Кантората предлага правна помощ и решения от установяване на наследниците и наследственото имущество до доброволна или съдебна делба, оспорване на завещание, възстановяване на запазена част, отказ от наследство и международни наследствени производства.

Работата на адвокат по наследствени дела често започва много преди образуването на съдебно производство.

Необходимо е да се установи

кой действително наследява,
какъв е наследственият дял на всеки наследник,
какво имущество е оставил наследодателят,
има ли задължения, завещания, дарения, банкови сметки, недвижими имоти или дружествени участия
дали между наследниците съществува спор.

По българското право наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя.

Законът за наследството урежда наследяването по закон и по завещание, запазената част, приемането и отказа от наследство и делбата на наследственото имущество.

Какво прави адвокат по наследствени дела?

Адвокатът по наследствени дела защитава наследника от момента на установяване на наследствените му права до окончателното получаване, делба или продажба на наследственото имущество.

На практика наследственият спор рядко се свежда единствено до въпроса „кой е наследник“.

Често трябва да бъдат проверени собствеността върху недвижимите имоти, извършени приживе дарения, завещания, банкови сметки, кредити и задължения, продажби между наследници и трети лица, ползването на общите имоти и направените в тях подобрения.

Кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при:

снабдяване с удостоверение за наследници и други актове за гражданско състояние;
установяване на наследствените квоти;
проверка на недвижими имоти, земеделски земи, МПС, банкови сметки, сейфове, дружествени дялове и задължения;
приемане и отказ от наследство;
приемане на наследство по опис;
изготвяне и анализ на завещания;
оспорване на завещателни разпореждания;
искове за възстановяване на запазена част; доброволна и съдебна делба;
спорове за ползването на наследствени имоти;
претенции за подобрения и разноски;
представителство при последваща продажба на наследствен имот;
наследствени дела с международен елемент;
Европейско удостоверение за наследство; представителство на наследници, които живеят извън България.

Наследствено право в България

Българският Закон за наследството определя кои лица наследяват по закон, когато няма валидно завещателно разпореждане за съответното имущество.

Децата на починалия наследяват по равни части.

При определените от закона предпоставки се прилага и наследяване по заместване.

Преживелият съпруг също има наследствени права, като конкретният му дял зависи от това с кои други наследници наследява.

Законът урежда последователно и наследяването от родители, братя и сестри, техни низходящи и по-далечни роднини.

Точното определяне на наследствените квоти е съществено както за доброволната делба, така и за бъдещо съдебно производство, продажба на наследствен имот, спор относно завещание или претенция за запазена част.

Удостоверение за наследници

Една от първите практически стъпки обикновено е снабдяването с удостоверение за наследници.

Съгласно действащата Наредба № РД-02-20-6 удостоверението за наследници се издава от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице.

Удостоверения могат да бъдат издавани и по електронен ред при приложимите законови предпоставки.

Удостоверението за наследници е основен документ, но само по себе си обикновено не е достатъчно за цялостно уреждане на наследството.

Следва да бъдат установени активите и пасивите на наследствената маса и правният титул на наследодателя върху конкретното имущество.

Как се установява наследственото имущество?

При наследствени дела един от най-важните практически въпроси е:

Какво действително е притежавал наследодателят към момента на смъртта си?

Проверката може да включва недвижими имоти, земеделски земи, банкови сметки, сейфове, моторни превозни средства, вземания, акции, дружествени дялове и други имуществени права.

При недвижимите имоти могат да бъдат извършвани проверки в Имотния регистър, включително относно вписвания, права и тежести.

Агенцията по вписванията посочва, че удостоверението за имот отразява извършените към съответния момент вписвания, отбелязвания и заличавания относно права и тежести.

Това е особено важно, когато наследниците живеят в чужбина и не разполагат с документите на починалия.

Как се проверяват банкови сметки и сейфове на починал човек?

През 2026 г. съществен practically инструмент е Регистърът на банковите сметки и сейфове на Българската народна банка.

Регистърът съдържа централизирана информация за банкови и определени платежни сметки, титуляри, сейфове и други предвидени от закона данни. БНБ поддържа специален образец за искане на информация от наследници на починало лице.

Това означава, че при неизвестни банкови активи не е необходимо наследниците да разчитат единствено на кореспонденция, намерена сред личните документи на наследодателя.

