит на пострадалия, на който последният желае участва и неговият процесуален представител, пълномощното следва да се депозира пред водещия разследването, който предстои да проведе разпита.

Ако разследването вече е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на наблюдаващия прокурор, по компетентност, и пострадалият желае да се запознае с материалите по делото или да направи нови доказателствени искания чрез своя повереник, молбата следва да се депозира от Адвокат по наказателни дела и досъдебно производство, ведно с приложенията към нея, в деловодството на компетентната прокуратура.

ПРАВА ПО ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Освен от лице, което упражнява адвокатска професия, пострадалият може да се представлява в производството и от своя адвокат по наказателни дела и досъдебно производство, както и разбира се възходящ или низходящ роднина.

Не може да бъде повереник или адвокат по наказателни дела и досъдебно производство: лице което е :

1. който е бил или е защитник на обвиняемия;

2. който е представлявал или е давал съвети на обвиняемия;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото (чл. 100, ал. 3 вр. с чл. 91 НПК).

Защита пострадал престъпление

Защита пострадал престъпление

Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования (чл. 100, ал. 3 вр. с чл. 92 НПК).

Процесуалният представител на пострадалия, а именно адвокат по наказателни дела и досъдебно производство упражнява правата му в хода на досъдебното производство.

Същевременно, пострадалият, който е упълномощил процесуален представител разполага с възможност да упражнява процесуалните си права сам или съвместно с упълномощения процесуален представител.

Адвокатът по наказателни дела и досъдебно производство има право да се запознае с материалите по досъдебното производство, да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които накърняват неговите или на упълномощилото го лице права и тези, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство.

Пострадалият може да поиска да бъде призоваван и да му бъдат връчвани книжа и документи на съдебния адрес на упълномощения си процесуален представител, но това не е задължително.

Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство не само пострадалият, но и свидетелят има право да се консултира с адвокат (вж. чл. 122, ал. 2 НПК).

В случай, че свидетелят не е и пострадал, упълномощеният от него адвокат по наказателни дела и досъдебно производство може единствено да му предостави правна консултация и да обжалва актовете на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси (например постановление за налагане на глоба и/или принудително довеждане).

Ето защо е достатъчно свидетелят или упълномощения от него адвокат по наказателни дела и досъдебно производство като представи пълномощното към началото на действието по разследването с негово участие или ведно с жалбата срещу акта, с който са накърнени правата и законните му интереси.

За повече въпроси или информация за образувани наказателни дела, съдебни дела по мерки за неотклонение и наказателно преследване в чужбина, може да се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Изготвяне касационна жалба ВКС

При разпределение на съдебните дела, движението на всяко отделно производство започва от началната първа инстанция и логично при продължително оспорване приключва с подаването на т.нар. Касационна жалба пред ВКС.

Основна задача на всеки адвокат, с опит в обжалването на съдебни решения на второинстанционните (Апелативни или Окръжни)  съдилища е да изготви,  подготви адекватна правна стратегия и юридическа защита, като отчете пропуските при направеното надлежно оспорване на Съдебните решения пред Районен съд или при подаването на възивна жалба срещу решение на Районен съд или Окръжен съд.

Следва да подчертаем, че в съответства с настоящата съдебна практика, касационното обжалване пред състав на ВКС е последният редовен способ за упражняването на надлежен съдебен контрол върху невлезли в сила съдебни решения на Апелативни и Окръжни съдилища.

Това касационно обжалване и съдебно оспорване решенията на Апелативни и Окръжни съдилища обаче има незадължителен характер.

Съгласно закона, на касационно обжалване подлежат само и единствено невлезли в сила съдебни актове на въззивна инстанция.

Като действаща съдебна инстанция ВКС е единственият съд, който има касационни функции по граждански дела, които упражнява след като е надлежно сезиран от страните по делото. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса. Нейното провеждане зависи от строго регламентирани основания, изброени в чл. 280 от ГПК.

В зависимост от тяхното наличие, ВКС приема или отказва да приеме за разглеждане конкретното дело, поради което е нужно да бъде обяснена и спецификата на самото производство пред тази инстанция.

Изплащане застрахователно обезщетение

ЗАЩИТА ДЛЪЖНИКА ЧСИ

Настоящата съдебна практика е въвела т.нар. „Изложение на основания за  касационно обжалване“  на съдебното решение на втората инстанция или т.нар. жалба за касационни основания.

В повечето случай подаването на това т.нар. „Изложение на основания за  касационно обжалване“ има своя характерна специфика и като сложност надвишава дори и самата Жалба до ВКС. То има за цел да очертае всички онези принципи и причини по смисъла на чл. 290 ГПК, съгласно които следва да бъде отменено порочно съдебно решение на втората инстанция – най-често Апелативен или Окръжен съд.

