Признаване чуждестранни решения

Признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни решения на територията на Република България

С приемането на Кодекса на международното частно право се отмени реда за признаване на чуждестранни съдебни решения по реда на глава 32 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) само от Софийски градски съд.

За допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, се подава молба до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

Регламент абсолютно забранено преразглеждането на съществото на спора, разрешен от чуждестранния съд.

Настоящият текст на Регламент „Брюксел І” –Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела 103 ( Регламент „ Брюксел І bis”) започва да се прилага. Считано от 10 януари 2015 г. по отношение на съдебни решения и други автентични актове, постановени в държавите-членки в съдебни производства, образувани след тази дата ( чл. 66, § 1 от Регламент „Брюксел І bis“).Признаване чуждестранни решения, адвокат чуждестранни дела, признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни дела, Разпореждане признаване съдебно решение

За разлика от първообраза си, Регламент № 1215/2012 премахва  изискването за предварително провеждане на процедура по допускане на  изпълнение на осъдително съдебно решение104.

Постановено в държаватачленка по произход, като условие за неговото изпълнение в сезираната държавачленка.

По силата на чл. 39 от Регламент „ Брюксел І bis“, осъдителното съдебно решение, постановено и изпълняемо в една държава-членка, е изпълнително основание във всяка друга държава-членка.

За признаване в Република България – съдът е длъжен да провери чисто формално само копието от съдебното решение, удостоверението за влизането му в сила и техния превод на български език. Без да може служебно да следи спазени ли са установените в Регламента условия за изпълняемост. Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес, макар и самото производство да не е исково.

Съгласно КМЧП, и съгласно Регламента признаването на чуждестранното решение се извършва директно от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд. А ако то е постановено в Европейския съюз – пред съответен местно компетентен окръжен съд.

Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл.117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП. В тази посока е и установената съдебна практика /задължителна и незадължителна/, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС – напр. опр.№416/23.07.2009г. по ч.гр.д.№149/2009г. на ІІІ г.о., опр.№79/25.02.2015г. по ч.гр.д.№7343/2014г. на І г.о., опр.№475/ 10.07.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК; решение №23/13.02.2006г. по гр.д.№638/2005г., ІІ г.о. на ВКС и решение №342/13.05.2009г. по гр.д.№940/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по отменения ГПК.

Установителният иск има за предмет признаването на съдебното решение. Легитимирани страни са лицето, което иска признаване и другата страна в процеса пред чуждия съд, която го оспорва. Допустимостта на установителния иск обаче, винаги е обусловена от наличие на правен интерес за завеждането му. Текста на нормата на чл.118 ал.2 КМЧП изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение”, а такъв възниква обичайно в случаите, когато има отказ на органа да зачете чуждото решение и/или при спор между заинтересованите / обвързаните от чуждото решение/ страни.

Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато (чл. 117 КМЧП):

  1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право. Но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
  2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
  3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
  4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд. Образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
  5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.Признаване чуждестранни решения, адвокат чуждестранни дела, признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни дела, Разпореждане признаване съдебно решение

С настоящията нормативна уредба на Регламент 1215/2012г., се създава възможност решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз да стане изпълняемо в България след едно несъстезателно производство. Без първоинстанционният български съд да може да повдига по свой почин някое от  основанията за неизпълняемост.

Издаденото съдебно разпореждане относно последващо допускане на чуждестранното съдебно решение се постановява след чисто формална документална проверка. Което при липса на обжалване би могло да доведе до много по-бързо и ефективно приключване на процеса.

С оглед на това изглежда разумно чуждестранни лица, които потенциално биха могли да търсят изпълнение в България, да се насочат към избор (бил той и неизключителен) на съдилища на държави-членки на Европейския съюз.

Чрез въведения в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1215/2012 нов ред за изпълнение на чуждестранни съдебни решения на държава-членка. При който се премахва условието за предварително провеждане на производство по издаване на декларация за изпълняемост107, ответникът (длъжникът). Разполага с възможността да предприеме процесуални действия, в резултат на които да бъде отказано изпълнението при наличието на основанията, предвидени в Регламент „Брюксел І”.

Оспорването от страна на длъжника предполага образуване на  нарочно производство по отказ за изпълнение.

Уредено в разпоредбите на чл. 46-51 от Регламент № 1215/2012, допълнени от законодателя ни с лаконичната препращаща норма на чл. 622 ГПК.

Предмет са изследване на особеностите на прякото изпълнение на чуждестранно съдебно решение, както и тези на специалното производство по отказ от изпълнение на осъдително съдебно решение, постановено в държава-членка по произход, и критичен преглед  на законодателната му уредба, резултат от последните изменения на ГПК.

5
5,0 rating
5 out of 5 stars (based on 3 reviews)
Excellent100%
Very good0%
Average0%
Poor0%
Terrible0%

Признаване чуждестранни решения и

Referevces

References

Признаване чуждестранни решения и