Същевременно наследството може да включва не само активи, но и задължения. БНБ поддържа отделна процедура за предоставяне на информация от Централния кредитен регистър на наследници.

Затова преди безусловно приемане на наследство, особено когато финансовото състояние на починалия е неизвестно, е разумно да се извърши правна и имуществена проверка.

Приемане на наследство

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с неговото приемане, като приемането произвежда действие от момента на откриване на наследството.

Приемането може да бъде изрично – чрез писмено заявление до компетентния районен съдия, което се вписва в специалната книга – или да бъде осъществено чрез действие на наследника, което несъмнено показва намерението му да приеме наследството.

Това е практически важно, защото определени действия с наследственото имущество могат да бъдат квалифицирани като мълчаливо приемане.

Следователно наследник, който обмисля отказ от наследство или приемане по опис, не следва преди това да извършва действия на разпореждане с наследственото имущество без предварителна правна преценка.

Отказ от наследство

Отказът от наследство не представлява прехвърляне на наследствения дял на избран от наследника човек.

Съгласно чл. 52 ЗН отказът се извършва по реда за изрично приемане – чрез заявление пред компетентния районен съд и вписване в специалната книга.

Частта на отказалия се наследник уголемява дяловете на останалите наследници съобразно закона.

Приемане или отказ под условие, за срок или само за част от наследството са недействителни.

Това разграничение е особено важно. Ако целта е конкретен наследник да получи имущество срещу цена или безвъзмездно, правилният правен механизъм може да бъде различен от отказа от наследство.

Има ли срок за отказ или приемане на наследство?

В действащата уредба няма стария общ давностен срок по отменения чл. 50 ЗН.

Това обаче не означава, че наследникът може винаги да остава неопределено време без позиция.

По искане на заинтересовано лице районният съд може да определи срок, в който наследникът трябва да заяви дали приема наследството или се отказва от него.

Ако не направи изявление в определения срок, той губи правото да приеме наследството – чл. 51 ЗН.

Приемане на наследство по опис

При наличие на съмнения относно задълженията на наследодателя следва да бъде анализирана възможността за приемане на наследството по опис.

Основното предимство произтича от чл. 60, ал. 2 ЗН: наследникът, приел наследството по опис, отговаря за наследствените задължения само до размера на полученото наследство.

Тук има съществен срок.

Приемането по опис трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито, като срокът може да бъде продължен от районния съдия с до три месеца.

Следователно при наследство с неизвестни банкови кредити, гаранции, данъчни задължения или други пасиви ранната правна проверка е особено важна.

Завещание и адвокат по наследствени дела

Българското право познава нотариално и саморъчно завещание.

Законът поставя определени формални и материалноправни изисквания, чието неспазване може да бъде основание за спор относно действителността или действието на завещателното разпореждане.

Адвокат по наследствени дела може да извърши правен анализ на завещанието, наследственото имущество и кръга на наследниците, както и да прецени дали завещателното разпореждане противоречи на задължителните правила относно запазената част.

При недвижим имот Правилникът за вписванията и Законът за собствеността уреждат вписването на предвидените от закона актове относно недвижими имоти, включително съответните актове, свързани с обявени завещания.

Оспорване на завещание

Наличието на завещание не означава автоматично, че наследственият спор е приключил.

В конкретния случай може да възникне спор относно формата на завещанието, неговата действителност, автентичността на саморъчно завещание, действителната воля на завещателя или накърняването на запазена част.

Гражданският процесуален кодекс изрично допуска в производството по съдебна делба да бъдат разглеждани оспорвания на завещания, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения.

Запазена част от наследството

Един от най-честите наследствени спорове възниква, когато наследодателят приживе е извършил значителни дарения или е оставил завещание в полза на един наследник или трето лице.

Българският Закон за наследството защитава определени наследници чрез института на запазената част.

При липса на съпруг запазената част на едно дете или негови низходящи е 1/2, а при две или повече деца – общо 2/3 от наследственото имущество. Запазената част на родителите е 1/3.

Законът съдържа отделни правила за размера на запазената част на преживелия съпруг и за случаите, когато съпруг наследява заедно с низходящи.

Как се възстановява накърнена запазена част?

Когато наследникът не може да получи пълния размер на запазената си част поради извършени завещания или дарения, чл. 30 ЗН му предоставя възможност да иска намаляване на завещателните разпореждания и даренията до необходимия размер.