Изготвянето на надежна и адекватна правна защита по граждански и наказателни дела, както и подготовката на касационна жалба до Върховен касационен съд, независимо дали е гражданско или наказателно дело , заедно с молби за възобновяване, изискват сериозно познаване на материята.

Съществена е подготовката на всеки адвокат за изготвяне на касационна жалба при обжалване на съдебни решения пред ВКС, както и същината на всяко едно гражданско или наказателно дело, съответно, извършена надлежна проверка на съдебната практика по конкретният правен казус.

Новите промени в практиката на ВКС 

 1. Промяната в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и в противоречие с практиката на ВКС.

Тази практика, изразяваща се в издаване на постановления и тълкувателни решения на ВС и тълкувателни решения на ВКС, има абстрактно-нормативен характер, за разлика от незадължителната практика на ВКС, изразяваща се в казуално тълкуване на закона при разглеждане на конкретни спорове и разрешаване на свързаните с тях казуси.

Новата редакция на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда промяна в съдържанието на задължителната практика на ВС и ВКС като общо посочва, че това са тълкувателните решения и постановления на бившия Върховен съд и настоящия Върховен касационен съд, което е по-широко по обхват от дефинираната в ТР № 1 от 2009 г. задължителна практика на върховните съдилища. По този начин, въпреки указателния им характер в обхвата на тази практика, са включени и тълкувателните решения на общото събрание на гражданската колегия на бившия ВС преди влизане в сила на първия ЗСВ от 1994 г., а не само постановленията на неговия пленум и тълкувателните решения, постановени след приемане на отменения ЗСВ от 1994 г. Освен това в задължителната практика се включват тълкувателните решения не само на гражданската и търговската, но и на наказателната колегия на върховните съдилища

2. Отпадане на предишното основание за допускане на касационно обжалване – противоречиво решаване на правния въпрос от съдилищата. Отмяна на чл. 291 ГПК

Новият текст предвижда, че като основание за допускане на касационно обжалване, този въпрос от значение за изхода на делото е решен от въззивния съд в противоречие с актове на Конституционния съд (КС) на Република България или на Съда на Европейския съюз (СЕС).

3. Правният въпрос е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България – чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК

Правният въпрос, чието разрешение е от значение за допускане на касационното обжалване, се свързва с прилагане на материален или процесуален закон от съдилищата, поради което актовете на КС, които визира чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК, са тези от тях, с които този съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на закони или съответствието на закони с общопризнатите норми на международното право или с международни договори, по които България е страна.

4. Правният въпрос е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Степента на подготовка за изготвянето на касационна жалба пред ВКС е необходимо да бъде достатъчно сериозна,тъй като тази жалба и изложението на касационните основания, се чете от опитни съдии с голям  съдебен стаж и задълбочен поглед върху материята,като от основателността на тези аргументи при подготовката на касационната жалба зависи шанса за отмяна в рамките на Върховния касационен съд на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

5.Основание за допускане на касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение – чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК

По всички тези въпроси, може да се обадите, като ще положим усилия за решаване на вашите проблеми, независимо дали сте печелили или губили на предходните инстанции.

6.Основание за допускане на касационно обжалване при очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК

Тук се има в предвид всички онези съществени нарушения на императивна материалноправна норма, както и на основни съдо-производствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, решаване на делото от съдебен състав, въпреки наличието на предпоставките за отвод на негов член, липса на мотиви на обжалвания пред ВКС съдебен акт, както и наличие на явна необоснованост на постановеното въззивно решение

Характерна особеност на това производство е, насочването към всички допуснати пропуски и недостатъци по приключилите предходни производства, най често Апелативен съд, Окръжен съд. Същественото е да бъде спазен едномесечният срок за обжалване, както и да бъде направен внимателен преглед на всички особености на предходните инстанции.

Следваща характерна особеност е подадената жалба да бъде изготвена и приподписана съгласно Тълкувателно решение Nr.1/ 19 февруари 2010 – ВКС от специално упълномощен за това адвокат, каквото е изискването на закона. Допълнителна причина за това е надлежното излагане на въпросите, в съответсвие със сложността на всеки отделен казус и съобразяване с изискванията на ГПК.

Възможно е да  е налице и пропуски и грешки в Съдебните решения на предходните инстанции затова в такива случай Законодателят е предвидил и особени процедури по атакуване включително на влезли в сила присъди или решения. Тези пропуски е нужно да бъдат ясно и точно посочени и обосновани.

Пропуските биха могли да бъдат както Ваши, така и на защитата ви.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон + 359 897 90 43 91  или info@lawyer-bulgaria.bg  

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения

 

 

Съдебни дела срещу банки

При работа с банкови и финансови продукти, клиенти осъзнават, че сключвайки банкови договори за заеми или ипотечни кредити са пострадали от последваща промяна в условията на ипотечните договори са ощетяващи.

