Публични задължения

Всяка година в периода на подаването на данъчни декларации много актуален е въпросът относно видовете данъчни задължения.

В това число следват публични данъчни задължения – за корпоративен данък, данък върху дохода на физическите лица, задължения към местните бюджети. 

Поради това е актуален въпросът за погасяването на публичните задължения, което се извършва съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Видове задължения, които се погасяват по реда на ДОПК. 

По реда на ДОПК се погасяват публични държавни и общински вземания за:

• местни данъци и такси, включително акцизи;
• митни сборове;
• задължителни осигурителни вноски, т.е. за приходи в публичните осигурителни фондове, както и за незаконосъобразни осигурителни разходи, т.е. за разходи, извършени от публичните осигурителни фондове;
• други задължителни вноски;
• държавни и общински такси;
• наказания – глоби, имуществени санкции, паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
• задължения, свързани с членството ни в Европейския съюз.

Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Актовете, подлежащи на изпълнение, могат да бъдат:

• ревизионен акт;
• акт по чл. 106 или 107 ДОПК;
• постановление за принудително събиране на митнически орган (ППС);
• наказателно постановление;
• решения, присъди и определения на съдилищата, както и
• решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и Европейската централна банка;
• разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт (НОИ);
• разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Повечето от посочените актове се изпълняват както доброволно, така и принудително, преди да са влезли в сила – ревизионен акт, ППС на митнически орган, разпореждане на НОИ, разпореждане по чл. 211, ал. 3 ДОПК.

Останалите от изброените актове трябва да са влезли в сила, за да подлежат на принудително изпълнение.
Освен въз основа на акт за установяване на съответното вземане, изпълнението на публични задължения се извършва въз основа на декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Такива са декларациите за корпоративни данъци и за данъци върху доходите на физическите лица. Ако в такава декларация се установят несъответствия, които засягат данъчната основа и данъчния размер, органите по приходите издават акт за установяване на задължение по реда на чл. 106 ДОПК, който също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.
Декларациите по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по правило не съдържат изчислени от самото лице задължения. Затова местните приходни органи уведомяват лицата за размера на дължимите местни данъци и такси. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. Също така лицето има право да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължението. Такъв акт може да се издаде и служебно. Актът по чл. 107 ДОПК също подлежи на изпълнение, преди да е влязъл в сила.