Заедно с това законът изрично предвижда, че неприключилите до влизането му в сила производства по чл. 59, чл. 127 и чл. 127а СК, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК, се разглеждат по досегашния ред.

На практика това означава две неща.

Първо, за новообразуваните производства след 30.12.2025 г. вече се прилага новият режим.

Второ, при висящите дела трябва внимателно да се провери кога точно е образувано производството и дали към момента на влизане в сила то е било приключило, защото именно това ще определи приложимия процесуален и материалноправен режим.

Съвместно упражняване на родителски права без споразумение

Най-съществената промяна е в новия чл. 59 СК.

Законът вече допуска, когато и двамата родители са заявили желание и когато това е в най-добрия интерес на детето, съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител.

Паралелно с това, ако родителите не постигнат съгласие по някои въпроси, съдът разрешава разногласията между тях.

Тази законодателна промяна е официално отразена и в публичното правно отразяване на приетия закон.

Това е съществен обрат спрямо предходното положение.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, постановено през 2017 г., беше прието, че разпоредбата на тогавашния чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за съвместно упражняване на двамата родители, ако няма постигнато споразумение между тях.

Именно тази постановка фактически е преодоляна от новата редакция на закона.

Какво означават Промените в Семейния кодекс 2025г.?

Новият режим не въвежда автоматично “споделено родителство” във всяко дело.

Законът не задължава съда механично да разпределя времето 50:50, нито отменя критерия за най-добър интерес на детето.

Напротив, съдът продължава да е длъжен да преценява всички относими обстоятелства –

възпитателските качества на родителите,
досегашните грижи,
привързаността на детето,
възрастта му,
социалната среда,
помощта от близки
материалните възможности.

Следователно новата уредба разширява възможностите на съда, но не премахва индивидуалната съдебна преценка по всяко конкретно дело.

Развод и родителски права

Промяната в чл. 51, ал. 1 СК е също от голямо практическо значение.

При развод по взаимно съгласие съпрузите вече могат изрично да уредят в споразумението си и въпросите относно пътуването на децата в чужбина и издаването на лични документи за това.

Това е важно, защото досега именно тези въпроси често оставяха открити бъдещи конфликти между родителите и водеха до отделни производства.

На практика добре изготвеното споразумение след развода вече следва да урежда не само местоживеенето, личните отношения и издръжката, но и:

дали детето може да пътува в чужбина;
при какви условия;
за какви периоди;
до кои държави;
и как ще се дава съгласие за издаване на паспорт или други необходими лични документи.

Това е особено важно при семейства с международен елемент, при родители, които живеят в различни държави, или когато единият родител работи в чужбина.

Промените в Семейния кодекс 2025г. при родители без брак или при раздяла

Промените в Семейния кодекс 2025г. в чл. 127 СК доразвиват същата логика.

Родителите вече могат да постигнат съгласие не само за

местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права,
личните отношения
издръжката, но изрично и за
пътуване на детето в чужбина
издаване на необходимите лични документи.

Законът предвижда, че това споразумение може да бъде утвърдено от районния съд по настоящия адрес на детето и че утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.

Същевременно законът запазва възможността, ако родителите не постигнат споразумение, те да се обърнат към медиатор

Това се отнася за всички нови случаи, с изключение на случаите на домашно насилие, или да отнесат спора до районния съд.

Това изключение е важно и показва, че законодателят не допуска медиацията да бъде използвана като универсален модел там, където има данни за насилие и неравнопоставеност между страните.

Пътуване на дете в чужбина

Една от най-практичните промени е в новата редакция на чл. 127а СК, посветен на споровете между родители относно пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи.

Законът предвижда, че когато тези въпроси не са уредени по чл. 51, 59 и 127 СК и родителите не постигнат съгласие, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Производството започва по молба на единия родител, а съдът може служебно да събира доказателства и може да допусне предварително изпълнение на решението.

Освен това новата ал. 3 изрично допуска производството да се използва и когато тези въпроси вече са били уредени, но впоследствие е настъпила промяна в обстоятелствата.

Тази промяна има практическа стойност, защото дава по-ясна процесуална база за случаи, в които:

единият родител отказва подпис за паспорт;
отказва пътуване за лечение, обучение, състезание или почивка;
има вече старо съдебно разрешение, но условията са се изменили;
налага се бързо съдебно решение с възможност за предварително изпълнение.

Същевременно трябва да се има предвид, че старото Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС остава важно поне по принципната си постановка, че съдът допуска пътуване без съгласието на единия родител само за определен период и/или до определени държави, респективно определяем кръг държави.

Новият закон не съдържа текст, който изрично да отменя тази логика, поради което в практиката ще продължи да има значение как е формулирано искането до съда и колко конкретно е поисканото разрешение.

Ново правило за местоживеене на детето

Изключително важно изменение е и новото изречение в чл. 126, ал. 1 СК.

Законът вече предвижда, че за промяна на местоживеене на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има постановено решение по чл. 59 и чл. 127 СК.

Това изменение е особено важно в няколко типични хипотези:

преместване на детето в друг град;
преместване в чужбина;
смяна на училище и цялата му социална среда;
едностранен опит на единия родител да „фиксира“ ново местоживеене и после да се позовава на него като на свършен факт.

Тоест при Промените в Семейния кодекс 2025г. законът вече поставя по-силен акцент не просто върху формалния адрес, а върху реалния център на социалния и семейния живот на детето.

Подробен режим на лични отношения

В новата редакция на чл. 59 СК законът вече изброява по-ясно какво обхваща режимът на лични отношения

Новият режим касае не само периоди и дни за виждане и вземане на детето, но и време

през училищните ваканции,
официалните празници,
личните празници на детето и родителя, както и
неприсъствена комуникация чрез телефон, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.

Още по-важно е, че родителят, при когото детето живее, вече има изрично законово задължение да:

съдейства на другия родител;
своевременно да му предоставя информация за детето;
да го уведомява предварително;
и да представя съответен документ, когато режимът не може да се спази поради болест, училищна заетост или друга основателна причина.

Това е важна промяна и в доказателствен план.

В бъдещи дела по изменение на мерки, неизпълнение на режим или спор за ограничаване на контактите, липсата на навременно уведомяване и липсата на документална обосновка може да има съществено значение.

Отчуждаващо поведение, психолог и съдебни мерки

Новият чл. 59, ал. 8 СК предвижда, че при данни за отчуждаващо поведение съдът изслушва и вещо лице – психолог

При наличие или опасност от възникване на такова поведение съдът може да определи мерки за преодоляването му, включително да предписва задължително поведение, да измени мерките или да постанови нови.

Тук следва да се направи важна прецизност.

Макар в публичното отразяване на дебатите да се посочва, че част от първоначално обсъжданите „мерки срещу родителското отчуждение“ са отпаднали в хода на парламентарното обсъждане, в окончателния обнародван закон все пак е запазен текст за отчуждаващо поведение, психолог и възможност за съдебни мерки.

Следователно при правен анализ следва да се изхожда не от коментари по законопроекта, а от окончателния обнародван текст в ДВ.

Защитни мерки при изпълнение на решение

Съществена новост е и новият чл. 59, ал. 10 СК, който дава възможност при необходимост съдът да определи подходящи защитни мерки за осигуряване изпълнението на решението.

Сред изрично посочените мерки са:

осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
провеждането им на определено място;
включително в защитена среда, осигурена от доставчик на социална услуга;
под надзор на психолог или социален работник;
както и поемане на разходите за пътуване на детето и при нужда на придружаващото го лице.

Тези разпоредби ще имат значение при висококонфликтни случаи, при дистанция между родителите, при дела с международен елемент и при необходимост от защитена среда за осъществяване на контактите.

Изменение на мерките при неспазване на режима и ограничаване на контактите

Новият чл. 59, ал. 11 СК урежда по-ясно възможността съдът да изменя режима на лични отношения и да определя допълнителни мерки при промяна на обстоятелствата, включително когато има:

искане за промяна на местоживеенето на детето;
неспазване на режима за лични отношения;
ограничаване на личните контакти на детето с другия родител;
неизпълнение на задълженията за съдействие и информация.

Това е особено важно за практиката, защото дава по-конкретна законова рамка за искове и молби за изменение на вече постановени мерки.

С други думи, системното възпрепятстване на контакти вече има още по-ясна опора в самия закон като основание за съдебна намеса.

Привременни мерки при Промените в Семейния кодекс 2025г.

Особено съществена за съдебната практика е новата разпоредба на чл. 138б СК.

Тя предвижда, че съдът, пред който делото за родителски права е висящо, може при всяко положение на делото, служебно или по искане на всяка от страните, да определя или изменя привременни мерки, включително когато вече има постановено по-рано решение по чл. 59 и чл. 127 СК.

До приключване на делото тези привременни мерки се прилагат вместо постановеното по-рано решение.

Това е изключително важен текст.

Той засилва възможността за бърза съдебна реакция

при настъпили нови обстоятелства,
при остър конфликт между родителите,
при блокирани контакти,
при спор за местоживеене
при необходимост от незабавна защита на интереса на детето до приключване на основното дело.

Паралелно с това в чл. 323 ГПК законът вече предвижда, че привременни мерки могат да бъдат постановявани не само по молба на страната, но и служебно от съда.

Нова дефиниция за „пътуване на детето“

В допълнителните разпоредби е създаден нов § 2а, според който „пътуване на детето“ е кратковременно напускане на територията на Република България, което не води до промяна на местоживеенето на детето в друга държава.

Това е важно разграничение. Законът ясно разделя:

кратковременно пътуване в чужбина;
от промяна на местоживеене и преместване на жизнения център на детето.

Тази разлика ще бъде особено важна в практиката при:

ваканции;
кратки посещения при роднини;
лечение;
спортни и образователни пътувания;
както и в спорове, в които единият родител твърди, че иска само „пътуване“, а фактически подготвя трайно преместване.

Промени и в ГПК – по-бърза и по-гъвкава процесуална защита

Освен в Семейния кодекс, изменения има и в Гражданския процесуален кодекс.

В чл. 322 ГПК е прецизирано, че с брачните искове задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, като се прилага чл. 59 СК, както и исковете за издръжка на децата и ползване на семейното жилище при наличие на ненавършили пълнолетие деца.

В чл. 323 ГПК пък е добавено, че съдът може да постановява привременни мерки служебно, а не само по молба на страна.

Това означава по-силна процесуална активност на съда и по-голяма гъвкавост в хода на делото, когато интересът на детето изисква незабавна намеса.

Практически изводи за родителите

След измененията от края на 2025 г. споровете за деца вече трябва да се анализират по много по-прецизен начин. Вече не е достатъчно да се спори абстрактно за „родителски права“. Налага се да се разграничава между:

съвместно упражняване на права;
местоживеене;
режим на лични отношения;
дистанционна комуникация;
пътуване в чужбина;
издаване на лични документи;
преместване на социалния и семейния център на детето;
както и временни мерки до приключване на делото.

Новият закон дава повече инструменти на съда, но също така изисква и по-внимателно процесуално поведение от страните.

За успешното водене на такова дело вече е още по-важно:

исканията да са конкретно формулирани;
да се събират доказателства за реално полаганите грижи;
да се доказва или опровергава наличие на отчуждаващо поведение;
да се представят доказателства за възможността или невъзможността за съвместно упражняване на права;
и да се анализира дали се касае за кратковременно пътуване или за фактическа промяна на местоживеенето.

Нашият съвет при промените в Семейния кодекс 2025г.

Промените в Семейния кодекс от 2025 г. са значими и ще окажат пряко въздействие върху всички бъдещи производства за

развод,
родителски права,
лични отношения,
пътуване на дете в чужбина
привременни мерки.

Най-голямата новост е, че съдът вече може да постанови съвместно упражняване на родителските права и без предварително споразумение, стига това да е в най-добрия интерес на детето.

Наред с това законът въвежда по-ясни правила за международните пътувания, за смяната на местоживеенето, за задълженията на родителя, при когото детето живее, и за временната съдебна защита в хода на делото.

За всеки конкретен спор обаче решаващо значение ще има не само новият текст на закона, а и начинът, по който той ще бъде приложен от съдилищата в практиката през 2026 г. и след това.

Това означава, че при всяко дело следва да се прави прецизна индивидуална оценка на фактите, интереса на детето и процесуалната стратегия.

5/5 - (5 votes)