Изчислението не се прави механично само върху имуществото, останало към момента на смъртта.

Съгласно чл. 31 ЗН се формира специална наследствена маса, като се отчита имуществото на наследодателя, определени задължения и извършените приживе дарения по правилата на закона.

Особено важна е и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН:

когато наследникът предявява правото си срещу лице, което не е наследник по закон, законът изисква приемане на наследството по опис.

Това е една от причините дела за запазена част да бъдат подготвяни преди изтичане на релевантните срокове и преди извършване на действия, които могат да окажат влияние върху наследствените права.

Делба на наследствен имот

След откриването и приемането на наследството между наследниците често възниква съсобственост.

Никой наследник не е длъжен безкрайно да остане в тази съсобственост.

Законът за наследството предвижда, че наследникът може да поиска делба, а Законът за собствеността изрично постановява:

Искът за делба не се погасява с давност.

Това правило е особено важно при имоти, които поколения наред са останали съсобствени и при които наследниците постепенно са се увеличавали.

Доброволна делба на наследство

Когато сънаследниците могат да постигнат съгласие, обичайно по-бързият вариант е доброволната делба.

За доброволна делба на недвижими имоти законът изисква писмена форма с нотариално заверени подписи.

При участие на недееспособни или отсъстващи лица законът предвижда и допълнителни изисквания.

Когато предмет на договора са недвижими имоти, договорът за делба подлежи на вписване.

Чл. 112 ЗС изрично включва договорите за делба на недвижими имоти сред подлежащите на вписване актове, а същото следва и от Правилника за вписванията.

Трябва ли всички наследници да участват в делбата?

Да – това е основно изискване при наследствената делба.

Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Затова преди изготвянето на договор за доброволна делба следва внимателно да бъдат установени всички наследници и всички последващи правоприемници на починали наследници.

Съдебна делба

Когато доброволна делба не може да бъде постигната, всеки сънаследник може да потърси съдебна защита.

Производството по съдебна делба е уредено в чл. 341–355 ГПК.

То започва с писмена молба до районния съд.

Към нея законът изисква документите относно смъртта и наследниците на наследодателя, писмени доказателства за наследствените имоти и необходимите преписи за останалите сънаследници.

Първа фаза на съдебната делба

В първата фаза съдът решава три фундаментални въпроса:

между кои лица се извършва делбата, кои имоти участват в нея и какъв е делът на всеки съделител.

Това следва пряко от чл. 344 ГПК.

Именно в тази фаза могат да възникнат сложни спорове относно наследствено качество, квоти, завещания, дарения, придобивна давност, собственост върху отделни имоти или действието на сделки, извършени от сънаследник.

Втора фаза на съдебната делба

След влизане в сила на решението за допускане на делбата се преминава към нейното реално извършване.

Тогава могат да бъдат разглеждани и своевременно заявените искания за сметки между наследниците.

ГПК предвижда предявяването им в първото заседание след допускането на делбата.

В зависимост от конкретните имоти и квоти делбата може да приключи чрез образуване и разпределение на дялове, възлагане при законовите предпоставки или публична продан.

Какво става, ако наследственият имот е неподеляем?

Неподеляемостта на апартамент или къща не означава, че съдебна делба е невъзможна.

Чл. 348 ГПК предвижда, че когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в някой от дяловете, съдът постановява неговото изнасяне на публична продан. Съделителите също могат да участват в наддаването.

Законът предвижда и специални хипотези, при които неподеляемо жилище може да бъде възложено на определен съделител, ако са изпълнени изискванията на чл. 349 ГПК.

Следователно преди предявяване на иск за делба е важно да бъде разработена стратегия какъв краен резултат се преследва – реален дял, възлагане, продажба или паричната стойност на наследствения дял.

Спорове за ползване на наследствен имот

Често един наследник живее сам в наследствения апартамент или използва земя, къща, гараж или друг обект, докато останалите наследници фактически са лишени от ползване.

Тези отношения могат да породят самостоятелни претенции, включително по правилата на съсобствеността.

В рамките на делбеното производство чл. 344, ал. 2 ГПК позволява съдът, когато всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, по искане на наследник да определи кой кои имоти ще използва до окончателното приключване на делбата или какви суми следва да бъдат заплащани за ползването.

Това прави съдебната делба не само средство за окончателно прекратяване на съсобствеността, но и инструмент за временно уреждане на отношенията до края на процеса.

Наследяване на земеделска земя

Наследственото имущество често включва земеделски земи, възстановени имоти или множество малки идеални части.

При делба трябва да бъдат съобразени специалните изисквания относно минималните размери и възможността за обособяване на реални имоти.

ЗСПЗЗ предвижда, че делба на земеделски имот или разпореждане с реални части може да бъде извършено, когато отделните части могат да бъдат обособени като самостоятелни имоти, отговарящи на законовите изисквания, по съответния проект.

Поради това „разделяне на нивата по равно“ невинаги означава фактическо очертаване на две или повече равни реални части.

Продажба на наследствен имот след делбата

След уреждане на наследствените отношения кантората може да съдейства и при последващото разпореждане с придобитото имущество.

При недвижим имот това включва проверка на собствеността, наследствената верига, вписванията и тежестите, кадастралните документи, подготовката на документите за нотариалното производство и представителството пред нотариус.

Този подход е особено практичен за наследници, които живеят в Германия, Австрия, Великобритания, САЩ или друга държава и не желаят да пътуват многократно до България.

Международни наследствени дела

Наследствените отношения все по-често имат международен елемент –

наследодателят е български гражданин, живял трайно в Германия;
германски гражданин притежава жилище в България;
наследниците живеят в различни държави;
наследствената маса включва имущество в повече от една страна.

При наследяванията с европейски елемент основен акт е Регламент (ЕС) № 650/2012.

Регламентът се прилага за наследства на лица, починали на или след 17 август 2015 г., и се прилага в участващите държави членки, като Дания и Ирландия не участват в режима.

Кое право се прилага при международно наследство?

Основното правило на Регламент № 650/2012 е свързано с обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта.

По правило правото на държавата на това обичайно местопребиваване урежда наследяването като цяло, независимо къде се намират отделните активи. Регламентът позволява при установените предпоставки човек да избере за приложимо към наследяването правото на държавата, чийто гражданин е.

Следователно фактът, че недвижим имот се намира в България, не е достатъчен сам по себе си във всеки международен случай, за да се заключи автоматично, че цялото наследяване се урежда от българското наследствено право.

Това е един от най-важните въпроси, които следва да бъдат проверени още в началото на международното наследствено производство.

Европейско удостоверение за наследство

Регламент № 650/2012 въвежда Европейското удостоверение за наследство, чрез което наследници, заветници, изпълнители на завещание и управители на наследството могат да доказват своя статут и права в друга участваща държава членка.

За България Европейският портал за електронно правосъдие посочва, че когато българските съдилища имат международна компетентност по съответните разпоредби на Регламента, молбата се подава до районния съд по последния постоянен адрес на починалия, а при липса на адрес в България – до Софийския районен съд.

Това удостоверение е особено практично при наследствени активи в няколко държави от ЕС.

Наследство на чужденец с имущество в България

Когато чужд гражданин е оставил имот, банкови средства или дружествено участие в България, първият въпрос не трябва да бъде единствено „къде е имотът“, а:

Къде е било обичайното местопребиваване на наследодателя, какво е гражданството му, има ли избор на приложимо право и попада ли наследяването в обхвата на Регламент № 650/2012?

При случаи извън приложното поле на Регламента следва да се проверят българските правила на международното частно право и евентуално приложим международен договор. Европейският портал за електронно правосъдие също изрично посочва, че когато Регламент № 650/2012 не се прилага, приложение могат да намерят нормите на Кодекса на международното частно право.

Поради това международното наследяване изисква индивидуален анализ, а не автоматично прилагане на българските наследствени квоти към всеки имот в България.

Данък върху наследството в България

Данъчният режим също трябва да бъде проверен като част от уреждането на наследството.

Министерството на финансите посочва, че преживелият съпруг и наследниците по права линия не заплащат данък върху наследството. За останалите наследници и заветници облагането и конкретната ставка зависят от приложимите правила на ЗМДТ и съответната общинска наредба.

За лицата, за които възниква задължение за деклариране, ЗМДТ предвижда шестмесечен срок за подаване на декларацията в общината по последното местожителство на наследодателя. Декларация, подадена в срок от един наследник, ползва и останалите наследници.

Защо наследственото дело трябва да започне с проверка?

При наследствените дела прибързаното предявяване на иск невинаги е оптималното решение.

Преди съдебен процес е необходимо да се установят наследниците, имотите, квотите, завещанията и даренията, евентуалните банкови активи и задължения, тежестите върху недвижимото имущество и възможността за извънсъдебно уреждане.

Това позволява още преди делото да се избере правилната правна стратегия – съдебна делба, иск за запазена част, оспорване на завещание, претенция за собственост, приемане по опис или доброволно споразумение.

Адвокат наследствени дела за наследници в чужбина

Кантора „Д. Владимиров и Партньори“ работи по наследствени казуси, при които наследниците се намират извън България.

Правната помощ може да обхване установяване на наследственото имущество в страната, снабдяване с документи, проверка на недвижима собственост, подготовка на съдебни и нотариални производства, делба и последваща продажба на имот.

При наличие на международен елемент допълнително се анализират международната компетентност, приложимото наследствено право и необходимостта от Европейско удостоверение за наследство.

Адвокат наследствени дела

Наследственото дело може да изглежда формално просто, но практически често обединява наследствено, вещно, процесуално, нотариално и международно частно право.

Една неправилна стъпка при приемане или отказ от наследство, пропуск на сънаследник при делба, непроверено завещание или неподадено навреме заявление за приемане по опис може да има сериозни правни последици.

Затова работата по наследствен спор следва да започва с анализ на наследниците, наследствената маса, собствеността, задълженията и приложимото право.

Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя съдействие при наследствени дела в България, включително когато наследниците живеят в чужбина.

Съдействаме за снабдяване с удостоверения и документи, проверка на наследствено имущество, банкови сметки и недвижими имоти, доброволна и съдебна делба, запазена част, завещания, отказ и приемане на наследство, международни наследствени производства и последваща продажба на наследствени имоти.

За консултация с адвокат по наследствени дела:

E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg
Телефон: 0897 90 43 91

Може ли наследник да поиска делба след много години?

Да. Искът за делба не се погасява по давност. Това обаче не изключва възможността в конкретния спор да възникнат други въпроси, включително относно придобивна давност, извършени разпореждания или промени в собствеността.

Необходимо ли е съгласието на всички наследници за съдебна делба?

Не. Всеки сънаследник може да поиска съдебна делба. Именно съдебният процес е механизмът за прекратяване на съсобствеността, когато доброволно съгласие няма.

Трябва ли всички наследници да участват в делбата?

Да. Делба, извършена без участие на сънаследник, е изцяло нищожна по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН.

Мога ли да се откажа само от дълговете на наследството, но да запазя имотите?

Не. Отказът или приемането само на част от наследството е недействително. При опасения от дългове следва да се анализира приемане по опис.

Каква е ползата от приемането по опис?

То ограничава отговорността на наследника за наследствените задължения до размера на полученото наследство.

Какъв е срокът за приемане по опис?

Три месеца от узнаването за откриването на наследството, като районният съдия може да продължи срока с до три месеца.

Може ли дарение приживе да накърни наследствените ми права?

Да. Ако наследник със запазена част не може да получи нейния пълен размер поради дарения или завещания, законът допуска искане за тяхното намаляване при предвидените предпоставки.

Как се намират неизвестни банкови сметки на наследодателя?

БНБ поддържа Регистър на банковите сметки и сейфове и образец за предоставяне на информация на наследници на починало лице.

Как се проверява дали наследодателят е имал банкови кредити?

БНБ поддържа Централен кредитен регистър и специална процедура за предоставяне на справка на наследници.

Какво става с неподеляем наследствен апартамент?

В зависимост от конкретните предпоставки той може да бъде възложен на съделител или да бъде изнесен на публична продан.

Прилага ли се винаги българското право, ако наследственият имот е в България?

Не непременно. При международно наследяване в обхвата на Регламент № 650/2012 основното правило е свързано с обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, освен ако е налице валиден избор на приложимо право или друга предвидена в Регламента хипотеза.

Какво е Европейско удостоверение за наследство?

Това е удостоверение по Регламент № 650/2012, предназначено да улесни доказването на качеството и правата на наследници, заветници, изпълнители на завещание и управители на наследство в други участващи държави членки.

1,790+

Успешни Дела

19+ години

Адвокатска Практика

24/7

Консултация и Защита

270.500$

Клиентски Обещетения

Rate this page