Признаване решение чуждестранен съд

Съществен въпрос в последните няколко години относно съдебната практика е Признаване решение чуждестранен съд.

Признаването на решение на чуждестранен съд е процедурата, чрез която правните последици на съдебен акт, постановен извън България, се зачитат на територията на Република България.

Това обаче не означава, че всяко чуждестранно съдебно решение трябва предварително да бъде признато от Софийския градски съд.

През 2026 г. приложимата процедура зависи основно от:

• държавата, в която е постановено решението;
• датата на започване на производството;
• предмета на спора;
• дали се иска само признаване, или и принудително изпълнение;
• наличието на приложим регламент на Европейския съюз;
• наличието на международна конвенция или двустранен договор;
• приложимостта на Кодекса на международното частно право.

При значителна част от съдебните решения, постановени в държави членки на ЕС, признаването се извършва автоматично, без необходимост от самостоятелно производство по екзекватура.

Регламент (ЕС) № 1215/2012 например изрично постановява, че решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки без да се изисква специална процедура.

Какво означава „признаване на чуждестранно съдебно решение“?

Признаването позволява чуждестранното решение да произведе в България правните последици, които законът допуска.

Например чуждестранното решение може да установява:

• съществуването на парично задължение;
• разваляне или изпълнение на договор;
• обезщетение за причинени вреди;
• развод;
• упражняване на родителски права;
• режим на лични отношения с дете;
• задължение за издръжка;
• наследствени права;
• други граждански и търговски правоотношения.

Необходимо е обаче да се прави разлика между признаване и изпълнение.

Признаване

Чрез признаването България зачита правните последици на чуждестранното решение.

Изпълнение

При изпълнението кредиторът използва чуждестранното решение, за да предприеме конкретни принудителни действия в България – например:

• запор на банкова сметка;
• запор на трудово възнаграждение;
• възбрана върху недвижим имот;
• опис и публична продан;
• запор на дружествени дялове;
• запор на автомобил;
• събиране на присъдени съдебни разноски и лихви.

Точно поради тази разлика правилният първи въпрос е не просто:

„Как се признава чуждестранно решение?“

а:

„От коя държава е решението, какъв е предметът на спора и какво искаме да постигнем в България?“

Кой закон се прилага при признаване на чуждестранно решение?

Към 2026 г. съществуват няколко основни режима.

1. Решение от държава членка на Европейския съюз

При граждански и търговски дела основният нормативен акт е:

Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – Brussels I bis.

Той замени Регламент (ЕО) № 44/2001.

Регламентът се основава върху принципа за взаимно доверие между съдилищата на държавите членки и значително опростява трансграничното изпълнение.

Основното правило

Съгласно чл. 36, §1 от Регламент 1215/2012:

решение, постановено в една държава членка, се признава в другите държави членки без специално производство.

Следователно вече не е правилно като общо правило да се твърди, че за всяко германско, френско, италианско или австрийско решение трябва първо да бъде образувано дело за екзекватура в България.

Директно изпълнение на решение от ЕС в България

Още по-съществена е разпоредбата на чл. 622а ГПК.

Съгласно действащия Граждански процесуален кодекс съдебно решение, постановено в друга държава членка на ЕС и попадащо в режима на Регламент 1215/2012, подлежи на изпълнение в България без да бъде издаван български изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител може да пристъпи към изпълнение въз основа на:

1. заверен от постановилия съд препис на решението;
2. удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012;
3. при необходимост – надлежен превод на документите.

Това следва пряко от чл. 622а ГПК.

Практически пример

Ако българско дружество е осъдено от съд в Германия да заплати 50 000 EUR на германски кредитор, при наличието на предпоставките на Регламент 1215/2012 по принцип не е необходимо кредиторът да води ново дело в България, за да доказва отново вземането.

След набавяне на необходимите документи може да се пристъпи към принудително изпълнение срещу имущество на длъжника в България.

Може ли длъжникът да се противопостави на изпълнението?

Да.

