fbpx
ИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ - ЧЛ.108 ЗС

Свидетелски показания по дела

В голям брой от случаите в съдебните дела се стига до допускане на свидетелски показания по дела.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.

Изключение от това правило се допуска, ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

Разпоредбата има богато практическо приложение, което може да се обясни с факта, че липсата на писмен договор много често става причина за възникване на спор

В този случай, решаването на този спор зависи от установяването на съдържанието на договора.

Забрана за свидетелските показания по дела ?Свидетелски показания по дела

Преди всичко трябва да се отбележи, че забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК обхваща сключени неформални двустранни сделки, тъй като за формалните договори важи ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК

В своята практика ВКС разглежда решения в които съдът отменя Съдебно решение, с което са обсъдени свидетелски показания относно възлагане за извършване на СМР в размер на повече от 5000 лв.

Това е така защото за търговския оборот и в практиката на Свидетелски показания по дела, съдът е възприел, че не е налице забрана за допускане на свидетели, включително позовавайки се на чл. 293, ал.3 ТЗ.

В този смисъл ВКС правилно приема, че въпросът за приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ е независим от ограничението на чл.164, ал. 1, т. 3 ГПК.

Именно затова при чл. 293, ал. 3 ТЗ следва да има данни за изявление, чиято действителност е предмет на спора.

Свидетелски показания са допустими за доказване на всякакви факти, с изключение на посочените в чл. 164 ГПК общо шест хипотези, а именно:

1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

Разграничение по видовете договори

При направено искане за допускане на свидетели, трябва да се установи какъв договор страната твърди, че е сключен – формален или неформален

В случай, че става дума за неформален договор, да се съобрази във всички случаи ограничението за договори на стойност над 5000 лв.

Когато се касае за за формален договор – да се съобрази дали са изложени твърдения относно хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

В съдебната в практика трайно се приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК не важи при спор за отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки.

Това значи, че съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по договора след сключването му.Свидетелски показания по дела

Обосноваването на тази стабилна практика е свързано с обстоятелството, че под „установяване на договор“ се има предвид самият договор като юридически факт, а не негови отделни реквизити или обстоятелства.

По тази причина винаги когато се иска допускането на свидетел по въпроси, свързани с договор между страните, страната, която иска свидетеля, трябва да заяви дали оспорва съществуването на договора или не

Смисълът на това е да се прецени допустимостта на направеното доказателствено искане.

5/5 - (36 votes)