Съдебни дела срещу банки

Съдебни дела срещу банки

Голяма част от клиентите, които са сключили такива договори са довели до значителни финансови загуби при погасяване на своите задължения. Кантората работи активно и обслужва множество клиенти за сключване на договори с търговските банки.

След последни промени в законодателството напоследък бе променена порочната търговска практика на търговските банки.

Премахнато бе правилото едностранно и без знанието на кредитополучателите, търговските банки да променят условията по сключени от тях Договори за заеми или ипотечни кредити.

Държим да отбележим, че едва ли има граждански или търговски договор, който да не съдържа клауза за неустойка или за лихва при забава на страна да изпълни задължението си.

Като елемент от тези договори, неустойката е част от договора с всяка банка и дори в Договора за откриване на банкова сметка е възможност в случай на неизпълнение на условията по този Договор за откриване на банкова сметка да бъде уговорена съответната неустойка.

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ СРЕЩУ БАНКА

Отделно следва да отбележим неизгодното положение между страните при съдебното събиране на просрочени задължения, поради което все по-важен става въпроса за дължимото обезщетение при дела срещу банки, когато е нарушен интереса на отделният гражданин-вложител.

Условията на чл. 417 ГПК (Гражданския процесуален кодекс) представят правна възможност по искане на кредитора – търговска банка пред Районен съд да бъде издаден изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение, което представлява формализирана съдебна процедура.

За съжаление не бе промена порочната практика, отделните търговски банки  да представят писмено извлечение от счетоводните си книги, в което излагат своите констатации за размера на дълга.

След предоставянето на формални писмени доказателства, Районният съд просто приема тези данни за верни, без да ги проверява, без допълнителни доказателства и разяснения. Отделно съдът нито да призовава и изслушва двете страни по кредита.

Процедурата в т.нар.“Заповедно производство по чл.417 ГПК, завършва с издаването на Изпълнителен лист. Издаването на такъв Изпълнителен лист е правното основание за начало на изпълнителното производство и налагането на т.нар. обезпечителни мерки – запор на банкови сметки и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника.

Всичко това поставя позицията на длъжниците, независимо от това поради каква причина са такива – отсъствие в чужбина, болест или временна нетрудоспособност – безработица, в една доста неизгодна ситуация….

Длъжни сме да отбележим, че повечето търговски  банки имат константна практика да се подсигуряват максимално, принуждавайки клиентите си да включат свои близки като солидарни или ипотекарни длъжници и поръчители.

Веднага щом заемът или ипотечният кредит изпаднат в т.нар.“просрочение“, СЛЕД издаването на Заповед на изпълнение се  открива правната възможност да се образува и т.нар. изпълнително дело пред ЧСИ.

От там нататък биха могли да бъдат налагани както Запори на средства по сметки и трудови възнаграждения, заплати и сметки, както и възбрана на недвижими  имоти.

В случай, че не се стигне за покриване на задължението към банката е възможно, това задължение се прехвърля за плащане и към наследниците на длъжника.

Разлика между неустойка за забава и лихва за забава ?

Отговорност за вреди, обезщетение и неустойка

Отговорност за вреди, обезщетение и неустойка

и има ли значение кое от двете ще уговорим, какво може да претендира изправната страна при неизпълнение на длъжника, какво се случва с дълга при частично изпълнение и т.н. Всъщност по доста от тези въпроси и съдебната практика търпи постоянно развитие.

Лихва и неустойка за забава

Характерна особеност, за която следва да споменем е т.нар. договорната лихва за забава.

В съвременният динамичен живот съдилищата работят с термина  „лихва за забава“, което се различава от „неустойка за забава“, независимо че и двете имат една и съща обезщетителна, санкционна функция.

Същественото, което можем да посочим е, че неустойката е лихвоносна, докато лихвата – не се капитализира, освен между търговци, и то само ако е уговорено;

Като адвокат по събиране на задължения, държим да посочим, че дори да не са изрично уговорени последиците при забава на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение кредиторът може да търси от длъжника обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съобразно условията на материята в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се допуска обезщетение на неимуществени вреди само в случай на непозволено увреждане,  не и на договорна отговорност. Аргументите за горното са следните:

  • Чл. 52 от ЗЗД, в който е уредено обезщетяването на неимуществените вреди, се намира в Глава „Непозволено увреждане” от ЗЗД и няма приложение за договорната отговорност;
  • Чл. 82 от ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, защото той визира претърпени загуби и пропуснати ползи, които са само имуществени вреди;
  • Чл. 52 от ЗЗД не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия при договорна отговорност, обезщетяване на неимуществени вреди и определяне по справедливост на обезщетението са изключение.

Възникването на неустойката и лихвата има обезщетителен характер. По своята същност целта й е да обезщети пропуснатия доход, както и направените вреди за едната или другата страна при изпълнението или неизпълнението на един двустраненен търговски договор.

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и еднопосочна практика по делата за изплащане на обезщетение и неустойка за неизпълнение.

За повече въпроси или информация за образувани търговски и граждански спорове, може да се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

 

Прехвърляне имот на данъчна оценка

Често се случва, че при сделки с недвижим имот, едната от страните желае да си спести голяма част от разходите за прехвърляне на собствеността. В практиката по прехвърляне на недвижими имоти в последните няколко години се е наложила практиката, че винаги едната страна поема цялата тежест за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Повечето хора не обмислят внимателно тези условия на сделката, голяма част от тях ги подценяват и в крайна сметка от сериозна инвестиция в живота на повечето хора, покупката се превръща в сделка, влечаща след себе си неблагоприятни последствия от необмислени действия или рискове.

Кантората разполага с богата практика на сделки с недвижими имоти и прехвърляне на собственост върху такива, поради това, забелязваме и отчитаме, че купувачите стават по-запознати с процеса и времетраенето на придобиването на недвижим имот.

Това не означава, че рисковете пред страните при прехвърлянето на недвижим имот не съществуват и не са актуални, но въпреки това, хората продължават да  смятат, че са застраховани от от измами и всички рискове приключват в деня на прехвърляне на собствеността при Нотариус.

Рискове при прехвърляне имот на данъчна оценка

Прехвърляне имот на данъчна оценка

Прехвърляне имот на данъчна оценка

Съществен момент при прехвърляне на недвижим имот е фактът, че Нотариусите удостоверяват както съдържанието , така и подписите в нотариалния акт възоснова на представените им писмени документи, които се изготвят от служители на съответната общинска  администрация.

Съвсем нормално е при изготвянето на тези писмени документи – скици, заверени преписи от Удостоверение за наследници или преписи от документи за собственост, се допускат грешки. Дали тези грешки са умишлена или неволни, това би могло да се установи след известна проверка от страна на адвокат, специализиран в сделки с недвижими имот.

Нашият съвет и опит от практиката с документи е, че технически грешки в книжата, легитимиращи страните като купувач и продавач, винаго се допускат по невнимание, но те може да имат сериозни последици. Голяма част от тези грешка са отстраними с поправки в нотариалните актове, но са налице и грешки и пропуски, които не могат да бъдат отрстранени.

Именно това е причината, като адвокат по сделки с недвижими имоти да залагаме сериозни неустойки в случай на умисъл в полза на купувача при обявяване на сделката за недействителна и евикция ( т.нар. Съдебното му отстраняване от имота).

Размерът на тези санкции обикновено се определя от договорка между страните и следва да бъде разгледан и обсъдено пред компетентния съд, но страните свободбно могат да уговорят размера на неустойките при сключване на окончателния договор (Нотариалният акт) за покупка на имота.

Грешки, при прехвърляне имот на данъчна оценка

Ето някои примерни грешки, които водят до съдебно отстраняване:

– появата на наследник, който не е записан в удостоверението за наследници;

– съпруг продава имота без съпругата си, защото бракът е сключен извън страната и не е регистриран в България. В този случай в удостоверението за семейно положение ще пише „неженен“;

– строителната компания „погрешка“ Ви е продала не собствения, а съседния имот, който е на обезщетен собственик. Това най-често се случва, когато апартаментите, предвидени за обезщетение, попаднат в таблиците за площообразуване на сградата.

Най-често уговорките са разликата до действително уговорената цена да бъде платена в последствие и не въз основа на сключения договор за продажба. Това крие своите рискове, защото е трудно, а понякога и невъзможно, да се докаже действително уговорената цена. В този случай е възможно купувачът да плати по банков път само цената, посочена в нотариалния акт, а горницата да не изплати въобще. В този случай ще е трудно да се докажете действителните уговорки, в случай че не са посочени в нотариалния акт. Добре е преди купувача да ви преведе сумата, записана в нотариалния акт, да вземете горницата до действително уговорената цена.

Съвет при прехвърляне имот по данъчна оценка

Трябва да знаете, че в нотариалния акт и двете страни декларират, че записаната сума е действителното уговорено плащане по сделката.

Напоследък на пазара на имоти се реализират сделки, в които купувачите заплащат стойността на имота със собствени средства.Купувачът заплащаа цената на имота в деня на прехвърлянето на собствеността пред нотариус, а продавача получава нотариалния акт, вписан в Агенцията по вписвания, след няколко дни. Това дава предостатъчно време на един недобросъвестен продавач да продаде имота на друг или да го ипотекира. Това е още една причина сделките да се изповядват на реална цена.

Заради изброените по-горе рискове препоръчваме на страните по сделка с имот да записват в нотариалните актове действителната пазарна цена, а не да използват порочната и противозаконна практика – изповядване по данъчна оценка. Изборът е на купувача и продавача, но цифрите показват следното:

В случай на покупка на реална цена, продавачът ще докаже официално доход в размер на продажната цена на имота, ако същият се прехвърля на реална пазарна цена. Този доход е необлагаем ако е получен от продажбата на първи за календарната година жилищен имот.

– Данъчната оценка е минимумът, върху който нотариусът събира таксите при изповядване на сделка с недвижим имот.

– Тя не влияе върху цената, на която ще бъде продаден имотът – в това отношение има свобода на договаряне.

– Практиката познава и случаи, в които дадени имоти са продавани и под данъчната си оценка. Подобни примери има най-вече в провинцията – например сделки със земя в по-далечното минало.

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Придобиване недвижим имот по време на брак

Придобиването на недвижим имот по възмезден начин чрез покупко-продажба от някой от двамата съпрузи поставя множество въпроси относно собствеността върху този имот.

В повечето случай съпрузите не са наясно, че дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот в общия случай, ако не е налице сключен писмен брачен договор става съвместна собственост на двамата съпрузи.

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“  на имота, и трябва ли това да е записано в издаденият за този имот Нотариален акт, за да породи законови последици за двамата съпрузи.

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В УСЛОВИЯ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ (СИО).

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

Законът указва, че това не е нужно и няма легална пречка ако в Нотариалният акт за собственост на новопридобития имот, придобит по време на брака,  е сложено името само на единият от съпрузите като купувач. Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е закупен на името на единия от двамата съпрузи, то този недвижим имот става обща собственост на двамата съпрузи в съответствие с установеният режим на  съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит.

Ако се стигне до прекратяване на установената вече съпружеската имуществена общност, в случай на развод или смърт на някой от съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността върху закупеният между тях недвижим имот, придобит по време на брака, дори и същият да е закупен на името само на единият съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите, както предполагат повечето хора, нужно е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба на този имот, за да бъде поделен, ако същият е поделяем между отделните идеални съсобственици след развода или смъртта на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни. Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима и реално при представяне на убедителни и адекватни писмени доказателства за по сериозен принос  в закупуването на общото имущество (жилище или др. недвижим имот).

Квоти на придобиване на недвижим имот

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

В случай на прекратяване на СИО се приема се, че отделните идеални части на съпрузите са равни, но е възможно някой от двамата съпрузи, внасяйки значителна част от средствата в семейния бюджет и създавайки общи блага при закупуването на имота.

Лични средства на съпруга са тези, които  са придобити преди брака или чрез дарение или наследство. Нагледен пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Важно е да отбележим, че независимо придобиването на по-голяма дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност по смиъсла на чл.29 СК, недвижимият имот не става изключителна собственост на този съпруг, който претендира за по-голям дял, дори и след като успее да посочи, че е вложил лични средства или дарения на негови близки.

В случай, обаче, че имотът е придобит  на името и на двамата съпрузи, претенцията на  някой от съпрузите за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена, тъй като дори  в действителност част от вещта да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то  с вписването и на другия съпруг като купувач, съпрузите  са се съгласили, че придобиват имота при равни квоти.

Обжалване действията на съдебния изпълнител

В практиката често се случва, че с действията си ЧСИ служители нарушават правата и интересите на длъжниците.

Реално много голяма част от длъжниците очакват, че именно служителите на ЧСИ-тата ще сп

НЕЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ НА СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ

НЕЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ НА СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ

азват и зачитат техните права, но за съжаление това съвсем не е така.

Дългогодишната практика по съдебни дела срещу действията на ЧСИ, показва, че длъжниците често пъти са жертва на незаконосъобразни действия на ЧСИ и имат наложени запори дори и срещу несеквестируеми вземания.

Законът приема, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни до момента на тяхната последваща отмяна. Не са редки случайте в който има наложени запори на пенсии или майчински помощи, като всички тези действия са основание за оспорване и обжалване от заинтересуваните длъжници.

Независимо, че едно лице дължи определена сума пари в  изпълнителното производство това не означава, че не следва да бъде зачитани неговите права и законни интереси.

Жалба срещу действията на ЧСИ

В случай на нарушение – обърнете се към адвокат за изготвяне на жалба срещу действията на ЧСИ. Детайлно в Закона са посочени всички актовете или действията, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол при извършено от страна на ЧСИ нарушение.

На първо място, това са изрични откази и постановления на ЧСИ, с които се отказва да се извърши определено изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на изпълнението. Правото на тази жалба е признато само по отношение на взискателя, тъй като длъжникът няма интерес от това обжалване.

При оспорване действията на ЧСИ, длъжникът може да обжалва издаденото Постановление на ЧСИ за глоба и насочването на принудителното изпълнениет върху недвижимо имущество , което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот.

Поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските , както и поради това, че наддването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Съдебно оспорване действията на ЧСИ

Образуването на т.нар. „Изпълнителното дело“ представлява съдебно производство по молба на Кредитор, наречен Взискател за събиране на вземане, определена парична сума или някаква вещ

Целта на изпълнителното дело е, кредиторът да събере неплатените задължения по кредита принудително, т.е. независимо от това дали имате възможности и желание да плащате задължението, като се удовлетвори от Ваше имущество или получавани доходи чрез Запор.

Правата, с които частните съдебни изпълнители в страната разполагат при събиране на кредита, могат да бъдат обособени в три групи:

  1. Учреденото им право да извършват проучване за имуществото ви – да получава информация от държавни органи, физически и юридически лица за собствеността ви, за наличността по банковите ви сметки, за възнагражденията и други плащания, които получавате от трети лица /заплати, обезщетения за неползван отпуск, социални плащания и т.н/;

2.Учреденото им право да налагат мерки, които ограничават разпореждане с имуществото ви – запори и възбрани;

3. Учреденото им право да извършват продажба на имущество ви, да удържа суми от вашите банкови сметки или от плащания, които получавате /трудови възнаграждения и др./.

Обичайна практика на мерките на ЧСИ е длъжниците да бъдат заплашвани, налагане на съдебен запор на  работна заплата, запор на пенсия, разпродажба на имущество, насрочване на съдебен опис на движими вещи, възбрана на недвижим имот, частен съдебен изпълнител – ЧСИ, държавен съдебен изпълнител- ДСИ, покана за доброволно изпълнение, въвод във владение, публична продан, възлагане на недвижим имот, като тези мерки са част от изпълнителното производство, но е нужно да бъдат съобразявани с всеки конкретен случай.

Изграждането на цялостна правна защита е основен момнет при предприемането на съдебно оспорване срещу действията на ЧСИ. Задачата на всеки адвокат е да оформи жалбата против действията на съдебния изпълнител, като прложи  всички необходими доказателства и я подаде в указаният едноседмичен срок чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението.

СРОКОВЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ

Защита срещу действията ЧСИ

В случай, че страната е присъствала на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването на действието. езни действия – както веднага след образуването на изпълнителното дело, така и години след това /противно на общоприетото схващане/.

Като адвокат по граждански и търговски дела, наблюдаваме, че по редица изпълнително дела в изпълнителният процес /по изпълнителното дело от Частния или Държавен съдебен изпълнител се допускат пропуски и нарушения, които могат да помогнат на длъжника.

Представянето на изпълнителният лист води до образуване на изпълнително дело. След образуването получавате Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Поканата за доброволно изпълнение се връчва от Съдебния изпълнител на длъжника, след което започва да тече срок, в който могат да бъдат предприети определени действия.

В поканата за доброволно изпълнение ЧСИ дава срок за доброволно изпълнение 14 дни.

Не това обаче е срока, в който могат да се обжалват действията на съдебния изпълнител, срокът е 7 дневен. Последващите действия на частния/държавния съдебен изпълнител също могат да бъдат обжалвани в 7 дневен срок от узнаването.

В много от случаите съдебния изпълнител не успява да събере сумите от длъжника.

След определен момент и при изпълнение на определени предпоставки е възможно изпълнителното дело да се прекрати и задължението да отпадне.

Дължими такси към ЧСИ от длъжниците 

При образуване на изпълнително дело  за събиране на дължими суми съдия-изпълнителите начисляват разноски по изпълнението. Длъжникът получава покана за доброволно изпълнение с препис от изпълнителния лист и констатира, че задълженията по изпълнителния лист са едни, а крайната сума, която съдия-изпълнителят търси е много по-висока.

Много актуален е въпросът винаги ли се дължат разноски на съдия -изпълнителя и в какъв размер и дължат ли се такива при доброволно изпълнение на задължението.

Адвокат застрахователни дела

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното дело  само в два случая:

  1. Ако длъжникът не е отговорен за предявяване на изпълнителния лист, защото вече е платил дълга си;
  2. Ако изпълнителните действия на ЧСИ бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски  в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира и се задържа от съдебния изпълнител

Следва да се има предвид обаче, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител и не зависи от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението, като например такса за образуване на делото, за проучване имущественото състояние на длъжника и др.

Таксите, които се събират от държавния и от частния съдебен изпълнител са уредени в различни нормативни актове –  съответно в Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и   в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Таксите, които се заплащат имат различно предназначение.

Таксите, които се събират от държавния съдебен изпълнител, тъй като последният е орган, натоварен от държавата да извършва действия по принудително изпълнение, съставляват по съществото си държавни такси, докато частният съдебен изпълнител е физическо лице, на което държавата в възложила една публична дейност – дейността по принудително изпълнение и платимата на частния съдебен изпълнител такса представлява възнаграждение за положения от него труд.

