Условия за поставяне под запрещение
Съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетно лице, както и пълнолетно такова, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
За да бъде поставено лице под ограничено запрещение, е необходимо то да бъде пълнолетно.
Правната уредба се съдържа в чл. 5 на Закона за лицата и семейството:
Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Изискването на закона е, че поради слабоумие или душевна болест лицето не може да се грижи за своите работи
В същото време неговото душевно състояние не следва да е така тежко, че да бъде поставено под пълно запрещение.
Видно от цитираните текстове, условията за поставяне под запрещение са две:
1) да е налице болестно състояние, засягащо интелекта, психиката и волята;
2) болестното му състояние да се е отразило върху възможността да осъзнава своите действия.
Тази мярка се налага от компетентен съд. Тя лишава лицето от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на друг. Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни лица, които отговарят на две условия:
- да е налице болестно състояние – то трябва да засяга интелекта, психиката и волята;
- страдащият от болестно състояние да не разбира значението на постъпките си – лицето има намалена възможност да се грижи за своя начин на живот.
В закона са посочени изчерпателно две групи заболявания:
- слабоумие – това е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения;
- душевна болест (психопатия) – това са придобити психически заболявания – шизофрения, епилепсия и др.
Съгласно Закона за лицата и семейството, следва логичният извод, че са налице два критерия за поставяне на едно лице под запрещение :
А/ Медицински критерии за поставяне под запрещение;
Б/ Юридически критерий за поставяне под запрещение;
В съвременната съдебна практика медицинският критерий се обозначава като невъзможност на лицето, което е заболяло от такава болест.
Вторият критерии – юридическият се изразява в т.нар. слабоумие. което представлява невъзможност на лицето да се грижи за своите дейности.
Само и единствено душевна болест не е достатъчна за да бъде поставено лицето под запрещение като недееспособно
Нужно е в тази си невъзможността, това лице да не може да се грижи и изпълнява своите дейности.
Същевременно тази невъзможност следва да бъде постоянна. т.е. не следва да има временен характер.
С оглед на съдебната практисе не следва да се постави под запрещение лице, когато неговото болестно състояние е кратковременно.
Процедура поставяне под запрещение
Самата съдебна процедура за поставяне под запрещение е регламентирана в закона.
Точно и ясно отделните разпоредби на чл. 336 – 340 от Гражданския процесуален кодекс, сочат цялата съдебна процедура за поставяне под запрещение на едно лице.
Оправомощени да направят искането за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение са следните лица
- Съпруг/съпруга,
- близки или роднини на лицето;
- Окръжен прокурор
- Всяко лице, с правен интерес;
В съответствие с процедурата, лицето, чието запрещение се иска, следва да бъде разпитано лично.
Ако явяването на лицето е силно възпрепятствано или същото окаже съпротива, то се довежда принудително.
В случай, че лицето е настанено в лечебно заведение, както и когато неговото здравословно му състояние не позволява да се яви лично в съдебната зала, съдът следва да назначи експертно лице за това.
ВАЖНО: До запрещение се прибягва, когато тези състояния не са краткотрайни и няма изгледи да преминат.
Употребата на наркотици, травми, халюцинации не са причина за поставянето на едно лице под запрещение. Пълнолетните лица могат да бъдат поставяни под пълно или под ограничено запрещение. Непълнолетните могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение.
Най-често това са случаите на поставяне под запрещение поради деменция или др. медицинско заболяване. Това лице следва да се увери и получи непосредствено впечатление за неговото здравословно състояние.
За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай !
Кога се налага поставяне на лице под запрещение ?
В случаите, когато лицето е поставено под ограничено запрещение, съгласието се дава от лицето и от попечителя едновременно, а ако лицето е поставено под пълно запрещение – само от настойника. Лицето може да бъде настанено в лечебно заведение и без съгласието му, по реда на Закона за здравето, като в този случай информираното съгласие се дава от определено от съда лице от близките само за конкретния случай.
Каква е процедурата по поставяне под запрещение ?
Според закона под пълно запрещение се поставят лицата, които страдат от слабоумие или душевна болест /медицински критерий/ и състоянието на които води до пълна или частична невъзможност да разбират своите интереси и да се грижат за своите работи / юридически критерий/. Лицата с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Как се поставя едно лице под запрещение
Процедурата започва с подаване на искова молба до съответния окръжен съд по адрес на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а в София – до Софийски градски съд. Исковата молба може да се подаде от съпруг, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Участието на прокурор е задължително. Ответник по иска е лицето, което ще се поставя под запрещение.
Как да поставя роднина под запрещение ?
Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. Ако лицето е в лечебно заведение, Окръжен съд изисква сведения за неговото състояние. Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Съдът назначава и изслушва съдебно-психиатрична експертиза, като становището на експерта е решаващо за изхода на делото. След влизане в сила на решението, то се изпраща на органа по настойничество и попечителство, който е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Нужно ли е съдействието на адвокат в дело за поставяне под запрещение ?
Да, това е съдебно производство с участието на прокурор и подготовката на молба за делото и представянето на медицински доказателства от адвокат по граждански дела е необходимо.
