Споразумение наказателно производство

В голяма част от случайте по делата от наказателен характер се стига до сключване на Споразумение наказателно производство.

В значителна част от наказателните производства делото може да приключи чрез споразумение между прокурора, обвиняемия и неговия защитник.

Правилното наименование на този институт е „споразумение за решаване на делото“.

То е уредено в глава двадесет и девета от Наказателно-процесуалния кодекс – чл. 381–384 НПК.

Не е напълно прецизно споразумението да бъде наричано „съдебна спогодба“.

Съдебната спогодба е характерна преди всичко за гражданския процес.

При наказателното производство се постига съгласие относно:

• извършеното престъпление;
• участието и вината на обвиняемия;
• правната квалификация на деянието;
• вида и размера на наказанието;
• режима за изтърпяване на лишаването от свобода;
• веществените доказателства;
• разноските по наказателното дело.

Споразумението не прекратява автоматично производството само защото е подписано от прокурора и защитата.

То задължително се представя пред компетентния първоинстанционен съд, който проверява неговата законосъобразност.

Съдът може да го одобри само когато установи, че то не противоречи на закона и морала.

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Какво представлява споразумението с прокуратурата?

Споразумението е особена процедура за окончателно решаване на наказателното дело без провеждане на съдебен процес по общия ред.

При него обвиняемият:

• заявява, че разбира повдигнатото обвинение;
• признава, че е извършил престъплението виновно;
• приема определената правна квалификация;
• съгласява се с договореното наказание;
• заявява, че разбира правните последици;
• отказва делото да бъде разгледано по общия съдебен ред.

Това не е административна договорка извън наказателния процес.

Споразумението представлява предвиден в НПК процесуален ред, при който доброволното съгласие на обвиняемия се проверява лично от съда.

В съдебното заседание съдията изрично пита обвиняемия дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

Кой може да предложи споразумение?

След приключване на разследването предложение за изготвяне на споразумение може да бъде направено от:

• прокурора;
• защитника на обвиняемия.

Обвиняемият може да възложи на своя адвокат да проведе преговори с наблюдаващия прокурор, но законът изисква споразумението да бъде обсъдено и подписано с участието на защитник.

Когато обвиняемият няма упълномощен адвокат, му се назначава защитник.

Участието на защитник при тази процедура е задължително, тъй като обвиняемият се отказва от разглеждане на делото по общия ред и приема последици, равностойни на осъдителна присъда.

Нито обвиняемият, нито прокурорът могат едностранно да наложат споразумение на другата страна.

То предполага действително постигнато съгласие по всички съществени въпроси.

В коя фаза може да бъде сключено споразумение?

Споразумение може да бъде постигнато както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателното производство.

Споразумение в досъдебното производство

По реда на чл. 381 НПК споразумението може да бъде изготвено след приключване на разследването.

Това означава, че преди започването на преговорите следва да са извършени необходимите действия по разследването и да е формулирано обвинение, позволяващо на обвиняемия и неговия защитник да преценят:

• какви доказателства са събрани;
• дали правната квалификация е правилна;
• какво наказание може да бъде наложено;
• съществуват ли основания за прекратяване или изменение на обвинението;
• по-благоприятно ли е споразумението от разглеждането на делото по общия ред.

След подписването прокурорът внася споразумението заедно с материалите по делото в компетентния първоинстанционен съд.

Съдът следва да насрочи делото в седемдневен срок от неговото постъпване и го разглежда еднолично в присъствието на прокурора, защитника и обвиняемия.

Споразумение в съдебното производство

Споразумение може да бъде постигнато и след внасянето на обвинителен акт и образуването на наказателно дело.

Съгласно чл. 384, ал. 1 НПК първоинстанционният съд може да одобри споразумение, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

Следователно възможността не приключва автоматично с провеждането на разпоредителното заседание.

В зависимост от развитието на процеса страните могат да постигнат споразумение и на по-късен етап, докато съдебното следствие не е приключило.

Кога споразумението е недопустимо?

Споразумение не може да бъде сключено за всяко престъпление.

Чл. 381, ал. 2 НПК изключва определени категории тежки умишлени престъпления, посочени чрез съответните глави и раздели на Особената част на Наказателния кодекс.

Законът не допуска споразумение и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт.

Допустимостта не трябва да се определя само според популярното наименование на престъплението.

Необходимо е да бъдат проверени:

• точната правна квалификация;
• дали престъплението е умишлено или непредпазливо;
• предвиденият размер на наказанието;
• систематичното място на състава в Наказателния кодекс;
• дали деянието е причинило смърт;
• дали обвинението включва няколко отделни престъпления.

При неправилно определена правна квалификация съдът не следва да одобрява споразумението.

Какво става при причинени имуществени вреди?

Когато от престъплението са причинени имуществени вреди, споразумение се допуска само след като вредите бъдат:

• възстановени; или
• обезпечени.

Това е законова предпоставка, за която съдът следи служебно.

Не е достатъчно обвиняемият само да обещае, че ще плати вредите след приключването на делото.

Трябва да бъде доказано възстановяване или надлежно обезпечаване съобразно конкретните обстоятелства.

Неимуществените вреди не се разглеждат по същия начин.

След одобряване на споразумението на пострадалия или неговите наследници се съобщава, че могат да предявят иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

Какво трябва да съдържа споразумението?

Споразумението се изготвя в писмена форма.

То трябва да съдържа съгласие по основните въпроси на наказателната отговорност:

1. Има ли извършено деяние.
2. Извършено ли е от обвиняемия.
3. Извършено ли е виновно.
4. Представлява ли деянието престъпление.
5. Каква е точната правна квалификация.
6. Какъв да бъде видът на наказанието.
7. Какъв да бъде размерът на наказанието.
8. Какъв да бъде първоначалният режим при ефективно лишаване от свобода.
9. На кого да бъде възложена възпитателната работа при условно осъждане.
10. Каква възпитателна мярка да бъде наложена на непълнолетен обвиняем, когато законът предвижда такава.
11. Какво да стане с веществените доказателства.
12. На кого да бъдат възложени разноските по делото.

Фактическото описание трябва да бъде достатъчно ясно и конкретно.

Необходимо е да бъдат посочени времето, мястото, начинът на извършване, предметът на престъплението и останалите съставомерни обстоятелства.

Неясното или непълно описание може да доведе до одобряване на споразумение, което противоречи на материалния закон, и впоследствие да създаде основания за извънредна проверка.

Как се определя наказанието?

Една от основните практически причини обвиняемият да обсъди споразумение е възможността да бъде договорено по-благоприятно наказание.

Съгласно чл. 381, ал. 4 НПК със споразумението може да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Прилагането на чл. 55 НК може, в зависимост от конкретния наказателен състав, да позволи:

• определяне на наказание под предвидения законов минимум;
• замяна на лишаването от свобода с по-леко наказание, когато са изпълнени законовите условия;
• неналагане на определено по-леко наказание, предвидено наред с лишаването от свобода, когато законът допуска това.

Самото наличие на преговори не означава, че прокурорът е длъжен да предложи минимално, условно или друго конкретно наказание.

Резултатът зависи от:

• тежестта на обвинението;
• предходната съдимост;
• броя на престъпленията;
• наличието на рецидив;
• размера на причинените вреди;
• поведението след деянието;
• възстановяването на вредите;
• личността и процесуалното поведение на обвиняемия;
• наличието на предходна условна присъда;
• приложимите специални наказания.

Винаги ли наказанието е условно?

Не. Споразумението не означава автоматично условна присъда.

В зависимост от обвинението и съдебното минало може да бъде договорено:

• ефективно лишаване от свобода;
• условно лишаване от свобода;
• пробация;
• глоба;
• лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
• лишаване от право да се управлява моторно превозно средство;
• обществено порицание;
• друго предвидено в закона наказание.

При условно осъждане трябва да са изпълнени предпоставките на чл. 66 НК.

Необходимо е да се проверят както размерът на наказанието, така и предходните осъждания и възможността целите на наказанието да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване.

Особено внимание е необходимо, когато обвиняемият вече има условна присъда.

Ако в изпитателния срок е извършено ново умишлено престъпление от общ характер и за него бъде наложено лишаване от свобода, може да се стигне до изтърпяване и на предходното отложено наказание по чл. 68 НК.

Затова не трябва да се оценява само наказанието, записано в новото споразумение.

Следва да се проверят всички последици от предходни присъди, условни осъждания и неизтърпени наказания.

Каква проверка извършва съдът?

Съдът не е формален регистратор на договореното между прокурора и защитата.

Преди да одобри споразумението, той проверява:

• допустимо ли е споразумение за съответното престъпление;
• правилно ли е описано деянието;
• правилна ли е правната квалификация;
• съответства ли наказанието на закона;
• възстановени или обезпечени ли са имуществените вреди;
• решен ли е въпросът за веществените доказателства;
• правилно ли са възложени разноските;
• разбира ли обвиняемият последиците;
• доброволно ли е дадено съгласието;
• противоречи ли споразумението на закона или морала.

Съдът може да предложи промени в съдържанието.

Те се обсъждат с прокурора и защитника, като последен се изслушва обвиняемият.

Съдът не може едностранно да наложи ново наказание, без то да бъде прието и подписано като част от окончателното споразумение.

Какво става, ако съдът откаже да одобри споразумението?

Когато съдът установи, че споразумението противоречи на закона или морала, той отказва да го одобри и връща делото на прокурора.

В този случай признанието, направено от обвиняемия в съдебното заседание при разглеждането на споразумението, няма доказателствена стойност.

Това правило защитава обвиняемия от използване на направеното единствено за целите на неуспешното споразумение признание като самостоятелно доказателство срещу него.

Отказът на съда не означава непременно, че никога не може да бъде представено друго споразумение.

В зависимост от основанието за отказ страните могат да обсъдят промени, но трябва да бъдат съобразени конкретните указания и процесуалният етап на делото.

Какви са последиците от одобреното споразумение?

След одобряването му от съда споразумението има последиците на влязла в сила присъда.

Това означава, че:

• наказателното производство приключва;
• обвиняемият се счита за осъден за описаното престъпление;
• договореното наказание подлежи на изпълнение;
• възникват последиците от осъждането;
• определението не подлежи на въззивно или касационно обжалване по общия ред;
• фактите и правната квалификация не могат впоследствие свободно да бъдат предоговорени;
• споразумението може да има значение при последващо престъпление, рецидив, кумулация на наказания или активиране на предходна условна присъда.

Затова споразумението не трябва да се подписва единствено поради желание делото да приключи бързо.

Преди подписването следва да бъдат анализирани и възможните допълнителни последици, включително:

• отражение върху свидетелството за съдимост;
• професионални и лицензионни ограничения;
• отнемане на право да се управлява МПС;
• последици за разрешения за оръжие;
• миграционен или пребиваващ статут;
• трудови и дисциплинарни отношения;
• участие в обществени поръчки;
• административнонаказателна отговорност на свързано юридическо лице;
• отнемане на вещи или имущество в предвидените от закона случаи.

Конкретните последици зависят от престъплението, наказанието и личното положение на обвиняемия.

Може ли споразумението да бъде обжалвано?

Определението, с което съдът одобрява споразумението, е окончателно и не подлежи на обжалване по обичайния въззивен или касационен ред.

Това обаче не означава, че при абсолютно всички обстоятелства съдебният акт е извън последваща проверка.

Определението по чл. 382, ал.7 НПК е сред актовете, които могат да бъдат проверявани по извънредния ред за възобновяване на наказателни дела, когато е налице законово основание и искането е направено от легитимирано лице при спазване на приложимите срокове.

Възобновяването не е редовно обжалване и не представлява възможност обвиняемият просто да промени решението си след одобряването.

Необходимо е да бъде установено конкретно основание, предвидено в НПК.

Какви права има пострадалият?

В досъдебната фаза пострадалият не е страна по споразумението по същия начин като прокурора, обвиняемия и защитника.

Неговите имуществени интереси обаче са защитени чрез изискването причинените имуществени вреди да бъдат възстановени или обезпечени преди допускането на споразумението.

След одобряването пострадалият или неговите наследници се уведомяват, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

В съдебната фаза положението е по-специфично.

Когато пострадалият вече е конституиран като частен обвинител или граждански ищец, неговото съгласие може да бъде необходимо съобразно чл. 384, ал. 3 НПК и конкретния предмет на обвинението.

Споразумение при няколко подсъдими

С Тълкувателно решение № 1/2025 г. от 27 май 2026г. Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС прие, че съгласието на всички подсъдими и техните защитници не е необходимо условие за одобряване на споразумение, постигнато с един или няколко подсъдими при обвинение за съвместна престъпна дейност.

Под „всички страни“ по смисъла на чл. 384, ал. 3 НПК следва да се разбират конституираните страни, чиито права са засегнати от конкретното престъпление и конкретното споразумение.

Това могат да бъдат:

• прокурорът;
• подсъдимият, който сключва споразумението;
• неговият защитник;
• частният обвинител, засегнат от съответното обвинение;
• гражданският ищец;
• гражданският ответник, когато споразумението засяга гражданската му отговорност.

Останалите подсъдими и техните защитници не могат да блокират споразумението само защото срещу тях производството продължава.

ВКС приема, че обратното би позволило необоснована намеса на един подсъдим в избрания от друг подсъдим начин на защита.

Споразумение и отговорност на юридическо лице

Актуалната правна уредба предвижда специални правила, когато наказателното производство е свързано с възможност за налагане на имуществена санкция на заинтересовано юридическо лице по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН.

Когато заинтересованото юридическо лице е съгласно със споразумението, то се подписва и от неговия повереник или юрисконсулт със съгласието на законния представител.

В споразумението може да бъде определена и санкцията на юридическото лице при законовите условия.

Когато юридическото лице не е съгласно, това не води задължително до отпадане на споразумението с физическото лице.

Производството относно санкцията на юридическото лице може да продължи по отделния ред, предвиден в ЗАНН.

Тази особеност трябва да бъде анализирана особено внимателно при престъпления, извършени във връзка с дейността на търговски дружества, управители, представители или служители.

Споразумение или съкратено съдебно следствие?

Споразумението не трябва да се смесва със съкратеното съдебно следствие.

Споразумение	Съкратено съдебно следствие
Изисква съгласие между прокуратурата и защитата	Не изисква договорено наказание с прокуратурата
Наказанието се определя в самото споразумение	Наказанието се определя от съда
Обвиняемият се отказва от разглеждане по общия ред	Делото продължава по съкратена съдебна процедура
Съдът одобрява или отказва договорения резултат	Съдът постановява присъда
Определението е окончателно	Присъдата по правило подлежи на инстанционен контрол
Възможно е приложение на чл. 55 НК по специалното правило на чл. 381, ал. 4 НПК	Прилагат се правилата, предвидени за съответната форма на съкратено съдебно следствие

Изборът между споразумение, съкратено съдебно следствие и процес по общия ред трябва да бъде направен след цялостна оценка на доказателствата и правните последици.

Кога споразумението може да бъде неблагоприятно?

Бързото приключване на наказателното дело невинаги е най-добрият резултат.

Подписването на споразумение може да бъде неблагоприятно, когато:

• доказателствата за авторството са недостатъчни;
• обвинението е неправилно квалифицирано;
• е налице основание за прекратяване на производството;
• част от доказателствата са недопустими;
• процесуалните права на обвиняемия са нарушени;
• наказанието не е по-благоприятно от вероятния резултат при разглеждане по общия ред;
• споразумението активира предходна условна присъда;
• създава тежки професионални или административни последици;
• включва неправилно отнемане на вещи;
• не отчита възможност за освобождаване от наказателна отговорност;
• не е изяснен въпросът за общо наказание по други присъди;
• обвиняемият не разбира напълно съдържанието или последиците.

Признанието на вина не трябва да бъде правено само защото обвиняемият е задържан, притеснен или желае делото да приключи незабавно.

Какво трябва да провери защитникът?

Преди подписване на споразумение защитата следва да извърши поне следната проверка:

1. Точно и ясно ли е формулирано обвинението?
2. Съответстват ли фактите на посочения състав от НК?
3. Допустимо ли е споразумение за това престъпление?
4. Събрани ли са достатъчно годни доказателства?
5. Има ли основания за прекратяване или връщане на делото?
6. Възстановени или обезпечени ли са имуществените вреди?
7. Законосъобразно ли е предложеното наказание?
8. Възможно ли е приложение на чл. 55 или чл. 66 НК?
9. Има ли предходна условна присъда?
10. Следва ли да бъде определено общо наказание?
11. Има ли задължително допълнително наказание?
12. Какво се предвижда за веществените доказателства?
13. Какъв е размерът на разноските?
14. Какви административни и професионални последици ще настъпят?
15. Има ли засегнато юридическо лице?
16. Разбира ли обвиняемият, че споразумението има последиците на присъда?

Адвокат при споразумение с прокуратурата

Преди подписването на споразумение е необходимо да се извърши пълен анализ на материалите по досъдебното производство.

Защитата не се изчерпва с договаряне на по-нисък срок на наказанието.

Следва да бъдат проверени правната квалификация, допустимостта на доказателствата, предходната съдимост, имуществените вреди, допълнителните наказания и всички бъдещи последици от осъждането.

Не подписвайте споразумение, преди да Ви бъдат обяснени:

• точният състав на престъплението;
• доказателствата срещу Вас;
• възможните възражения;
• размерът и начинът на изтърпяване на наказанието;
• възможността за условно осъждане;
• последиците за предишни присъди;
• отражението върху професионални, административни и граждански права.

За правна консултация и защита при споразумение в наказателното производство, преговори с прокуратурата или съдебно одобряване на споразумение можете да се свържете с адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има общ информационен характер.

Всеки наказателен казус изисква индивидуален анализ на обвинението, доказателствата, съдебното минало и приложимата редакция на закона.

Трябва ли обвиняемият да се признае за виновен?

Да. Признаването на вина е основен елемент на споразумението. Съдът лично проверява дали обвиняемият разбира обвинението и доброволно признава вината си.

Може ли споразумение да се сключи без адвокат?

Не. Участието на защитник е задължително. Когато обвиняемият няма упълномощен адвокат, следва да му бъде назначен защитник.

Може ли съдът да откаже споразумението?

Да. Съдът отказва одобрение, когато споразумението противоречи на закона или морала, съдържа неправилна квалификация, незаконно наказание или не отговаря на останалите изисквания на НПК.

Може ли съдът да промени наказанието?

Съдът може да предложи промени, но те трябва да бъдат обсъдени и приети от прокурора, защитника и обвиняемия. Съдът не може едностранно да замени договореното наказание и след това да одобри различно споразумение.

Може ли споразумението да бъде оттеглено?

Преди окончателното му одобряване обвиняемият може да заяви, че не е съгласен или че не желае да го подпише. След одобряването му от съда не съществува обикновено право на оттегляне или редовно обжалване.

Винаги ли се получава условна присъда?

Не. Възможно е да бъде наложено ефективно лишаване от свобода, пробация, глоба или друго наказание. Условното осъждане е допустимо само при наличие на законовите предпоставки.

Може ли пострадалият да иска обезщетение?

Да. Имуществените вреди трябва да бъдат възстановени или обезпечени като предпоставка за споразумението. За неимуществените вреди пострадалият може да предяви отделен граждански иск.

Вписва ли се споразумението в съдимостта?

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда и по правило представлява осъждане. Точното съдържание на издаваното свидетелство за съдимост зависи от предназначението му, последваща реабилитация и приложимите специални правила.

Може ли да има споразумение само с един от няколко подсъдими?

Да. Според Тълкувателно решение № 1/2025 г. на ВКС от 27 май 2026 г. не е необходимо съгласието на останалите подсъдими и техните защитници, когато споразумението се сключва само с един или някои от обвинените лица.

Колко време продължава процедурата?

При споразумение, постигнато в досъдебната фаза, прокурорът го внася незабавно в съда, а съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването. Практическата продължителност зависи от готовността на страните, връчването на призовките и конкретната организация на съда.