ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО ЗА НЕДВИЖИМ ИМОТ ПРЕД НОТАРИУС

Настоящата процедура цели за опише реда и условията за оттегляне на пълномощно за недвижим имот пред нотариус.

Въпреки това, ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице. От това правило има едно интересно изключение. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица. Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя.

Именно поради това е важно оттеглянето на пълномощното да бъде вписано, особено при пълномощни, свързани с действия относно недвижими имоти, или действия, имащи значително материално отражение.

Предвид горното и с оглед максималната защита на упълномощителя могат да се направят две основни заключения. На първо място, би било разумно всякакви пълномощни, касаещи значителен материален интерес, да бъдат нотариално заверени. По този начин, ако в един бъдещ момент се наложи оттегляне, това ще може да се отрази в съответната информационна система и всички трети лица ще се считат за уведомени, което ще доведе до противопоставимост на оттеглянето спрямо тях. Важно в случая е нотариусът, извършващ заверката, да предостави на упълномощителя удостоверение за извършеното отбелязването в информационната система към Нотариалната камара. В противен случай няма да е възможно по-късно да бъде отбелязано оттеглянето на съответното пълномощно. За съжаление това задължение на нотариусите все още не се спазва стриктно от всички, вероятно защото се налага да извършват допълнителна техническа работа без увеличение на събираните такси.

На следващо място, съгласно Наредбата за служебните архиви на нотариусите електронни справки в информационната система към Нотариалната камара могат да бъдат извършвани чрез нотариус или чрез Нотариалната камара. Така дори и да не се касае за сделка, изискваща нотариална форма, на практика този електронен регистър е публичен. Всеки субект има право на достъп, който не е пряк, а се извършва посредством Нотариалната камара или нотариус.ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

Упълномощаването е едностранна правна сделка, по силата на която едно лице – упълномощител, овластява (учредява представителна власт) друго лице – упълномощен, да извършва от негово име и за негова сметка правомерни правни действия.

Режимът на упълномощаването е по-специален, когато се учредяват и съответно оттеглят правомощия за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти.

Спецификата главно се състои в усложнената форма, в която се учредява и оттегля такава представителна власт, с оглед високата икономическа стойност на обектите на представителството (недвижими имоти). ЗЗД изискваше формата на това упълномощаване да бъде писмена с нотариална заверка на подписа, но с изменението на чл. 37 ЗЗД тази форма беше усложнена:

упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

В чл. 41 ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:

– оттегляне;

– отказ от страна на упълномощения;

– смърт на упълномощителя или на упълномощения;

– поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.

Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието, като отказването от това право е недействително (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).

Оттеглянето на упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия.

Осъществяване на процедурата

  1. Лице, което може да оттегли пълномощното

Пълномощното се оттегля от упълномощителя (чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД).

  1. Вътрешен ход на процедурата

Пълномощникът следва да се яви пред нотариуса, който е заверил пълномощното, или пред който и да е друг нотариус (чл. 571 ГПК). Компетентен да удостовери оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е всеки правоспособен нотариус без оглед на района му на действие.

В случа,че пълномощникът оттегля пълномощното пред нотариус, който не го е заверил, той трябва да предостави точни данни за пълномощното, което иска да оттегли – номер в общия нотариален регистър, в който е заведено, дата, трите имена, ЕГН и адрес на упълномощения и данни на нотариуса, който го е заверил.

Следва да се извърши изрично изявление за оттегляне, което да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието (агр. чл. 37 ЗЗД).

Довереникът следва да бъде уведомен за оттегляне на пълномощното чрез нотариална покана. Упълномощителят представя поканата в най-малко 3 екземпляра – един за него, един за връчване и един за подреждане в книгата за нотариалните покани на нотариуса. Последният удостоверява представянето на нотариалната покана, след което може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчи поканата. Когато връчването бъде осъществено, нотариусът пристъпва към удостоверяване на това обстоятелство чрез отбелязване върху всеки екземпляр от поканата на датата на връчване и данни за лицето, на което е връчена.

Единият екземпляр се предава на адресанта, а другият остава за нотариуса, който го подрежда в нарочна книга. Уведомяването на упълномощения за оттегляне на пълномощното е единственият начин оттеглянето да има действие и за него (арг. чл. 41 ЗЗД). В този смисъл е и съдебната практика – в решение № 1939 от 10 декември 2002 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2001 г., IV г.о., се посочва, че за да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него.

Съгласно чл. 9а, т. 2 от Наредба № 32, нотариусът въвежда или изпраща в електронен вид незабавно в информационната система на Нотариалната камара:

– извлечение от нотариално удостоверени документи, с които се оттеглят пълномощни; извлечението следва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ за упълномощителя (упълномощителите) и упълномощения (упълномощените) (това са: собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец или юридическо лице, се посочват фирмата (наименованието) и организационната форма; съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България – фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ, съответно ЕИК);

– номера и датата на пълномощното;

– името и номера на нотариуса, извършил удостоверяването на оттегленото пълномощно.

Правни последици от процедурата

Крайният резултат при оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е прекратяването на представителната власт за упълномощителя. Ако пълномощникът след узнаването сключва сделки с трети лица, сделките ще обвързват упълномощителя, защото законът защитава интересите на третите добросъвестни лица, но пълномощникът ще действа неправомерно и за това свое действие ще дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни (чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 1 ЗЗД).

РИСКОВЕ ПРИ СТРОИТЕЛСТВОТО СРЕЩУ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

В последните няколко години отново нарастнаха строителните разрешителни водени от високите цени на жилищното строителство в страната.Прекратяване на договор и разваляне на договор

Строителството срещу обезщетение е често използвана практика, при която собственик на парцел, който обаче няма парите да построи сам сграда, отстъпва това право на строител предприемач.

Собствениците на терени могат да се договорят със строителя да получат реално обособени, самостоятелни обекти в изградената вече жилищна постройка.

Това се отнася както за помещения – като жилищни апартаменти, така и гаражи, ателиета, търговски обекти и др.

В наложилата се от последните години практика има няколко предимства пред директната продажба на имота – собственикът на земята не губи собствеността върху нея, а също така получава и други имоти, които може да продаде на цена, надвишаваща стойността при обикновената продажба на парцела.

Основните нормативни актове, които регулират материята, са Законът за собствеността (ЗС), Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).

СКЛЮЧВАНЕ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР

Страните първоначално пристъпват към сключването на предварителен договор. Сам по себе си Предварителният договор няма вещно правни последици и транслативно действие.

Той не може да прехвърли правото на строеж, нито имотите, които ще съставляват обезщетението за собственика на парцела.

В проекта за предварителен договор преди да се подпише е необходимо да се уговорят най-съществените елементи от бъдещия Нотариален акт за отстъпено право на строеж под формата на Нотариален акт.

Така проекта за окончателен договор между страните е нужно да съдържа информация за това каква точно сграда ще се строи, какъв ще е типът на строителството, в каква степен на завършеност трябва да са обектите, които собственикът на земята ще придобие като обезщетение, и т.н. В проекта за Предварителен договор за отстъпено право на строеж е нужно да се определят сроковете, в които строителят ще работи; в които трябва да положи грижа, за да получи съответните разрешителни и да изпълни градоустройствените процедури по реда на ЗУТ.

Съществен момент е последващата индивидуализация на отделните ново-изградени обекти в сградата, предмет на обезщетението, в противен случай, ще се превърне във вратичка за неправилно тълкуване и възникване на спорове между строител и собственик на терена.

Всичко това може да се случи на по-ранен етап при подготовката на документи, както и след  изготвянето на инвестиционен проект.Особен представител

Този тип договорка е далеч по-удачна от уговарянето на процент или квадратура от разгърнатата застроена площ (РЗП) на бъдещата сграда, защото впоследствие това може да се окаже предмет на спор между строителя и собственика, особено в случай че последният е очаквал да получи обекти с определена квадратура.

Понятието разгърната застроена площ не взема предвид използваемите обекти в сградата, а представлява сбора от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена.

СКЛЮЧВАНЕ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ОТСТЪПЕНО ПРАВО НА СТРОЕЖ 

Вещноправно действие от сключването на предварителния договор не настъпва. Правото на строеж, съответно правото на собственост върху бъдещите обекти, предвидени за обезщетение, настъпва едва когато бъде сключен окончателен договор между страните, който следва да бъде извършен с нотариален акт. В случай на спор между тях съдът взема предвид уговорките, направени в окончателния договор. Предварителният договор може да бъде обявен за окончателен с решение на съда.

Правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план и е ограничено по обем съгласно предвиденото в него. Строителят има петгодишен срок, в който да го реализира, в противен случай то се погасява. Според съдебната практика началният момент на тази погасителна давност е „възникването на фактическа възможност“ за упражняване на правото.

Правото на строеж се счита за реализирано, когато сградата, за която е учредено, е завършена в груб строеж. Това означава да са изградени ограждащите стени и да е направен покрив, което се удостоверява от с издаването на Акт образец 14. От този момент нататък строителят става собственик на сградата. В случай че това не се случи в този петгодишен срок, собственикът на имота може да прекрати учреденото право на строеж. Това става чрез развалянето на договора или чрез иск срещу строителя, позовавайки се на чл. 67 от ЗС. От момента на развалянето на договора собственикът на земята става собственик и на построеното върху нея. Строителят обаче има право на насрещен иск срещу него за направените разноски по строителството.

Съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката има правото да ползва прилежащите площи към нея, които на практика са част от имота, който не е негова собственост. Това следва да се извърши съобразно необходимото за поддръжката на сградата и нейната експлоатация. Според съдебната практика това право на строителя включва дори оформянето на зелени площи, засаждането на цветя и друга декоративна растителност. Тази разпоредба на ЗС е диспозитивна, което означава, че страните по договора могат да уговорят и друго.

Изключително важно е при сключването на договор за обезщетение срещу строителство всички обекти в Договора за обезщетение, в бъдещата сграда да бъдат ясно и точно индивидуализирани. Това ще спести неприятни последствия в бъдеще.

 

Продължителността на давностните срокове е различна при различните публични вземания:

  • Съгласно общата норма на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността може да спира и прекъсва съгласно чл. 172 ДОПК.Погасяване публични задължения

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите на отсрочване или разсрочване на задължението.

  • Административните наказания, налагани по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не се подчиняват изцяло на ДОПК, а за тях се прилагат правилата на специалния закон – ЗАНН. Наказанията не се изпълняват, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, по което не са извършвани действия по обезпечаване и/или събиране на вземането.
  • Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако са изтекли три години от влизане в сила наказателното постановление. При образувано изпълнително производство давностните срокове не се прилагат.

Последица от прилагане на института на давността е отписване на вземането.

Въпреки изтичането на давностен срок плащането на задължението е редовно и платената сума не подлежи на връщане. Това е така, защото погасителната давност препятства само започването на принудително изпълнение за вземането, но не погасява самото вземане.
Съгласно чл. 109 ДОПК не се образува производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Този срок не се отнася до производството по установяване на задължителни осигурителни вноски, тъй като в противен случай биха се застрашили правата на осигурените лица.

Опрощаване
Опрощаването на данъчни задължения се извършва с указ на президента съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България.
 При смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение
След разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение
При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение

Действия, ако задължението не бъде платено в срок доброволно

Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране, органът, установил вземането, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Наказателните постановления се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като за тях не важи изискването административнонаказаващият орган да изпрати покана за доброволно изпълнение.

Едновременно с поканата органът, установил вземането, може да:

  • уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
  • ако задължение е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да изпрати искане за налагане на принудителни административни мерки от органите на Министерството на вътрешните работи по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “а” ДОПК или уведомление до органите, които издават лицензии или разрешения за извършване на определени действия, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Горните действия могат да се предприемат едновременно или поотделно, с оглед размера на задължението и поведението на длъжника, до окончателното му погасяване.

В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът може и да:

  • постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
  • разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.

В случай че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда, по който е разгласил данните, че лицето има неплатени задължения.

При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът, установил вземането, е длъжен да изпрати служебно искане за прекратяване на мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. “а” ДОПК от органите на Министерството на вътрешните работи, или по искане на заинтересуваното лице, в 3-дневен срок от узнаването.

Всяка година в периода на подаването на данъчни декларации много актуален е въпросът относно видовете данъчни задължения.

В това число следват публични данъчни задължения – за корпоративен данък, данък върху дохода на физическите лица, задължения към местните бюджети. 


Поради това е актуален въпросът за погасяването на публичните задължения, което се извършва съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Видове задължения, които се погасяват по реда на ДОПК. 

По реда на ДОПК се погасяват публични държавни и общински вземания за:Дело срещу фирма за бързи кредити

  • местни данъци и такси, включително акцизи;
  • митни сборове;
  • задължителни осигурителни вноски, т.е. за приходи в публичните осигурителни фондове, както и за незаконосъобразни осигурителни разходи, т.е. за разходи, извършени от публичните осигурителни фондове;
  • други задължителни вноски;
  • държавни и общински такси;
  • наказания – глоби, имуществени санкции, паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
  • задължения, свързани с членството ни в Европейския съюз.

Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Актовете, подлежащи на изпълнение, могат да бъдат:

  • ревизионен акт;
  • акт по чл. 106 или 107 ДОПК;
  • постановление за принудително събиране на митнически орган (ППС);
  • наказателно постановление;
  • решения, присъди и определения на съдилищата, както и
  • решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и Европейската централна банка;
  • разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт (НОИ);
  • разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Повечето от посочените актове се изпълняват както доброволно, така и принудително, преди да са влезли в сила – ревизионен акт, ППС на митнически орган, разпореждане на НОИ, разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Останалите от изброените актове трябва да са влезли в сила, за да подлежат на принудително изпълнение.
Освен въз основа на акт за установяване на съответното вземане, изпълнението на публични задължения се извършва въз основа на декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Такива са декларациите за корпоративни данъци и за данъци върху доходите на физическите лица. Ако в такава декларация се установят несъответствия, които засягат данъчната основа и данъчния размер, органите по приходите издават акт за установяване на задължение по реда на чл. 106 ДОПК, който също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.
Декларациите по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по правило не съдържат изчислени от самото лице задължения. Затова местните приходни органи уведомяват лицата за размера на дължимите местни данъци и такси. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. Също така лицето има право да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължението. Такъв акт може да се издаде и служебно. Актът по чл. 107 ДОПК също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

Пълномощно разпореждане с имущество

Ако действително се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие.

Винаги следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, както и следи от вашия подпис. Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора. Ограничете и тези, на които разказвате, че сте подписали предварителен договор или че се готвите да купувате и най-вече да продавате недвижим имот.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред държавен орган или Нотариус за разпореждане с лично имущество на упълномощителя. В подкрепа на тази статия е и излязлото наскоро Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

Законът, в чл.36.2 ЗЗД посочва, че за валидно разпореждане с имущесадвокати по данъчни делатво на упълномощителя е необходимо и достатъчно да бъде съставено писмено пълномощно с нотариална заверка, в което да е изразена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на лице ( наречено – пълномощник, който да извършва действия и сделки на разпореждане с лично имущество от негово име пред трети лица.

За целта не е необходимо в пълномощното да са посочени детайлно всички по вид действия на разпореждане, но е добре да се посочат по-конкретни правни  сделки или дейности на разпореждане,които ще извърши пълномощника.

Изготвяне на пълномощно пред Нотариус за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя 

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на  определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Статията има за цел да даве отговори и на други два въпроса, свързани с упълномощаването:

Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, кактои какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите

Съществен момент в този случай е фактът, че писмен договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от  Закона за задълженията и договорите. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

  • Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
  • Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е много важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно. Спрете се на проверен човек, на когото имате доверие и не му давайте повече права, отколкото са му необходими.

Ако искате да сте сигурни, че Вашето пълномощно ще бъде съобразено с всички изисквания, свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg