Размер на запазена и разполагаема част
Съществен въпрос от имуществените отношения е въпросът за размер на запазена и разполагаема част.
При откриване на наследство един от най-често поставяните въпроси е свързан с определяне на размера на запазената и разполагаемата част.
Българското наследствено право защитава интересите на определен кръг наследници, които законът нарича „неприкосновени“
Най-често това са съпруг, децата и родителите на починалия.
Целта е да се гарантира, че дори при наличие на завещание или дарения, те няма да останат напълно лишени от наследство.
Какво представлява запазената част
Запазената част е онази част от наследството, която законът гарантира за определени наследници и която не може да бъде отнета чрез завещание или дарения.
Тя служи като защита срещу неправомерно ощетяване на близките наследници от страна на завещателя.
Противно на често срещаното мнение, нарушаването на запазената част не прави завещанието нищожно.
Завещанието остава валидно, но накърненият наследник има право да предяви иск за възстановяване на своята запазена част.
Това става чрез иск за намаляване на завещателни разпореждания или дарения, съгласно чл. 30–32 от Закона за наследството.
Давност и съдебна защита
Правото на иск за възстановяване на запазена част се погасява с общата 5-годишна давност, считано от откриване на наследството.
Искът може да бъде насочен както срещу други наследници, така и срещу лица, получили имущество чрез дарение или завещание.
В практиката често се налага правен анализ от адвокат по наследствени дела, който да прецени дали и как е накърнена запазената част, и да изчисли точния ѝ размер спрямо законовите пропорции.
Как се определя размерът на запазената част
Размерът на запазената част зависи от това кои лица наследяват и в каква комбинация. Законът предвижда няколко основни хипотези:
-
При едно дете – детето (или неговите низходящи) има право на 1/2 от наследството като запазена част.
-
При две или повече деца – всички деца заедно имат право на 2/3 от наследството.
-
При наследяване от родители – когато починалият няма низходящи, но оставя родители, те имат общо 1/3 запазена част.
-
При наследяване само от съпруг – съпругът има право на 1/2 запазена част.
-
При наследяване от съпруг и деца – запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
-
При наследяване от съпруг и родители – съпругът има право на 1/3 запазена част, а родителите споделят останалата част.
Как се изчислява запазената част
Изчисляването на запазената част изисква да се определи наследствената маса – всички активи и пасиви, включително дарения, направени приживе от наследодателя.
След това се изваждат дълговете, а остатъкът се разпределя по реда на закона.
Ако се установи, че чрез завещания или дарения е надхвърлена разполагаемата част, то тези разпореждания подлежат на намаляване до размера, който осигурява запазената част на всеки наследник.
Ред на намаляване на завещания и дарения
Даренията се намаляват след изчерпване на завещаните имущества, започвайки от последните по време и продължавайки назад към по-ранните.
Ако един наследник е получил няколко имота чрез завещание или дарение, той може да предложи кой имот да бъде намален или върнат, за да се възстанови балансът между наследниците.
Разполагаема част от наследството
Разполагаемата част е онази част от наследството, с която наследодателят може свободно да се разпорежда – чрез завещание или дарения, без да накърнява правата на законните наследници.
Размерът ѝ е остатъкът след приспадане на запазените части на всички наследници по закон.
Практически препоръки
-
Преди съставяне на завещание е важно да се направи консултация с адвокат, за да не се стигне до бъдещи съдебни спорове.
-
При съмнение за нарушена запазена част наследникът следва да потърси съдебна защита в рамките на давностния срок.
-
Изчисленията и оценките трябва да се извършат въз основа на актуалната пазарна стойност на имуществото към датата на откриване на наследството.
За консултация и съдействие по наследствени дела можете да се свържете с нас на телефон +359 897 90 43 91
или да изпратите запитване на office@lawyer-bulgaria.bg
Екипът на D. Vladimirov & Partners ще Ви предостави пълен анализ и конкретен правен съвет за защита на Вашата запазена част.
Какво представлява запазената част ?
когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството
Кой може да иска намаляване на запазената част ?
Всеки наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения
Какъв е размерът на запазената част на деца и родители ?
Запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е следната: при едно дете или низходящи от него – ½, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Каква е запазената част на съпруга ?
Запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, а при две деца е равна на ¼, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Колко е давностният срок за иск за запазена част ?
Правото на възстановяване на запазената част се погасява с 5-годишна давност
Има ли условия за иск за запазена част при завет ?
Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, когато се касае за заветник е задължително той да е приел наследството по опис.
Кое право е приложимо към наследяване ?
След 17.08.2015 г. , когато бе приет Регламент за наследяването се съблюдават правилата при наследяването, съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година и анализът на всеки казус да започва от преценката кое е приложимото право
