www.lawyer-bulgaria.bg

Eвропейска заповед запор на банкови сметки

Във всички държави членки съществуват национални процедури за налагане на обезпечителни мерки, като  Eвропейска заповед запор на банкови сметки.

Тези заповеди за запор на банкови сметки, но условията за допускане на мерки и ефикасността на изпълнението се различават драстично.

Европейската заповед за запор се прилага по отношение на парични искове по трансгранични граждански и търговски дела.

Запорът на банкови сметки е обезпечителна мярка – легален инструмент за събиране на вземания.

Разпореждането се извършва за определен срок от време по конкретно вземане на длъжника от банка за депозирана сума се блокира

Съдебна  процедура по запор на банкови сметкиEвропейска заповед запор на банкови сметки

С налагане на обезпечителната мярка т.нар. запор на банкови сметки на длъжника се забранява на същия да се разпорежда със своето  вземане и наличност по банковите сметки.

На търговската банка се указва като задължено лице – доставчик на платежни инструменти по смисъла на ЗПУПС, да заплаща на частният съдебен изпълнител.

Европейската заповед за запор е алтернативна мярка за кредитора за бърз запор на парични средства по банкови сметки на длъжник.

Прилага се както по граждански и търговски дела спрямо длъжници – физически или юридически лица.

Правната основа за Европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, е Регламент (ЕС) № 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки

Eвропейска заповед за запор на банкови сметки 

В европейското законодателство в областта на събиране на вземанията, през 2014г. бе въведена с Регламент (ЕС) No 655/2014, процедура за издаване на европейска заповед за запор на сметки.

Процедурата цели да служи като обезпечителна мярка и позволява на кредитора да се сдобие със заповед за запор.

Процедурата позволява кредиторът реално да „блокира“ за определен период от време, всички налични парични средства на длъжника.

Издаването на т.нар.Европейска заповед за запор„, издадена в една държава-членка има пряко приложение в друга държава-членка

Европейската заповед за запор на банкови сметки е алтернатива на съществуващите по националните законодателства аналогични мерки

Действие на европейската заповед за запор на банкови сметкиEвропейска заповед запор на банкови сметки

С процедурата не могат да се налага запор върху финансови инструменти, а също така тя е неприложима и по отношение на длъжник, спрямо който е образувано производство по несъстоятелност.

Обхватът на запора е лимитиран до парични средства, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар.

За връзка с нас можете да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл :  office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде взето под внимание и ще се разгледа всеки отделен случай, с оглед максимална защита на Вашите права.

Как се издава Европейска заповед за запор на банкови сметки ?

Кредиторът следва да е в състояние да получи обезпечителна мярка под формата на европейска заповед за запор на банкови сметки, която да предотвратява прехвърлянето или изтеглянето на средства, държани от неговия длъжник в банкова сметка в държава членка, ако съществува опасност без такава мярка последващото изпълнение на неговото вземане срещу длъжника да бъде възпрепятствано или съществено затруднено.
Запорът на средства, държани в банковата сметка на длъжника, следва да попречи да се използват средствата не само от самия длъжник, но и от лица, упълномощени от него да извършват плащания чрез тази сметка, напр. чрез постоянно платежно нареждане, чрез директен дебит или ползване на кредитна карта.

Кой може да се възползва от Европейска заповед за запор на банкови сметки?

С Регламента е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Съгласно изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), кредиторите в една европейска държава ще могат да обезпечават своите искове срещу длъжниците си чрез налагането на запор върху банковите им сметки в чужбина. Идеята е да се спре порочната практиката за възпрепятстване на реалното изпълнение на парични задължения. Трансгранично събиране на вземания е налице в случаите, когато кредиторът ищец е с местоживеене или седалище в една държава от ЕС, а съдът, който е компетентен да разгледа делото, както и банковата сметка на длъжника, върху която се цели налагането на запора, се намират в друга държава от съюза, както и в случаите, когато компетентният съд е в една държава членка, а банковата сметка – обект на запора, в друга.

Къде се подава искане за издаване на европейска заповед?

Самата процедура стартира при подаване на искане до компетентния съд за издаването на т.нар. европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Същото искане може да бъде отправено както пред всяка отделна в случай че делото е стигнало до този етап на обжалване.

Сключване предварителен договор

В теорията този договор очертава рамката и определя съдържанието на акта за прехвърляне на собствеността на имота при конкретни параметри на сключване на предварителен договор.

Сключването на предварителен договор представлява подготовката за бъдещата планираната нотариална сделка. Уредбата на предварителния договор е поместена в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и по-конкретно – чл. 19.

При буквално тълкуване на разпоредбата става ясно, че предварителният договор е съглашение, чрез което страните подготвят сключването на окончателен договор.

Същност на Предварителния Договор

Предварителният договор се сключва в обикновена писмена форма, а страните могат да са пълнолетни физически или юридически лица. Договорът задължително трябва да съдържа описание на имота и неговата цена.

Страните могат допълнително да уговорят срок за сключване на окончателен договор, начина на плащане, както и други задължения. Важно е всичко да е описано точно и ясно – какво уговарят и желаят да постигнат страните.Сключване предварителен договор

Както във всеки договор, и тук основните елементи са правата и задълженията на страните.

Задължението е сключването на окончателен договор, а правото – да се изисква изпълнение на това задължение. Определя се и срок за покупко-продажбата на недвижимия имот.

По начало този вид договор е неформален и не е в пряка зависимост от формата на бъдещия окончателен договор.

Когато обаче формата на окончателния договор изисква да бъде нотариална, предварителният договор, следва да бъде в обикновена писмена форма.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – цена, срок, предмет на сделката и т.н., които са условие за неговата действителност.

При сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е необходимо имотът да бъде ясно индивидуализиран.

Постигането на съгласие и подписване на предварителния договор между страните не води до прехвърляне на правото на собственост.

Същото ще бъде придобито от купувача при окончателно финализиране на сделката и подписване на окончателен договор в изискуемата форма на нотариален акт, респективно обявяването на предварителния договор за окончателен от съда.

Тоест прехвърлянето на собствеността, се постига едва със сключването на окончателния договор. Самостоятелно следва да се преценяват също основанията за недействителност и за разваляне поради неизпълнение. Сключване предварителен договор

Съществената разлика между предварителния договор и нотариалната сделка за покупко-продажба е в тяхното действие.

При сключване предварителен договор е налице т.нар. „обещание за продажба“

Особености при сключване

Интересното, което е нужно да се отбележи, че в Закона няма изрично изискване продавачът да е собственик на недвижимия имот към момента на сключване на предварителния договор.

Тази липса на изрична формулировка, значително разширява приложното поле на Предварителният договор.

За да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, при сключване предварителен договор продавачът „обещава“ продажбата на бъдещ имот, т.е. на обект, който е възможно и да не съществува.

Сключването на предварителен договор не е задължителен етап на договарянето

Клаузите в предварителния договор, запазват правната си сила и остава действие между страните.

След учредяването вещното право на строеж се преобразува в право на собственост по силата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ.

Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията и строителят/инвеститорът може да продава собствеността върху самостоятелно обособени жилищни и др. обекти

При недовършено строителството, продажби са възможни едва след издаването на документ за завършено приемането на обекта чрез Удостоверение за груб строеж.Сключване предварителен договор

След нотариалната сделка строителят е длъжен по Предварителен договор да довърши всички СМР дейности до снабдяване с разрешение за ползване за сградата.(акт Обр.16).

Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите разпоредителни сделки с вещни права трябва да се извършват във формата на нотариален акт, за да са действителни.

Оттук следва, че за валидността на сключване предварителен договор е необходимо да бъде спазена писмената форма.

Важна особеност по чл. 37 ЗЗД при сключване предварителен договор и упълномощаването за извършване на нотариални сделки следва да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно пред Нотариус.

Съдебната практика приема, че съществените елементи, които трябва да фигурират в предварителния договор

Това са клаузи, относно предмет, цена и срок за прехвърляне с нотариален акт и плащане на цената.

Липсата на един или повече от тези елемент води до нищожност на предварителния договор.

Характер на предварителният договорсключване предварителен договор

Сключване предварителен договор представлява т.нар. писмено „обещание за продажба“, но за разлика от същинската продажба не се прехвърля вещното право на собственост.

За да се стигне до прехвърляне на правото на собственост и владението на имота е нужно да се сключи и окончателната нотариална сделка.

При сключване предварителен договор ПРОДАВАЧЪТ следва да докаже притежанието на правото на собственост;  а купувачът, че е готов да плати цялата продажна цена на имота.

Законът не поставя изрично изискване имотът предмет на Предварителният договор да съществува. Това е ситуацията в много Предварителни договори за „покупката на апартамент на зелено“ или предстоящото им изграждане и строителство.

Може би тук е мястото да споделим, че сключването на Предварителен договор не е задължителен етап на договарянето.Но този Предварителен договор задава крайната рамка на бъдещият Нотариален акт.

Предварителният договор очертава основни параметри по прехвърляне на имот, очертавайки условията по договора като – срок, цена, модалитет и възможности за прехвърляне.

При сключването на Предварителният договор се ангажира отговорността за бъдещата сделка и на двете страни

Продавачът е длъжен да подготви писмени документи за сделката

Купувачът трябва да осигури нужните средства и разноски за прехвърляне пред Нотариус.Сключване предварителен договор

ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР 

#Предварителният договор е споразумение между две страни, което може да бъде изменено по взаимно съгласие.

Всички клаузи в предварителния договор, които не са предмет на нотариалния акт, запазват правната си сила.

От момента на сключването на Предварителният #договор, спрямо страните остава обвързващото им облигационно действие между тях.

Въпросът е изключително интересен и актуален при сделки  с недвижими имоти и продажба на жилищни обекти в т.н. „ново строителство“.

Най-ранният етап на който може да бъде извършено това прехвърляне на отделни, обособени обекти е веднага след издаването на т.нар. Удостоверение за завършен груб строеж или (Акт образец 14). 

Задълженията на продавача – строител или собственик, след строителя остават като такива дори и след сключване на Нотариалeн акт за прехвърляне собственост върху имот.

За повече и допълнителна информация, можете да се свържете с нас на посочените в сайта телефони или на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено запитване на следният мейл  office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Предварителния Договор ?

предварителният договор е съглашение, чрез което страните подготвят сключването на окончателен договор. При сключването му, същият не поражда директно действие, а създава задължение в последващ момент всяка от страните да изпълни своето задължение.

Става ли купувача собственик с Предварителен Договор ?

Сключване и подписване на предварителния договор не води до прехвърляне на право на собственост за купувача. Собствеността ще бъде придобита от купувача едва при окончателно финализиране на сделката и подписване на окончателен договор в изискуемата форма на нотариален акт, респективно обявяването на предварителния договор за окончателен от съд

Какви уговорки следва да съдържа Предварителния Договор ?

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – цена, срок, предмет на сделката и т.н., които са условие за неговата действителност. При сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е необходимо имотът да бъде ясно индивидуализиран.

Кога се обявя Предварителният договор за окончателен ?

В случай че страна по предварителния договор е изпълнила своите задължения спрямо другата, същата има гарантирано право, заложено в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да поиска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен. Необходимо е предварителният договор да отговаря на условията, изброени по-горе, тоест волята на страните да бъде ясна и недвусмислена.

Какъв е срокът за обявяване на Предварителния договор за окончателен ?

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права. Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО, давностният срок относно конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

 

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“  е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща  обезщетителен характер  се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.изчисляване законна лихва

Размер на законната лихва 

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва 

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така. 

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, каквa e неговата давност предварителен договор.

За да може да упражни правата по него, страните следва да знаят крайният срок за прехвърляне на собствеността.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор.

Изисквания за Предварителния договор

С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост.

При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен.Давност предварителен договор

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО

Съгласно решение на ВКС давностният срок относно иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.

Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

Това е периодът, в който страните могат да обявят договор за окончателен по чл. 19 ЗЗД.

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Давност предварителен договор

Договорът е съглашение, с което страните уговарят условията за сключване на Нотариалния акт

За целта е нужно да се установи крайният срок за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен.

По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи Нотариален акт за прехвърляне на собствеността

Обявяване Предварителен договор за окончателен 

Случва се едната от двете страни по Предварителен договор да откаже да подпише Нотариалния акт за прехвърляне на собствеността

В този случай, другата страна може в 5г. срок от момента, в който Нотариалният акт е трябвало да бъде сключен да предяви иск по чл. 19 ЗЗД за да обяви договора за окончателен.

Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по ЗЗД е конститутивен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на окръжен съд по местонахождението на имота.Давност предварителен договор

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил задълженията по Предварителният договор.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият нотариален акт.

В този случай ищецът – купувач  трябва да плати цената на имота задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

В противен случай, съдът, по искане на ответника ще обезсили решението.

СЪВЕТ : Давностният срок за иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 години, от датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт. 

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта.

Окръжният съд не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени  всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси  и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

Основна задача на съда е да постанови съдебно Решение, което ще замести сключването на окончателен договор – Нотариален акт.

За повече информация може да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg 

Права на свидетел по дело

Всеки може да бъде поканен да стане свидетел по дело, затова е нужно да му бъдат разяснени неговите права на свидетел по дело.

  1. След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният съд

Връчената призовка описва предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.Производство по несъстоятелност

  1. В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
  2. Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания.

В качество на свидетел е нужно за установяване на факти по делото, с които съдът не разполага.

  1. След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

  1. Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото заседание, за което сте получили призовка без основателна причина, съдът ще наложи солидна глоба

При повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за заседание.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Основно задължение на всеки свидетел е да  даде показания при явяване в открито съдебно заседание

Свидетелят е длъжен да даде показания и информация на съда.

За съда е важно да разясни наказателната отговорност на свидетеля, който ще  разкажете истината, доколкото си спомня.

Текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина.Свидетел гражданско дело

Не Ви съветваме да си измисляте факти

Разноски като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за  свидетел по дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и пътни разноски за явяването

За целта след приключване на разпита, може да поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО)

Да  бъдат  заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след документ за това.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат се обърнете на  0897 90 43 91 или mail  info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност ?

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост.

Тя  е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението  като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.;  Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).

Особености на придобивната давност

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че

А/ претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от 10 години,

Б/ фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца

В/ собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

След смъртта на общия наследодател, в случай, че един от наследниците ползва общия имот  – фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него.

За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.

При липса на доказателства право на собственост у едно лице се доказва с изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.Какво е придобивна давност ?

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, същият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок.

Особености на давността 

Позоваването на изтекла давност не е част от фактическия състав на придобивната давност.

В тази връзката последното не се явява юридическо действие, а юридическо събитие.

Нормата на чл.79 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.

Чл. 79 ЗС включва като елементи на придобиването само изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС

Това се случва в хипотезата на чл.79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал. 2 ЗС.

Като правна последица настъпва придобиване на вещното право.

По въпроса е постановено Решение № 4 от 17 декември 2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4 от 2012 г., според което „недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивно основание по чл. 79 ЗС.“

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в  сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик  упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ?Какво е придобивна давност ?

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползване на имот

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имот или вещ е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва собственост за имот. 

Много хора  а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика.  Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

Какво е придобивна давност ?

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост,  може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариус.

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Придобиване чрез добросъвестно владение

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай ! 

Заповед за незабавна защита ?

В съвременното динамично ежедневие, често пъти се стига до ситуации в които права на пострадало лице е нужно да се издава Заповед за незабавна защита ?

Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Често пъти самите пострадали стояти търпят тормоза с години, надявайки се, че нещата ще се оправят.

Истината е, че единствено правната защита срещу домашно насилие би дала респектираща възможност да се уредят нещата веднъж за винаги.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие.Как се издава Заповед за незабавна защита ?

За съжалвение малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ.

С издадената Заповед за незабавна защита, Районният съд налага мерки за незабавна защита.

Правната уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Тези мерки на съдилищата включват

  • участие в специализирани програми,
  • временно настаняване на децата при другият родител, който не е извършил насилието,
  • глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за срок до 18 месеца

Това е достатъчно дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Какво представлява домашното насилие ?Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност  изрично очертана в закона:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

–  икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, икономическа принуда.

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Заповед за незабавна защита на пострадал от домашно насилие

Законът защита от домашното насилие, определя  акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за насилие.

Като домашно насилие са квалифицирани и опитите за съответното принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, в родствена връзка, в семейна връзка или фактическо съжителство.

Според текста за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко насилие, извършено в негово присъствие.

Към този списък ще можем да причисли опит за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Като акт на домашно насилие се счита и извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или фактическо съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Домашно насилие е не само физическото посегателство върху личността на пострадалото лице (пълнолетно лице или дете), но и психическият тормоз върху едно лице.

За актове на домашно насилие е приравен и икономическият натиск, основан на финансово по-силната страна на едно лице над друго.

Всички тези разновидности на домашното насилие имат множество форми и особености, поради което те трябва да се преценяват съобразно спецификите на всяка една ситуация.

Важно:  Действията по ЗЗДН следва да се реализират в едномесечен срок от извършване на насилието !!

Кога се издава Заповед за незабавна защита ?

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др.

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

Срокът за действие по ЗЗДН  е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.

Домашно насилие е възможно да съществува и при ситуацията, в която две лица живеят в хипотезата на фактическо съпружеско съжителство.

В този случай е достатъчно да се установи, че двете лица живеят в едно домакинство.Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Кръг на лицата си търсещи защита от домашно насилие

Лица, които могат да бъдат извършители на домашно насилие според Законът за защита от домашното насилие са:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, от което пострадалият има дете;
  • възходящ – баща, майка, баба, дядо на пострадалия;
  • низходящ – син, дъщеря, внук на пострадалия;
  • лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Подготвяйки искова молба по ЗЗДН, винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена от адвокат, защото в конкретният случай се касае за т.нар. „бързо производство“ при защита домашно насилие

МЕРКИ за незабавна защита:

    • Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
    • Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
    • Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
    • Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
    • Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
    • Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
    • Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

Пострадалото лице от акт на домашно насилие може да иска от съда незабавно, в рамките на 24 часа от сезирането на съда с молба.

Целта на заповед за незабавна защита е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалото лице.

Заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на МВР.

ВАЖНО: За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност като предвиденото в ефективно наказание -лишаване от свобода до 3год., и финансова глоба до 5 000 лева.

За повече информация ни потърсете на указаните телефони 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Заверка на предварителния договор

В последните няколко години се установиха различни практики при заверка на предварителния договор.

Масово разпространена е практиката при подписване на предварителен договорда не се прави нотариална заверка.

Заверка не се изисква и според Закона за задълженията и договорите.

В последните няколко години клиентите масово подхождат лековато и неразумно при подписването на предварителен договор

В повечето случаи не търсят правна консултация от адвокат по недвижими имоти.

Осланят се на обещание на брокеа, че ще правят проверка на документи без елементарна съпоставка на данни от отделни документи по сделката.

Предварителните договори се подписват набързо, без да се четат, разчитайки на уверенията на брокери, познати, роднини и съседи

Най нелогичното обяснение е, че това се прави за да се „свали” имота от продажба и да се даде някакво капаро на продавача, а пък после нотариуса ще оправи всичко

Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.

Предпоставки за заверка на Предварителния договорЗаверка на предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор.

Тази заверка на предварителния договор ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да водят съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК.

В случай на обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне пред съд е необходимо да доказват валидно сключен Предваритен договор.

Кантората работи активно с множество нотариуси в страната.

Препоръчваме заверка на предварителния договор, независимо, разходите, с оглед гаранция на влозенте средстваза придобиване на имот.

Като адвокат по имотни дела ще обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери текста на Предварителния договор

Текста на договора не подлежи на заверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат би дало гаранция

Заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено дата и подпис на страните;

Заверката на предварителния договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор.

Този размер при заверка е  изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

Нотариална заверка на предварителния договорзаверка на предварителния договор

Aргумент за нотариална заверка на Предварителен договор пред Нотариус е възможност за издаване на Изпълнителен лист.

При оспорване на права и съдебно дело срещу неизправна страна, може да извадите изпълнителен лист по  ГПК.

В този случай нотариалната заверката  ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма.

От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава.

Това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Защо е необходима заверка на Предварителен договор ?

Важен разпространената практика е при подписване на предварителни договори да не се прави нотариална заверка. Такава не се изисква и според ЗЗД /Закона за задълженията и договорите, в който е уредена част от материята при сделките с имоти, вкл. и за предварителните договори

Какво в предварителния договор се заверява пред Нотариус ?

Това, което нотариусът гарантира е достоверна датата на подписване на договора, както и удостоверяване самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт; прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора;

Какво не проверява Нотариус при заверка на Предварителен Договор ?

Нотариусът няма задължението да проверява текста на договора, дали в него са еднакво балансирани правата и задълженията на двете страни, дали ги предпазва от рискове, дали в договора има недействителни клаузи.

Колко струва заверката на Предварителен Договор ?

Заверката на Предварителен договор не е скъпа услуга, в сравние с таксите по Нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Обикновено цената за заверка е в размер на под процент от стойността на самия договор.

Нужно ли е съгласието на двете страни за заверка на Предварителен договор ?

Да, изискването е доброволно съгласие за заверка на подписити и съдържанието на Предварителен Договор при заверка пред Нотариус.