Заповедно производство  чл.417 ГПК

Заповедно производство  чл.417 ГПК започва с писмено Заявление до съответният Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника.

В това Заповедно производство  чл.417 ГПК размерът на вземането е без значение и може да се претендира и вземане, което надхвърля 25 000 лв. Към заявлението при Заповедно производство  чл.417 ГПК се представят доказателства за държавна такса в размер на 2% от вземането.заповедта за изпълнение

Производството по чл. 417 ГПК  започва  пред Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение само за суми до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Ако искът и претенцията за плащане на суми надвишава 25000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Изключение: специални закони може да предвидят възможността по този ред да се събират и вземания, надвишаващи сумата от 25 000 лв., например чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ – за дължимите такси и разноски на ЧСИ; чл. 37 от Закона за адвокатурата – за неизплатени възнаграждения и разноски на адвоката; чл. 89, ал. 3 от ЗННД – за неплатените нотариални такси; чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) – за вземанията на доставчиците на електроенергия; чл. 154 от ЗЕ – за топлоснабдителните дружества; чл. 184 от ЗЕ – за газоснабдителните дружества; чл. 203 от Закона за водите – за водоснабдителните дружества; чл. 210 от КТ – за вземания на работодателя при ограничена имуществена отговорност на работника и др.

Към заявлението в Заповедно производство  чл.417 ГПК задължително трябва да е приложен един от следните писмени документи, на които се основава вземането съгласно указаното в чл. 417 ГПК,при което районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК  е длъжен да разгледа подаденото към него писмено Заявление в закрито заседание, без призоваване на страните.

Съдът извършва проверка дали документът, от който произтича вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това означава, че съдът трябва да провери и дали вземането е изискуемо. Поради това със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят трябва да представи доказателства и за настъпване на изискуемостта на вземането си.

Ако се окаже,че някой от длъжниците е поръчител, Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК трябва служебно да провери дали не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта на вземането.

Основни моменти в Заповедно производство  чл.417 ГПК

Същественото в случая е, че ако в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е посочен точен конкретен размер на претендираните лихви, съдът ще отхвърли заявлението по отношение на тези лихви.  Ако в заповедно производство  чл.417 ГПК пред Районен съд липсва надлежна индивидуализация на обстоятелствата, е допустимо основанието и предметът на вземането да се определят от съда.

Като адвокат по съдебни дела и събиране на задължения,знаем, че ако Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК намери, че са налице всички изисквания, посочени по-горе, той издава заповед за изпълнение, която се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ” или просто „заповед за незабавно изпълнение”, със същото съдържание, както по-горе в т. I.

Успоредно със Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК съдът издава и изпълнителен лист, като отбелязва върху документа, на който се основава вземането, че е издаден изпълнителен лист и за каква сума.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист заявителят (кредиторът) може да си ги вземе от съда и да иска да му се върне и оригиналният документ, като остави копие за съда.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител, като към молбата за образуване на изпълнителното дело представя и заповедта за незабавно изпълнение.

Съдебният изпълнител изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение и заедно с нея връчва и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Връчването се извършва съгласно правилата, описани по-горе в т. I.

В Заповедно производство  чл.417 ГПК длъжникът има правната възможност да възрази писмено в двуседмичен срок срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, считано от датата на връчването на заповедта от съдебния изпълнител.

Възражението следва да се входира в съответният Районния съд,издал Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПОбосноваване на възражението отново не се изисква, но ако желае, в самото възражение длъжникът може да посочи мотиви, аргументи и доказателства, обосноваващи възражението му.

Длъжникът може да възрази или срещу цялото задължение или частично, т.е. че не дължи цялата сума, а само част от нея. Съдебното разпореждане, с което се уважава заявлението за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба пред съответния окръжен съд, чрез районния съд, издал заповедта, в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Срещу издаденото Съдебно разпореждане за незабавно изпълнение длъжникът би могъл да подаде частна жалба, заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

Изпълнението се спира и когато длъжникът представи пред районния съд надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека).

Районният съд може да спре изпълнението и ако възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба до окръжния съд.

Дори и да бъде спряно изпълнението, това не води до задължение за съдебния изпълнител да вдигне вече наложените обезпечителни мерки (запори и възбрани).

Ако длъжникът възрази в двуседмичния срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като кредиторът следва да доплати разликата от 2%.Заповедно производство 417 ГПК

Искът, който следва да предяви кредиторът, е установителен. Ако съдът го отхвърли, същият обезсилва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Ако съдът уважи иска, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Длъжникът може да възрази в срок от 1 (един) месец от датата на узнаване за заповедта за изпълнение, ако :

1.заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,

2.заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал пребиваване на територията на Република България,

3.не е могъл да узнае своевременно за връчването поради непредвидени обстоятелства,

4. не е могъл да подаде възражението си поради особени особени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Писменото възражение в този случай се подава до окръжния съд, чрез районния съд, който е издал заповедта за изпълнение.

Длъжникът може да оспори вземането и по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

  • Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
  • Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.  Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи. В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание на дължимост на определено задължение.наследствени дялове. Адвокат наследствени дела

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Но ако исковата претенция надвишава установеният праг от 25 000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Съществена особеност на т.нар. Заповедно производство е, че при установеното Заповедното производството по чл. 410 ГПК няма специално изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Следващо предимство на Заповедното производство, , гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване, е съкратеният 3 (три) дневен срок за издаване на заповед за изпълнение – чл. 410, ал.2 ГПК.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент в Заповедното производство е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.  На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита., предоставяйки му правни възможности за това, чрез плащане в двуседмичният срок от връчването на заповедта за изпълнение или чрез подаването на обикновено възражение срещу същата тази Заповед.

Възражение, подадено в срок и в законоустановена форма дава право на Кредитора да предяви иск относно вземането си в месечен срок, довнасяйки дължимата държавна такса съгласно условията на чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

В исковия процес родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане. Това правило следва да  намери приложение и в заповедното производство както по аналогия, така и с оглед изричните разпоредби на чл.410, ал.1 ГПК, които обуславят компетентността на заповедния съд от подсъдността на съответния иск за вземането или за заместимата вещ, а не от размера на вземането.

Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника.

Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си- установяване безспорността на вземането и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред.Заповедно производство

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава 7 вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

Важна съществена особеност производството по чл. 410 ГПК, е че на длъжника е предоставена допълнителна възможност за защита – да обжалва разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта.Освен чрез подаване на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът може да защити правата и законните си интереси и при хипотезите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да иска отмяна на заповедта за изпълнение, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането при наличие на предпоставките, изрично изброени в чл. 423, ал.1 ГПК.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен да се произнесе по него – чрез справка за регистрирания постоянен адрес на длъжника по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”/, респ. чрез справка в Търговския регистър.

На това основание изпрати заявлението за произнасяне на съответния местно компетентен съд. Това е така, тъй като уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна, а същевременно промяната на избраната от заявителя подсъдност не е обусловена от възражение на длъжника, който не участва в производството преди връчване на издадената срещу него заповед.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.

След този момент, вече не може да се измени нито подсъдността нито основанието, тъй като законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на издадената заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност.

Фактът, че длъжникът по задължението, срещу който е издадено Заповед по чл. 410 ГПК има постоянен адрес или седалище в района на друг съд, ще следва да бъде съобразено в евентуалния исков процес за установяване на вземането.

ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО. СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Съществуват множества правни възможности за събирането на задължения. Един от тези правни начини е т.нар. Заповедно производство по чл. 410 ГПК бе  въведено с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 01.03.2008г., който приведе в националното законодателство изискванията на новият Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на бърза процедура за събиране на вземания и издаване на Европейска заповед за плащане.Събиране на вземания

Само по себе си  т.нар. Заповедно производство представлява опростена съдебна процедура за събиране на спорни и безспорни задължения от длъжници и контрагенти, с която процедура пред Районен съд се цели бързина и улеснение на събирането на парични задължения и предаване на вещи.

Законодателят е предвидил тези изменения и въвеждането на тази опростена процедура в правният ред, защото често пъти съществуват ситуации,  когато длъжникът реално не оспорва, че има посочените от заявителя задължения.

Самото Заповедно производство по чл.410 ГПК дава сравнително  бърза възможност за скоростно принудително събиране на тези задължения, с което именно  отпада необходимостта да се води един дългосрочен исков процес.

Рискът тук за длъжниците е, че в този процес често пъти се случват грешки и страдат хора, които реално не дължат нито тези задължения, а още по-малко са разписвали някакви документи.

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство по чл.410 ГПК се развива пред съответният Районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

За повече информация и правна помощ моля обадете се на тел. + 359 2 858 10 25 или e-mail info@anwalt-bg.com

Обезщетение за неимуществени вреди при ПТП – Регресен иск

В настоящата статия ще разгледаме един особен аспект на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП. Ще разгледаме случая, когато застрахователната компания на лицето, причинило ПТП, е изплатила обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице. По принцип застрахователната компания или дружество няма право на регресен иск за обезщетение на неимуществени вреди от виновното лице.Застрахователно обезщетение

В практиката клиентите ни питат дали съществуват изключения от общото правило?  В повечето случай, нашата основна задача, е да посочим, кои са хипотезите, при които застрахователното дружество има право на регресен иск.

Случаите, в които застрахователното дружество има право на регресно обезщетение, са изчерпателно изброени в чл. 227 КЗ. Съгласно разпоредбите на чл. 227 застрахователят има право на регресно обезщетение за всички суми, изплатени на пострадалото лице. Виновното лице трябва да е причинило ПТП умишлено. Също така, регресен иск от застрахователя може да се подаде, в следните случаи:

  1. за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина
  2. За размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал. 2, изречение второ.

Уреждане на неимуществените вреди при настъпване на ПТП

Ако сте пострадал от пътно транспортно произшествие или сте наследник на починало лице, в следствие на ПТП, потърсете правна помощ от адвокат застрахователно право. Ако Вие не сте причинили ПТП, а сте само потърпевша страна (или наследник на такава страна), Вие имате право на обезщетение. Това обезщетение ще Ви бъде изплатено от застрахователното дружество, застраховало имуществото на виновния водач. Дори и в случай, че виновното лице е било в нетрезво състояние – под въздействието на алкохол или след употреба на наркотични вещества, застрахователното дружество е длъжно да изплати обезщетение на пострадалата страна.

Регресни искове при настъпване на ПТПАдвокат строителни процедури www.crops.bg

Застрахователната компания има право на регресно обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от виновния водач на МПС при сключена застраховка „Гражданска отговорност”, освен в случаите, описани в чл. 227, и в няколко допълнителни хипотези.

  • Една от тези хипотези е когато виновният водач е управлявал своя автомобил в нетрезво състояние или под влиянието на наркотични вещества.
  • Втората хипотеза, в която Застрахователят има право на регресно обезщетение за неимуществени вреди е когато водачът на МПС не е взел необходимите мерки за отстраняване на повреда, възникнала по време на движението. За да бъде заведен регресен иск трябва да бъде потвърдено, че именно тази повреда е причината за ПТП.
  • Третата и последна хипотеза, когато застрахователят има право на регресен иск, е когато лицето, управлявало МПС, не е имало свиделство за управление, когато е причинило ПТП.

За да възникна правото на регресен иск, застрахователната компания трябва да е изплатила обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице. Преди този момент застрахователят няма право на регресно обезщетение. Ако имате нужда от повече информация, моля обърнете се към нас на нашите телефони : + 359 2 858 – 10-25 или ни оставете съобщение на мейл : info@lawyer-bulgaria.bg 

Нашите адвокати по застрахователни и транспортни дела, ще се свържат с Вас за уреждане на казуса по изплащане на дължимо застрахователно обезщетение, както и предявяване на искови претенции към застраховател за настъпили нематериални вреди,наранявания или смърт.

Прекратяване на договор и разваляне на договор

В правната теория съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях. В нашата практика най-често срещаният случай е изпълнението на даден договор, което представлява само по себе си обичайно и нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор. Приема се, че сключеният договор е изпълнен, а поставените цели са постигнати, когато двете страни са приели неговото изпълнение. При нормалното и обичайно изпълнение на целите, за които е бил сключен, този договор преустановява своето действие и престава да действа и да обвързва страните.разваляне на договори

Важното, което следва да Ви обърнем внимание в този случай е, че самото прекратяване на сключен договор винаги действа „занапред”, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват. Освен изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие. С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

Основните положения и предпоставки за разваляне на двустранно сключени договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Тук е мястото, където законът установява всички условия, за да се развали един двустранно сключен  договора:

1/ неизпълнението  на задължение, по договора е основна предпоставка за развалянето на същия – тук следва да разбираме  всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение) , което може да бъде основание за разваляне;

В тези случай, неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора (законът установява принципа, а критериите за незначителност се преценяват от съда съобразно всички факти и обстоятелства по делото);
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря;ако изпълнението е станало невъзможно поради форс-мажорни обстоятелства, това не води до разваляне на договора по този ред;

3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора (на кредитора по неизпълненото задължение). Често допускана грешка в практиката е страната, спрямо която не се изпълняват задълженията, да не започне или да прекрати изпълнението на своите задължения, преди да е развалила договора. В този случай тя губи качеството „изправна страна” и в един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали договора. Важно е кредиторът първо да развали договора и след това да не изпълни своите задължения.адвокат

До разваляне на договор само при неизпълнение на договора. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор,това неизпълнение трябва да е значимо. Критерия за това се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Говорим за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

Условия за разваляне на сключен двустранен договор 

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.
  • Последен срок за изпълнение на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнението на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:адвокат фирмени дела, адвокат граждански дела

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Правна отговорност на управителя в търговско дружество

Често преди да регистрират търговско дружество наши клиенти ни питат, каква е отговорността на управителя ?

Преди да сключите договор за управление и контрол на търговско дружество и да заемете длъжност „управител”, трябва да сте добре запознати с отговорността, която ще поемете.

Ако имате конкретни въпроси и се нуждаете от допълнително тълкуване на Търговския закон, с цел да вникнете в същността на отговорност на управителя в едно търговско дружество – било ЕООД, ООД, или друго, но Ви съветваме да се консултирате се адвокат търговки дела.адвокат фирмени дела

пример : Отговорността на управителите на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, които не са подали молба по чл. 626, ал. 1 от ТЗ в 30-дневен срок за откриване на производство по несъстоятелност е:

  • имуществена и
  • наказателна
Имуществената отговорност на управителите е предвидена по чл. 627 от ТЗ. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 от ТЗ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Наказателна отговорност за управител на търговско дружество

Наказателната отговорност на управителите е предвидена по чл. 227б от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 227б, ал. 2 от НК лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация се наказват с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Както вече споменахме управителят на търговско дружество носи и наказателна отговорност. Той подлежи на наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност (арг. чл. 227б от НК).

Управителят на търговско дружество може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, ако потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (арг. чл. 313 от НК).

В настоящата статия, Вие може да откриете правни специалисти, изключително квалифицирани в сферата на търговското право и правна регистрация на търговски дружества.
Всеки добър адвокат по фирменото и договорното право, ще Ви насочи и упъти към настоящата материя. Като една от най-утвърдените правни кантори в столицата, разполагаща с компетентни адвокати по фирмен и дела и дружествено право, нашите клиенти често се обръщат към нас с молба да обясним на разбираем език каква е отговорността на управителя в търговско дружество.
Целта на настоящата статия е да предложи за широко разглеждане набор от въпроси, касаещи най-вече юридическата отговорност на управителите на търговски дружества. Поради тази причина изготвихме тази статия, за да помогнем на всички граждани, които се нуждаят от правно тълкувание на разпоредите на Търговския закон.
Наказателна отговорност за управител на търговско дружество по ДОПК и ЗЗД

Отговорност на управителя в търговско дружество – ООД или ЕООД е много дискутирана тема, широко разгърната в Търговския закон. Там са описани всички отговорности, които поема управителя в това си качество. Съгласно  разпоредбите на чл.145 от Търговският Закон – Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Това означава, че ако заемате длъжност „управител” в търговско дружество, Вие отговаряте с цялото си имущество. Вредите трябва да са причинени виновно.(умишлено или непредпазливо).

Нещо повече – ако без съгласие на търговското дружество, управителят извършва търговска или др. дейност, било :

адвокати регистрация на дружество

  1. от свое или от чуждо име извършвате търговски сделки;
  2. участвате в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
  3. заемате длъжност в ръководни органи на други дружества

То същият този управител дължи на дружеството обезщетение за причинените вреди.  Освен тези отговорности, може управителят да поеме и други, които да бъдат подробно описани в договора за управление и контрол. Ако не изпълните някоя от поетите отговорности, то тогава дължите обезщетение, поради неизпълнение на договора.

Темата за отговорност на управителя в търговските дружества е заложена и в разпоредбите на ДОПК. Управителят носи отговорност за:

  • Несъбраните от дружеството задължения за данъци
  • Несъбраните от дружеството задължителни осигурителни вноски
  • Укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви пред НАП или публичен изпълнител

Отговорността е равносилна на размера на несъбраните задължения. За нея управителя на дружеството отговаря с цялото си имущество.

Управителят носи отговорност за следното :

  • Недобросъвестни извършени плащания в натура
  • Отчужди имущество от задължено лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

В този случай управителят отговаря за задължението до размера на извършените плащания (арг. чл. 19, ал. 2 ДОПК). Управителят отговаря с цялото си имущество.

За повече информация и уточнения, моля обърнете се към нас на тел. 02/ 858-10-25 или на мейл: info@lawyer-bulgaria.bg за да изясним основни моменти в отговорността на управителя в търговското дружество.