Правната помощ по строително право и ЗУТ обхваща административните процедури по устройствено планиране и строителство, договорните отношения между участниците в инвестиционния процес и съдебната защита при спорове. Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ консултира собственици, инвеститори, строители, възложители, проектанти и купувачи на недвижими имоти.

Работата на адвокат по строително право и процедури по ЗУТ може да включва защита на:

собственици,
инвеститори,
строители,
възложители,
проектанти,
инвестиционни дружества
купувачи при административни процедури и съдебни спорове по ЗУТ,

Най-често правната помощ от Адвокат строително право и процедури касае проверка и оспорване на

договори за строителство,
дейстивя на строители
проекти
незаконни строежи,
разрешения за строеж,
ПУП,
актове в строителството – 14,15
въвеждане в експлоатация на обект,
дефекти по изградени обекти
неплатени строително-монтажни работи.

При строителното право една грешка често струва много повече от стойността на самата правна консултация.

Пропуснат 14-дневен срок може да направи административния акт практически необжалваем.

Неправилно подписан приемо-предавателен протокол може да се превърне в доказателство за приемане на некачествено строителство.

Плащане на почти цялата цена на имот „на зелено“ преди достатъчно правни гаранции може да остави купувача само с договорно вземане срещу инвеститора.

Какво включва строителното право?

Строителното право не се изчерпва с разрешението за строеж.

В практиката ни като Адвокат строително право и процедури по всеки един инвестиционен проект едновременно възникнат отношения по:

Закона за устройство на територията;
Закона за собствеността;
Закона за задълженията и договорите;
кадастралното и вещното право;
административния процес;
договорите за строителство и подизпълнение;
строителния надзор;
отговорността за недостатъци;
гаранционните срокове;
ипотечното финансиране;
покупката на бъдещ недвижим имот;
съдебното събиране на строителни вземания.

Точно затова един строителен спор често има две различни лица.

Затова при строителен казус първият въпрос не е само „кой е прав?“, а:

Какъв е актът, кой го е издал, кога е съобщен, какъв е строежът, каква е категорията му, какви строителни книжа съществуват и кой точно срок тече?

Кантората предоставя правна помощ по административните процедури на ЗУТ и свързаните вещноправни, облигационни, търговски и съдебни спорове.

Административноправен спор

Например:

законосъобразно ли е разрешението за строеж;
законосъобразен ли е ПУП;
правилно ли е спряно строителството;
законна ли е заповедта за премахване;
може ли строежът да бъде въведен в експлоатация;
кой административен орган е компетентен;
правилно ли са определени заинтересуваните лица.

Граждански или търговски спор

Например:

дължи ли възложителят цената на извършените СМР;
има ли неизпълнение;
строителят забавил ли е обекта;
изпълнението има ли дефекти;
дължи ли се неустойка;
могат ли допълнителните СМР да бъдат фактурирани;
може ли договорът да бъде развален;
носи ли инвеститорът отговорност спрямо купувач „на зелено“.

Двете производства не трябва да бъдат смесвани.

Адвокат по ЗУТ – при какви казуси можем да съдействаме?

Правната помощ може да включва професионално обжалване, оспорване и съдебно представителство при възражения за :

подробни устройствени планове – ПУП;
изменение на ПУП;
визи за проектиране;
инвестиционни проекти;
разрешения за строеж;
откази за издаване на разрешение за строеж;
изменение на инвестиционните намерения;
съществени отклонения от одобрения проект;
спиране на строителството;
незаконни строежи;
търпими строежи;
заповеди за премахване;
производства пред общини, РДНСК и ДНСК;
Акт 14;
Акт 15;
въвеждане в експлоатация;
разрешение за ползване;
удостоверение за въвеждане в експлоатация;
договори за строителство;
договори с подизпълнители;
неплатени СМР;
допълнителни СМР;
количествено-стойностни сметки;
недостатъци и скрити дефекти;
гаранционна отговорност;
покупка на имот „на зелено“;
предварителни договори;
право на строеж;
отношения между собственик на земята и инвеститор;
съдебно-технически експертизи;
административни и граждански съдебни производства.

Разрешение за строеж

Разрешението за строеж е един от централните административни актове в инвестиционния процес.

Преди да бъде прието, че едно разрешение е законосъобразно, трябва да се проверят поне:

кой го е издал;
дали органът е материално и териториално компетентен;
кой е възложителят;
има ли право да строи;
какъв е действащият ПУП;
какво конкретно разрешава строителното разрешение;
има ли одобрени инвестиционни проекти, когато такива са необходими;
съответства ли разрешението на проекта;
кои лица са заинтересувани;
как и кога е извършено съобщаването.

Самото наличие на документ, озаглавен „Разрешение за строеж“, не означава автоматично, че строителството е неоспоримо.

Кой може да обжалва разрешение за строеж?

Това е един от най-често неправилно разбираните въпроси.

Не всеки собственик на имот в съседство автоматично има процесуална легитимация.

ЗУТ определя конкретен кръг от заинтересувани лица според вида на строителството.

При нов строеж, пристрояване или надстрояване сред релевантните лица могат да бъдат възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права върху съответния поземлен имот и други изрично посочени от закона лица.

При преустройство, промяна на предназначението или строителство в режим на етажна собственост кръгът може да бъде различен.

Затова преди подаването на жалба трябва да се изследва процесуалната легитимация, а не само недоволството от строителството.

Колко е срокът за обжалване по ЗУТ?

В работата ни като Адвокат строително право и процедури, това е критичният въпрос.

По общото правило на чл. 215 ЗУТ жалбите срещу индивидуални административни актове се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от съобщаването.

При определени актове, които се съобщават чрез обнародване в „Държавен вестник“, законът предвижда различни правила, включително 30-дневен срок, а за някои изрично посочени обекти – 14-дневен срок от обнародването.

Следователно не трябва механично да се приема:

„По ЗУТ винаги имам 14 дни.“

Първо трябва да се установят:

точният административен акт;
приложимата специална разпоредба;
начинът на съобщаването;
датата, от която започва да тече срокът.

При получена заповед, разрешение или отказ е препоръчително да се запази:

пликът;
известието за доставяне;
електронното съобщение;
административната преписка;
доказателството за публикуване или обнародване.

ПУП – защо ПУП-ът е по-важен

Много собственици реагират едва когато видят започнало строителство.

Това понякога е твърде късен етап.

Подробният устройствен план определя устройствената основа, върху която впоследствие се развива инвестиционното намерение.

Затова при спор трябва да се провери не само разрешението за строеж, но и:

действащият ПУП;
предходните планове;
изменението на плана;
регулационните линии;
линиите и режима на застрояване;
предназначението на имота;
височина;
плътност;
интензивност;
отстояния;
начинът на съобщаване на плана.

Съгласно чл. 131 ЗУТ заинтересувани в производството по одобряване или изменение на ПУП са определените от закона собственици, носители на ограничени вещни права и други лица, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Точно понятието „непосредствено засегнат имот“ често е решаващо за допустимостта на жалбата.

Колко време действа разрешението за строеж?

Разрешението за строеж не действа безкрайно.

Съгласно чл. 153 ЗУТ разрешението губи правно действие, когато:

в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството;
в продължение на 5 години от започването на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът;
при определени инфраструктурни и специални обекти се прилага 10-годишен срок.

Загубилото действие разрешение може да бъде реализирано след презаверяване, ако са изпълнени законовите предпоставки.

И тук съществува важен срок презаверяването може да бъде поискано от възложителя в тримесечен срок от изтичането на съответния срок.

Разрешението може да бъде презаверено само веднъж за съответното подновяване.

Това е изключително важна проверка при:

закупуване на недовършен проект;
придобиване на парцел с издадено разрешение;
финансиране на замразен строеж;
покупка на обект в сграда, строителството на която е спирало години.

Съществени отклонения от инвестиционния проект

Не всяка промяна по време на строителството е допустима без нова административна процедура.

ЗУТ различава съществени и несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект.

Проблем могат да създадат например промени, които засягат:

устройствените показатели;
конструкцията;
предназначението;
общите части;
самостоятелните обекти;
инсталациите;
пожарната безопасност;
достъпността;
съществени проектни характеристики.

При спор трябва да бъде сравнено реално изпълненото строителство с:

одобрения инвестиционен проект;
разрешението за строеж;
последващите заповеди и изменения;
екзекутивната документация.

Тук съдебно-техническата експертиза често е решаващо доказателство.

Незаконен строеж – кога строителството е незаконно?

ЗУТ съдържа специална дефиниция на незаконния строеж.

Сред типичните основания са строителство:

в несъответствие с действащия ПУП;
без необходимите одобрени инвестиционни проекти;
без необходимото разрешение за строеж;
при съществени отклонения, които законът не допуска;
в нарушение на приложими строителни правила и нормативи.

Но квалификацията „незаконен строеж“ не трябва да се приема само защото администрацията я е написала в констативния акт.

Тя подлежи на правна и техническа проверка.

Получих констативен акт за незаконен строеж

Това е моментът, в който трябва да се действа незабавно.

При производство по чл. 225а ЗУТ за незаконни строежи от четвърта до шеста категория заповедта за премахване се издава въз основа на констативен акт.

След връчването му заинтересуваното лице разполага с 7-дневен срок за възражение.

Този етап не трябва да бъде подценяван.

Във възражението могат да се поставят въпроси относно:

собствеността;
автора на строителството;
времето на изграждане;
категорията на строежа;
размерите;
предназначението;
наличните строителни книжа;
съответствието с ПУП;
търпимостта;
компетентността на органа;
грешки при фактическото заснемане.

Кой издава заповедта за премахване?

Компетентността зависи от категорията на строежа.

За незаконни строежи I, II и III категория законът предоставя правомощия на началника на ДНСК или оправомощено длъжностно лице.

При незаконни строежи IV, V и VI категория заповедта по чл. 225а ЗУТ се издава от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

Неправилното определяне на категорията може да постави въпрос и за компетентността на административния орган.

Търпим строеж означава ли законен строеж?

Не.

Това е една от най-важните разлики в строителното право.

Търпимостта не превръща автоматично строеж без строителни книжа в редовно разрешен строеж.

Законът предвижда специални режими за определени стари строежи.

Например § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ предвижда, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, могат да бъдат търпими, когато са били допустими по правилата, действали при изграждането им, или по действащите разпоредби.

При изпълнение на предпоставките те не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Съществува и режимът на § 16 от преходните разпоредби на ЗУТ за по-стари строежи.

Следователно три различни понятия не трябва да се смесват:

законен строеж ≠ търпим строеж ≠ узаконен строеж.

При проверката може да се наложи анализ на:

годината на изграждане;
стари кадастрални планове;
архивни строителни книжа;
декларации;
въздушни снимки;
данъчни документи;
действащите през съответния период строителни правила;
настоящия ПУП.

Акт 14, Акт 15 и Акт 16

С изменията в законите, това е една от най-търсените теми при новото строителство, доколкото тук говорим за актове и степени за завършеност в строителството.

Акт 14 – приемане на конструкцията

Акт образец 14 по Наредба № 3/2003 г. е акт за приемане на конструкцията.

Той съдържа констатации относно изпълнението на конструкцията и съответствието с относимите проектни и нормативни изисквания.

Важно е обаче да не се използва механично формулата:

„Акт 14 = собственост“.

ЗУТ съдържа отделна правна уредба относно момента, в който сградата достига „груб строеж“ и може да бъде предмет на сделки.

По закон „груб строеж“ е сграда или постройка, при която са изпълнени ограждащите стени и покривът, независимо от степента на довършителните работи.

Акт 15 – строежът се предава от строителя на възложителя

Акт образец 15 е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.

С него се извършва и предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.

Той е ключов документ, но:

Акт 15 не означава автоматично, че сградата вече може законно да се ползва.

След него продължава процедурата по въвеждане в експлоатация.

Акт 16 – има ли всъщност всеки строеж „Акт 16“?

Не в смисъла, в който терминът се използва разговорно.

Това е важна юридическа разлика.

Строежи I, II и III категория

Те се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК.

При съответната процедура протокол образец 16 има конкретна нормативна функция.

Строежи IV и V категория

Те се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация, издадено от органа, издал разрешението за строеж.

Следователно рекламният въпрос „Има ли Акт 16?“ често трябва юридически да бъде заменен с:

„С какъв административен акт строежът е въведен в експлоатация и кой орган го е издал?“

Това е особено важно при покупка на ново строителство.

Може ли да се използва строеж без въвеждане в експлоатация?

ЗУТ предвижда специален режим за ползване на строежите.

При конкретна проверка трябва да се установи:

категорията;
предназначението;
изискуемият краен административен акт;
дали той действително е издаден;
има ли ограничения или откази.

Самото наличие на Акт 15 не трябва да се приема като равнозначно на разрешено ползване.

Договор за строителство – важните клаузи

Договорът за строителство не трябва да бъде само „Изпълнителят ще построи, а възложителят ще плати.“

Добре изготвеният договор следва да разпределя техническия и финансовия риск.

Особено важни са:

точен предмет;
инвестиционни проекти;
техническа спецификация;
количествено-стойностна сметка;
единични цени;
обща цена;
авансово плащане;
междинни плащания;
актуване;
срок за начало;
краен срок;
междинен график;
условия за удължаване;
форсмажор;
допълнителни СМР;
заменителни работи;
изменение на проекта;
приемане;
протоколиране на дефекти;
гаранционни срокове;
неустойки;
обезпечения;
задържане на част от цената;
банкова гаранция;
прекратяване;
последици при прекратяване;
уреждане на незавършените работи.

Неплатени СМР – кога строителят може да претендира плащане?

При договор за изработка чл. 266 ЗЗД свързва задължението за заплащане на възнаграждението с приемането на работата.

Затова при дело за неплатени СМР не е достатъчно да се представи само фактура.

Обичайно трябва да се изследват:

договорът;
анексите;
КСС;
актовете и протоколите;
фактурите;
количествата;
строителният дневник;
кореспонденцията;
възраженията;
реално извършените работи;
приемането;
използването на изпълненото.

При спор съдебно-техническата експертиза може да установи:

какво действително е изпълнено;
в какво количество;
с какво качество;
каква е стойността;
има ли отклонение от проекта.

За съдебното събиране на дължими суми вижте и Адвокат събиране на вземания.

Приемането на СМР – защо подписът под протокола може да бъде решаващ?

Съгласно чл. 264 ЗЗД поръчващият трябва при приемането да прегледа работата и да направи възраженията си за неправилно изпълнение.

При недостатъци, които не могат да бъдат открити при обикновения начин на приемане или се проявят по-късно, изпълнителят трябва да бъде уведомен след откриването им.

Това има сериозно доказателствено значение.

Не подписвайте механично протокол „без забележки“, ако има видими дефекти.

При необходимост недостатъците трябва да бъдат:

конкретно описани;
локализирани;
заснети;
измерени;
включени в протокол;
изпратени писмено на изпълнителя.

Какви права има възложителят при некачествено строителство?

При недостатъци чл. 265 ЗЗД позволява според конкретния случай да се претендира:

безплатно поправяне;
разходите, необходими за поправката;
намаляване на възнаграждението;
при достатъчно съществено неизпълнение – разваляне на договора.

При строителни работи законът предвижда петгодишен срок за правата по чл. 265 ЗЗД.

Този режим трябва да се разграничава от специалните гаранционни срокове по строителното законодателство.

Гаранционни срокове при строителство

Наредба № 2/2003 г. определя минимални гаранционни срокове, под които договорът между възложителя и изпълнителя не следва да слиза.

Сред важните срокове са:

Вид работа	Минимален гаранционен срок
Новоизпълнени строителни конструкции и земна основа	10 години
Основен ремонт и реконструкция на конструкции	8 години
Хидро-, топло-, звукоизолационни и антикорозионни работи в неагресивна среда	7 години
Същите работи в агресивна среда	5 години
Строителни, монтажни и довършителни работи	5 години
Вътрешни инсталации на сгради	7 години
Вътрешни инсталации при основен ремонт и реконструкция	5 години
Преносни и разпределителни мрежи и съоръжения	10 години

Гаранционните срокове започват да текат от въвеждането на строежа в експлоатация.

Това е още една причина да се установи точната дата на разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация.

Покупка на имот „на зелено“ – проверката трябва да започне преди предварителния договор

Най-голямата грешка е адвокатът да получи договора след като купувачът вече е:

платил резервационна такса;
подписал едностранни условия;
превел 20–30% от цената;
приел неустойки само срещу себе си.

Правната проверка трябва да започне преди финансовото обвързване.

Какво проверяваме при покупка на зелено?

1. Земята

кой е собственик;
има ли съсобственици;
има ли ипотека;
има ли възбрани;
има ли вещни тежести;
има ли учредени права на строеж.

2. Инвеститорът

действително ли е собственик или титуляр на правото на строеж;
каква е корпоративната структура;
кой подписва договора;
има ли необходимата представителна власт.

3. Проектът

ПУП;
разрешение за строеж;
инвестиционни проекти;
идентификация на бъдещия обект;
площ;
прилежащи части;
идеални части;
паркомясто или гараж.

4. Финансирането

Особено внимание се отделя на ипотеките върху земята и бъдещото строителство.

Трябва да бъде ясно:

при какви условия банката освобождава конкретния обект;
има ли механизъм за заличаване на ипотеката;
кога купувачът придобива собственост.

5. Плащанията

Колкото по-голяма част от цената се плаща преди придобиването на вещно право, толкова по-голям е икономическият риск за купувача.

Плащанията следва да бъдат обвързани с обективно установими етапи, а не само с едностранно писмо на инвеститора.

Какво трябва да съдържа предварителният договор за имот в строеж?

Минимум:

точна идентификация на обекта;
площ и допустими отклонения;
цена;
ДДС;
схема на плащане;
срок за строителството;
срок за Акт 15;
срок за въвеждане в експлоатация;
срок за нотариално прехвърляне;
стандарт на завършване;
общи части;
инфраструктура;
неустойка за забава;
право на разваляне;
връщане на платените суми;
лихви;
ограничения върху нови ипотеки и тежести;
механизъм за освобождаване от съществуваща ипотека;
процедура при промяна на проекта.

За пълна проверка вижте и Адвокат недвижими имоти – сделки и правна проверка.

Право на строеж и отношения със собственика на земята

При учредено право на строеж трябва да бъдат разграничени:

собствеността върху земята;
правото на строеж;
бъдещата собственост върху обектите;
задълженията на инвеститора към собственика на терена.

След достигането на законово определения етап „груб строеж“ ЗУТ допуска построената сграда и самостоятелните обекти в нея да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.

Този момент има изключително значение при:

покупка „на зелено“;
ипотечно кредитиране;
несъстоятелност на инвеститора;
прехвърляне на бъдещи обекти.

Как се води дело по ЗУТ?

При административен спор съдът проверява законосъобразността на административния акт.

Типичният анализ включва:

компетентност;
форма;
спазване на административната процедура;
правилно установяване на фактите;
приложение на материалния закон;
съответствие с целта на закона.

Често е необходима съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице може да бъде необходимо за установяване на:

параметрите на строежа;
неговата категория;
местоположението;
отстоянията;
съответствието с ПУП;
съответствието с инвестиционните проекти;
времето и етапите на изпълнение;
наличието на конструктивни отклонения.

За административноправната защита вижте и Административно право и процес.

Какви документи да изпратите на адвокат по строително право?

За първоначалната проверка са полезни:

нотариален акт;
договор за право на строеж;
кадастрална схема или скица;
ПУП;
заповед за одобряване или изменение на ПУП;
виза за проектиране;
разрешение за строеж;
одобрени инвестиционни проекти;
заповеди за изменение;
Акт 14;
Акт 15;
разрешение за ползване;
удостоверение за въвеждане в експлоатация;
констативен акт;
заповед за спиране или премахване;
доказателство за връчване;
договор за строителство;
анекси;
КСС;
фактури;
платежни документи;
приемо-предавателни протоколи;
строителна кореспонденция;
снимки;
експертни становища.

Спешен строителен казус?

Важното е в случая да установите датата на връчване на документи, като ако сте получили:

заповед за премахване;
констативен акт;
разрешение за строеж;
отказ;
заповед за ПУП;
заповед за спиране на строителството,

изпратете самия документ и доказателството кога е получен.

При ЗУТ анализът на срока често трябва да предхожда анализа по същество.

Адвокат строително право – консултация по ЗУТ

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ консултира физически лица и дружества по строителни, инвестиционни и устройствени казуси.

Правната работа може да включва:

предварителен правен анализ;
проверка на строителни книжа;
due diligence на инвестиционен проект;
изготвяне на договор за строителство;
проверка на предварителен договор за имот „на зелено“;
възражение срещу констативен акт;
жалба срещу административен акт;
защита срещу заповед за премахване;
претенции за неплатени СМР;
защита при дефектно строителство;
процесуално представителство пред административните и гражданските съдилища.

Телефон: +359 897 90 43 91
E-mail: info@lawyer-bulgaria.bg

При административен акт изпратете и точната дата на неговото връчване.

При договорен спор изпратете договора, анексите, фактурите, протоколите и кратка хронология на извършените СМР.

Настоящата информация има общ правно-информационен характер и не представлява индивидуално правно становище. Текстът е актуализиран и проверен към септември 2026 г.

Приложимият режим зависи от вида и категорията на строежа, конкретния административен акт, датата и начина на съобщаването му, строителните книжа, договорите и доказателствата.

Колко е срокът за обжалване на акт по ЗУТ?

По общото правило на чл. 215 ЗУТ жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването на акта. При актове, съобщавани чрез „Държавен вестник“, може да се прилага различен специален срок. Затова винаги трябва да се провери конкретният акт и начинът на съобщаването.

Може ли разрешение за строеж да бъде обжалвано?

Да, когато жалбоподателят е заинтересувано лице по ЗУТ и жалбата е подадена в приложимия срок.

Съседът винаги ли може да обжалва строежа?

Не. Необходимо е лицето да попада в законово определения кръг на заинтересуваните лица.

Какво да направя при констативен акт за незаконен строеж?

Документът трябва да бъде проверен незабавно. При производството по чл. 225а ЗУТ заинтересуваните лица могат да възразят срещу констативния акт в 7-дневен срок от връчването.

Какво е търпим строеж?

Това е строеж без необходимите строителни книжа, който при наличие на специалните законови предпоставки не подлежи на премахване или забрана за ползване. Търпимостта не е идентична със законност.

Какво означава Акт Образец 14?

Акт образец 14 е акт за приемане на конструкцията по правилата и изискванията на НАРЕДБА № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството

Какво означава Акт 15?

Акт образец 15 установява годността за приемане на строежа и е част от процедурата преди въвеждането му в експлоатация.

Акт 15 означава ли, че мога да използвам сградата?

Не автоматично. Необходимо е да бъде извършено съответното въвеждане в експлоатация.

Какво означава Акт 16?

Разговорното понятие „Акт 16“ не трябва да се използва за всички строежи по един и същ начин. При I–III категория крайният административен акт е разрешение за ползване от ДНСК, а при IV–V категория се издава удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Колко време важи разрешението за строеж?

То може да загуби действие, ако строителството не започне в 3-годишен срок от влизането му в сила или ако грубият строеж не бъде завършен в приложимия 5-годишен срок. За определени обекти действа специален 10-годишен срок.

Какви права имам при дефектно строителство?

Според вида и тежестта на недостатъка могат да бъдат релевантни поправяне, заплащане на разходите за поправка, намаляване на цената или при съществено неизпълнение – разваляне на договора.

Как се доказват неплатени СМР?

Чрез договора, КСС, актове и протоколи, фактури, кореспонденция, доказателства за приемане и при необходимост съдебно-техническа експертиза.

Какво трябва да проверя при покупка на имот на зелено?

Собствеността върху терена, правото на строеж, разрешението за строеж, инвестиционните проекти, ипотеките и тежестите, инвеститора, схемата на плащане, сроковете, санкциите за забавяне и условията за придобиване на собственост.

Кога започват гаранционните срокове за строителството?

По Наредба № 2/2003 г. гаранционните срокове започват да текат от въвеждането на строителния обект в експлоатация.

5/5 - (7 votes)