ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ  С ЧУЖДЕСТРАННИ ПАРТНЬОРИ

ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ  С ЧУЖДЕСТРАННИ ПАРТНЬОРИ

Голяма част от експортно ориентираните фирми имат пряк досег с партньори от Западна Европа и без значение на областта и сферата, в която Вашата фирма работи – индустриално производство или лека промишленост – услуги – Вашите партньори в чужбина залагат на търговските договори за уреждане на отношенията между ВАС.

В този смисъл, за да можете да предвидите всички особености е нужно да притежавате определени умения да четете и преглеждате съответния договор или да се обърнете към адвокат по международно право, с опит при проверка и изготвяне на международни договори.

С оглед Вашата максимална правна защита в изграждането на бъдещите Ви бизнес отношения, ще Ви се наложи да сключвате видове и  типове търговски  договор с чуждестранна партньорска фирма, за което ВИ е нужна подготовка и проверка на документите.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

В немалък брой от случаите, всеки търговец разполага с  писмена бланка на търговски договор с международен елемент, който разбира се повече от  ясно, че не защитава вашите права.

Това е по-добрият вариант, тъй като очевидно, че предоставеният Ви търговски договор с международен елемент не е правен специално и изрично за Вашият случай или съответно за регламентация на отношенията между Вас.

По сериозните проблеми между две страни по един международен търговски договор, участвайки пряко в отношения по между си, възникват, когато предложеният търговски договор с международен елемент  съдържа някаква юридическа клопка, за която вие или най-често управителят на представляваната фирма в България не успява или не е видял.

Затова има голям смисъл когато сключвате търговски договори с международен елемент с партньори в чужбина да се обърнете към специалист по международни търговски дела, за да може да прегледа документацията, да изготви едно правно становище и Ви предложи промени в договора с международен елемент с чуждестранен партньор, в който Вашите права, Вашите нужди ще бъдат защитени и самият договор ще бъде юридически издържан, без да се притеснявате, че клаузи от него или целият ще бъде обявен за нищожен, тъй като противоречи на съществени Закони или Разпоредби от Законодателството, уговорено като приложимо спрямо него.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО ПО ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен елемент от изготвянето и изпълнението на търговски договор с международен елемент е избора на приложимо право и подсъдност.  В повечето случаи при изпратен Ви  търговски, бланков договор с чуждестранна фирма за приложимо право е определено правото на държавата, в която Вашият партньори има обичайно представителство или седалище.

Разбира се бързаме да уточним,че това със сигурност не е нито удобно нито изгодно за ВАС, като страна по този договор. Основен акцент, който бихме желали да поставим в конкретният случай е факта, че реда и процедурата за разрешаване на възникнали между страните търговски спорове е съвсем различен и значително неизгоден за чужди държави и страни, освен тяхната. Поради това е добре, всеки един търговски договор с международен елемент да бъде погледнат от специалист по международни търговски дела, с цел да се избегне евентуални неприятни изненади и приложение на чужда подсъдност, при сключването на търговски договор международен партньор.

ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН  ПАРТНьОР

Друга особеност  при избор на приложимо чуждо право и международна подсъдност в чужбина е въпросът с таксите и административните разходи. Често пъти се налага изготвянето на протоколи за доставка на оборудване и предоставяне на сертификати да бъде удостоверено по надлежен начина- чрез експерти, който в повечето случай са за сметка на само една от страните. Сами можете да прецените разликите в стойността на услугите на експерти и оценители, удостоверяващи съответни документи, получаване на протоколи или сертификати в България и чужбина.

Важното в случай е, че като съдебна юрисдикция България би била доста по-изгодна за Вас , а вероятно от гледна точка за разходите и за Вашият партньор, отколкото чужбина.

Съществуват множество случай, в който страните дали умишлено или случайно не посочват коя юрисдикция или приложимо право са избрали. Често пъти поради непознаване на правната материя посочват като варианти – арбитражни съдилища, чрез вплитане в условията на търговски договори с международен елемент – арбитражни клаузи, определящи Международен търговски арбитраж в Париж, като подсъдност при решаване на евентуални правни спорове между тях.

ОСОБЕНОСТИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРАВНИ СИСТЕМИ И ИЗБОР НА ЮРИСДИКЦИЯ

Сключването на различни договор за услуги или лицензионни споразумения с търговски партньор отвъд океана, винаги е било предизвикателство и сериозен успех за местните търговски дружества в България. Често пъти под въздействие на еуфорията от прогнозни резултати и печалби фирмите, встъпвайки в договорни отношения с чуждестранен партньор от Съединените щати или Великобритания, не отчитат сериозната разлика в условията на приложимо право и правна подсъдност на търговските договори. Казано най-общо – подписвайки търговски договор с международен елемент и подсъдност в чужбина можете да разчитате само и единствено на добросъвестността на Вашият контрагент. Но стигне ли се до спор, то условията и разходите за разрешаването му, при чуждо приложимо право и чужда подсъдност могат да бъдат непредвидими.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗЛИЧНА ЕЗИКОВА ВЕРСИЯ

Характерна особеност на двустранните  търговски договори с международен елемент е използваният език. Често пъти те се изготвят и прилагат на английски език, но страните прилагат и двуезични версии с уточняване на предимство на единият от езиците за кореспонденция и приемственост на договора с международен елемент.  В случай, че същият този договор с международен елемент е изготвен на два езика, следва да се определи и посочи, кой от тях ще има съответно предимство при тълкуване на разпоредби на този договор с международен елемент при възникнал  евентуален правен спор.

Целта на тази клауза с определянето на език с предимство е преодоляване на грешки в превода и терминологията, както и разминаване в тълкуването и съдържанието на отделни клаузи на търговските договори с международен елемент.

Съществуват множество случай, в който некачествен и некоректен езиков превод, води до възникването на нежелани и неправилни последици при изпълнение на търговските договори с международен елемент. За да избегнат това при спорове за изпълнението на договора страните следва да уговорят и клауза с водеща езикова версия.(в случай, че изготвените договори с международен елемент са двуезични)

ПРАВНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДВУСТРАННИ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ С ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА

Друга важна особеност на сключване и изпълнение  на търговските договори с международен елемент с чуждестранна фирма са начинът по който тези договори се сключват. Често пъти физически двустранен писмен договор, като форма реално НЕ съществува. Такъв нито е бил изготвян, нито е бил подписван някога между страните.

Но с оглед сигурността на търговския оборот и разменянето на заявки за доставка на стоки и услуги, както и изпращането на конкретна поръчка за формално определени стоки или услуги и писменото им потвърждаване, води до т.нар. сключване на двустранен международен договор с т.нар. конклудентни действия и удостоверяването му като такъв, чрез спецификация и индивидуализиране на неговият предмет, условия, цена и срокове.

Голяма част от търговските дружества реално не осъзнават и не отчитат наличието на такъв наличен договор, именно поради факта, че физически отсъства подписан търговски договори с международен елемент, поради липсата му на хартиен носител. Но именно тук следва да уточним, че такъв е налице и неговата приложимост, както и възникналите права и задължения, а с това и подсъдност са вече налице. Фирмите реално не предполагат , че след като реално вече е сключен такъв търговски договор с международен елемент, в него е определена, макар и непосочена конкретна подсъдност и приложимо право.

Важното в този случай е, че съгласно чл. 19 от Регламент № 593/2008г. когато става дума за приложимост на право при изпълнение на търговските договори с международен елемент, то същото е определено и установено от държавата, в която е обичайното местопребиваване на страна където следва да бъде осъществена и извършена съществената престация по договора.

Коя точно е т.нар. съществената престация по съответния търговски договор с международен елемент е въпрос, който всеки адвокат по международни дела с опит в сключването и оформянето на такива договори може да Ви посочи.

ПРОВЕРКА НА ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА. ЛЕГИТИМАЦИОННО УДОСТОВЕРЯВАНЕ

Всеки път когато сключвате търговските договори с международен елемент е добре да знаете с кого точно подписвате договор. Основно правило е да се знае, дали човекът, който е срещу Вас има права да подписва, дали същият този човек официално представлява ответното дружество, дали разполага с представителна власт да води преговори за доставка на стоки или услуги, за предоставяне на оборудване.

В конкретния случай е нужно да се провери дали реално това дружество съществува, дали въобще разполага с капацитета да изпълни договора сключен между вас, като търговски партньор.  Съществуват и различни случай в който  чуждестранните фирми, действат от името на друга фирма или най-често това е известна търговска марка, утвърдена в цял свят или в конкретен регион, но реално впоследствие се оказва, че Вашият партньор не фигурира като официално регистрирана фирма, която да се легитимира със съответният лицензионен договор или най-малкото пълномощно, че представлява марката или фирмата, за която ще бъде сключен евентуален търговски договор с международен елемент.

Разбира се, сключването на такъв търговски договор с международен елемент с чуждестранна фирма, която не е регистрирана и не съществува, не прави този договор изцяло недействителен. Липсата на легитимирана страна, не поражда съответните правни последици от този договор, но най-често е възможност да се стигне до злоупотреба или измама между страните. Следва да се обърне внимание при воденето на преговори и подготовката за сключването на такива договори, че реално това би увредило интересите и на двете страни.адвокат международни дела

ЕЛЕМЕНТИ НА ТЪРГОВСКИЯ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ. МЯСТОТО И НАЧИНА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Централно значение при изпълнението на международни търговски договори е определяне и посочване на място за изпълнение на задълженията между страните. В повечето случай изборът на място за изпълнение на търговски договори с международен елемент е територията на една от страните – търговски дружества, или посочването на специално място с оглед съкращаване на разходи или изпълнение на задължения по други споразумения с трети страни.

Като адвокат по международни дела Ви съветваме, при подписване на търговски договор с чуждестранна фирма, да бъдат прегледани внимателно всички клаузи и разпоредби на съответният търговски договор с международен елемент, на съпътстващата писмена и приложена  документация, която урежда отношенията между страните, както и приложимо право и подсъдност по тези договори.

Това се прави за да се спестят редица изненади, непредвидени разходи и провалени търговски отношения от недоглеждане и невнимание към съответните разпоредби и изисквания на международното право при сключването на търговски договори с международен елемент.

Като адвокати с опит в областта на международното търговско право и международни дела бихме могли да съдействаме активно при подготовката на писмени договор с международен елемент, изготвянето правни становища относно сключване на такива договори анализ на действащи международни търговски договор с оглед защита на Вашият интерес и търговски практики.

За целта винаги можете да се свържете се с нас по мейл или на телефон 02/ 858-10-25 за допълнителна информация по мейл : info@lawyer-bulgaria.bg 

ПРИЛОЖИМО ПРАВО И СЪД ПРИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен и централен въпрос към нас като адвокати по международни дела и определяне на компетентност по договори с международен елемент е въпроса за избора на приложимо право и подсъдност на тези договори. В повечето случай, изборът на приложимо право се взема след обсъждане на условията от страните, но има практики в който двете страни умишлено не посочват т.нар. приложимо материално право, което да урежда отношенията им в случай на възникнал правен спор между тях. Голяма част от договорите предлагат различни възможности, като можем да посочим като особеност, факта, че законът – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно, защото е ясно, че всяко чуждо търговско дружество, участник и активна страна в такъв договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено приложимо материално право на нейната държава, както и подсъдност там. Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г. на ЕС т.нар. характерна престация по договора – в случая Регламентът не прави разлика дали се касае и става дума за приложение по сключени договор с международен елемент за доставката на стоки или услуги. Тези особености следва да бъдат отчетени от всяка търговска фирма, сключила валиден договор с международен елемент с чуждо дружество, по който  договор с международен елемент е приложимо съответното чуждестранно право, освен ако двете страни не са посочили такова.

Характерни особености при избора на приложимо право :

Независимо от почти сходство на  законови разпоредби с разпоредбите на т.нар.“Римската конвенция“ – КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМOТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Правни разпоредби, описани и засегнати в материални и процесуални закони на Република България са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, както и и за трудови правоотношения възникнали в Република България,развиващи се на територията на Република България;

– Правни разпоредби, описани и засегнати в данъчни закони , които се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по място на стопанска и данъчна регистрация или място на извършване на стопанската им  дейност;

– Правни разпоредби, описани и засегнати от митнически закони, които се прилагат за вноса/износа на стоки и услуги от и на територията на Република България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Правни разпоредби, описани и засегнати при изпълнение на дейности, регламентирани от валутни закони, за който се прилагат разпоредбите за плащанията и другите финансови операции, извършени на територията на Република България;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

– Правни разпоредби, описани и засегнати  от други нормативни актове ще се прилагат при предлагане на ценни книжа на територията на Република България;

Съществен елемент от избора на приложимо право между страните в един двустранен договор с международен елемент е фактът, че всички съдилища на територията на Република България следва да приемат, че съответното  образувано пред тях дело им е подведомствено, ако ответникът със седалище в чужбина, или и двете страни ( българско и чуждестранно търговско дружество)  са дали предварително съгласието си в подписаният от тях двустранен писмен договор, спора – прераснал в съдебно дело да бъде разгледан от компетентния съд.

Българското законодателство предвижда няколко възможности за тълкуване на разпоредбите относно приложимо право за договорите между страните, както и за части от тях. Това се отличава най-ясно в разпоредбата на чл. 437 от ЗЗД, който предвижда уредена в закона правна възможност за прилагане на различно материално право за отделни части на един и същ двустранен договор с международен елемент. В конкретният случай, характерен пример би било, че върху известна част от този договор, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за която двете страни доброволно са се съгласили предварително.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 РИМСКА КОНВЕНЦИЯ, съгласно който : „Доколкото приложимият по отношение на договора закон не е бил избран съгласно разпоредбите, по отношение на договора се прилага закона на страната, с която той се намира в най-тясна връзка. Въпреки това, ако една част от договора може да бъде отделена от останалото негово съдържание и се намира в по-тясна връзка с друга страна, може да бъде приложен по отношение на тази част от договора, по изключение, закона на тази друга страна.“

В случай, че  двете страни не са избрали и съответно уточнили приложимото по договора между тях материално право, българският закон предоставя правна  възможност компетентният съд да изследва характерната престация по договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на съответното материално право. В случай, че не бъде избрано да се прилага друго право, то в общият случай, ще бъде прието, че споровете между страните са подсъдни на националното право.

Особени  случай при избора на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на избрано приложимо право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при сключен двустранен договор с чуждестранно дружество с международен елемент и приложимо право. Местният съд в производството по несъстоятелност ще разгледа претенциите  на чуждестранното дружество по националното ни законодателство – българският търговски закон и извършването на действия по оспорване на несъстоятелността следва да бъдат приети еднозначно, като изричен отказ от избора на чуждо право и подсъдност.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията относно нарушение на конкуренцията, както и търсене на деликтна отговорност, подведомствена на компетентния местен съд на територията на Република България.

 

С оглед на това и по отношение внимателният избор на приложимо право и заобикаляне на подсъдност и нежелателно тълкуване на договорните условия и разпоредби, определящи избора на приложимо право и съд, следва всички условия за приложимо право и подсъдност между страните да бъдат приложени и изписани внимателно в съответните договори с международен елемент.

Това би допринесло за избягване на недвусмислено тълкуване, както и за възникването на правни спорове относно приложимост на чуждо право и неизгодни клаузи в договорите с международен елемент, за които страните следва да бъдат наясно при тяхното сключване.

 

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.Оспорване завещание. Адвокат наследствени дела

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите. Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно : 

  1. Дали издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част 

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение  в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, съгласно която ищецът няма право да претендира възстановяване на запазените си части, тъй като това право се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, а наследството не е прието по опис.

Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/05 г., съгласно разясненията в което под термина „наследник по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 – 10 от ЗН. Когато заветникът или надареният не е наследник по закон /какъвто е настоящият случай/, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за възстановяване на запазените си части срещу лице, което не е наследник, е материалноправната предпоставка за реализиране на това тяхно право, съответно за уважаване на иска /ако е накърнена неговата запазената част по чл. 30 Закона за наследството/.

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част, да иска нейното допълване за сметка на завещанието или дарението. Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

При постановяването на съдебно решение от значение е и друга важна съдебна практика, в Съдебно решение № 165 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 568/14 г. І г.о. ГК, съгласно което „разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство“. Т.е. ако наследодателят притежава само един имот, с който се е разпоредил /завещал или дарил/ на трето лице, наследникът по закон може да поиска  възстановяване на запазената си част, без да е приел наследството по опис.

За това обаче е необходимо да се представят категорични доказателства, че наследството не обхваща и друг имот и/или да има в тази насока конкретно изявление и на третото лице – надарен или заветник.  В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство. Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, съдът счита, че ищецът не е положил нужните усилия, за да документира липсата на друго имущество.  Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .

Процедура по изключване на съдружник в ООД. Правни действия по процедура

Често пъти се стига между отделните съдружници в едно ООД се стига до нарушение на подписаният между тях дружествен договор, което съгласно разпоредбата на чл. 126 от ТЗ предоставя възможност на общото събрание при установени непрекъснати груби нарушения на дружественият договор на дружеството всеки един съдружник да може да бъде изключен от ООД , след изпращане на съответните писмени покани и писмени предупреждения за това изключване.(Нужно е да е доказано, връчването им).адвокат Европейски регламенти и имотни дела

Разпоредбата на Търговския закон поставя няколко въпроса относно цялата процедура по изключване на съдружник. Основното, което следва да изясним е дали е необходимо да се вземе решение на Общото събрание на дружеството за връчване на писмено уведомление за изключване до съдружника.

Решението на Общото събрание на дружеството за изключване е дотолкова необходимо, че то следва да реши,че изключва съдружника, а връчването на уведомлението в този конкретен случай влиза в правомощията и задълженията на представляващият дружеството.

Основанията за изключване са на плоскостта на неизпълнение на задължения на съдружника спрямо дружеството. Основанията са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска – неизпълнение на това задължение е практически невъзможно, тъй като законът е въздигнал като условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност внасянето на дяловата вноска на всеки съдружник. Следователно неизпълнение и възможно само по отношение на невнасяне на допълнителна парична вноска и при увеличаване на капитала. В тази хипотеза не се разглежда въпросът за вината. Тук се прилага правилото, че ако съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност. Общото събрание на дружеството трябва с решение задължително да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да е по-кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Аналогично при забавяне на изпълнението на задължението за вноска за ОС ще се породи правото да изключи съдружника, но в този случай ще се породи за дружествотои право да претендира лихви за забава.

2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството – следва да се изхожда от това, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Най-общо може да се каже, че съдружникът трябва да е нарушил разпоредбите на закона или дружествения договор, уреждащи отношенията му с дружеството, органите на управление или с другите съдружници, или не изпълнява своите задължения към дружеството. Освен това тези нарушения трябва да са извършени виновно. Законът не поставя изискване от тези нарушения да са настъпили вреди за дружеството. Въпросът за прилагането на санкцията – изключване е предоставен на преценка на общото събрание.

Редът за изключване на съдружник ООД е изчерпателно уреден.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване. В ТЗ не се казва кой е оправомощен да отправи това предупреждение: дали това трябва да е ОС, управителя или който и да е съдружник, но след като единствено ОС е органът, който със своето решение може да определи допълнителен срок за издължаване на дълга, както и да изключи съдружник, то пак ОС следва да е органът, който да отправи предупреждение за изключване. Поради противоположната практика е препоръчително този въпрос да се уреди в дружествения договор. Писменото предупреждение трябва да достигне до съдружника, до който е отправено. Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Не е задължително след изпращането на писменото предупреждение да последва изключване на съдружника. Когато той коригира своето поведение към дружеството, предупреждението ще е постигнало целта си и няма основание той да бъде изключен. Решението за изключване се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.адвокати по граждански дела. Адвокат Дело ЧСИ, адвокат изпълнителен лист

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено, В конкретният случай  адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество.