ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР

Европейската заповед за запор се прилага по отношение на парични искове по трансгранични граждански и търговски дела, с изключение на  данъчни, митнически или административни дела, както и дела, по които се търси отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт.

По своята същност запорът на банкови сметки е обезпечителна мярка – легален инструмент за събиране на вземания, който се налага със съдебно  разпореждане на частният или публичен съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган или лице (НАП), с което съдебно разпореждане на ЧСИ за определен срок от време по конкретно вземане на длъжника от банка за депозирана сума се блокира и предназначава за целите на принудително удовлетворяване на вземането на взискателя (кредитор на длъжника).Давност административно наказание

С налагане на обезпечителната мярка т.нар. запор на банкови сметки на длъжника се забранява на същия да се разпорежда със своето  вземане и наличност по банковите сметки, а на банката се указва в качеството й на трето задължено лице – доставчик на платежни инструменти по смисъла на ЗПУПС, да заплаща на частният съдебен изпълнител, дължимите в изпратото запорно съобщение суми, вместо при поискване от страна на длъжника.

Следователно, запорът на банкови сметки е обезпечителна мярка, с която едностранно овластеният от закона орган – ЧСИ-ДСИ или лице забранява на банката да извършва плащане от водените при нея клиентски сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр, при положение че същият е посочен от налагащия запора орган или лице за длъжник по запора.

Европейската заповед за запор е алтернативна мярка за кредитора за бърз запор на парични средства по банкови сметки на длъжник в Европейски съюз. Прилага се както по граждански и търговски дела спрямо длъжници – физически или юридически лица.

Съгласно разпоредбата на чл.507 ГПК запорът върху вземането на длъжника по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се смята за наложен спрямо банката като трето задължено лице от деня, в който й е връчено запорното съобщение.

Когато се касае за публични задължения и събиране на такива, то административният орган по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), налага принудителни обезпечителни мерки, като в този случай, запорът върху банковите сметки се смята за наложен спрямо банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение от тях.

Налагането на запор на банкови сметки в този случай вече се извършва от страна на овластеният публичния изпълнител с т.нар. Постановление за обезпечение по смисъла на чл.200 ДОПК.

Съгласно Кодекса запорът върху банкови сметки и вземания на длъжника от търговски банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята за наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката.

Налагане на общи запори по реда на чл.715, ал.1 Търговския закон.

При тях по силата на посочената разпоредба не се извършва връчване на специално запорно съобщение, а налагането на запора става от датата на вписване в търговския регистър на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. От тази дата настъпват и последиците от налагането на запора и затова банките следят за такива вписвания.

При налагане на обезпечителна или принудителна мярка – запор на банкови сметки подлежат всички видове банкови сметки, депозити и суми, предоставени за доверително управление от длъжника, с изключение на сметки на държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и тези на бюджетно субсидирани заведения, за средствата, постъпили като субсидия от републиканския бюджет (чл. 393, 519 и 520 ГПК). По отношение на всички останали сметки, по които по принцип налагането на запор е допустимо съгласно закона, от съществено значение е обстоятелството запорираното вземане да се намира в патримониума на длъжника към момента на налагане на запора.

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИЕвропейска заповед запор банкови сметки

С последните изменения на европейското законодателство в областта на събиране на вземанията, през 2014г. бе въведена с Регламент (ЕС) No 655/2014, процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки („Заповед за запор“), влезна в сила, считано от 18 януари 2017г. Регламентът не се прилага в Обединеното Кралство и Дания.

Процедурата цели да служи като обезпечителна мярка и позволява на кредитора да се сдобие със заповед за запор. Посредством заповедта за запор се избягват последващи затруднения при изпълнение на осъдително решение в полза на кредитора, произтичащи от прехвърляне или изтегляне на средства от банкова сметка на длъжника, открита в банка в ЕС.

На практика процедурата позволява кредиторът реално да „блокира“ за определен период от време, всички налични парични средства на длъжника във всяка една банка на територията на Европейският Съюз. Издаването на т.нар.Европейска заповед за запор„, издадена в една държава-членка има пряко приложение в друга държава-членка, като не е необходима специална процедура по признаване.

Европейската заповед за запор на банкови сметки е алтернатива на съществуващите по националните законодателства аналогични мерки (например обезпечителни запори). Процедурата служи като допълнителна защитна мярка по трансгранични граждански и търговски дела.

Действие на европейската заповед за запор на банкови сметки

С процедурата не могат да се налага запор върху финансови инструменти, а също така тя е неприложима и по отношение на длъжник, спрямо който е образувано производство по обявяване в несъстоятелност или аналогична процедура.

Обхватът на запора е лимитиран до парични средства, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар.

Правният обхват на заповедта за запор като съдебна процедура е ограничен до наличните трансгранични граждански и търговски дела. Регламентът не се прилага за данъчни; митнически или административни дела; имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения;  завещания и наследяване, включително задължения за издръжка; арбитраж.

Основно преимущество на процедурата по издаването на Европейска заповед за запор е нейната бърза и светкавична реакция чрез издаване на Заповед за запор да бъде осигурено вземането на кредитора веднага след представяне на писмена молба и достатъчно доказателства, че  е налице спешна необходимостот мярка за защита под формата на заповед за запор.

Втората предпоставка, която е необходимо да бъде посочена е че съществува реална опасност без налагането на обезпечителна мярка,каквато е издаването на Европейската заповед за запор на банкови сметки, надлежното изпълнение на осидителните искове и влязли в сила съдебни решения на взискателя срещу длъжник да бъдат възпрепятствани, а събирането на дължими суми да бъде сериозно затруднено.

За допълнителна информация, можете да се обърнете към нас за консултация или информация относно защита на длъжника при издадена европейска заповед за запор на банкови сметки и налагане на обезпечителни и принудителни мерки за събиране на задължения на взискателя при условията на действащите разпоредби на ГПК и – Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г.

Всяко Ваше запитване ще бъде взето под внимание и ще се разгледа всеки отделен случай, с оглед максимална защита на Вашите права.

За връзка с нас можете да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл :  office@lawyer-bulgaria.bg

 

Сключване на предварителен договор

Предварителният договор очертата „рамката“ и определя съдържанието на бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имотите.

Самият Предварителен договор, е подготовката за бъдещата планираната нотариална сделка. Връзката между тях, двата договора имат относително самостоятелно съществуване. Самостоятелно следва да се преценяват също основанията за недействителност и за разваляне поради неизпълнение на предварителния договор и на нотариалния акт, които няма да бъдат разгледани в детайли. Сключване на предварителен договор, Адвокат Предварителният договор, Адвокат недвижими имоти, сключване на предварителен договор за прехвърляне на имот, Адвокат изготвяне Нотариален акт, преглед на документи,проверка на имот, Давност на предварителен договор, адвокат съдебни искове обявяване Предварителен договор

Съществената разлика между предварителния договор и нотариалната сделка за покупко-продажба е в тяхното действие. От облигационния характер на предварителния договор, който по съдържанието си е „обещание за продажба“, произтичат редица различия от самата продажба, с която се прехвърля вещното право на собственост.

Продавачът при нотариалната сделка следва да докаже притежанието на правото на собственост; съответно – за да се уважи иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), собствеността следва да принадлежи на продавача по предварителния договор към датата на предявяването му.

ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ДОГОВОР

Интересното, което е нужно да се отбележи, че в Закона няма изрично изискване продавачът да е собственик на недвижимия имот към момента на сключване на предварителния договор.

Тази липса на изрична формулировка, значително разширява приложното поле на Предварителният догоовор, в случаите когато в бъдеще обектът ще бъде придобит, за да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, както и да се „обещава“ продажбата на бъдещ имот, т.е. на обект, който все още не съществува. Това е типично при строителството на имоти „на зелено“ което реално още не съществуват.

Интерес представлява хипотезата, при която обектът на предмета на предварителния договор е влязъл в патримониума на продавача след завеждане на делото. Такива ще са случаите, когато например сградата е построена, дори и само до етап „груб строеж“, както и когато продавачът е придобил вещните права в този период.

Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би бил основателен, защото по силата на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които имат значение за спора, стига те да са съществували към датата на приключване на устните състезания.

Сключването на предварителен договор не е задължителен етап на договарянето.  Допустимо е също така да съществуват известни но не големи различия в клаузите на двата договора.

Предварителният договор е съглашение между страните, подлежащо във всеки момент на промяна по тяхно взаимно съгласие. Стигне ли се до нотариална сделка и в нея бъдат посочени различни условия от тези по предварителния договор, правна сила има записаното в нотариалния акт, тъй като отразява последната воля на купувача и продавача.

От друга страна обаче, всички клаузи в предварителния договор, които не са предмет на нотариалния акт, запазват правната си сила и остава обвързващото им облигационно действие между страните. Това е особено актуално при продажбата на обекти в т.н. „ново строителство“.

След учредяването вещното право на строеж се преобразува в право на собственост по силата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ.  Сгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията и строителят/инвеститорът може да продава собствеността върху самостоятелно обособени жилищни и др. обекти, въпреки че не е довършено строителството, едва след издаването на документ за завършена първа фаза на строителството – след приемането на обекта чрез Удостоверение за груб строеж.Сключване на предварителен договор, Адвокат Предварителният договор, Адвокат недвижими имоти, сключване на предварителен договор за прехвърляне на имот, Адвокат изготвяне Нотариален акт, преглед на документи,проверка на имот, Давност на предварителен договор, адвокат съдебни искове обявяване Предварителен договор

След нотариалната сделка за покупко-продажба продавачът – строител остава задължен съгласно предварителния договор да извърши всички необходими СМР и снабдяване с разрешение за ползване за сградата.

На следващо място е налице съществени различия на формата за действителност на двата вида договори.

Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите разпоредителни сделки с вещни права трябва да се извършват във формата на нотариален акт, за да са действителни. Оттук следва, че за валидността на сключения предварителен договор е необходимо да бъде спазена писмената форма.

От гледна точка на правосубектността и представителството също се наблюдават сериозни различия с оглед нормативните изисквания при сключване на предварителен договор и при нотариална сделка за покупко-продажба на недвижим имот.

Според чл. 37 ЗЗД упълномощаването за извършване на нотариални сделки следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

„За действителността на упълномощаването за сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот е необходима писмена форма (чл. 37 във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗЗД), а сделки, за действителността на които е необходима писмена форма, не може да се установят със свидетелски показания.“
Сърцевината на правоотношението по предварителния договор за продажба може да се извлече от неговия предмет – „продавачът обещава да прехвърли недвижим имот на купувача, който ще заплати определена цена“ .

Текстът на чл. 19, ал. 2 ЗЗД изрично посочва необходимостта от включване в предварителния договор на съществените уговорки за сделката. Неспазването на това изискване ще доведе до нищожност поради противоречие със закона. Съдебната практика приема, че съществените елементи, които трябва да фигурират в предварителния договор като минимално определяне на съдържанието му: клаузи, индивидуализиращи предмета, цената, срока за снабдяване на купувачите от продавачите с нотариален акт и срока за заплащане на пълната продажна цена.

Липсата на един или повече от тези елементи дават основание да се приеме, че няма постигната обща воля за продажба на недвижим имот и води до нищожност на предварителния договор.
Извън задължителните клаузи, страните могат да направят и други уточнения, свързани с предаване на владението на имота, което може да стане и преди нотариалната сделка11; по повод ремонти и подобрения в постройка в имота; поемане на задължение преди изповядване на сделката да бъде сменен статутът и земеделската земя да бъде преотредена за строителство, задължение за заличаване на съществуващи ипотеки или отказ от учредено преди момента на сключване на предварителния договор ограничено вещно право на ползване върху имота и др.

В последните години значителна част от сделките за покупко продажба на недвижими имоти се  сключват с уговорка между страните, облечена в Предварителният договор, чието правно основание е чл.19 Закона за задълженията и договорите.

Правният смисъл на сключването на предварителен договор е да бъдат очертани всички бъдещи параметри на предстоящото прехвърляне на собствеността, като се очертаят основните елементи на окончателният договор и предстоящата нотариална сделка.

Двата договора са взимно свързани. тъй като на основата на единият от тях – Предварителният договор се сключва и бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имота. 

Характер на предварителният договорСключване на предварителен договор, Адвокат Предварителният договор, Адвокат недвижими имоти, сключване на предварителен договор за прехвърляне на имот, Адвокат изготвяне Нотариален акт, преглед на документи,проверка на имот, Давност на предварителен договор, адвокат съдебни искове обявяване Предварителен договор

Облигационният характер на предварителния договор, представлява т.нар. писмено „обещание за продажба“, но за разлика от същинската продажба не се прехвърля вещното право на собственост.

За да се стигне до прехвърляне на правото на собственост и владението на имота е нужно да се сключи и окончателната нотариална сделка. В тази сделка ПРОДАВАЧЪТ следва да докаже притежанието на правото на собственост;  а купувачът, че е готов да плати цялата продажна цена на имота.

Законът не поставя изрично изискване имотът предмет на Предварителният договор да съществува. Това е ситуацията в много Предварителни договори за „покупката на апартамент на зелено“ или предстоящото им изграждане и строителство. Реално имотът предмет на Предварителняит договор все още не съществува. но това не пречи на продавача респ.строителят да обещае и прехвърли собствеността върху този все още неизграден и несъществуващ имот.

Като адвокат на множество купувачи на недвижим имоти, апартаменти и др. ще споделим, че са изключително разнообразни случайте в който сградата е построена, на „груб строеж“, но продавачът е придобил вещните права в този период, след издаването на Удостоверение за завършен груб строеж (*т.нар.Акт образец 14), след което е възможно да бъде сключен и бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имота.

В този случай надлежно предявеният иск по чл.19,ал.3 ЗЗД би бил основателен и уважен от страна на съдебният състав, тъй като съгласно чл.235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпитълите след предявяване на иска факти, които имат значение за спора.

Може би тук е мястото да споделим, че сключването на Предварителен договор не е задължителен етап на договарянето.Но този Предварителен договор задава крайната рамка на бъдещият Нотариален акт.

Предварителният договор очертава основни параметри по предхвърлянето на имота, очертавайки условията по договора като – срок, цена, модалитети и възможности за прехвърлянето, заедно с всички неустойки и санкции при неизпълнение. В него се очертават основните елементи на бъдещият Нотариален акт за прехвърляне собствеността.

При сключването на Предварителният договор се ангажира отговорността за бъдещата сделка и на двете страни – както на Продавача да започне издаването на съответните писмени документи на сделката, съответно, ако желае да си събере вещите в този свои имот, който желае да вземе, така и на Купувача да осигури нужните средства и предвиди предстоящите разноски за прехвърляне на собствеността пред Нотарус. Законът позволява да съществуват известни разлики в отделни клаузи на договорите.

ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР 

По своята правна същност Предварителният договор е споразумение между две страни, което би могло да бъде изменено всеки момент по тяхно взаимно съгласие. Всички клаузи в предварителния договор, които не са предмет на нотариалния акт, запазват правната си сила. От момента на сключването на Предварителният договор, спрямо страните остава обвързващото им облигационно действие между тях.Сключване на предварителен договор, Адвокат Предварителният договор, Адвокат недвижими имоти, сключване на предварителен договор за прехвърляне на имот, Адвокат изготвяне Нотариален акт, преглед на документи,проверка на имот, Давност на предварителен договор, адвокат съдебни искове обявяване Предварителен договор

Въпросът е изключително интересен и актуален при сделки  с недвижими имоти и продажба на жилищни обекти в т.н. „ново строителство“. След приключването на строително монтажните дейности, учреденото от страна на собственика на терена, урегулиран поземлен имот вещното право на строеж се преобразува в право на собственост по силата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ.

В този момент строителят или съответният инвеститор може да  започне с прехвърлянето на собствеността върху отделните обособени обекти, въпреки че не е довършено строителството.

Най-ранният етап на който може да бъде извършено това прехвърляне на отделни, обособени обекти е веднага след издаването на т.нар. Удостоверение за завършен груб строеж или (Акт образец 14). 

Задълженията на продавача – строител или собственик, след строителя остават като такива дории след сключване на Нотариалнят акт за прехвъялене собствеността върху имота.

Въпреки сключването на Нотариален акт, с който се прехвърля собствеността на имота, ПРОДАВАЧЪТ остава задължен за всички клаузи по сключеният Предварителен договор, за да извърши всички необходими СМР и снабдяване с разрешение за ползване за сградата.

Въпреки това обаче е добре, в бъдещият Нотариален акт изрично да бъде записано правното задължение на Продавача, ако такова споразумение между страните е налице, строителят – продавач да завърши имота и получи нужното Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект с издаването на Удостоверение за въвеждане на експлоатация на обекта или (т.нар. Акт Образец 16).

За повече и допълнителна информация, можете да се свържете с нас на посочените в сайта телефони или на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено запитване на следният мейл  office@lawyer-bulgaria.bg 

Към Вашето запитване ще бъде подходено изключително внимателно, тъй като всички Предварителни договор и писмени договор за учредяване и прехвърляне на вещни права са на висока стойност и това касае нужното внимание за всеки отделен случай.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАКОННА ЛИХВА

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му. В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди. Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“  е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща  обезщетителен характер  се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.изчисляване законна лихва

Размер на законната лихва 

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва 

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ сеприлага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така. 

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, какъв е крайният срок за прехвърляне на собствеността, както и периода, в който могат да искат да обявят същият този предварителен договор за окончателен по смисъла на на чл. 19 ал.3 ЗЗД.прекратяване изпълнителното дело

Фактът, че Предварителният договор е съглашение, с което страните уговарят съществените условия на друг окончателен договор, следва да се обърне внимание, че за сключването на крайният окончателен договор е необходимо да се предвиди определен срок,след изтичането на който срок, при настъпването на определени обстоятелства или предпоставки, същият може да се обяви от съответният съд за окончателен по смисъла на чл. 19 ал.3 ЗЗД при спазване на правилата на процедурата по чл.362-364 ГПК.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен. По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи окончателен договор, под формата на Нотариален акт за превхвърляне собствеността върху имота.

Обявяне на Предварителен договор за окончателен 

В практиката се случва, при случен предварителен договор, едната страна да откаже поради някакви причини да подпише окончателният договор -Нотариален акт за прехвърляне на собствеността, а често са случайте в който другата стране е принудена да изпълни задължението си за плащане в срока по договора, като с обявяването на този договор за окончателен и настъпването на правните последици на съдебно решение е налице заместващ окончателния договор акт – Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде окачествен като конститутивен, като производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на съответният компетентният съд по местожителството или седалището на ответнината страна, а когато се иска сключване на окончателен договор, с предмет прехвърляне или учредяване на право на собственост или вещно право върху недвижим имот, искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на компететеният съд по местонахождението на имота.Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил всички свои изискуеми задължения по този договор, за които страните са се договорили до момента на сключване на бъдещият окончателния договор за прехвърляне на собствеността на имота.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият окончателния договор за прехвърляне на собствеността, при условие ищецът да изпълни своите изискуеми задължения – плащане на цената, или др.

В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника публични задължения. Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд, по искане на ответника, обезсилва решението.

Когато с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира съдът да постанови решение, с което да замести уговорен, но несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред. По тази причина съдът не може да обяви за окончателен договор за продажба на имот, който не е собственост на продавача, независимо че е била такава към момента на сключване на предварителния договор.

СЪВЕТ : Важно е да се знае, че крайният момент в който може да се предяви иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 годишният давностен срок, СЛЕД датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху имота. 

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта. По същата причина, дори и към момента на сключване на предварителния договор продавачът да не е бил собственик на вещта, предварителният договор следва да се обяви за окончателен и да породи вещноправно действие, ако той е неин собственик към датата на съдебното решение.

Ако постанови решение, с което уважи иск за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски. В този случай съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени  всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси  и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

В своето съдебно решение компетентният съд не може да внася промени в съдържанието на  сключеният вече предварителния договор. Негова основна задача е да представи всички аргументи и доказателства, с който ще поиска от съда да отхвърли иска, предявен от ищеца – страна по този договор. Съдебното решение, с което се иска да бъде постановено сключването на окончателен възпроизвежда всички клаузи на бъдещият окончателен договор.

Съдебната практика приема, че правото да се иска сключване на окончателен договор се погасява по давност с изтичане на петгодишен срок от сключване на предварителния договор.

За повече информация може да се обърнете за консултация към специалист по недвижими имоти и вещно право на собственост на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg 

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetuer adipiscing elit. Aenean commodo ligula eget dolor. Aenean massa. Cum sociis natoque penatibus et magnis dis parturient montes, nascetur ridiculus mus. Donec quam felis, ultricies nec, pellentesque eu, pretium quis, sem. Nulla consequat massa quis enim.

Donec pede justo, fringilla vel, aliquet nec, vulputate eget, arcu. In enim justo, rhoncus ut, imperdiet a, venenatis vitae, justo. Nullam dictum felis eu pede mollis pretium. Integer tincidunt. Cras dapibus.

Vivamus elementum semper nisi. Aenean vulputate eleifend tellus. Aenean leo ligula, porttitor eu, consequat vitae, eleifend ac, enim. Aliquam lorem ante, dapibus in, viverra quis, feugiat a, tellus.

Donec pede justo, fringilla vel, aliquet nec, vulputate eget, arcu. In enim justo, rhoncus ut, imperdiet a, venenatis vitae, justo. Nullam dictum felis eu pede mollis pretium. Integer tincidunt. Cras dapibus. Vivamus elementum semper nisi. Aenean vulputate eleifend tellus. Aenean leo ligula, porttitor eu, consequat vitae, eleifend ac, enim. Aliquam lorem ante, dapibus in, viverra quis, feugiat a, tellus.

Правата ми свидетел по гражданско или наказателно дело ?

  1. След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният граждански съд На пръв поглед изпратената Ви и връчена вече призовка като официален документ, ще описва подробно цялата нужна Ви информация за предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.Производство по несъстоятелност
  2. В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
  3. Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания. Очевидно Вие в качеството Ви на свидетел сте необходим за установяването на важни факти по делото, с които съдът не разполага.
  4. След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел В случай, че сте на работа е достатъчно да покажете и оставите копие от призовката с молба до Вашият работодател. Той е длъжен да Ви освободи за това заседание от Вашият ангажимент.
  5. Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Държим да Ви предупредим, че ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото съдебно заседание, за което сте получили призовка и сте били изрично призовани без наличието на някаква основателна и уважителна причина, съдът ще Ви наложи солидна глоба, като при повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за следващо заседание  по делото.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛОТО

Основно задължение на всеки редовно призован свидетел е при явяване в открито съдебно заседание е да представите документ за самоличност, както и призовката, ако Ви бъде поискана от съдебният състав, за да се удостовери Вашето яване.

Задължения и права при предоставяне на свидетелски показания пред съд

В съответствие с изискванията в обществени места е да се спазва тишина при съдебното заседание,поради което е добре да се подготвите и внимателно да слушате всичко което Ви питат. В противен случай съдът може да Ви наложи солидна глоба за нарушаването  на общественият ред в зала по време на съдебно заседание

След като Ви бъде снета самоличността ще Ви бъдат зададени няколко въпроса, за това дали се намирате в близки родствени отношения с някоя от двете страни. В случай, че това е така , Ваше право е да откажете свидетелски показания, без това да има някакви последствия за Вас като свидетел по делото.

За съда е важно да Ви разясни наказателната отговорност, която носите,  като сте длъжни да говорите и разкажете истината, доколкото тя Ви е известна или си спомняте.

Основни текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина, както и скрие очевидни факти и истина, за която има информация.Свидетел гражданско дело

Съветваме Ви да не си измисляте факти, да не давате информация, за която не сте сигурен или не сте видели лично.

Разноски за явяване като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за  свидетел по гражданско или наказателно дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и  може да поискате да Ви бъдат присъдени с съдебно заседание направените  пътни разноски за явяването по настоящото дело. За целта е необходимо:

  1. След приключване на разпита, респ. в края на съдебното заседание, да си поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО) за да бъдат в последствие заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след като представите на съдебен секретар финансов документ, удостоверяващ разхода – примерно жп или автобусен билет, фактура за нощувки, ако е необходимо или друг документ, посочващ Вашият разход.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат за подготовка, спокойно може да се обърнете към нас за допълнителна информация  и насоки, за да можем да Ви помогнем и подготвим за делото – нашият телефон + 359 897 90 43 91 или mail  info@lawyer-bulgaria.bg

Придобивна давност между отделните съсобствениците в недвижим имот

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ. Характерно в този случай е,фактът, че законодателят е посочил, че  между съсобственици в един имот давност не тече,освен ако няма доказателства за противопоставено владение, т.е. ползващият съсобственик да е заявил пред другия, че само той е собственик и съответно първият съсобственик да не се е противопоставил в указаният от закона срок по чл. 79 ал.1 ЗС, оставяйки своя съсобственик добросъвестно да владее имота. В конкретният случай основно и важно решение е ТР от 06.08.2012г. по тълк. дело Nr.1 / 2012 г. ОСГК на ВКС.

ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТПравото на собственост

В случай, че е налице противопоставяне на упражняване на правото на владение върху частта, собственост на другия съсобственик ю, законът посочва, че е налице друг срок по чл. 79 ал.1 съгласно който след изтичане на т.нар. 10 (десет) годишната давност, всеки съсобственик би могъл да се позове на своето недобросъвестно владение и стане собственик на имота.

Разбира се в практиката са налице множество примери в които само и единствено едноличното ползване на имота от единият от двамата съсобственици, обаче не е достатъчено като юридически факт да докаже основание за настъпването на т.нар.  придобивна давност.

Всеки съсобственик, който е решил да се позове на придобивна давност е добре да знае, че трябва да докаже не само че е използвал имота (както и, че неговия наследодател е правил това), но че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, и е демонстрирал и показал явно това свое владенеи пред останалите съсобственици в продължение на сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано, с което да стане ясно, че този съсобственик  упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си.

Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползването на имота, друг е въпросът, че обикновено винаги има случай в който това право е нарушено по един или друг начин. Затова законодателят поставя основното изискване, че намерението да се свои  имота или вещта е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ. Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си да упражнява фактическа власт върху общата вещ, съпроводени с изявление в този смисъл – недопускането му вътре в имота.

Правни основания за придобивна давност по чл. 79 ЗС

Същевременно искаме да отбележим, че фактическото плащането на данъци не доказва владение на имота.Много са случайте в който различни лица са убедени, че са станали собственици, само защото разполагат с платежни за данъци върху един имот в продължение на няколко данъчно отчетни периода т.е. години.  Използването и грижите за един имот не са достатъчни да се приеме наличие на намерение за своене и владение върху тази вещ или имот.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика, да има намерение, че държи имота превръщайки се от държател във владелец. Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер. Съгласно константната съдебна практика в това число и  ТР от 06.08.2012г. по тълк. дело Nr.1 / 2012 г. ОСГК на ВКС, не се включват в обективните действия на владението и не изразяват промяна в намерението за своене. В този смисъл, те не са годно основание за начало на придобивна давност.адвокат недвижими имоти

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.

Упражняване недобросъвестно владение по чл. 79 ал.2 ЗС

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт. За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури, описани в Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно  чл. 587 ГПК, собственикът на имот няма документ за правото на собственост върху имота си,  същият  може да се снабди с документ за собственост, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

Разбира се, Нотариусът в района на имота извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност при спазване на процедурата, детайлно описана в чл. 587 ГПК. Взема се под внимание и становище на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот“. Свидетелите се посочват по указание на собственика или лицето, което иска да стане собственик, а по възможност най-често това са собствениците на съседни имоти.

Въз основа на доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е запопридобивна давностчнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Издаване на ограничителна заповед 

В съвременното динамично ежедневие съществуват множество ситуации в които правата на жените са сериозно увредени. Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие но малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ. Законът за защита от домашното насилие е сравнително нов закон – от декември 2009 г..По този закон нещата получават своята естествена регламентация и много от досегашните проблеми, биха намерили своето логично решение.Договор издръжка и гледане, Сключване на Договор издръжка гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, Адвокат договор издръжка гледане, Разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, Особености на договора.

Закона за защита от домашното насилие, определя  всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Според текстовете, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. По силата на този закон, мерките за защита включват: задължаване на извършителя да се въздържа от актове на насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, включването му в специализирани програми, временно настаняване на децата при родителя, който не е извършил насилието, както и глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за определен срок, като той може да бъде до 18 месеца, което е дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Правни особености на защитата от домашното насилие

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др. 

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

След като спрямо Вас е било вече упражнено някакво насилие – психическо или физическо  е важно да посетите съответния лекар максимално бързо, за да може да Ви бъде изготвено необходимото медицинско удостоверение. Това изследване и преглед може да направите както при личния си лекуващ лекар, в Съдебна медицина.

Съществуват различни срокове за изпълнение на тази процедура, но е важно да се знае, че срокът за молбата за издаване на заповедта за защита е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.Развод по взаимно съгласие

Подготвяйки молбата винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена лично от тях, но и от техен -роднина – брат, сестра или др. роднина по права линия, от настойник или попечител, в случай, че пострадалото лице няма възможност да стори това.

Законът указва, че такава молба може да бъде подадена и от директор на съответната дирекция „Социално подпомагане“ към Общината, когато се касае за непълнолетно лице, поставено под запрещение или с увреждане.

Законът е предвидил защита и в случаите, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за здравето на пострадалото лице. В този случай Районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

През това време можете да се намирате при близки или в специализирано звено за защита на пострадали от насилие (кризисен център). Адресите на кризисните центрове се пазят в абсолютна тайна, за да бъдете реално защитени и е изключително важно пред никого да не издавате местонахождението си, за да не бъдете уязвими и да подложите на риск и останалите настанени.

 

По отношение на сексуалното насилие, важат всички мерки за защита, които се прилагат и при домашното насилие, като в случаите на изнасилване, трафик, сексуално насилие над деца/инцест, се прилагат предвидените в Наказателния кодекс наказания спрямо извършителя на конкретните деяния.

 

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Различните видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна. Настоящото тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд касае обикновената изпълнителска давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението към административно -наказващият орган, поради което за да се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова се и предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

Законът посочва, че глобата като административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН е задължение за лицата на които е наложена. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на публични вземания.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

 

Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС.събрание  налага становището, че след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок, след който погасителната давност за изпълнение на това административно наказание е изтекла. Единственото условие е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Трябва ли нотариална заверка на предварителния договор?

В последните няколко години се установиха различни практики при сключване на различни видове Предварителни договори. Най-често това е Предварителен договор за прехвърляне на право на собственост, но може да се отнася и до учредяването на вещни права и др. Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.нотариална заверка на предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор, ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да изминат пътя на целият съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК, при обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне на Предваритен договор пред съд.

Кантората работи активно с множество нотариуси в цялата страна и препоръчваме да бъде извършена такава заверка, независимо, че би осъпила леко крайната цена на придобиването на имота или учредяването на съответното вещно право. (примерно – на строеж).

Като адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти, сме длъжни да Ви обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери съответният текст на вече изготвеният и написан Предварителен договор, съответно – този текст НЕ подлежи на някава последваща правна проверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат по имотни дела и сделки с недвижими имоти, би гарантирало, че Вашият интерес е реално защитен, а предложеният Ви имот ще обвърже валидно и дългосрочно Продавача, да Ви прехвърли собствеността при условията и сроковете на Вашият Предварителен договор.

Същевременно, бихме желали да отбележим, че заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено следните факти от такъв вид Договор, а именно : 

  • датата на подписване на договора;
  • самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт;

Самата заверка на такъв вид Предварителен договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор, изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

нотариална заверка на предварителния договорнотариална заверка на предварителния договор

Сериозен аргумент за извършване на  нотариална заверка на Предварителен договор, въпреки съответните разходи за такса пред Нотариус е разбира се и фактът, че в случай на оспорване на права и образуване на съдебно дело срещу неизправна страна, ще имате възможност бързо и лесно да си извадите изпълнителен лист по смисъла на чл. 417 ал.2 ГПК, като  сключеният Предварителен договор ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изваждане на изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма. От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава. Мнението на юристите е, че това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните по него.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД пред невписания. Но ако сте купувач, няма как да сте сигурен, че собственикът на имота, който искате да закупите, не е сключил още няколко предварителни договори преди вашия.

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация или подготовката на договор за Нотариална заверка, гарантиращ Вашите права интереси, можете да се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg