Трансформация на лично имущество

Все по-често ни задават въпроса по семейни дела за т.нар. Трансформация на лично имущество.

Един от най-съществените въпроси в семейното имуществено право е кога имущество, придобито по време на брака, действително става съпружеска имуществена общност, и кога въпреки формалното му придобиване през брака, то остава лично имущество на единия съпруг. Особено спорна е хипотезата, при която недвижим имот е купен по време на брака, но продажната цена е платена със средства от влог на единия съпруг.

Именно по този въпрос се е формирала противоречива съдебна практика, което налага постановяването на Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС.

Значението на този акт е голямо, защото дава насоки както за съдилищата, така и за страните по дела за собственост, делба, развод и имуществени спорове между съпрузи.

Какъв е основният спор при Трансформация на лично имущество ?

Проблемът възниква при следната често срещана ситуация: по време на брака единият съпруг купува недвижим имот, като цената е платена от негов личен банков влог.

Поставя се въпросът дали е достатъчно само да се установи, че средствата идват от влог, титуляр на който е единият съпруг, или трябва да се докаже и произходът на парите, натрупани по този влог.

Точно тук практиката дълго време е била разделена.

Едната теза приема, че щом влогът е личен, то и придобитото с него имущество следва да се счита за лично. Според другото разбиране самият влог е личен, но това не означава автоматично, че и закупеният с него имот е личен. В този случай трябва да се установи дали средствата по влога са с такъв произход, че законът допуска трансформация на лично имущество.

Презумпцията за съвместен принос при Трансформация на лично имущество ?

По силата на Семейния кодекс, вещните права, придобити по време на брака, обичайно попадат в режима на съпружеска имуществена общност, когато са резултат от съвместен принос.

Законът въвежда презумпция, че такъв принос е налице.

Той може да бъде не само пряк – чрез пари или личен труд, но и косвен – чрез грижи за децата, домакинството и подкрепата в семейния живот.

Това означава, че не е достатъчно единствено да се твърди, че другият съпруг не е участвал финансово в покупката.

Необходимо е да се прави ясно разграничение между две различни правни конструкции:

• оспорване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21 СК;

• доказване на трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

Това разграничение е от ключово значение в практиката, защото двете основания имат различен предмет на доказване.

Какво прие ВКС по ТР № 2/2022 г.?

ВКС прие, че когато недвижим имот е придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г. и е платен със средства от влог на единия съпруг, не е достатъчно само да се установи, че сумата е изтеглена от личен влог.

Това само по себе си не води автоматично до трансформация на лично имущество.

С други думи, банковият влог може да е личен като правоотношение между титуляря и банката, но имотът, закупен със средства от този влог, няма автоматично личен характер.

За да бъде призната трансформация, трябва да се докаже, че парите по влога произхождат от източник, който по закон има личен характер.

Следователно, ако липсва доказване на личния произход на средствата, се приема, че придобитият по време на брака имот е съпружеска имуществена общност.

Правни възможности при Трансформация на лично имущество ?

Според възприетото разрешение трансформация е възможна тогава, когато средствата, вложени в придобиването, произхождат от имущество или права, които законът признава като лични.

Такива хипотези са например:

1. Имущество, придобито преди брака
Когато единият съпруг е притежавал имущество още преди сключването на брака и го е осребрил, за да придобие ново вещно право, е възможно да се приеме трансформация.

2. Имущество, придобито по наследство или дарение
Това са класически източници на лично имущество, защото не са резултат от възмездно съвместно участие на съпрузите.

3. Други източници със сходен личен характер
В предоставения материал са посочени награди, печалби от лотария и обезщетения за неимуществени вреди, когато характерът им изключва съвместен принос.

4. Специални хипотези, признати от закона и практиката
Включително определени случаи по чл. 505 ГПК, както и случаи, при които с влязло в сила съдебно решение е признато, че другият съпруг няма принос в придобиването.

Това показва, че за съда не е решаващо откъде формално е извършено плащането, а какъв е правният произход на вложените средства.

Кой носи доказателствената тежест?

Един от най-важните практически въпроси е доказването. При спор за собственост съпругът, който твърди, че имотът е негово лично имущество поради трансформация, трябва да проведе пълно и главно доказване на тези факти.

Той следва да установи:

• че е вложил конкретни средства в придобиването;

• че именно тези средства са послужили за покупката;

• че средствата имат личен, а не семеен или общ характер.

Това обикновено изисква сериозен доказателствен материал – банкови извлечения, договори, платежни документи, нотариални актове, доказателства за наследство, дарение или продажба на предбрачно имущество.

В практиката именно тук се провалят много искове по чл. 23 СК – не защото тезата е невъзможна, а защото не е доказана по несъмнен начин.

Какви са практическите последици?

Тълкувателното решение има огромно значение за всички спорове, свързани с:

• развод и имуществено уреждане между съпрузи;

• делба на недвижими имоти;

• установителни искове за собственост;

• претенции между наследници на съпрузи;

• защита срещу неправомерно включване на личен имот в СИО.

След постановяването на това тълкувателно решение вече е значително по-трудно да се поддържа защитима теза, че всеки имот, платен от личен влог, автоматично е личен. Напротив – съдът ще изследва в дълбочина произхода на средствата.

Това означава, че при планиране на сделки по време на брака е особено важно да се пазят всички документи, които могат да установят, че средствата произхождат от лично имущество.

В противен случай съществува реален риск новопридобитият имот да бъде третиран като съпружеска имуществена общност, независимо чий е бил влогът.

Нерешените въпроси

Предоставеният материал правилно отбелязва, че макар ТР № 2/2022 г. да има преобладаващо положително значение, то не решава всички проблеми на практиката.

Остават спорни въпроси като:

• допустима ли е трансформация в полза на съпруга, който не е страна по самата сделка;

• как се процедира при смесен влог, в който има и лични, и семейни средства;

• възможна ли е частична трансформация при смесен произход на вложените суми;

• има ли вътрешни противоречия между мотивите и диспозитива на тълкувателния акт.

Тези въпроси ще продължат да бъдат предмет на съдебни спорове и доразвиване в бъдещата практика.

Нашият съвет към Вас ! 

Темата за Трансформация на лично имущество е една от най-сложните в семейното имуществено право.

Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ВКС внесе по-голяма яснота, като прие, че самото плащане от влог на единия съпруг не е достатъчно, за да се изключи режимът на съпружеска имуществена общност.

Необходим е ясен и убедителен доказан личен произход на вложените средства.

Това решение е от съществено значение както за съдебната практика по въпросите за Трансформация на лично имущество

Решението се отнася и за всеки съпруг, който претендира лично право върху имот, придобит по време на брака.

В подобни случаи по дела за Трансформация на лично имущество изходът от спора зависи не от формалното титулярство върху банковата сметка, а от способността да се докаже точната правна природа на средствата, с които е извършено придобиването.