РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент са сложни и за тяхното разрешаване е необходимо  задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя от различни области на правото. Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за  РАЗВОД ПРИ БРАК, СКЛЮЧЕН В ЧУЖБИНА, уреден КМЧП се базира основно на разпоредбите относно Развод по взаимно съгласиемеждународната компетентност на българските съдилища и съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за лични права, по брачни искове, по различни видове съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, съдебни искове и дела за осиновяване, искове за вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно развод сключен  в чужбина.

Предвидената в закона, легална възможност , отделните граждани да могат да сключват брак пред компетентен орган в  чужди държави се урежда, само , ако това е допустимо по съответното право на тази държава.

Сключен  между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина, при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма, установена с правото на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин лицето е било към дата документа  сключеният граждански брак.

Правилата за развод според националното законодателство се прилагат в случаите, когато

  • Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
  • Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

В РБ, при същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство…) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения между съпрузите. По силата на чл. 29 КМЧП българските съдилища разглеждат делата по българското право.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато и двамата съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване (domicile), прилага се българското право.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака и приключи успешно бракоразводното производство е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде първоначално регистриран пред съответните органи в страната.

Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на  Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее, – ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася за Обединеното кралство или Ирландия;

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила, сключени между две или повече държави-членки и регламентиращи отношения.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени всички особености и факти по отношение на процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право. Затова разводът пред съдилищата в България може да бъде образувано съдебно производство, след като се преценят всички особености и правни основания за това, при преглед на необходимите за това документи – брачни свидетелства, декларации и др.

За допълнителна правна информация, моля не се колебайте да ни потърсите и информирате, преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване на тел. 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Договор за издръжка и гледане

С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго лице, което поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за него до края на дните му.

Съглашението попада в категорията на ненаименуваните договори, тъй като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в закона договори, макар и да разкрива известни прилики с продажбата. Спрямо него приложение намират разпоредбите от общата част на ЗЗД, посветени на сключването, недействителността и действието на договора, изпълнението и неизпълнението на задълженията по него и развалянето му.Договор за издръжка и гледане

Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане

Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави.

Съдебната практика е категорична, че договорите за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка не противоречат на закона.

Те имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в напреднала възраст, по-добри социално – битови условия за преживяване. Задълженията за гледане и издръжка са наситени с нравствено – етични и социално – битови елементи.

Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие със закона, поради което са допустими и валидни (Решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 1702/2009 г. ІV г. о. на ВКС).

Договорите, сключени между съпрузи, за прехвърляне на имущество – индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, също са допустими (Постановление № 4 от 03.08.1983 г. по гр. д. № 3/1983 г. на Пленума на ВС).

 

Много често в тези договори се записва, че имотът се прехвърля „срещу задължението да ме гледа и издържа, като ми осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто съм водил досега“.

Тази обща фраза със сигурност не е добра за този, който прехвърля. Всъщност тя не е в полза и на този, който ще издържа и гледа, защото всеки може да каже, че той не осигурява спокоен и нормален живот примерно.

Много по-добре е да се запише сравнително конкретно какви точно грижи ще се полагат и каква издръжка ще се дава, за да е ясно всичко. Вярно е, че това е доста трудно. Не може например в договора да се запише: „да ми дава 80 лв. на месец“ или „да ме къпе два пъти седмично“. Но може да се запише например: „да ми дава храна всеки ден“, „да ме води на лекар при необходимост“ и други подобни.

За отбелязване е, че задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и че частичното неизпълнение на задълженията се счита за пълно неизпълнение, заради което може договорът да се развали. Просто грижите и издръжката трябва да се полагат и поемат непрекъснато – а не един месец да се дават, а друг – не.

Грижите могат да се полагат не само от този, който получава имота, но и от трето лице, което примерно е наето от него. Освен това договорът може да се сключи и с оглед на личността – например този, който получава имота, е лекар и ще полага лекарски грижи за прехвърлителя.

Важно е да се знае, че ако в договора не е отразено къде точно следва да живее и пребивава този, който дава имота, и къде ще се осъществяват грижите и издръжката спрямо него, то тогава се приема, че същите следва да се осъществяват в обекта, който се прехвърля. Затова е добре и това да се конкретизира. Възможно е да се запише и че прехвърлителят запазва правото да ползва имота до смъртта си.

Необходимо е и лицето, което прехвърля имота, наистина да има някаква нужда от грижи и издръжка, иначе си е заобикаляне на закона, което може да доведе до обявяването на нищожност на договора. Трудно е примерно мъж на 35-40 години, здрав и работещ, да ползва този способ за прехвърляне на имота.

Съществува и хипотезата, при която този, който прехвърля имота, надживява този, който го получава.

Върховния съд това не прекратява автоматично договора. Просто първият може да иска полагането на грижи и издръжка от наследниците на втория, защото те са част от наследството. Единственият начин да се иска прекратяване на договора е, ако той е сключен с оглед на личността на получаващия имота. А пък неговите наследници не са. В такъв случай прехвърлителят може да поиска анулирането.

При всички случаи обаче при пълно или частично неизпълнение на задълженията за доставка на издръжка и грижи може да се иска пълно или частично разваляне на договора от страна на този, който трябва да ги получава.

Страна по такъв процес обичайно са този, който прехвърля имота, или неговите наследници след смъртта му. Например, ако имотът е прехвърлен на външно от семейството лице, то наследниците могат да претендират, че то не се е грижило добре за прехвърлителя.

Последният пък още приживе може да иска разваляне на договора, защото не е гледан или издържан. Тези твърдения обаче трябва да се докажат и тежестта на доказване пада върху него.

Съдебна делба наследство

Видове делба наследство, вписване на искова молба

Законодателството в областта на наследственото право и по специално Законът за наследството допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Начините за прекратяване на съсосбствеността са следните :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните и се вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.  Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – за градовете: лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – в курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – в села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност; при спецефични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност.
 – в села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството и не се допуска разделянето на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

След като разполагате с одобрена скица за разделяне на имота, данъчна оценка, удостоверение за наследници /ако е необходимо/ и нотариален акт, е нужно всички които ще получат дял от имота да подпишат договора за делба пред нотариус. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Б/ Съдебната делба е производство за прекратяване на съсобственост при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. В случай на настъпил развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно делба на наследството, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди делба трябва да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи и Удостоверения за собствеността върху процесните имота.

При съдебната делба е задължително и да участват всички съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Според ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмен иск в районния съд по местонахождението на имота. В същото време законът определя, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота, там – където е открито наследството.

Съдебната делба -фази. Първа фаза на делбата

Искът за делба се предявява с правно основание чл.34 ЗС е конститутивен и може да се предяви от всеки един от съсобствениците на имота, като поиска от Районният съд по местонахождението на имота, съдебна делба на съсобствен имот или вещ. В случай, че доброволна делба е била извършена вече, иск по чл.34 ЗС втори път не може да се предяви, тъй като делбата на съсобственият имот е извършена и идеалните части са разделени и превърнати в реални имоти между съделителите в процеса.

В случаите, когато се касае за съдебна делба на неподеляем недвижим имот, целта на предявеният иск пред Районен съд е да се прекрати съсобствеността и имотът да бъде надлежно изнесен на публична продан, чрез продажба от страна на ЧСИ, като в този случай получената от тази публична продан сума бъде разделена съобразно делбените квоти на отделните съделите по делото, като всеки един от тях има право да поиска възлагане на общият имот срещу ясен ангажимент да изплати дяловете на останлите съделители.

Предпоставки за предявяване на иска за делба 

Законът определя отделните предпоставки при предявяване на отделните искове за делба в процеса на разделянето на съсобствени имоти между страните.

Правен интерес от предявяването на иск за делба по чл. 34 ЗС има всеки един от съсобствениците на общия имот.

Правен интерес от предявяването на такъв иск би имало и лице, което не притежава качеството съделител или наследник, но към момента на предявяване на иска от съделител и съединяването му с друг иск и трети лица биха могли да бъдат засегнати от спора. Затова законът допуска те също да бъдат конституирани в производството по дело за делба.

Основните предпоставки за предявяване на искове за делба са следните :Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

1.Наличие на съсобственост между отделни лица – съделители върху движима или недвижима вещ *(имот), като в различните случаи тази съсобственост е възможно да възникне както от наследяване или покупко продажба на недвижим имот или завещание, така и чрез редица разпоредителни сделки между отделните съсобственици в един имот или обща вещ.

2.Съсобственият имот (движима вещ) е нужно да е съществувала и реална към момента на предявяване на иска за делба на тази съсобственост между страните.Ако вещта не съществува вече, както и ако липсва реален обект на съсобственост, искът ще бъде отхвърлен поради липса на предмет.

3. Необходимо е да се вземе под внимание и факта, че съсобствеността да не е била прекратена, съгласно случаите предвидени в закона.

Етапи на съдебната делба между страните

Производството по съдебната делба се състои от две фази, като всяка една от тях завършва със съдебно решение, подлежащо на обжалване и ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на разгледаните с него правни въпроси.

  1. Първа фаза на съдебната делба между страните – Районният съд образува съдебно дело за делба по чл. 34 ЗС, като целта и основната задача на първата фаза на делбата е да се посочи – между кои страни и кои дялове следва да бъде извършена делбата, същевременно – каква е частта на всеки съделител и решението на съда е нужно да даде отговори на тези правни въпроси.  Ако съдът приеме всички документи и приключи производството се произнася с решението – изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки.
  2. Във втората фаза Районният съд е длъжен да извърши и реалното разделяне на съсобствената вещ или имот, като съществена особеност на тази фаза е , предоставянето и поставянето в дял на единият от съсобствениците, ако той поиска срещу уравняване дяловете на останалите съделители с пари.

Това може да се получи, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствен дом.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Съдът може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите с други имоти или с пари.

Следващият вариант е, ако става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, които също нямат друго жилище. В този случай всеки може да поиска то да бъде поставено в неговия дял.

Дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко души предявят претенции, се предпочита онзи, който предложи по-висока цена.

През втората фаза се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото или пък възлагането му на някои съделители и изравняването дела на другите с пари, като в случай на неподеляемост имотът се изнася на публична продан и получената пазарна цена, след оценката на вещото лице се разделя съобразно дяловете и делбените квоти на отделните съделители. От общите имоти се образуват дялове и всеки дял се предоставя в изключителна собственост на съделител

Новият собственик е длъжен в срок от влизане в сила на съдебното решение да изплати всички дължими суми на останалите съсобственици. В случай, че уравняване на дяловете не бъде изпълнено в срок, съдебното решение се обезсилва по право, а имотът, предмет на съдебната делба  се изнася на публична продан.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Жалба прокуратура

Подаване на жалба прокуратура за престъпление от общ характер по НК

Често се случва на пострадали от престъпление или свидетели на извършено престъпно деяние да подадат писмена жалба до полиция или прокуратура за извършено деяние.

В повечето случай пострадалите не са наясно с данни за извършителя или справка относно неговата самоличност, поради което не подават такава инфомация до съответните органи.  Като адвокат по наказателни дела, можем да Ви помогнем да подадете сигнал, жалба до прокуратурата:

  • за извършено престъпление от общ характер;
  • за издаване на преписи от прокурорски актове;
  • срещу актове на прокурор;

… както и да Ви помогнем да направите справка за движението на преписки и досъдебни производства, но само, по които сте страна и срещу представяне на документ за самоличност или пълномощно.

Важно е да се отбележи, че независимо дали разполагате с данни за неговия автор, следва да уведомите за това органите на прокуратурата.

Изготвената жалба до прокуратурата депозираме лично за което получаваме и деловоден номер, под който той е бил регистриран, така че да бъдете улеснени при извършване на последващи справки за движението на преписката в съответната Районна прокуратура.жалба прокуратура

Подаденото и подписано от Вас съобщение трябва да съдържа данни за актуален адрес, на който впоследствие да бъдете уведомени за резултатите от преписката. Подготвяйки жалбата до прокуратурата като адвокат по наказателни дела, целим да изложим максимално подробно известните Ви факти, а не да използваме абстрактни и принципни изявления.

Обжалване прокурорско постановление. Отказ за образуване досъдебно производство

В голяма част от случайте съответните органи и прокуратура отказва да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител. В случай че прокурорът, който е разпоредил проверката по постъпилата жалба до Районна прокуратура.

Районна прокуратура може да стигне до извода, че не са налице данни за престъпление или че деянието, за което сме подали жалба, е престъпление, чието преследване се реализира по частен ред, се съставя постановление за отказ да се образува наказателно производство.

Препис от това прокурорско Постановление ще получим в случай, че сте ни упълномощили като адвокат по наказателни дела.

Кантората съдейства активно за издаването на Удостоверение за липса на образувани или висящи наказателни производства, както и на Удостоверения за липса на образувани или висящи наказателни производства от НСС. 

С оглед на дългогодишният опит при подаване на жалба до Прокуратурата следва да Ви  обърнем внимание, че упражняваме предоставената ни  правна възможност за обжалване отказа за образуване досъдебно производство пред по-горестоящата окръжна или апелативна прокуратура.

В този случай при подаване и обжалване отказът за образуване досъдебно производство, подготвяме писмена жалба срещу прокурорско Постановление, в която излагаме правни аргументи по същество пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, с искане  да го отмени като незаконосъобразно.

В този случай прокурорът, на който същата е разпределена, ще изиска материалите по преписката от прокуратурата, чието прокурорско постановление обжалвате, и ще се произнесе в 3-дневен срок, за което ще бъдем уведомени.

Правна възможност за подаване на жалба и обжалване на прокурорско Постановление  е жалбата срещу постановлението за отказ да се образува наказателно производство чрез прокуратурата, издала това постановление, подготвена от страна на специалист по наказателни постановления и мерки на процесуална принуда, наложени от страна на съда.Жалба прокуратура

В този случай Районният прокурор, който се е произнесъл, ще приложи жалбата към преписката и ще изпрати окомплектовани всички материали в горестоящата Окръжна прокуратура за последващо разглеждане и проверка.

Това ще улесни прокурора, който разглежда преписката, в преценката му дали да препрати съобщението Ви в друга прокуратура по компетентност или сам да възложи съответната прокуроска проверка.

Кантората следи преписката, случай че жалбата бъде препратена в друга прокуратура (напр. прокуратура в друг съдебен район), за което ще Ви  уведомем за последващото движение на преписката към други инстанции и очаквани резултати от извършената проверка по Вашият случай.

Защита личните данни

Настоящата статия е публикувана във връзка със зачестилите съдебни дела и искове преди влизането в сила на новият Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) при неправомерно обработване и съхранение на лични данни.Неправомерно обработване и съхранение на лични данни.

Водените няколко дела срещу оператори и доставчици на мобилни и комунални услуги налагат ясна и точна регламентация на въпроса със съхранението и използването на личните данни на отделните потребители във връзка с тяхната правна сигурност и защита срещу неправомерно използване от трети лица.Когато се говори за защита на личните данни обикновено най-близката асоциация е нашето ЕГН.

С развитието на технологиите обаче нещата вече не стоят толкова просто. Оказва се, че „лични данни” могат да бъдат и комбинация от името ни и GSM-номера ни или името и email адреса ни. При покупки онлайн се предоставя име, телефонен номер, email адрес за обратна връзка или данни от кредитна карта.

Както вече споделихме, влизането на последните изменения на правилата за защита на личните данни се наложи с множеството дела по чл.39 ЗЗЛД пред административни съдилища и във връзка със зачестилите измами и промени в законодателството, влиза в сила официално новият Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът)  на 25 май 2018 г., засягащ правата и защита достъпа до личните данни на отделни физически лица при обработка на конфиденциална информация и лични данни, по отношение на движението и обмен на такива данни.

Правното прилагането на този Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът се обуславя у нас ще бъде съобразено и въведено с изцяло нов Закон за защита на личните данни.злоупотреба с лични данни

Крайната цел на Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) е вътрешно правна хармонизация и надлежна легална регулация по отношение на цялостната обработка, съхранение и трансфер на данни, касаещи отделните физически лица в рамките на всички страни от Европейския съюз. Крайната цел на Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) е  налагане на стандатни условия за защита на личните данни, осъвременена законова рамка, приета с директива на Европейския съюз от далечната 1995г.

Всички нови промени и хармонизацията на националното законодателство по отношение на условията за неправомерно обработване и съхранение на лични данни налага и актуализацията на действащия Закон за защита на личните данни в България.

В същото време Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) е актуален рамков нормативен акт, който в по-голямата си част поставя граници, в които държавите членки следва да вместят своите национални законодателства, регулиращи защитата на личните данни на физическите лица.

Промяна регулацията в рамките на Европейския съюз във връзка с Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът)

Масовото навлизане на комуникационни средства за обмен на информация и лични данни, довете до изменение същността на услугите, предлагани чрез интернет, както и аудиторията, към която са насочени, са се променили кардинално. Отделните социални среди и с различни технологични познания и потребности вече притежават далеч по-широк достъп до мрежата където се публикуват ежедневно огромно количество лични данни, които всеки от тях споделяйки не осъзнава рисковете и опасностите, които биха могли да доведат.

Отделно доставчици на мобилни услуги и отделните мобилните оператори, както и интернет доставчиците, работят все по-активно с разрешен или не дотам регламентиран достъп до лични данни, в това число и местоположението на всеки човек, който използва мобилна услуга, или интернет достъп до съответният оператор.

Цялата тази информация относно съдържание на договори и съобщенията до отделни абонати, както и продължителност на услугите, използвани при съответния оператор доведе до масови злоупотреби – лавинообразна тенденция от дела срещу тези оператори и се установи, че същите следят разговори и поведение  на отделните потребители  в интернет, а цялата тази информация събирана непрекъснато се съхранява ежедневно, като в някои случаи тези данни се продават на трети лица, предоставящи всякакви видове услуги. Поради това се наложи цялата тази информация да бъде регламентирана със Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) за да се предотврати последваща злоупотреба. 

НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът)

Кантората ни приветства приемането на Регламент 2016/679/ЕС, тъй като това би довело до улеснение по водените дела за защита на личните данни по смисъла на сегашният Закон за защита на личните данни. Голяма част от водените дела се точеха с години поради липсата на ясна и конкретна регламентация на проблема.

Характерно за промените в правната уредба на обработка и защитата на личните данни, предлагана с Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) е  значително разширеният обхват на Регламента, който се прилага и по отношение на дружества и лица, които не са позиционирани на територията на ЕС и Европейското икономическо пространство, но в търговската си дейност обработват лични данни на европейски граждани.Една от основните цели на това разширяване е да бъде регулирана дейността по обработване на лични данни на големите компании като Facebook, Google, Apple и др., които действително не са разположени на територията на ЕС, но разполагат с огромен набор от лични данни именно на европейски граждани.злоупотреба с личните й данни

Съществена новост в Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът) е драстично увеличение на защита на правата на отделните  потребителите във връзка с използването и съхранението на техните лични данни от доставчиците на комунални и мобилни услуги.

Всеки отделен доставчик на услуги вече е правно задължен да предоставя на  своите клиенти легален достъп до предоставените лична информация, местоположение и данни, както и правна възможност за едностранна промяна, дори и пълно  заличаване от регистрите на тези данни.

Целта на това правило е избягване на злоупотреба с личните данни след прекратяване на договори и защита при обработка на лични данни под формата на номера на кредитни карти. Целта е цялата тази споделена с оператора лична информация, желания или особености на всеки един потребител да НЕ попадне в различни форуми или социални мрежи в интернет.

Регламентът предвижда строги правила за фирми, с персонал над 250 служители, който занапред ще се наложи да поддържат Специален регистър за обработката на лични данни. Той може да е писмен или в електронна форма.

В него ще се записват: типът лични данни, които се обработват; какви са целите на обработката; има ли трети лица, които получават достъп до тези данни; какви са организационните и техническите мерки за защита, които съответният администратор е взел, за да не се случи нарушаване на сигурността, както и какво би направил, ако се случи нарушаване на сигурността.

Поради бързото развитие в предлагането на т.нар облачни услуги Регламентът предвижда специални технически и организационни мерки, които доставчиците на тези услуги следва да осигурят, за да ги предлагат на европейските граждани и съответно да обработват личните им данни в съответствие с изискванията на новата регулация.

Избор на длъжностно лице по защита на данните (GDRP-РЕГЛАМЕНТ)

Важна особеност и новост налагана от новият Регламент 2016/679/ЕС  е задължението на отделните оператори на данни и мобилни компании е  задължително и назначаването на т.нар. „длъжностно лице по защита на данните“. Тази новост със сигурност ще доведе до разходи за операторите, но ще повиши нивото на защита на тези данни което е характерна особеност и една от най-важните „новости“ в GDPR-РЕГЛАМЕНТА.

Изборът на длъжностно лице ще бъде основното лице за контакт в случай на извършвани проверки от страна на Комисията за защита на личните данни. В този смисъл компаниите следва да имат предвид, че то трябва да бъде добре запознато с нормативната уредба в сферата и, разбира се, с вътрешните процедури, свързани с обработка на лични данни в съответната компания.

Това длъжностното лице може да бъде „външно“ за компанията, като в отделните страни -членки на Европейския съю вече се налага тази нова практика. Услугата „длъжностно лице по защита на данните“ вече се предлага от адвокатски кантори, одиторски фирми, както и от дружества, занимаващи се основно с услуги по защита на информацията.

Санкции и мерки от новият GDRP-РЕГЛАМЕНТ

Регламент 2016/679/ЕС изисква компаниите и организациите от всякакъв мащаб да приемат нови политики, целящи да предоставят на крайния потребител по-високо ниво на контрол върху личните му данни. Голяма част от тях са свързани със списването на нови процедури, инструкции и указания, допълнителни обучения и ъпдейт на системите за обработка на информацията, в това число криптиране на данните и др.

Кантората води съдебни дела за защита на лични данни – злоупотреба с лична информация и искове по чл.39 ЗЗЛД, като делата пред Административен съд ще бъдат значително улеснени от влизането на новият Регламент 2016/679/ЕС (GDPR/Регламентът).

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред, а в чл.39 ал. 2 ЗЗЛД е предвидена възможност в това производство, физическото лице да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

Искът по  чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД е уреден като автономно средство за защита на частноправните субекти срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни.

За ангажиране отговорността на последния, лицата претендиращи вреди, следва да докажат незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, респ. неправомерно обработване и съхранение на лични данни от негова страна, причинени вследствие на същите вреди от имуществен или неимуществен характер и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на администратора и настъпилите вреди.

Регистрация и издаване на удостоверение за туроператорска или туристическа агентска дейност

Наименованието на туристическите фирми се използва най-често като туроператоска дейност, съгласно Закона за туризма и Наредба за изискванията към персонала на туроператори или туристически агенти, към лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, и към помещенията за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност. 

Дейност като туроператорска фирма / регистрация на туристическа фирма с лиценз/

Развитието на съвременните туристически дестинации доведоха до масово откриване на нови туроператорски фирми или турагенти. Същевременно за откриване на тур-операторска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва след регистрация по Закона за туризма. Настоящата процедура  е детайлно описана и регламентирана от Закона за туризма.

Важно особености за дейност :

За извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от Националния туристически регистър се вписва търговец, който отговаря на следните изисквания:

  • вписан в Търговския закон или юридическо лице, има право да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз,
  • не е в производство по ликвидация или несъстоятелност, или  e лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и има персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж;
  • има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност, само за туроператори.

Всички фирми и търговци, който желаят да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност е нужно да отговарят на конкретни изисквания, като след надлежното вписване  регистър се издава лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност.

С последните изменения на Законът за Туризма се поставят редица правни изисквания и особености, който е нужно да бъдат изпълнени, за да може търговецът или регистрираната фирма да получи нужният лиценз за туроператорска или туристическа агентска дейност;

Туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица. Регистрацията се извършва от министъра на икономиката в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Регистърът е публичен.

Лицензиране на туроператор, туристическа агентска дейност се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:

  • да е търговец по смисъла на Търговския закон или юридическо лице, което има правото по друг закон да извършва стопанска дейност;
  • да има персонал с подходящо образование, езикова квалификация и стаж;
  • лицето, осъществяващо функциите по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, да има подходящо образование, езикова квалификация и стаж;
  • да е осигурило подходящо помещение за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;София
  • да е сключило предварителен договор за застраховка (по чл. 42, ал. 1), която се сключва ежегодно и покрива отговорността му за причинени вреди вследствие неизплащане на дължими суми от своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност
  • да не е в производство по ликвидация или несъстоятелност;
  • да не е извършвало туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация през последните 12 месеца;
  • да не е отнет лиценз / отнета регистрация за извършване на съответната туристическа/турагенстска дейност през последните 12 месеца.

След подаване на всички необходими писмени документи, фирмата (дружеството) или търговецът следва да получи лиценз за извършването на туроператорска дейност, като крайният срок за произнасяне относно издаването или отказа за издаване на удостоверение за регистрация е два месеца от подаване на заявлението в Агенцията по туризма.

Отказът за издаване на удостоверение за регистрация трябва да бъде мотивиран и се обжалва по съответният ред по реда на Административно -процесуалният кодекс.

За повече информация и справка за регистрацията на туристическа фирма с дейност и лиценз за туроператор, моля обадете се на нашите телефони + 359 897 90 43 91 или ни изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Вписване на договор

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър представлява сложна процедура, състояща се от няколко компонента. За да бъде разбрана правилно и в дълбочина, следва да изясним обектите, субектите, различните взаимоотношения и техния характер.

При вписване на договор, свързан със законното функциониране на търговското предприятие, търговците се третират като основният субект на търговски правоотношения.

От своя страна, търговското предприятие представлява средството, чрез което търговците извършват своята търговска дейност.

Етапите и характерните особености, съпъстващи всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър, са следните:Вписване на договор

  • Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър (ТЗ);
  • До влизане на сила на Закона за търговския регистър (ЗТЗ) прехвърлянето се обародваше и в Държавен вестник;
  • Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16. ал. 1 ТЗ);
  • Ако няма друго споразумение, отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите (чл. 15, ал.3 ТЗ);
  • Всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие и предшествано от разпореденото в чл. 264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прехвърлянето е възможно само ако е представена писмена декларация от страна на прехвърлителя, че няма непогасени задължения, свързани с имота. Такива задължения са: подлежащи на принудително изпълнения данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За установяване наличието или отсъствието на такива задължения се извършва данъчна оценка.

Легални изисквания относно вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие:

  • Когато се предвижда прехвърляне на недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в имотния регистър. Това става в службата по вписванията по местонахождение на имота (чл. 16, ал.4 ТЗ)
  • Сделките, сключени съггласно визирания член 16, ал. 4 ТЗ, са безвъзмездни, а в практиката се приравняват към апортните вноски. Последните са освободени от местен данък (чл. 48, ал.1, т.9 Закон за местните данъци и такси)
  • Процесът на вписване на договор в службата по вписвания поместно има единствено оповестителен характер. Целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лицата, придобили последователно правата върху имота.

Визираното вписване на договор има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот – оповестяване извършеното по отношение на имота действие. Тази негова характеристика определя и реда, по който ще бъде осъществено.

Редът по вписване на договор / актове относно недвижими имоти е регламентиран в Раздел II на Правилника за вписванията (ПВ). В случай че не е посочен сред актовете за покупко-продажба, визирани в чл. 4 от Правилника, има специфичен момент. Този специфичен момент се изразява в съотнасянето на договора към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Всички изискванията за вписване на договор следват не само процедурата по чл. 16 ал. 4 ТЗ, но следва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания  чл.6ПВ.

При вписване на договора, визиран по-горе, се плаща такса в размер на 0,1% върху цената, по която е таксуван актът. Тази такса се определя съгласно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал.1, т.2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)

СРОКОВЕ И ДАВНОСТ ЗА РЕГРЕСНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ПРИ ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Повечето случай на регресна отговорност се касае за регресна претенция по чл. 435 КЗ. Това веднага поражда въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност при регресните искове и дали той е различен от момента, в който започва да тече погасителната давност за застрахования и неговата претенция срещу застрахователя, когато той е платил на увреденото лице.Родителски права при развод

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

ТЗ е датата на плащането от негова страна на застрахованото лице по имуществената застраховка, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е 5г. (петгодишен), съгласно чл.110 ЗЗД.

В съдебната практика е продължение на застъпеното в т. 14 от ППВС № 7/77 г., че  „давностният срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.

Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“.

Съгласно чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател, обезпечил деликтната или договорната отговорност на виновното лице.

В хипотеза на общата суброгация по чл. 74 от ЗЗД, за суброгиралия се кредитор се пораждат два вида искове. Единият иск е от самата суброгация – т. нар. суброгаторен иск, а другият е на друго правно основание, което в правната доктрина се нарича регресен иск. Регресният иск е границата на отговорността на длъжника по суброгаторния иск.

За разлика от разпоредбата на чл.74 ЗЗД, където суброгиращият се плаща чужд дълг с правен интерес, поради което се пораждат тези два вида искове, при правилото на чл.410 КЗ, застрахователят плаща свое задължение, поради което не се поражда суброгаторен иск, а само и единствено регресен. Тъй като условията за предявяване на регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на застрахователя, за него по регресния иск, за разлика от общата суброгация, започва да тече давност от момента на встъпването в правата на удовлетворения застрахован. Но застрахователят предявява своя собствен регресен иск, а не прекия иск на претърпялото вреди лице – т. нар. суброгаторен иск.

Този извод за началния момент на давността, който съдебната практика трайно и еднопосочно провежда, беше забелязан от законодателя, който го обективира в действащия Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, където е записано, че регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1.

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Подавабе на ЖАЛБА срещу ЗАПОВЕД НА ТД на НАП за налагане на принудителни мерки. 

В последните години с промените в АПК и ДОПК, както и с измененията на условията в ЗДДС, административните органи и служби все по-активно налагат принудително обезпечителни мерки по реда на чл. 186 ЗДДС.

Голяма част от тези мерки са запор на банкови сметки или запечатване на търговски обекти на данъчно задължени лица, на които са съставени протоколи и е било установено наличието на различни видове административни нарушения.

Следва да отбележим, че съгласно съдебната практика, налагането на ПАМ – принудителни административни мерки, очертани детайлно в чл. 186 ал.1 ЗДДС. Запечатване на търговски обект

Правната преценката за въздействие и съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването е принудителна мярка, която е незаконосъобразна, целяща предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ.

Посочените в мотивите в Заповедите за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС цели „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административно наказателно производство, но не и на мерките за административна принуда.

Съгласно изискванията в Наредба  и ЗДДС При неиздаване на фискална касова бележка за продажба в брой или неизползване на регистрирано фискално устройство или неотчитане на продажбите по установения ред, НАП има право да затвори търговския обект за срок до 30 дни.

Всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
Това изключение не се отнася за лица, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са длъжни да регистрират и отчитат продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от електронна система с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на продажби на течни горива, включително за платените по банков път.

Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като продажбите се отчитат.

Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.

Важни подробности и особености при запечатването на търговски обекти

От друга страна т.нар. „Запечатването на търговски обект“ било хранителен или друг вид магазин, складова база или бензиностанция, склад на едро или  предприятие и цех за производство и др.,  лишават данъчно задълженото лице от право да се упражнява дейност в обекта, представлява по същество принудителна административна мярка, която се налага ведно с налагане на санкция(наказание) при извършено административно нарушение или престъпление.

В този случай, административно наказаващият орган е длъжен да издаде мотивирана заповед с която се цели да бъде приложена съответната мярка, най-често това е затваряне на търговски обект по смисъла на чл. 186 ЗДДС.Родителски права при развод

Законодателят предписва в такива случай, че е необходимо това наложено наказание да бъде приведено в действие, като разпорежда незабавно налаганe на такива мерки, при което най-често крайната цел е превантивна или санкционна.

Поради това, фактически се оказва, че например една ПАМ по ЗДДС се изпълнява веднага/макар практиката да е различна/, преди още наказателното постановление да е влязло в сила. Често се налага внасянето на наложената глоба или санкция, срещу което може да се вдигне наложеното ограничение.

Нашият съвет винаги е бил да изготвите в 3 дневният срок по смисъла на чл. 60 ал.4 АПК, аргументирана писмена жалба срещу издадената Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС с цел да се установи и бъде даден отговор на въпроса  – какво е правното положение при налагането на ПАМ от страна на ТД на НАП.

Съгласно ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, освен когато:

– извършваните от тях доставки ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчно задължените по ЗДДС лица;
– извършват някоя от тринадесетте вида дейности или доставки, посочени в чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗДДС.
Важно е да се знае, че Наредба № Н-18 от 2006 г. не въвежда ред за регистрация на продажбите, извършвани от освободените лица. Редът за тяхната регистрация и отчетност е съобразно изискванията, определени в съответните нормативни актове, регулиращи изброените по-горе дейности.
Технически и функционални изисквания
Промените във функционалните изисквания, произтичащи от влезлия в сила от 01.01.2007 г. ЗДДС, са в три основни насоки както следва:
– увеличаване броя на данъчните групи във връзка с въвеждане на нови данъчни ставки;
– отпечатване на идентификационния номер за целите на ДДС върху касовата бележка, издавана от регистрирано по ЗДДС лице;
– възможност за задаване диапазон за броене на брояча на фактурите, издавани от ФУ.

Същественото в случая е не само кратките срокове но ти предприемането на действия, както срещу установеното нарушение. В противен случай, ако не се случи това наложените принудителни административни мерки влизат в изпълнение което е сериозен риск за собственика на всеки един самостоятелен частен бизнес, работейки в силно конкуретна среда.

Затова трябва да съберете всичките документи, с които разполагате, за да видим какви са фактите и какво разпорежда ЗДДС, ако е наложително, ще предприемем и съответните действия пред Административен орган или пред Съда, за да бъдете защитени срещу незаконосъобразни Заповеди на ТД на НАП по налагане на административни мерки.