Съдебно дело при дете в чужбина

Все по-често клиенти ни отправят запитване за образуване на Съдебно дело при дете в чужбина.

Именно затова обикновено самите родители се обръщат към нас с въпрос дали могат да заведат съдебно дело в България, когато детето живее в чужбина.

Най-често запитванията са свързани с:

• определяне на родителски права;
• определяне на местоживеене на детето;
• определяне или изменение на режим на лични контакти;
• връщане на дете при съмнение за неправомерно отвеждане или задържане;
• признаване или изпълнение на чуждестранно съдебно решение;
• съдействие при спор между родители, които живеят в различни държави.

Основният въпрос в тези случаи не е само дали родителите са български граждани, нито дали имат адресна регистрация в България.

Най-важният критерий е къде е обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда.

При дела, свързани с родителска отговорност в рамките на Европейския съюз, приложим е Регламент (ЕС) 2019/1111, който урежда компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси, родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Регламентът е в сила и се прилага пряко в държавите членки, за които е приложим.

Кой съд е компетентен, когато детето живее в чужбина?

В случаите на Съдебно дело при дете в чужбина, когато детето живее в чужбина, трябва да се направи разграничение:

1. детето живее в друга държава членка на ЕС;
2. детето живее извън Европейския съюз;
3. детето е неправомерно отведено или задържано;
4. не може да се установи обичайното местопребиваване на детето;
5. има вече започнало дело в друга държава.

Това разграничение е решаващо, защото българският съд следи служебно дали има международна компетентност.

В тези дела не е достатъчно да се твърди, че родителят е български гражданин или че бракът е сключен в България.

Приоритет има правната рамка на ЕС или приложимата международна конвенция.

Дете в друга държава от Европейския съюз

Ако детето живее в друга държава от ЕС, основното правило е ясно: компетентен е съдът на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда.

Чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 предвижда, че съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда.

Това означава, че ако детето реално живее, учи, посещава детска градина, има социална и семейна среда в Германия, Австрия, Франция, Испания, Италия, Нидерландия или друга държава членка, обичайно компетентен ще бъде съдът в тази държава.

Българският съд не става компетентен само защото:

• детето е български гражданин;
• единият или двамата родители са български граждани;
• единият родител живее в България;
• родителите са сключили брак в България;
• детето има български акт за раждане;
• детето е било записано на адрес в България, но фактически живее в чужбина.

Какво означава „обичайно местопребиваване“ на дете?

Понятието „обичайно местопребиваване“ не се свежда само до адресна регистрация.

То се преценява според реалния център на живот на детето.

В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че обичайното местопребиваване на детето е мястото, което показва определена степен на интеграция на детето в социална и семейна среда.

При тази преценка се отчитат продължителността, редовността, условията и причините за пребиваването, причините за преместването на семейството, гражданството на детето, училището, езиковите знания, семейните и социалните отношения.

На практика съдът изследва:

• от колко време детето живее в съответната държава;
• къде посещава училище или детска градина;
• къде получава медицински грижи;
• къде са приятелите, социалната среда и ежедневието му;
• къде живее родителят, който фактически се грижи за него;
• дали пребиваването е временно или трайно;
• дали преместването е правомерно или спорно;
• дали детето е интегрирано в нова социална и семейна среда.

Може ли български съд да гледа Съдебно дело при дете в чужбина, ако детето е в ЕС?

Възможно е, но само при специални хипотези.

1. Запазване на компетентност за лични контакти за кратък срок

Ако детето се премести правомерно от една държава членка в друга и придобие ново обичайно местопребиваване, съдилищата на предишната държава могат да запазят компетентност за срок от три месеца само за изменение на вече постановено решение за право на лични отношения, при условията на чл. 8 от Регламент 2019/1111.

Това е важно при случаи, в които например има вече постановен режим на лични контакти в България, но детето се премества законно в друга държава членка.

2. Избор на съд при специални условия

Регламентът допуска избор на съд, но само ако са налице всички законови условия: детето има тясна връзка с тази държава, страните доброволно или изрично приемат компетентността и упражняването на тази компетентност е във висш интерес на детето.

Това не означава, че родителите могат свободно да „изберат“ български съд във всеки случай.

Изборът на съд е изключение и трябва да бъде ясно обоснован.

3. Когато обичайното местопребиваване не може да се установи

Когато обичайното местопребиваване на детето не може да бъде установено и компетентността не може да се определи по правилата за избор на съд, компетентен може да бъде съдът на държавата членка, в която детето се намира.

Това правило е предвидено в чл. 11 от Регламент 2019/1111.

4. Прехвърляне на компетентност

В изключителни случаи съдът, който е компетентен по съществото на делото, може да поиска прехвърляне на компетентността към съд на друга държава членка, ако детето има специална връзка с тази държава и това е във висш интерес на детето.

Дете в държава извън Европейския съюз

Когато детето живее извън ЕС, не може автоматично да се приложи Регламент 2019/1111. Тогава трябва да се провери:

• дали държавата е страна по Хагската конвенция от 1996 г.;
• дали е приложима Хагската конвенция от 1980 г. при неправомерно отвеждане или задържане;
• дали има двустранен договор;
• дали се прилагат правилата на българския Кодекс на международното частно право;
• дали вече има съдебно производство или съдебно решение в чужбина.

По Хагската конвенция от 1996 г. общото правило е, че съдебните или административните органи на държавата по обичайното местопребиваване на детето имат компетентност да вземат мерки за защита на личността или имуществото на детето.

Затова твърдението, че „ако детето е извън ЕС, българският съд винаги може да се произнесе“, е твърде общо и може да бъде неправилно. Всяка държава трябва да бъде проверена отделно — например Сърбия, Турция, Обединеното кралство, Швейцария, САЩ, Канада, Украйна или друга трета държава могат да поставят различни процесуални въпроси.

Неправомерно отвеждане или задържане на дете

Когато единият родител е отвел или задържал детето в друга държава без съгласие на другия родител или в нарушение на права на упражняване на родителски права, може да е налице хипотеза на международно отвличане на дете.

Хагската конвенция от 1980 г. има за цел да осигури бързото връщане на деца, неправомерно отведени или задържани в договаряща държава, както и да гарантира зачитане на правата на упражняване на родителски права и правата на лични отношения.

Според чл. 3 от Хагската конвенция от 1980 г. отвеждането или задържането е неправомерно, когато нарушава права на упражняване на родителски права по правото на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането, и тези права са били фактически упражнявани или биха били упражнявани.

Конвенцията се прилага за деца до навършване на 16 години.

В България производството по молба за връщане на дете или за упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийски градски съд, като в това производство не се решава по същество спорът за родителските права.

Това е изрично уредено в чл. 22а от Закона за закрила на детето.

Важно: делото за връщане не е дело за родителски права

Една от най-честите грешки е смесването на две различни производства:

1. дело за връщане на дете по Хагската конвенция;
2. дело по същество за родителски права, местоживеене и лични контакти.

Делото за връщане има ограничен предмет. Съдът не решава кой родител е „по-добър“, при кого окончателно трябва да живее детето или какъв да бъде пълният режим на родителски права.

Целта е да се установи дали е налице неправомерно отвеждане или задържане и дали детето следва да бъде върнато в държавата на обичайното си местопребиваване.

Хагската конвенция от 1980 г. изрично предвижда, че решение относно връщането на детето не представлява решение по същество относно упражняването на родителските права.

Какви доказателства са важни при Съдебно дело при дете в чужбина ?

При съдебно дело с международен елемент доказателствата са решаващи.

Не е достатъчно да се твърди, че детето „живее в чужбина“ или „трябва да се върне в България“.

Обичайно са необходими:

• документи за адресна регистрация;
• договор за наем или документи за жилище;
• удостоверение от училище или детска градина;
• медицински документи;
• документи за социално осигуряване;
• доказателства за работа на родителите;
• самолетни билети, пътувания, престой;
• комуникация между родителите;
• предишни съдебни решения;
• социални доклади;
• доказателства за реалната грижа за детето;
• доказателства за съгласие или липса на съгласие за преместване.

При спор за обичайно местопребиваване съдът анализира реалния живот на детето, а не само формалните документи.

Право на детето да бъде изслушано

При дела за родителска отговорност съдилищата на държавите членки трябва да предоставят на дете, което е способно да формира мнение, реална и ефективна възможност да изрази становището си лично, чрез представител или чрез подходящ орган.

Съдът отдава значение на мнението на детето според неговата възраст и зрелост, като това е уредено в чл. 21 от Регламент 2019/1111.

Този въпрос е особено важен при дела за:

• връщане на дете;
• промяна на местоживеене;
• ограничаване или разширяване на лични контакти;
• спор за родителска отговорност;
• трансгранични семейни конфликти.

Какво става, ако вече има Съдебно дело при дете в чужбина ?

Ако вече има заведено дело в друга държава членка на ЕС, българският съд трябва да провери дали не е налице паралелно производство.

Регламент 2019/1111 съдържа правила за висящи дела, включително задължение за отказ от компетентност или спиране при определени предпоставки.

Това е особено важно, защото подаването на иск в България не винаги води до реално разглеждане на спора.

Ако компетентният съд е в чужбина, българският съд може да прекрати производството поради липса на международна компетентност.

Кога българският съд може да откаже да разгледа Съдебно дело при дете в чужбина ?

Българският съд може да приеме, че не е международно компетентен в случаите на Съдебно дело при дете в чужбина, когато:

• детето има обичайно местопребиваване в друга държава членка;
• няма валиден избор на български съд;
• няма специална връзка, която да оправдае компетентност на български съд;
• вече има висящо дело в компетентна чужда юрисдикция;
• спорът попада под правилата на Регламент 2019/1111 или Хагска конвенция, които сочат друга държава като компетентна.

Правилният термин е липса на международна компетентност, а не просто „липса на подведомственост“.

В практическата работа това разграничение е важно, защото грешно сезиране на съд може да доведе до загуба на време, разноски и процесуални рискове.

Правна помощ при съдебно дело за дете в чужбина

Международните семейни дела изискват бърза реакция, правилна правна квалификация и прецизна проверка на компетентния съд.

Кантората оказва съдействие при:

• дела за родителски права с международен елемент;
• дела за лични контакти с дете в чужбина;
• производства по Хагската конвенция от 1980 г.;
• спорове по Регламент 2019/1111;
• признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения;
• защита при твърдения за неправомерно отвеждане или задържане на дете;
• подготовка на доказателства и процесуална стратегия.

За консултация относно Съдебно дело при дете в чужбина можете да се свържете с нас на телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“
Семейно право • Международно частно право • Родителски права • Хагска конвенция • Дела с международен елемент

За допълнителни въпроси, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или изпратете email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво определя допустимостта на правния спор пред българския съд?

Допустимостта на правния спор пред българския съд е обусловена от въпроса за подведомственост, свързан с обичайното местопребиваване на детето.

Кой определя правилата за международна компетентност в българския съд?

Правилата за международна компетентност в българския съд се определят съгласно Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г.

Какви въпроси обхваща Регламент (ЕС) № 2019/1111?

Регламентът обхваща въпроси, свързани с компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси, родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Какво е приоритетното значение на Регламент (ЕС) № 2019/1111 пред националните закони?

Регламентът има приоритет пред националните ГПК и КМЧП, като националният съд трябва да го зачете и приложи общностното право.

Кои са компетентните съдилища в държава-членка по въпроси за родителска отговорност?

Съдилищата са компетентни, ако детето има обичайно местопребиваване в съответната държава членка към момента на съдебното производство, съгласно Чл. 7, § 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111.

Какво е обичайното местопребиваване на дете според Съда на ЕС?

Обичайното местопребиваване е място, отразяващо интеграцията на детето в социална и семейна среда, както тълкува Съдът на ЕС.