При предявен изпълнителен лист пред ДСИ (държавен съдебен изпълнител), ако длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение от него се събират всички дължими такси и разноски по изпълнението, с изключение на т. нар. окончателна такса по чл. 53 от Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Именно тук длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови вноски /дори да не са били заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правни сложност на изпълнителното производство.

Ако обаче взикателят е поискал и съденият изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са били необходими, с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите изпълнителни действия още не са били извършени, длъжникът не отговаря за тези такси.

Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посоченото от взискателя имущество, ако преди извършването му, длъжникът е предложил изпълнението да бъде насочено срещу друго имущество и предложението е било неоснователно отхвърлено от съдебния изпълнител.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебенизпълнител и  длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от  взискателя авансови такси  /дори те да не са били платени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така  и т. нар. окончателни такси по чл. 26 от Тарифата на таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители.

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат по търговски и граждански дела на следните телефони + 359 897 90 43 91  или mail info@lawyer-bulgaria.bg

Давност задължения и вземания

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред.

Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане.

Давност задължения и вземания

Давност задължения и вземания

Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения. 

Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тези задължени и вземания са следните :

Публични вземания за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

Публични вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания.

Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.

Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания – в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Давността по ЗЗД

  1. Обща давност за частни вземания е петгодишна. Разбира се от това правило обаче има някои изключения:
  2. Срокът на давността за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ е тригодишна .
  3. Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишен.
  4. Срокът за предявяване на претенции и искове за вреди при възникнали такива от превоз на товари и пътници, съгласно изискванията на закона е едногодишна от датата на настъпването на вредата за пострадалото лице.

Важно е да се знае, че давността се спира и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, както и по време на изпълнителното дело за събиране на вземането.

Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността по ДОПК

Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) – до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давност задължения и вземания

Давност задължения и вземания

Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давност по ЗАНН

За задълженията за глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) давността е двегодишна.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок.

Ако обаче е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, давността е общата петгодишна, респективнодесетгодишна давност по ДОПК.

Подаване на възражение за давност

ВАЖНО :  Особено съществено е да се разбере, че по закон давността не се прилага служебно. За да можете да се позовете на тази давност, е нужно като длъжник по едно парично задължение, след изтичането на срока да възразите писмено пред органа или Вашият кредиторът, за да се заяви изрично пред съответния орган, че Вашето финансово задължение вече е погасено поради изтичане на погасителна давност.

Събиране задължение неплатени фактури

При възлагане на определена работа, в случай на случване на Договори за изработка и Договор за поръчка, длъжникът и кредиторът реално не сключват писмени договори за регулиране на техните отношения.

Липсата на писмен Договор между страните е въпрос които засяга интересите на страните не е съществен пропуск, но ако липсва такъв, масово хората считат, че това е проблем. Законът прави разграничение между два вида задължения: еднократни и периодични задължения.

Видове задължения по издадени фактуриЗадължението по неплатени фактури

Когато е налице отказ от плащане на фактура обикновено хората смятат, че това е налице поради липса на писмен договор, сключен с насрещната страна. Масово разпространено е мнението, че ако не е налице писмен договор, кредиторът няма да успее да събере вземането си и да осъди длъжника.

Задължението по неплатени фактури може да се разглежда или като периодично или като еднократно задължение.

Пример за периодични задължения са ежемесечни доставки на стоки и услуги, базирани на някакъв Договор за поръчка, Договор за доставка или Договор за изработка. Ако говорим за неплатени фактури издадени за периодични парични задължения сутиацията е различна от еднократните плащания.

В случаите на периодични задължения, правото за събиране на задължението по неплатената фактура трябва да се упражни в три годишен срок от издаването на фактурата. Ако то не се упражни в този срок, издателят на фактурата губи правото на съдебно събиране на задължението.

Ако имаме еднократно задължение т.е. неплатената фактура е издадена за еднократно предоставяне на стока/услуга, тогава задължението по тази фактура може да бъде предявено пред съд в пет годишен срок. Ако това не бъде направено, има голям шанс получателят на неплатената фактура да възрази за изтекла давност.

Условия за събиране на задължение по неплатени фактури

Съгласно действащия към момента ТЗ, липсата на писмен договор не е основната предпоставка за изпълнение на задължения по устно сключен такъв. В този смисъл възникналите задължения със срок за изпълнение се делят на две  основни групи, а именно:

  1. Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата.

Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът започва да тече от момента на приемането или от приключването на прегледа, ако издадената фактура или поканата за плащане са получени преди това. Тези особености правни разпоредби не се прилагат в случаите на обезщетение за вреди, задължения в производство по несъстоятелност и менителнични задължения.

  1. В случай, че не е уговорено друго, ако длъжникът е в забава, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането. Нужно е разбира се, самото обезщетението да бъде предявени при действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер може да се търси съобразно общите правила. Ограничаване на отговорността на длъжника може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрав.

