Съдебни дела срещу банки

При работа с банкови и финансови продукти, клиенти осъзнават, че сключвайки банкови договори за заеми или ипотечни кредити са пострадали от последваща промяна в условията на ипотечните договори са ощетяващи.

Голяма част от клиентите, които са сключили такива договори са довели до значителни финансови загуби при погасяване на своите задължения. Кантората работи активно и обслужва множество клиенти за сключване на договори с търговските банки.

След последни промени в законодателството напоследък бе променена порочната търговска практика на търговските банки.

Премахнато бе правилото едностранно и без знанието на кредитополучателите, търговските банки да променят условията по сключени от тях Договори за заеми или ипотечни кредити.

Държим да отбележим, че едва ли има граждански или търговски договор, който да не съдържа клауза за неустойка или за лихва при забава на страна да изпълни задължението си.

Като елемент от тези договори, неустойката е част от договора с всяка банка и дори в Договора за откриване на банкова сметка е възможност в случай на неизпълнение на условията по този Договор за откриване на банкова сметка да бъде уговорена съответната неустойка.

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ СРЕЩУ БАНКА

Отделно следва да отбележим неизгодното положение между страните при съдебното събиране на просрочени задължения, поради което все по-важен става въпроса за дължимото обезщетение при дела срещу банки, когато е нарушен интереса на отделният гражданин-вложител.

Условията на чл. 417 ГПК (Гражданския процесуален кодекс) представят правна възможност по искане на кредитора – търговска банка пред Районен съд да бъде издаден изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение, което представлява формализирана съдебна процедура.

За съжаление не бе промена порочната практика, отделните търговски банки  да представят писмено извлечение от счетоводните си книги, в което излагат своите констатации за размера на дълга.

След предоставянето на формални писмени доказателства, Районният съд просто приема тези данни за верни, без да ги проверява, без допълнителни доказателства и разяснения. Отделно съдът нито да призовава и изслушва двете страни по кредита.

Процедурата в т.нар.“Заповедно производство по чл.417 ГПК, завършва с издаването на Изпълнителен лист. Издаването на такъв Изпълнителен лист е правното основание за начало на изпълнителното производство и налагането на т.нар. обезпечителни мерки – запор на банкови сметки и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника.

Всичко това поставя позицията на длъжниците, независимо от това поради каква причина са такива – отсъствие в чужбина, болест или временна нетрудоспособност – безработица, в една доста неизгодна ситуация….

Длъжни сме да отбележим, че повечето търговски  банки имат константна практика да се подсигуряват максимално, принуждавайки клиентите си да включат свои близки като солидарни или ипотекарни длъжници и поръчители.

Веднага щом заемът или ипотечният кредит изпаднат в т.нар.“просрочение“, СЛЕД издаването на Заповед на изпълнение се  открива правната възможност да се образува и т.нар. изпълнително дело пред ЧСИ.

От там нататък биха могли да бъдат налагани както Запори на средства по сметки и трудови възнаграждения, заплати и сметки, както и възбрана на недвижими  имоти.

В случай, че не се стигне за покриване на задължението към банката е възможно, това задължение се прехвърля за плащане и към наследниците на длъжника.

Разлика между неустойка за забава и лихва за забава ?

и има ли значение кое от двете ще уговорим, какво може да претендира изправната страна при неизпълнение на длъжника, какво се случва с дълга при частично изпълнение и т.н. Всъщност по доста от тези въпроси и съдебната практика търпи постоянно развитие.

Лихва и неустойка за забава

Характерна особеност, за която следва да споменем е т.нар. договорната лихва за забава.

В съвременният динамичен живот съдилищата работят с термина  „лихва за забава“, което се различава от „неустойка за забава“, независимо че и двете имат една и съща обезщетителна, санкционна функция.

Същественото, което можем да посочим е, че неустойката е лихвоносна, докато лихвата – не се капитализира, освен между търговци, и то само ако е уговорено;

Като адвокат по събиране на задължения, държим да посочим, че дори да не са изрично уговорени последиците при забава на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на парично задължение кредиторът може да търси от длъжника обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съобразно условията на материята в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се допуска обезщетение на неимуществени вреди само в случай на непозволено увреждане,  не и на договорна отговорност. Аргументите за горното са следните:

• Чл. 52 от ЗЗД, в който е уредено обезщетяването на неимуществените вреди, се намира в Глава „Непозволено увреждане” от ЗЗД и няма приложение за договорната отговорност;
• Чл. 82 от ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, защото той визира претърпени загуби и пропуснати ползи, които са само имуществени вреди;
• Чл. 52 от ЗЗД не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия при договорна отговорност, обезщетяване на неимуществени вреди и определяне по справедливост на обезщетението са изключение.

Възникването на неустойката и лихвата има обезщетителен характер. По своята същност целта й е да обезщети пропуснатия доход, както и направените вреди за едната или другата страна при изпълнението или неизпълнението на един двустраненен търговски договор.

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и еднопосочна практика по делата за изплащане на обезщетение и неустойка за неизпълнение.

За повече въпроси или информация за образувани търговски и граждански спорове, може да се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg