Смяна на адрес на фирма

Призоваване ответник в чужбина

В последните няколко години много актуални станаха въпросите и проблемите с призоваване ответник в чужбина, който се намират там за по-дълго време или трайно се е установил в чужбина. Тези въпроси създават реални проблеми при призоваване ответник в чужбина и стават все по-сериозни. Тези проблеми, касаещи призоваване ответник в чужбина със сигурност ще се задълбочават и като се има предвид, че все повече хора излизат по различни причини за големи периоди от време зад граница.

Не става дума само за проблеми, свързани само и единствено с бракоразводни дела, но въпросът за призоваване ответник в чужбина засяга активно повечето граждански дела, включително и съдебни дела за делба на наследство,  съдебни дела за търговски спорове, имотни дела и правни спорове с ответници в чужбина, съдебни дела относно продажба на недвижими имоти, за арбитражни дела, за взаимоотношения между българи и чужденци, които за определено време са имали адрес в България, но после са се върнали в родината си и т.н. призоваване ответник в чужбина

В съдебната практика разбира се, отдавна е ясно, че основните проблеми относно призоваване ответник в чужбина възникват, когато съпрузи бягат от половинките си, крият се в чужбина от това да се разведат или пък да плащат издръжка на децата си, както и да делят съпружеската имуществена общност.

Правна регламентация на призоваване ответник в чужбина

В чл. 32 – чл. 35 КМЧП е уредено призоваването и връчването на съдебни книжа на страна, която има известен адрес в чужбина. Когато адресът в чужбина не е известен и страната няма заявен адрес в административните служби в Република България, призоваването се извършва по реда на чл. 48 ГПК чрез публично обявление.

Връчването на съдебни книжа по реда на чл. 48 ГПК се извършва, когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и на ищеца не е известен адрес на ответника в чужбина, което той е длъжен да декларира по делото.

Ако адресът на ответника в чужбина е известен, ищецът е длъжен да го посочи и да поиска призоваване на този адрес, а в случаите, когато ищецът не изпълни това свое задължение – когато въпреки знанието на адреса на ответника, ищецът декларира неверни обстоятелства, то това деяние съставлява престъпление, поради което осъдителната присъда е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.

Съдът постановява призоваване по реда на чл. 48 ГПК след доказателства за наличие на изискващите се в закона предпоставки: удостоверение от административните служби, че ответникът няма регистриран адрес на територията на страната и декларация от ищеца, че не му е известен адрес на ответника в страната или чужбина.

Последното обаче няма как да спре процедурите, съществуващи в българското право съгласно условията на КМЧП, а и поведение като описаното няма как да бъде защитавано от закона. Така или иначе, проблемът с издирването и призоваване ответник в чужбина, намиращ се в отдавна там е правен въпрос по всички брачните, и търговските, и имотните, и наследствените дела.

На пръв поглед изглежда логично лицето, което е в чужбина и което в конкретния случай ще е ответник в бракоразводното дело да бъде потърсено и призовано, макар и да се намира зад граница.

Съществен въпрос относно призоваване ответник в чужбина е факта, че това е свързано с много разходи – съдебни поръчки, преводи на документи, издирване на адрес и на доходи, които получава лицето и т.н.  призоваване ответник в чужбина

В приетия и действащ от средата на май 2005 г. Кодекс на международното частно право (КМЧП) е направен опит за описване на някаква процедура в тази посока. Така там е записано, че призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина, се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи.

Изрично е посочено, че от родните дипломати съдействие се иска само за действия спрямо български граждани. Това означава, че ако се търси адрес или призоваване на чужд гражданин в съответна държава, трябва да се търсят чуждестранните компетентни органи. Пак според КМЧП, чл.33, ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Уведомяване и призоваване ответник в чужбина чрез „Държавен вестник“

Страната се уведомява за тези последици още при първото призоваване. Няма спор, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства
много нерви и средства. Затова и обикновено, а и според честата съдебна практика, се прилага друг подход – призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Това правило определено има достатъчно опора и в законите.

Така и според действащия в момента Граждански процесуален кодекс (ГПК), и според ГПК, в сила от 1 март 2008 г., страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Това се прави, ако тя няма пълномощник по делото в България. Ако не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде задълго в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че тепърва се завежда дело, бъдещият ответник не е в страната и адресът му в чужбина е неизвестен (какъвто очевидно е и конкретният казус), се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.

ри тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът  няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.

Сезираният съд, ангажиран с призоваване ответник в чужбина разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. КМЧП разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен  опит да бъде призована.