Като адвокат по граждански и търговски дела, следва да уточним , че когато някой е  издал за фактура за извършена работа, това  може да се приеме за доказателство за възникнало договорно отношение с насрещната страна.Давност административно наказание

Доказването на извършената работа става с протокол за извършена работа – Приемно предавателен протокол или прехвърляне на определен резултат – извършено СМР или Протокол за завършен проект/ обект и др.

Способи за събиране на парични задължения

Законодателят е предвидл правната възможност за бързо събиране на безспорни вземания, чрез т.нар. “заповедно производство”. Вече сме разгледали въпроса с образунето на ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО. ТО представлява съкратен съдебен процес за събиране на парични задължения. По тези дела Районният съд издава Заповед за изпълнение, заедно с  изпълнителен лист в рамките на няколко дни.

Най-честият пример за разликата с обикновеният исков процес със заповедното производство е разликата от няколко месеца или година в полза на заповедното производство .

Именно затова консултациите с адвокат за събиране на неплатени фактури чрез заповедното производство, значително съкращава сроковете за събирането на фирмените задължения

За разлика от задължението – доказването на парични задължения става с издадени фактури, а ако същите бъдат осчетоводени, сериозно основание за искане на изпълнението е именно това осчетоводяване на тези фактури по смисъла на чл. 55 ТЗ. Вписването в търговските книжи има т.нар.формална доказателствена сила на търговските книги, съгласно чл.55 ал. ТЗ

Кантората работи активно с множество кредитори по събиране на парични задължения и длъжници по изграждане защита срещу изплащане на задължения, които са просрочени, недължими или просто са погасени по давност.

За допълнителна информация или съдействие за Вашият проблем, моля обърнете се към нас по събиране на задължения по фактури и нуждата от допълнителна информация по съдебни дела на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване на отказ за вписване в търговския регистър

Основни принципи

Напоследък много често се случа при регистрация на търговски дружества поради неточности от страна на Заявителя или недоглеждане от страна на проверяващите да се стигне до т.нар. отказ за вписване в търговския регистър. 

Като адвокат по фирмени и търговски дела държим да отбележим, че отказът на всяко едно длъжностно лице по регистрацията да впише търговско дружество в Регистъра към Агенцията по Вписванията, както и да отрази последващо вписване, заличаване на вписването или обявяване на представения акт подлежи на съдебно обжалване пред съответният окръжния съд по седалището на търговеца.

Съдебна процедура. Срокове за обжалване на отказ вписване Търговския регистър

Обжалване на отказ за вписване в търговския регистър

Обжалване на отказ за вписване в търговския регистър

Законът дава възможност на заявител, чиято регистрация е отказана в 7-дневен срок от връчването му да внесе съответната жалба за съдебно обжалване на отказа за вписване в търговския регистър пред Окръжен съд.

Важно е да отбележим, че срокът за съдебно обжалване на отказ за вписване на заявление за регистрация в Търговския регистър започва да тече от деня, в която е получен този отказ, с препоръчано писмо от страна на Агенцията по Вписванията с обратна разписка.

В случай, че заявителят е дал възможност в заявлението  да бъде уведомен по електронен път, то съответният отказът за регистрация на търговски дружество по подадено писмено Заявление се изпраща на посочения от него електронен адрес. От този момент след получаването на електроното съобщение Заявителят се счита за уведомен и започва да тече указаният от закона срок за съдебно обжалване на този акт.

Съдебно обжалване обжалване на отказ за вписване в Tърговския регистър

След преглед на основанията, въз основа на които е постановен, като адвокат по търговски и фирмени дела, входираме жалба до съда чрез Агенцията по вписванията.

обжалване на отказ за вписване в Tърговския регистър

обжалване на отказ за вписване в Tърговския регистър

Възможност за подаване на жалбата има всеки Заявител директо до съответният Окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец.

Приложими към настоящият случай са Законът за търговския регистър и Наредбата за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, които не регламентират изцяло правните изисквания към легалното съдържанието на жалбата,но препращат към правилата за частната жалба в чл. 275, ал.2 във връзка с чл.260 ГПК.

 

След получаване на жалбата Окръжният съд разглежда същата в закрито заседание, като роверява, дали са били на лице всички посочени правни основания за постановяване на отказа.

Съгласно чл. 24, ал.1 ЗТР (Закона за търговския регистър) съдът е длъжен да извърши вътрешна проверка дали отказът на Търговският регистър да впише регистрацията или промените в търговското дружество е съобразено с разпоредбите на Търговския закон.

НАШИЯТ СЪВЕТ :  в случай на окончателен отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване, при неуважаване на жалбата относно това вписване, Заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му.

За допълнителна информация или повече разяснения по въпроса, винаги можете да се обърнете към нас за информация и подготовка на жалта срещу незаконосъобразен отказ на Търговският регистър към Агенцията по Вписванията на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg