Отговорност източена банкова карта

Съдебни дела срещу търговски банки при нерегламентирани преводи. 

В последните няколко години зачестиха опитите и нерегламентираното изтегляне на крупни суми от банкови карти. Кантората натрупа сериозен опит в съдебни дела по оспорване на зачестили банкови неразрешени по смисъла на закона парични транзакции от банкови карти.

Не са редки случаите на кражба или изгубване на дебитната или кредитната карта, както и на присвояване на данни от нея. Това може да се случи въпреки предприетите обичайни мерки за съхраняване на картата, на ПИН-кода и нейния номер.

Когато пострадалият разбере, че от сметката му са изтеглени определени суми или са извършени разплащания с картата чрез ПОС-терминал или в онлайн магазин, той обикновено веднага уведомява съответната банка и тя „блокира” картата, респективно – възможността за извършване на по-нататъшни операции с нея.

В тази ситуация конфликтът, който обикновено се поражда в такива ситуации между клиента и банката се случва за следното:

Практиката показва, че почти над 90% от случаите банката отказва да възстанови тези суми. Изложените от нея „мотиви“ са  обикновено свързани с проявена от страна на картодържателя „небрежност“ , чрез която последният едва ли не е „съдействал” на лицето, разпоредило се със собствените му пари.

Съгласно ЗПУПС ако притежателят на банкова карта, успее да докаже че не е бил наясно с такава нерегламентирана финансова операциия, цялата отговорност се носи от търговската банка, издател на картата.

Нещо повече, съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., по-нататък само: ЗПУПС), в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отговорност източена банкова карта, дела ЗПУПС, адвокат дела банки, източване банкова карта чужбина, Адвокат дела банки. Оспорване банкови транзакции

В тези случай основният въпрос, който се поставя е „кой носи “отговорността” в случаите на неправомерно използване на данните на платежна карта и извършване на неразрешена транзакция, както и няколко платежни операции с тази банкова карта, ако собственикът случайно е съхранявал ПИН код при нея ?

Въпросът е дали в случаите на отнемане на банковата карта, изпозването й по нерегламентиран начин и извършването на неразрешени по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС транзакции следва да бъде подведена отговорността на банката-издател на финансовият инструмент – банкова карта ?

Важно е да се знае, че съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, клиентът на банката има следните задължения:

  1. Да използва платежния инструмент /картата/ в съответствие с условията за неговото издаване и използване;
  2. Да уведомява доставчика на платежни услуги /банката/ или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;
  3. След получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент

Какво става със сумите, неправомерно усвоени от сметката на клиента преди уведомлението до банката?

След  като е налице неразрешена платежна операция, извършена от лице, добило данните на картата чрез копиране, доставчикът на платежни услуги (банката) следва незабавно да възстанови стойността на операцията. Това е основното послание на закона.В този контекст кантората има няколко сериозни спечелени дела по отношение източени банкови карти и неразрешени транзакции със средства на клиенти – без тяхно знание и съгласие.

Важно е да се изясни понятието “незаконно използване на платежна карта и неразрешена транзакция”.

След като е издадена в полза на едно лице, което разполага със средства по своя банкова сметка, е ясно, че платежната карта НЕ може и НЕ трябва да бъде използвана без съгласието и знанието на картодържателя. Най-често споменаваните житейски хипотези попадат срещаните в практиката случаи на измами от семейството на пострадалия (т.нар. Family financial frauds) – платежният инструмент (банкова карта) се използва без знанието и съгласието на картодържателя от лице от родствения му кръг, което знае защитните характеристики на инструмента.

Друг случай на такива измами е ситуацията, в която банковата карта се като платежен инструмент използва от лице от професионален или приятелски кръг по пострадалия – в обедната почивка без знанието и съгласието на картодържателя. Аргумент, защо в обхвата на понятието “незаконно присвоен платежен инструмент”, с който си служи чл. 58, ал. 1 ЗПУПС, не попадат случаите на скимиране, можем да търсим и във формулировката на специалните състави на Наказателния кодекс.

Отговорност за извършването на нерегламентирана транзакция по смисъла на чл. 57 ал.1ЗПУПС

Отговорност източена банкова карта, дела ЗПУПС, адвокат дела банки, източване банкова карта чужбина, Адвокат дела банки. Оспорване банкови транзакции

Незаконното присвояване” на платежен инструмент не е наказателноправно понятие. Чл. 249, ал. 1 НК, казва: “който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра”. Следователно не става въпрос за “незаконно присвояване”, а за неправомерно използване. Законодателят го разграничава от скимирането, като урежда престъпните състави в два самостоятелни текста.  Неправомерно използване (чл. 249, ал. 1 НК) е налице, когато  дубликат на платежната картаза извършителя на неразрешена платежна операция, която реализира фактическия състав на чл. 58, ал. 1 ЗПУПС. Това са случаите, в които платежната карта се ползва без съгласието и без знанието на картодържателя.

Съществуват много спорове относно прилагането на чл. 33 и 34 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (по-нататък: ЗППЕПИПС- отм. ДВ, бр. 23 от 2009 г.), който уреждаше разпределението на доказателствената тежест.С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически по-силната страна.

Всички тези въпроси вече са регламентирани и уредени в новата законодателна рамка облечена в т.нар. „ЗПУПС“, който детайлно точно и ясно посочва отговорността за  извършените неразрешени финансови операции с банкова карта, станали без знанието и съгласието на собственика на картата – картодържателя.

Съгласно чл. 57 ЗПУПС цялата отговорност се носи от страна на банката. Това означава, че доказателствената и финансовата тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката,а  не е грижа на клиента.

За повече информация се обърнете към кантората, на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл : info@lawyer-bulgaria.bg. Ние ще разгледаме внимателно Вашият случай и ако е налице отговорност ще заведен съдебен иск за присъждане на нерегламентирано изтеглени парични суми от Вашата сметка. 

 

 

КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНА ПО АПК. ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ПРЕД СЪД.

При развитието на административното производство с оглед правилното изпълнение на задължението си за участие на всички страни при разглеждане и оспорване на административни актове пред Административен съд, същият е длъжен на осноеание чл. 153 АПК служебно да конституира страните, които са заинтересовани от развитието на делото.

За целта Административният съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни, а данни за тях се съдържат в подадената от  оспорващия административният акт, писмена жалба съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 2, 3 и 4 АПК.Конституиране страна по АПК

Настоящата статия има за цел да предостави справка относно процедурата по конституиране на заинтересована страна при оспорване на индивидуални административни актове пред съд. Въпросът се разрешава чрез въведеното с чл. 152, ал. 2 АПК задължение за административния орган да приложи към преписката, която изпраща в съда, списък на страните в осъщественото пред него производство с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва само имената им, респ. наименованията, и представя доказателства, че им е съобщил издадения от него акт по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.

Задължението е за изготвяне на списък на страните в производството по издаване на административния акт, а не за списък на лицата, които са участвали в административното производство. Следователно, административният орган е длъжен да включи в списъка по чл. 152, ал.3 АПК  всички страни в развилото се пред него производство, дори и тези които не са участвали в това производство. Когато административният орган не е изпълнил това си задължение, съдът определя срок за изпълнението му – чл. 154, ал.2 АПК. Едновременно с това той може да наложи на длъжностното лице, което изпълнява функцията на неизправния административен орган, административно наказание по чл. 305 АПК.

При административните дела, образувани по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт. Те неизменно присъстват във всички административни дела от посочената категория. Съществуват обаче и немалък брой дела, при които оспореният административен акт, респ. оспореният отказ да бъде издаден административен акт, е благоприятстващ за други лица, различни от оспорващия. Ако оспорването бъде отхвърлено, създадените от акта благоприятни за тези лица правни последици, няма да бъдат накърнени. Но ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат, независимо дали са благоприятстващи или негативни. Именно отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменяван, за да не отпаднат възникналите от този акт благоприятни за тях правни последици. Затова кръгът от тези лица биха били засегнати по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК от едно съдебно решение, отменящо благоприятстващия ги административен акт, съответно отказ да бъде издаден такъв акт. Това ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страни (пак заинтересовани) в съдебния процес.

В случай, че не бъдат конституирани като такива, постановеното съдебно решение, с което се отменя оспорения, благоприятстващ за тях административен акт, ще бъде порочно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ще подлежи на отмяна при касационно оспорване или в производство по раздел ІІ на глава ХІV, ако междувременно е влязло в сила.

Най-голям интерес от това има ищеца при позитивното за него съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт, да не бъде порочно.

Както е известно в правото съществува едно старо правило, приложимо както в материалноправните отношения, така и в процесуалните – комуто ползите, нему и тежестите. В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на друг по своя правен характер акт – съдебното решение – и единствено оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да „приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт“. А отговор на въпроса кои са страните в производството по издаване на административния акт дават правилата по чл. 26, ал. 1, изр. 1-во и чл. 27, ал. 1 АПК, според които за започването на това производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, които с получаване на съобщението стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Терминът – конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“ (чл. 26, ал. 1, изр. 1-во) означава тези граждани и организации, за които административният орган има данни или предполага, че биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения по смисъла на чл. 15, ал. 1.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства. Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика. Но във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.

Отговорност превозвача по ЧМР

Отговорност превозвача по чл. 17 ал.1 ЧМР КОНВЕНЦИЯ

Oтговорността  превозвачите при международен превоз на стоки е регламентирана основно в чл. 17 ал.1  ЧМР конвенция и съответно в чл.71.т.3 Закон за автомобилните превози, където е очертана имуществената отговорност на превозвачите, като специфичния риск, свързан с превозване на материални продукти.

Транспортният риск при международният превоз на стоки произтича най-общо казано от форсмажорни обстоятелства, които не зависят от волята или желанието на човешкия фактор природни бедствия.Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач

Всички внезапни промени в дадена икономическа обстановка и други обстоятелства, свързани с неочаквани технически или други препятствия по протежението на маршрута, както и грешки или некомпетентност на водачите на отделните превозни средства са сред най-честите причини за възникването на този риск и случаите свързани с него. В голям брой от случайте в каросерията незабелязано влизат чужденци – бежанци и др. лица, с неустановен произход, което създава изключителни проблеми на превозвачите и шофьорите на транспортните фирми. Нужно е да има изрично сключена ЧМР застраховка с уговорката, че се покриват и щети, настъпили вседствие незаконно и неауторизирано проникване на трети лица в каросерията или ремаркето.

В момента, в който бъдат подписани превозните документи за извършване на съответната транспортна услуга и получаването на товара от товародателя към превозвача, същият  поема пълна имуществена отговорност както за изпълнение на договорената превозна услуга, така и за спазване на изискванията към намиращия се под негово разпореждане стоки и товар.

Кантората работи активно с превозвачи, спедитори и застрахователи, като всеки адвокат по транспортни и застрахователни дела ще посочи успоредно с отговорността на превозвача по ЧМР конвенция и прякото приложение на българският Закон за автомобилните превози и по конкретно чл.71 Закон за автомобилните превози, където е визирана детайлно размера на отговорността на превозвача за стойността на стоката.

Съгласно КОНВЕНЦИЯ за договора за международен авτомобилен πревоз на сτоки, обезщетение, което дължи превозвачът се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество.

Във всички случаи обаче, обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло, като под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900.  Предвид горното, по отношение на застраховката „Отговорност на превозвача” по аналогия следва да намери приложение и разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, според което, застрахователното обезщетение не следва да бъде по-голямо от обезщетението, което би дължал превозвачът.

В повечето случай исковете се предявяват по чл.213 от Кодекса за застраховането вр. с чл.17-23 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Отговорността на превозвача е на основание чл. 17 т.1 от Конвенцията. Обстоятелствата които освобождават превозвача  от отговорност са в хипотезата на чл. 17т.2 – такива са грешки  и нареждания на другата страна, присъщ недостатък на стоката, неправилни указания за превоз или съхранение на стоката, обстоятелства които превозвачът не е могъл да избегне или последиците от тях, които не е могъл да преодолее – т.нар. НЕПРЕОДОЛИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА- нелегални емигранти, бежанци, лоши атмосферни условия, набези на крадци, автомобилна катастрофа, пътен инцидент – самозапалване.

Рекламационното производство е предпоставка на производството по обезщетение на частични липси, забава, явни или скрити недостатъци / чл. 30 от Конвенцията. При пълна липса на товара за правоимащия възниква правото по чл. 20 от КОНВЕНЦИЯ за договора за международен авτомобилен πревоз на сτоки да претендира обезщетение, ако стоката не е доставена. Ако в превозния договор липсва посочен срок, както е в случая видно от международната товарителница, то правото да се иска обезщетение е 60 дни от началото на превоза.Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач

Мерки и действия при ограничаване на вредите – чл. 17. ал.2 ЧМР Конвенция

В международното частно право съществува терминът diligent care, който означава грижа на добър стопанин. Докато стоката се намира под разпореждането на превозвача, той се счита за неин собственик, като същият е длъжен да взема всички необходими мерки, с грижата за добър търговец, за да ограничи възникване на рискова ситуация по време на транспортирането и настъпването на вреда.

Собствеността е условна, а превозвачът има право на следните действия с цел защита срещу прекалено голяма отговорност:

  1. изисква и получава от клиента или негов представител пълен набор от указания за особеностите на превозвания продукт. Част от тях са посочени в маркировката, а други са вписани в търговските фактури. Има и документ, който съдържа писмени инструкции за превозвача. В него са посочени всички необходими мерки за опазване на стоката по време на превоза;

  2. при възникване на транспортен риск по време на превоза превозвачът е длъжен да осъществи връзка и да потърси съдействието на клиента или негов представител.

  3. Законът предвижда и случай в който са налице и обстятелства по освобождаване от отговорност на превозвача по смисъла на чл. 17 ал.2 ЧМР Конвенция. Терминът, който законодателят въвежда е настъпван ето на т.нар. „Непреодолими обстоятелства”

    Същевременно не са дефинирани точно и ясно, в какво точно се изразяват т.нар. „непреодолими обстоятелства”, които са основание по смисъла на ЧМР  конвенцията за освобождаване от отговорност.

    Конвенцията изрично посочва, че съгласно първата алинея на чл. 17 ЧМР, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Този текст е взаимства и въведен в националното ни законодателство чрез разпоредбата на чл. 72 ЗАвт.Превози, който гласи, че „ Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.“ 

    Същевременно чл. 17 ал. 2 ЧМР предвижда, че превозвачът може да се освободи от гореспоменатата отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат … на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

    В конкретният случай е изключително съществен въпроса, дали отговорността на превозвача следва да бъде ангажирана, като невиновна, или същият отговаря за своето виновно поведение, неположил грижата на добър търговец.

  4. Особено важно е да се посочи по какъв начин Превозвачът е длъжен да ограничи възникването на щетите по товара, предоставен му от товародателя. Към настоящият момент,  не е налице двусмислие относно фактът, че чл. 17 ал. 2 ЧМР диктува необходимостта от повишена грижа от страна на превозвача – но какъв е критерият за размера на тази грижа?Отговорност превозвача по ЧМР, Адвокат транспортни дела, отговорност на превозвач, отговорност спедитор,Отговорност превозвач ЧМР конвенция, нелегални емигранти, бежанци вреда товара, авариен комисар нелегални емигранти, отговорност чл.17 ЧМР, Международен превоз на стоки, вреда, бежанци, товар, отговорност превозвач
  5. В общия случай инструкции, които се дават от Застраховател или спедитор, който организира логистичната верига са неточни или водача не е взел под внимание всички особености на товара. В случаи, при които връзката е неосъществима, по силата на diligent care превозвачът е длъжен да вземе всички мерки за ограничаване на материалните щети. Това е случай, типичен за морския транспорт например възникване на авария в открито море.

Транспортният риск като цяло е сериозен риск, т.е. свързва се с големи материални щети – било от нелегални емигранти, било от катастрофа, било от атмосферни условия, защото освен превозваните пътници и товари, на риск са изложени и превозните средства, като някои от тях са доста скъпи.

Мерките, които всеки превозвач може да вземе е да подбере правилно маршрута, който ще измине за да достави стоката, сключи допълнителни застраховки, ограничаващи неговата отговорност като превозвач или поставяването на камери за наблюдение, с което да елиминира риска за товара и своята отговорност.

Относно отрговорността на превозвача по чл. 17 ал.1 ЧМР Конвенция, няма еднозначен отговор, дали същият отговаря и в какъв размер, ако например няколко нелегални имигранти проникнат,  незабелязано в ремарке, превозващо хранителни продукти, консумира една част от товара, другата част бива повредена. Следва ли да се счита това за настъпването на т.нар.“Непредвидени обстоятелства“ по чл. 17 ал.2 ЧМР конвенцията и дали това е обстоятелство, освобождаващо отговорността на превозвача. За съжаление в този случай, особено неприятни могат да бъдат последствията на такова събитие за водача на товарния автомобил: при регистриране на незаконните пътници от страна на компетентните власти, той може да бъде задържан, превозвачът може да получи солидна глоба за вредата или последващото унищожаване на товара.

Освен това, на риск са изложени околната среда и странични лица.Разработените програми за справяне с транспортния риск и отговорността на превозвача  предвижда неговото споделяне между отделните страни по Договора за превоз на товари. Това са

  1. Правилни инструкции на товародателя, респ.спедитора;
  2. Правилно опаковане на товара и съпровождането му с всички необходими документи
  3. Правилно транспортиране и оборудване на превозното средстви – при Фриго превози
  4. Оптимален маршрут, въпреки разходи и разстояние, гарантиращ спокоен превоз и транспорт на стоките.
  5. Задължително ЧМР застраховка – по възможност сключена и Карго застраховка за товара.

Това означава да се правят транспортни застраховки. По отношение на тези случай може да се каже, че превозвачът отговаря за товара от момента на приемането му за превоз, до доставянето му.

Освободен от споменатата отговорност може да бъде превозвачът, особено в случаи на неизбежни обстоятелства, чиито последствия той не е могъл да предотврати или предвиди.

За повече информация можете да се свържете с нас, за да решим Вашият казус при възникнал случай, с ангажиране на отговорност превозвач, спедитор или застрахователна компания на тел. + 359 897 90 43 91 или на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg