Оттегляне на пълномощно

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

Съвременният начин на търговски оборот предполага извършването на множество действия от пълномощник, но за съжаление не винаги доверието в него се оправдава и тогава се стига до оттегляне на пълномощно

Упълномощаването е едностранна правна сделка, по силата на която едно лице – упълномощител, овластява (учредява представителна власт) друго лице – упълномощен, да извършва от негово име и за негова сметка правомерни правни действия.

Интересен е моментът, в който упълномощител желае да оттегли пълмномощно.

Причините за оттеглянето могат да са различни.

Най-неприятният сценарий е влошаване на отношенията и липса на доверие към пълномощника, защото всяко недобросъвестно действие от страна на представителя може да има сериозни последици за упълномощителя.

Как се оттегля пълномощно ?

Самото оттегляне на пълномощно следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно.

За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт.

Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана.

Въпреки това, ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице относно оттегляне на пълномощното.

От това правило има едно интересно изключение. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица.

Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя.

Именно поради това е важно оттеглянето на пълномощното да бъде вписано, особено при пълномощни, свързани с действия относно недвижими имоти, или действия, имащи значително материално отражение.

С оглед защита на упълномощителя е нужно да се съобрази следното :

Всяко пълномощно за значителен материален интерес следва да бъде нотариално заверено.

В случай на оттегляне, ще може да се отрази в съответната система при Нотариусите и заинтересованите лица ще се считат за уведомени

Това ще създаде противопоставимост на оттеглянето спрямо тях.

Важно в случая е нотариусът, извършващ заверката, да предостави на упълномощителя удостоверение за извършеното отбелязването в информационната система към Нотариалната камара.

В противен случай няма да е възможно по-късно да бъде отбелязано оттеглянето на съответното пълномощно.

Режимът на упълномощаването е по-специален, когато се учредяват и съответно оттеглят правомощия за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти.

Спецификата главно се състои в усложнената форма, в която се учредява и оттегля такава представителна власт, с оглед високата икономическа стойност на обектите на представителството (недвижими имоти). ЗЗД изискваше формата на това упълномощаване да бъде писмена с нотариална заверка на подписа, но с изменението на чл. 37 ЗЗД тази форма беше усложнена:

Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма;

Ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

В чл. 41 ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:

– оттегляне;

– отказ от страна на упълномощения;

– смърт на упълномощителя или на упълномощения;

– поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.

Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието, като отказването от това право е недействително (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).оттегляне на пълномощно

Оттеглянето на упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия.

Процедура по оттегляне на пълномощно

Пълномощното се оттегля от упълномощителя (чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД).

Пълномощникът или упълномощено от него лице следва да се яви пред нотариуса, който е заверил пълномощното, или пред който и да е друг нотариус.

Компетентен да удостовери оттеглянето на пълномощно е всеки правоспособен нотариус без оглед на район на действие.

В случа,че пълномощникът оттегля пълномощното пред нотариус, който не го е заверил, той трябва да предостави точни данни за пълномощното, което иска да оттегли – номер в общия нотариален регистър, в който е заведено, дата, трите имена, ЕГН и адрес на упълномощения и данни на нотариуса, който го е заверил.

Довереникът следва да бъде уведомен за оттегляне на пълномощното чрез нотариална покана.

Уведомяването на упълномощения за оттегляне на пълномощното е единственият начин оттеглянето да има действие и за него.

Съгласно чл. 9а, т. 2 от Наредба № 32, нотариусът въвежда или изпраща в електронен вид незабавно в информационната система на Нотариалната камара:

– извлечение от нотариално удостоверени документи, с които се оттеглят пълномощни; извлечението следва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ за упълномощителя

– номера и датата на пълномощното;

– името и номера на нотариуса, извършил удостоверяването на оттегленото пълномощно.

Последици от оттегляне на пълномощното

Крайният резултат при оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е прекратяването на представителната власт за упълномощителя.

Ако пълномощникът след узнаването сключва сделки с трети лица, сделките ще обвързват упълномощителя, защото законът защитава интересите на третите добросъвестни лица, но пълномощникът ще действа неправомерно и за това свое действие ще дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни.

Как да оттеглим пълномощно ?

оттеглянето на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана

Кой може да оттегли пълномощното ?

Упълномощителят винаги и по всяко време може да оттегли даденото пълномощно. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника обаче, той трябва да бъде уведомен за това.

Има ли изисквания за оттегляне на пълномощното ?

Оттеглянето на пълномощното трябва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно. Пълномощникът може да бъде уведомен лично и да върне оригинала на пълномощното на упълномощителя. Когато отношенията между страните са влошени, най-често се изпраща нотариална покана, с която на пълномощника се съобщава за оттегляне на пълномощното. Препоръчително е, едновременно или преди изпращане на поканата до пълномощника, упълномощителят да изпрати писмени уведомления и до лицата, пред които пълномощникът може да го представлява.

Ако пълномощникът сключи сделка след оттеглянето на пълномощното ?

Ако въпреки всичко пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица. Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя

Кой може да оспори пълномощно ?

Интерес от оспорване на пълномощното има само лицето, което пълномощното сочи като упълномощител. Само това лице може да се позове, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт или да потвърди същите. Правото на потвърждаване подлежи само на лицето, от чието име са извършени съответните правни действия, затова и само то може да се позовава на липса на представителна власт. Трети лица, каквото в случая е работодателят по спора, не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея.

21.12.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Строителство срещу обезщетение

В последните години отново нараснаха строителните разрешителни и се стигна до активно строителство срещу обезщетение.

Строителството срещу обезщетение е често използвана практика при строеж на имоти.

При тази система собственик на парцел – дворно място , отстъпва право на строежа на строителен предприемач.

Собствениците на терени могат да се договорят със строителя да получат реално обособени, самостоятелни обекти в изградената вече жилищна постройка, чрез Договор за преотстъпване право на строеж.

Практиката за отдаване на парцели за строителство срещу обезщетение е широко разпространена от много години.

Собствениците на парцел отдават земята си, а в замяна получават апартаменти/офиси/магазини.

Всъщност самият термин „строителство срещу обезщетение“ не е съвсем точен.

Думата „обезщетение“ носи негативен оттенък – сякаш страната, която отдава парцела си е ощетена и трябва да бъде компенсирана.

Строителството срещу обезщетение съществува само, защото договорено правилно, то може да е много изгодно и за двете страни.

Често хубави парцели пустеят години наред заради значителната сума, нужна накуп за закупуването им.

Необходимата голяма първоначална инвестиция възпира потенциалните купувачи.

Ако тези парцели бяха отдадени за строителство, вече щяха да бъдат застроени.

Собствениците на парцела щяха да са продали, дали под наем или заживели в получените имоти.

В този смисъл при варианта „строителство срещу обезщетение“ ликвидността се увеличава.

Много по-лесно е да се намери строителна фирма, която да поеме проекта и да изгради сграда, отколкото да се намери купувач за парцел, който струва значителна сума.

Страните първоначално пристъпват към сключването на предварителен договор.

Предварителният договор няма вещно-правно действие – той не може да прехвърли правото на строеж, нито имотите, които ще съставляват обезщетението за собственика на парцела.

В него обаче трябва да се уговорят най-съществените елементи от бъдещия окончателен договор между страните – каква точно сграда ще се строи, какъв ще е типът на строителството, в каква степен на завършеност трябва да са обектите, които собственикът на земята ще придобие като обезщетение, и т.н.

В предварителния договор също така могат да се определят сроковете, в които строителят ще работи; в които трябва да положи грижа, за да получи съответните разрешителни и да изпълни градоустройствените процедури по реда на ЗУТ.

Важно е в максимална степен да бъдат индивидуализирани и обособени обекти – предмет на обезщетението.

В противен случай, ще възникне спор между строителя и собственика. Това може да се случи след изготвяне на инвестиционен проект.

Строителство срещу обезщетение има значително предимство. За това е нужно и преглед на документация от адвокат по строителни дела.

Собственикът на земята не губи право на собственост върху нея, а срещу преотстъпено право на строеж, получава имот, който може да продаде на значително по-висока цена

Тази цена драстично надвишава стойността при обикновената продажба на парцела.

Именно тези предимства при строителство срещу обезщетение могат да Ви бъдат разяснени от адвокат по строителни дела.

Основните нормативни актове, които регулират материята, са Закон за собствеността, ЗУТ.

СКЛЮЧВАНЕ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР

Важна стъпка при сключването на Договор за Строителство срещу обезщетение е сключването на Предварителен договор за преотстъпване или учредяване право на строеж.

Този вид договор не прехвърля при сключването право на собственост

Предварителният договор съдържа уговорка за съществените условия на строителството срещу обезщетение.

Предварителният договор не прехвърля правото на строеж, нито имотите, които ще съставляват обезщетението за собственика на парцела.

Проектът за окончателен договор между страните е нужно да съдържа информация за

А/ каква точно сграда ще се строи,

Б/какъв ще е типът на строителството,

В/ в каква степен на завършеност трябва да са обектите, които собственикът на суперфицията ще придобие като #обезщетение;

В проекта за Предварителен договор за отстъпено право на строеж е нужно да се определят срок, в който строителят ще работи;

Всичко това може да се случи на по-ранен етап при подготовката на документи, както и след изготвянето на #инвестиционен #проект.

Този тип договорка е далеч по-удачна от уговарянето на процент или квадратура от разгърнатата застроена площ на сградата.

Правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план и е ограничено по обем съгласно предвиденото в него.

Строителят има петгодишен срок за строеж, в противен случай се погасява.

Според съдебната практика началният момент на тази погасителна давност е „възникването на фактическа възможност“ за упражняване на правото.

Правото на строеж се счита за реализирано, когато сградата, за която е учредено, е завършена в груб строеж.

Това означава да са изградени ограждащите стени и да е направен покрив, което се удостоверява от с издаването на Акт образец 14. От този момент нататък строителят става собственик на сградата.

В случай че това не се случи в този петгодишен срок, собственикът на имота може да прекрати учреденото право на строеж.

Това става чрез развалянето на договора или чрез иск срещу строителя, позовавайки се на чл. 67 от ЗС.

РИСКОВЕ ЗА СОБСТВЕНИКА НА ПАРЦЕЛА

Рискът за Собственика, когато отдава парцела си за строителство срещу обезщетение, при добре правно оформени документи е малък.

Обикновено земята се прехвърля едва, когато сградата е завършена.

Твърде възможно е Строителят по някаква причина (основно липса на средства) да не успее да построи сградата.

В този случай Собственикът ще възвърне парцела си, но ще бъдат изгубени няколко години, през които е могло да бъде построена сградата.

Другият негатив е времето от 2-3 години, което Собственикът трябва да изчака, докато бъде построена сградата.

Това може да е свързано с допълнителни разходи – наем, който също следва да се вземе в предвид. В някои случаи Собственикът живее в постройка върху имота, отдаден за строеж.

Най-често, обаче тези постройки са в трагично състояние. Нито пък отговарят на съвременните стандарти за устойчивост при земетресения.

Затова да се съборят, често е по-изгодно и по-безопасно отколкото да се укрепват.

От момента на развалянето на договора собственикът на земята става собственик и на построеното върху нея.

Строителят обаче има право на насрещен иск срещу него за направените разноски по строителството.

За допълнителни въпроси се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

19.12.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Съдебно дело за родителски права

Спор за права над детето e срещан казус в практиката като за решаването му се стига до съдебно дело за родителски права.

В повечето случаи, при образувано съдебно дело за родителски права, въпросите се решават в рамката на бракоразводния процес.

Не са рядко случаите, когато брак няма, но следва да се реши въпроса за родителските права по време на делото.

Съдебните дела за родителски права са от решаващо значение за децата и техния бъдещ живот.

Те често са сложни и изискват внимателно разглеждане от страна на съдилищата, за да се вземе най-доброто решение за благополучието на детето.

В България, съдебните процеси, свързани с родителските права, се провеждат в съответствие със законодателството и винаги се стремят да защитят интересите на детето.

Обикновено съдебните дела за родителски права възникват в контекста на развод или разделение на родителите.

Тези дела включват и други обстоятелства, като например насилство в семейството или нездравословни условия за отглеждане на детето.

Един от основните въпроси, които съдилищата трябва да разглеждат, е с кой родител или каква комбинация от родители детето ще живее и как ще се регулира достъпът на другия родител.

Това включва оценка на семейната среда, в която детето ще живее, способността на родителите да се грижат за него и взаимоотношенията между родителите и детето.

Освен решенията относно мястопребиваване на детето, съдът взема решения относно благополучие на детето

Най-често се касае по дела за родителска отговорност, възпитание и образование.

Важно е да се отбележи, че при вземането на решения съдилищата винаги трябва да се ръководят от принципа на най-доброто интерес на детето.

Това означава, че решенията трябва да се вземат в контекста на неговото благополучие, развитие и безопасност.

За да се гарантира справедливост и обективност в съдебните процеси за родителски права, съдилищата се консултират с експерти от различни области

Най-често се използват психолози, социални работници или детски педиатри.

Тези експерти могат да предоставят ценни становища и информация, които да помогнат на съдилищата да вземат по-добри и информирани решения.

В крайна сметка, съдебните дела за родителски права са от изключително значение за децата и тяхното бъдеще.

Какво предлагаме в кантората ?

Докато е висящ спора пред съда всеки от родителите може да поиска :

Постановяване Привременни мерки за местоживеенето на детето;
Постановяване Привременни мерки за упражняване родителските права
Постановяване на привременни мерки за издръжка на детето

Районният съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители

Изключение от това е случая, в който се постигне Споразумение по упражняването им.

От текста следва, че по принцип родителските права се предоставят за упражняване на единия родител

Ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване.

Това определение за т.нар. привременни мерки има сила до окончателното решение по делото.

В случай ,че родителите не живеят заедно то те могат да се споразумеят за това

А/ къде ще живее детето им,

Б/ кой ще упражнява родителските права,

В/ какъв ще е режимът на лични отношения и

Г/ каквъ е размера на издръжката.

След като родителите постигнат споразумение, се пристъпва към входиране на това споразумение в съда за одобрение.

Защо е необходимо дело за родителски права ?

Затова се налага производство по едно т. нар бракоразводно дело от възникнало фактическо съжителство, за определяне на родителските права на родените деца.

Упражняването на родителските права е съществен въпрос при определяне на попечителство над дете или осигуряване на неговата издръжка.

При сезиране на съда с молба за уреждане на родителските права, същите се възлагат на единия от родителите.

В българското право не съществува изрична уредба на т.нар „споделено родителство”, при което двамата родители успоредно упражняват правата, въпреки раздялата си.

Разбира се, възлагането на правата на единия родител не означава, че достъпът на другия родител до детето се преустановява.

За него се регламентира т.нар. „режим на лични отношения с детето„.

Все пак ако родителите постигнат някакво споразумение за споделяне на отглеждането на децата съвместно съдът може да го одобри.

Не са редки случаите, в които бащата е чужденец или майката работи в чужбина.

Съдебно дело за попечителство и определянето на справедлива издръжка, би помогнало да се уредят легално всички тези въпроси.

Критерии за родителските права

Важен въпрос на дело за родителски права е определяне размер на издръжка на дете след развода.

Въпросът за родителските права е най-честата пречка за успешно провеждане за развод по взаимно съгласие между страните.

Нуждата от дело за родителски права е и поради факта от регламентиране на следните въпроси, а именно:

издръжка на детето,
ползване на семейно жилището за родител,
режим на лични контакти за другия родител
при особени здравословни и образователни нужди – евентуално лечение на детето.
възпитателските качества на всеки от родителите,
полаганите грижи до момента и отношението на всеки към децата,
желанията на родителите по отношение на всяко от децата,
привързаността на децата към родителите
кой от родителите каква помощ може да осигури от трети лица (роднини и нероднини),
социална среда на родителя
материални възможности, с които родителят разполага

Районен съд оценява нуждите на детето – разходи, физически и духовни потребности, както и финансовите възможности на родителя, плащащ издръжката.

Правата за детето до голяма степен се определят от неговата възраст, пол, условия за отглеждане и след определена възраст и желанието на детето.

Определяне права на родител с детето не значи липса на достъп на другия родител.

Упражняването на родителските права при раздяла се разпределя единия родител. Приложимо е Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК за чл.59 ал.2 СК

Законът изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Само при взаимно съгласие между страните е възможно споразумение с елементи за съвместно упражняване на родителски права, но това е много рядък случай.

Дело за родителски права пред Районен съд

Всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед интересите на децата. Именно от тяхна гледна точка следва да се преценят:

възпитателските качества на всеки от родителите,
полагани грижи до момента
отношението на всеки от тях към децата,
желанията на родителите по отношение на всяко от децата,
привързаността на децата към родителите и обратното,
пола на децата и възрастта им,
кой от родителите каква помощ може да осигури
в каква социална среда преобладаващо живее съответния родител
с какви материални възможности разполага.
По дела за раздяла и родителски права разпределянето на родителските права и задължения е от съществено значение за детето.

Не са редки и казусите на тежки съдебни спорове и конфликти, които накрая рефлектират върху самите деца.

В делото пред Районен съд изброените факти и обстоятелства трудно могат да бъдат установени в съвкупност от съда

В случаите на контакт с деца, в който влиза с родителите по време на процедурите, съдът изисква от Дирекция „Социално подпомагане” да представи социален доклад, чрез който социалните работници да предоставят информация за описаните обстоятелства.

Не са редки и случаите на отвличане на деца и умишлена злоупотреба с правата дадени от закона или съда.

Именно затова е редно да се изяснят позицията на страните преди да се пристъпи към дело за родителски права.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да заведе дело за родителски права ?

Съдебното дело за родителски права може да се води само от името на двамата записани в акта за раждане като родители.При наличието на спор за родителските права, след развод по взаимно съгласие или исков ред, или когато родителите нямат брак, но не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му.

Какво ще се реши в дело за родителски права ?

В дело за упражнаване на родителските права се решават въпросите за местоживеене на детето, неговата издръжка и режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява правата.

Къде следва да се заведе дело за родителски права ?

Всеки един от родителите може да предяви иск пред Районния съд, по настоящия адрес на детето за определяне на упражняването на родителските права за местоживеене на детето, неговата издръжка и режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява правата.

Може ли да се заведе дело за родителски права при родител в чужбина

Да може да се заведе дело при родител в чужбина, отнема малко повече време за уведомяване и връчване на съдебните книжа. както и с превод на документи и подготовката на иска пред Районен съд.

Колко време отнема дело за родителски права

Времетраенето на процеса зависи от много неща - дали са налични документите, дали ще се прави експертиза за детето, ако има специални образувателни или медицински нужди и потребности, както и пред кой съд се разглежда делото

16.12.2017/by lawyer

Полезни статии

Съдебно дело липса на „Гражданска отговорност“

Често срещано нарушение по Закона за движението по пътищата е налагането на глоба за липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

В голям процент от случаите, нарушенията се констатират с електронен фиш.

Това са изолирани случаите, в които водачът се отбива от движение, нарушението се констатира от полицейските служители, извършващи проверката

Тук отново се стига до налагане на глоба за липса на гражданска отговорност, но вече в самостоятелно наказателно постановление.

Съществува разлика и разграничение между наложено наказание по чл.483, ал.1, т.1 КЗ или по чл.647, ал.3 КЗ.

Какво предвижда законът за липса на застраховка „Гражданска отговорност“

Според Закона за движението по пътищата, органите на “Пътна полиция” могат да налагат

А/ глоба за липса на застраховка Гражданска отговорност в размер на 250 лв., когато нарушението е допуснато от физическо лице и

Б/ лоба за липса на застраховка Гражданска отговорност в размер на 2000 лв. за нарушения на юридически лица.

В почти всички случаи, пропускът за сключване на застраховка е резултат от пропуск и забравяне на собствениците на моторни превозни средства.

Голяма част от застраховките се правят през брокерски фирми, като същите не уведомяват застрахованите лица, ако изтече валидността на застрахователните полици.

Направени по този начин, рядко водите на МПС се сещат да проверят и валидността на документи при сключена застраховка.

С оглед на наложеното наказание се стига и до образуване на Съдебно дело липса на „Гражданска отговорност“.

Обжалване на наказанието

Разпоредбата на чл. 143,ал. 10 ЗДвП също гласи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Кодексът за застраховането предвижда задължение за всички собственици на моторни превозни средства, регистрирани на територията на
страната, да сключат застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения :

Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, без застрахователна полица задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се издава електронен фиш.

Този фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Електронният фиш се изпраща на собственика на МПС-то с препоръчано писмо с обратна разписка.

Действия по обжалване на електронен фиш чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ

Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6 от КЗ…“.

Във всички останали случаи, извън изрично посочените в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание с електронен фиш е недопустимо.

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП предписва задължение за административния орган за уведомяване само на собственика на превозното средство, чиято регистрация
се прекратява служебно поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“

В случай на неуведомяване за липсата на валидна гражданска отговорност е пречка за ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, доколкото не е елемент от фактическия състав на това административно нарушение.

Най-често се касае за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което деяние следва да е установено и заснето.

Законодателят е допуснал диференцирана процедура, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система, е наказуем

Това наказание се налага при положение, че не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

За въпроси и обжалване на акт за липса на застраховка „Гражданска Отговорност“ обадете се на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

16.12.2017/by lawyer

Полезни статии

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалия съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

14.12.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Призоваване ответник в чужбина

Настоящото законодателство детайлно описва цялата съдебна процедура заедно с всички особености по призоваване ответник в чужбина.

Кодексът на международно частно право указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа в чужбина, се извършва чрез компетентните органи в чужбина.

Въпросите с призоваването на лица, които се намират за по-дълго време или трайно в чужбина, стават все по-сложни.

Те със сигурност ще се задълбочават и като се има предвид, че все повече хора излизат по различни причини за големи периоди от време зад граница.

Въпросът не се отнася само за проблеми, свързани не само с бракоразводни дела.

Въпросът за призоваване ответник в чужбина се отнася за граждански дела делба на наследствен имот, търговски дела и имотни спорове пред Окръжен съд.

Оспорване на Нотариални актове за продажба на имоти, арбитражни дела, за взаимоотношения между българи и чужденци, имали адрес в България.

Трудностите възникват, когато хората бягат, крият се в чужбина

Най-често се крият, преди да се разведат или пък плащат издръжка за деца, както и когато делят съпружеската имуществена общност.

Последното обаче няма как да спре процедурите, съществуващи в българското право, а и поведение като описаното няма как да бъде защитавано от закона.

Въпросът издирването и призоваването на ответник, намиращ се в чужбина не е за подценяване.

Този въпрос възниква както по брачни, търговски, имотните, и наследствените дела.

Изглежда логично лице, ответник в бракоразводното дело да бъде потърсено и призовано, макар и да се намира зад граница.

Ясно е обаче, че това е свързано с много разходи – съдебни поръчки, преводи на документи, издирване на адрес и на доходи, които получава лицето и т.н.

Ред за призоваване в чужбина

В приетия Кодекс на международното частно право (КМЧП) е направен опит за описване на процедура в тази посока.

Съгласно КМЧП призоваването и връчване на съобщения и книжа в чужбина, се извършва от дипломатически или консулски представители.

Понякога са налице и специални чуждестранни органи за връчване.

Изрично е посочено, че от родните дипломати съдействие се иска само за действия спрямо български граждани.

Ако се търси чужд гражданин в държава, трябва да се обърнете към чуждестранните компетентни органи.

Основно задължение на страна, участваща в процеса е да уведомява за тези последици при промяна на адрес при първо призоваване.

В чл.33 КМЧП, ако страна по дело е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес.

При неизпълнение на задължение да посочи адрес и в България, следващите призовки и други книжа, се прилагат и се смятат за връчени.

Страната се уведомява за тези последици още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е несигурно и коства много нерви и средства.

Според действащия в момента КМЧП, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен.

В тези случаи се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.

Съдът разрешава връчването да стане като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация в страната.

Ако въпреки публикацията и призоваването, ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

13.12.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Пълномощно разпореждане с имущество

В случай, че Ви се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез пълномощно разпореждане с имущество.

Най-често такива пълномощни се изготвят от адвокати, специализирани в сделки с недвижими имоти.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно, но заедно с него се подписват 2 бр. декларации –

A- Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;

Б/ Декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, необходимо е декларацията да бъде подновена – подписана и заверена отново пред Нотариус.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди (продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката при нотариуса.

Съгласно изискванията на ВКС в пълномощно от този тип, е необходимо да има описание на конкретните имоти, за които се отнася. Поради тази причина носете и представяйте документ за собственост пред нотариуса, за да бъде вярно изготвен документа.

За какво следва да внимавате при пълномощното ?

Следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, и подпис.

Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред Нотариус за разпореждане.

Съгласно горно е налице устойчива практика по Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

За изготвяне на валидно писмено пълномощно с нотариална заверка, следва да е посочена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на пълномощник, за действия и сделки на разпореждане с лично имущество.

Пълномощното е добре да се посочат по-конкретни правни сделки или дейности на разпореждане, които ще извърши пълномощника.

Пълномощно за разпореждане с недвижимо имущество

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Проблеми при упълномощаването:

Недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът ?

Това е резонно първият въпроси при тази материя.

Този писмен договор, следва да е бил сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт.

Правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

При липса на потвърждаване за недействителността може да се позове само лице, от името на което е сключен договорът.

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно.

Изберете доверен адвокат, на когото имате доверие и му разяснете подробно Вашият казус.

В случай от нужда от информация свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

13.12.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Назначаване особен представител

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

За да отговорим на редица запитвания от клиенти и с оглед принципът за адекватна правна защита, основана на върховенство на закона, предлагаме темата за избор на особен представител.

Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване.

За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният процеси да се развиват законосъобразно и без участието на ответника и длъжника. Това става с участието на т.нар. особен представител .

Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването или призоваването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

ПРОЦЕДУРА ПО НАЗНАЧАВАНЕ

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма

Цели се гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от съда.

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението.

Съдът, следва да е установил и зачел наличието на факти и предпоставки, а именно:

че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на настоящ или постоянен адрес;
да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg.

16.11.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

През последните три години непрекъснато расте броят на желаещите да си купят жилище „на зелено” и в етап на строеж.

След като сте харесали конкретен апартамент, задължително се проверява за наличие или липса на тежести като вписана ипотека, възбрана, искова молба, вписан договор за наем и други права на трети лица.

Оригинално удостоверение за тежести се изисква на по-късен етап – към датата на предварителен договор за продажба на имота или към датата на нотариалния акт.

С одобрението на конкретен апартамент, идва момента на стоп-капарото, за да може да бъде свален от обяви в Интернет и да не бъде предлаган.

ПРОВЕРКА НА ИМОТ ПРИ ПОКУПКА

След това предстои сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота, в който подробно се описват условията

Най-често се касае за договореност между страните като цена, срок за прехвърляне на имота, дата на предаване на владението на имота, права и задълженията на страните и неустойки при неизпълнение.

След като продавачът се снабди с всички необходими документи за сделка, страните пристъпват към окончателно изповядване на сделката пред нотариус

Страните подписват нотариален акт за покупко-продажба, а в случай, че имотът е закупен с кредит от банка, то в същия ден непосредствено след нотариален акт за продажба

В този момент купувачът и представител на банката (обикновено юрисконсулт) сключват нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който са подробно описани лихвените условия и проценти.

След като получите вписания в Служба по вписванията към Агенция по вписванията нотариален акт за покупко-продажба и продавачът Ви предаде ключа за достъп.

Кризата от последните 10 години – 2008-2013 накара доста от клиентите да бъдат предпазливи и да проучват доколко строителната компания, от която са решили да купят имот, е финансово стабилна.

Какво обаче следва да проверят всички клиенти и купувачи на недвижим имот.

Основни стъпки за покупка на имот в строеж

1. Справка чрез адвокат за недвижими имоти относно продавача имена, собственик, управител, размер на капитала, годишния финансов отчет. Има случаи, в които инвеститорът е различен от строителя. ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

2. Проверка чрез адвокат по имотни дела в регистър на Строителите воден от Камарата на строителите в България.

Това гарантира, че компанията няма ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

фирмата не е обявена в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация;
фирмата разполага с техническо оборудване за извършване на заявените строително-монтажни работи;
фирмата разполага с необходимия квалифициран персонал.

3. Проверете каква категория е строежа

Съглаясно разпоредбите за строителството по Закона за устройството на територията жилищните сгради с високо застрояване са от трета категория;

жилищните и смесените сгради със средно застрояване са от четвърта категория, а тези с ниско застрояване и вилите са в пета категория.

ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

4. Налични сертификати на дружеството продавач включително финансови параметри и показатели от последната година – система за контрол в работата, материалите и документацията си.

5. Прегледайте и информационната табела на строежа, където планирате да купувате. Справка при адвокат по недвижими имоти относно данните с информацията, с която вие разполагате.

6. Поинтересувайте се каква е строителната история на изпълнителя. Посетете предишни негови обекти и, ако е възможно, разговаряйте със собствениците.

За всеки случай се обърнете към специалист – адвокат по недвижими имоти, за да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти.

Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.

15.11.2017/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество.

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН).

Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

30.07.2017/by lawyer