Автоматичното признаване не означава, че чуждестранното решение е абсолютно неоспоримо.

Чл. 45 от Регламент 1215/2012 предвижда ограничени основания за отказ от признаване.

Сред тях са:

• признаването е явно несъвместимо с обществения ред на държавата, в която се иска признаване;
• решението е постановено в отсъствие на ответника и той не е получил своевременно документите по делото по начин, позволяващ му да организира защитата си;
• решението е несъвместимо с решение между същите страни в държавата, където се иска признаването;
• има по-ранно несъвместимо решение при предвидените в регламента условия;
• нарушени са определени специални правила за международна компетентност.

Основанията за отказ се тълкуват ограничително.

Съдът на ЕС подчертава, че изключението за „обществен ред“ следва да се използва само в изключителни случаи.

Може ли българският съд да преразгледа чуждестранното дело?

Не.

Производството по признаване или допускане на изпълнение не е ново разглеждане на първоначалния спор.

При режима на КМЧП това е изрично закрепено в чл. 121, ал. 1 КМЧП – съдът не навлиза в съществото на спора, разрешен от чуждестранния съд.

Това означава, че българският съд не следва да установява отново:

• кой е бил прав по договора;
• дали фактурата действително е била дължима;
• дали свидетелите са били убедителни;
• дали експертизата е правилна;
• дали чуждестранният съд е оценил доказателствата по най-добрия възможен начин.

Проверката е ограничена до предпоставките за признаване и изпълнение.

Признаване на съдебно решение от Германия

Германия е държава членка на ЕС и при граждански и търговски спорове обичайно се прилага Регламент 1215/2012.

Примерите включват:

• решение за неплатени фактури;
• договорен спор;
• обезщетение;
• търговски спор;
• вземане срещу българско дружество;
• решение срещу физическо лице.

При наличие на приложимост на Регламента съдебното решение може да бъде признато автоматично и изпълнено по реда на чл. 622а ГПК.

Необходимо е предварително да се провери дали спорът действително попада в материалния и времевия обхват на Регламент 1215/2012.

Признаване на решение за развод, родителски права и деца

Тук се прилага друг европейски регламент.

За производства, започнали на или след 1 август 2022 г., основният нормативен акт е:

Регламент (ЕС) 2019/1111 – Brussels IIb, относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси, родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Той заменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 – Brussels IIa.

Следователно посочването на Регламент 2201/2003 като основен действащ режим през 2026 г. вече не е достатъчно точно.

Регламент 2019/1111 се прилага от 1 август 2022 г., докато Регламент 2201/2003 продължава да има значение за производствата, започнали преди тази дата.

Автоматично признаване на решение за развод

Чл. 30 от Регламент 2019/1111 предвижда, че решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки без специална процедура.

Регламентът изрично урежда и актуализирането на регистрите за гражданско състояние въз основа на решение за:

• развод;
• законна раздяла;
• унищожаване/анулиране на брак.

Признаване на решение за родителски права

При решения относно:

• упражняване на родителски права;
• местоживеене на дете;
• право на лични отношения;
• режим на контакти;
• връщане на дете;

Регламент 2019/1111 въвежда значително улеснено движение на съдебните актове между държавите членки.

Решение относно родителска отговорност, което е изпълняемо в държавата членка по произход, по принцип е изпълняемо в друга държава членка без отделна декларация за изпълняемост.

Признаване на решение за издръжка

При решения относно издръжка не следва автоматично да се прилага Регламент 1215/2012.

Основният специален акт е:

Регламент (ЕО) № 4/2009 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Регламентът продължава да бъде в сила и през 2026 г., като EUR-Lex отчита актуална консолидирана версия към 16 юли 2026 г.

Процедурата може да се различава според държавата, от която произхожда решението, и приложимия раздел на Регламента, поради което при трансгранична издръжка трябва да се извърши самостоятелна проверка.

Признаване на решения по наследствени дела

При международно наследяване е приложим и:

Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на наследяването и Европейското удостоверение за наследство.

Решенията в неговия обхват се признават в останалите участващи държави членки без специална процедура съгласно чл. 39 от Регламента.

Признаване на решение от държава извън Европейския съюз

Когато съдебното решение е постановено в държава извън ЕС, не може автоматично да се приеме, че се прилага КМЧП.

Проверката трябва да върви в следната последователност:

1. Има ли приложима международна конвенция?

2. Има ли двустранен договор за правна помощ между България и съответната държава?

3. Ако няма специален международен режим – прилага ли се КМЧП?

Това е от особено значение при решения от:

• САЩ;
• Канада;
• Турция;
• Великобритания;
• Швейцария;
• Сърбия;
• Украйна;
• Австралия;
• държави от Близкия изток и Азия.

Признаване на решение от Великобритания след Brexit

Това е една от най-съществените промени за международното частно право през последните години.

След Brexit Регламент 1215/2012 не може автоматично да се използва за всички нови британски съдебни производства.

От 1 юли 2025 г. обаче за Обединеното кралство влиза в сила Хагската конвенция от 2 юли 2019 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения по граждански и търговски дела – Hague Judgments Convention 2019.

България е обвързана с Конвенцията чрез Европейския съюз, за който тя е в сила от 1 септември 2023 г.

Това създава особено важен нов режим за признаване и изпълнение на определени британски граждански и търговски решения в България.

За Обединеното кралство Конвенцията по принцип обхваща решения, постановени в производства, започнали на или след 1 юли 2025 г., при изпълнение на останалите предпоставки и при условие че конкретният предмет попада в приложното ѝ поле.

Следователно при британско решение трябва внимателно да бъдат проверени:

• датата на започване на делото;
• предметът на производството;
• приложимостта на Hague 2019;
• евентуално приложение на Хагската конвенция от 2005 г. за избор на съд;
• приложимите преходни правила след Brexit;
• евентуалното приложение на КМЧП.

Хагска конвенция от 2019 г. и България

Hague 2019 създава международна система за взаимно признаване и изпълнение на определени съдебни решения по граждански и търговски дела.

Тя не замества всички национални правила и не обхваща безусловно всяко чуждестранно решение.

Сред основанията за отказ могат да бъдат например:

• ненадлежно уведомяване на ответника;
• измама;
• явно противоречие с обществения ред;
• несъвместимост с друго решение.

Признаване на решение по Кодекса на международното частно право

Когато няма приложим европейски регламент, международна конвенция или специален договор, основният национален режим е уреден в чл. 117–124 КМЧП.

Условия по чл. 117 КМЧП

Чуждестранно решение или акт може да бъде признат и изпълнен в България, когато са изпълнени законовите предпоставки.

1. Международна компетентност

Чуждестранният съд или орган трябва да е бил компетентен според критериите на българското международно частно право.

Не се допуска компетентност по имуществени спорове, основана единствено на гражданството на ищеца или регистрацията му в държавата на съда.

2. Право на защита

На ответника трябва да е връчен препис от исковата молба, страните да са били редовно призовани и да не са нарушени основни принципи на българското право, свързани с правото им на защита.

3. Липса на противоречащо българско решение

Не трябва да съществува влязло в сила решение на български съд между същите страни, на същото основание и за същото искане.

4. Липса на по-рано образувано българско производство

Не трябва да има висящо производство пред български съд между същите страни, за същото искане и основание, което е било образувано преди чуждестранното дело.

5. Български обществен ред

Признаването или допускането на изпълнението не трябва да противоречи на българския обществен ред.

Това са петте основни предпоставки, формулирани в чл. 117 КМЧП.

Кой признава чуждестранното решение?

Тук трябва да се направи важно разграничение.

Признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП

По правило признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който решението се предявява.

Това е изричният текст на чл. 118, ал. 1 КМЧП.

Следователно не във всеки случай е необходимо отделно съдебно производство.

Спор относно признаването

Когато съществува спор дали са налице предпоставките за признаване, съгласно чл. 118, ал. 2 КМЧП може да бъде предявен установителен иск пред Софийски градски съд

Допускане на изпълнение на решение от трета държава

Когато се иска не просто признаване, а принудително изпълнение на решение, попадащо в режима на КМЧП, съгласно чл. 119, ал. 1 КМЧП се предявява иск пред Софийския градски съд.

Това е класическата процедура, която често се обозначава като „екзекватура“

При нея българският съд не решава отново спора, а проверява дали чуждестранното решение отговаря на условията, при които може да бъде признато и изпълнено в България.

Какви документи са необходими?

При режима на КМЧП чл. 119, ал. 2 изисква към искането да бъдат представени:

• заверен от постановилия съд препис на решението;
• удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.

Формалното удостоверяване на чуждестранните документи трябва да се преценява според приложимия международен режим.

Необходим ли е апостил?

Не във всички случаи.

Това е честа практическа грешка.

Дали се изисква апостил зависи от държавата, издала документа, и международните договори между нея и България.

Министерството на външните работи разделя случаите основно на:

1. държави – страни по Хагската конвенция за апостила;
2. държави, с които България има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация;
3. други държави, за които се прилага процедура по легализация.

Когато действа двустранен договор, освобождаващ официалните документи от легализация, апостил може изобщо да не бъде необходим.

Затова формалните изисквания трябва да бъдат проверени за конкретната държава и конкретния документ.

Инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение

Възможно е въпросът за действието на чуждестранно решение да възникне в рамките на вече висящо производство.

Това се нарича инцидентно признаване.

При режима на КМЧП органът, пред който решението е представено, може да извърши необходимата проверка по чл. 117 КМЧП.

Подобен принцип съществува и при европейските регламенти.

Например чл. 36, §3 от Регламент 1215/2012 допуска съдът, пред който изходът на делото зависи от признаването на друго решение, да се произнесе по този въпрос. Българският ГПК също урежда инцидентното признаване в чл. 622, ал. 5.

Какво представлява екзекватурата?

Екзекватура е производство, чрез което държавата, в която трябва да се изпълнява чуждестранното решение, допуска неговото принудително изпълнение.

Терминът продължава да има практическо значение за определени решения от трети държави.

Но за граждански и търговски решения, попадащи в приложното поле на Регламент 1215/2012, предварителната екзекватура е премахната.

Точно това е една от най-съществените разлики между стария Регламент 44/2001 и действащия Brussels I bis.

Признаване на чуждестранно решение и обществен ред

„Обществен ред“ не означава, че българският съд може да откаже признаването, само защото би разрешил делото по друг начин.

Съществува съществена разлика межд еправилно според българския съд чуждо решение

и

решение, чиито последици са несъвместими с основни принципи на българския правен ред.

И в правото на ЕС изключението за обществен ред се тълкува стриктно.

Съдът на ЕС приема, че то трябва да се прилага само в изключителни случаи.

Чуждестранно съдебно решение и арбитражно решение 

Чуждестранните арбитражни решения не трябва да се смесват със съдебните решения.

При тях основно значение има Нюйоркската конвенция от 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Конвенцията създава самостоятелен международен режим за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Следователно чуждестранно съдебно решение ≠ чуждестранно арбитражно решение.

Приложимите основания, документи и производство са различни.

Kой режим се прилага?

Чуждестранно решение	Основен възможен режим
Германско решение за неплатени фактури	Регламент 1215/2012
Австрийско решение по търговски договор	Регламент 1215/2012
Италианско решение за обезщетение	Регламент 1215/2012
Френско решение за развод след 01.08.2022 г.	Регламент 2019/1111
Решение за родителски права от ЕС след 01.08.2022 г.	Регламент 2019/1111
Решение за издръжка от ЕС	Регламент 4/2009
Решение по наследствен спор в ЕС	Регламент 650/2012
Британско гражданско/търговско решение по производство след 01.07.2025 г.	възможно приложение на Hague 2019
Решение от трета държава	международен договор / Hague 2019 / КМЧП според случая
Чуждестранно арбитражно решение	Нюйоркска конвенция 1958

Тази таблица има ориентировъчен характер.

При всеки конкретен казус трябва да се провери материалният, териториалният и времевият обхват на съответния международен инструмент.

Как започва принудителното изпълнение в България?

При решение от ЕС по Регламент 1215/2012 процедурата може да бъде значително по-бърза.

След набавяне на необходимото удостоверение и съдебното решение кредиторът може да образува изпълнително производство пред държавен или частен съдебен изпълнител при наличие на съответната компетентност.

В изпълнителното производство могат да бъдат предприети действия като:

• запор на банкови сметки;
• запор на вземания от трети лица;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор на МПС;
• опис на движимо имущество;
• публична продан;
• запор върху дружествени дялове;
• други предвидени от ГПК изпълнителни способи.

Какво трябва да се провери преди започване на производство?

Преди да се предприеме признаване или изпълнение на чуждестранно решение в България, е необходимо да бъдат проверени поне следните обстоятелства:

1. Държавата на произход

ЕС или трета държава?

2. Предметът на решението

Търговско вземане, семейно дело, издръжка, наследяване или друго?

3. Датата на производството

Това е особено важно при Brussels IIb и британските решения след Brexit.

4. Влязло ли е решението в сила?

Не във всеки европейски режим окончателното влизане в сила е абсолютно условие за всяка форма на изпълнение, затова конкретният инструмент трябва да бъде проверен.

5. Правилно ли е връчен искът на ответника?

Нарушение на правото на защита може да бъде основание за отказ.

6. Съществува ли друго решение?

Конфликтът между съдебни решения може да препятства признаването.

7. Налични ли са необходимите европейски удостоверения?

Например удостоверението по чл. 53 от Регламент 1215/2012.

8. Необходим ли е превод?

За използването на документа пред българските органи често е необходим превод на български език.

9. Изисква ли се апостил или легализация?

Това се проверява спрямо държавата на произход и приложимите международни договори.

10. Има ли имущество на длъжника в България?

Успешното признаване няма практическа стойност, ако липсва имущество, срещу което може да бъде насочено изпълнение.

Защо е важна предварителната проверка на имуществото?

При парични вземания признаването на чуждестранното съдебно решение е само първата част от стратегията.

Практическият въпрос е откъде ще бъде събрано вземането?

Затова преди или непосредствено след образуването на изпълнителното производство могат да имат значение проверки относно:

• банкови сметки;
• недвижими имоти;
• автомобили;
• работодател;
• дружествени участия;
• вземания от трети лица;
• търговска дейност;
• други секвестируеми активи.

Може ли да се признае чуждестранно решение, постановено в отсъствие на ответника?

Възможно е, но редовното уведомяване на ответника е ключов въпрос.

Както Регламент 1215/2012, така и КМЧП защитават правото на ответника да бъде надлежно уведомен и да има реална възможност да организира защитата си.

Съгласно чл. 117, т. 2 КМЧП на ответника трябва да е бил връчен препис от исковата молба, страните да са били редовно призовани и да не са нарушени основните принципи на защита.

При решения в отсъствие по Регламент 1215/2012 чл. 45 също предвижда специално основание за отказ, когато ответникът не е получил своевременно документа, с който е започнало производството.

Колко време отнема признаването на чуждестранно решение?

Не съществува единен срок за всички случаи.

Продължителността зависи от:

• приложимия правен режим;
• необходимостта от отделно съдебно производство;
• редовността на документите;
• необходимостта от международно връчване;
• поведението на ответника;
• обжалване;
• необходимостта от легализация и преводи.

При решения по Регламент 1215/2012 процесът може да бъде значително по-кратък, тъй като предварителната екзекватура е премахната.

При производство по КМЧП пред Софийския градски съд се провежда съдебно производство и срокът зависи от конкретния казус.

Въпроси при признаване на чуждестранно съдебно решение

Сред практическите проблеми са:

• подаване на иск пред неправилен съд;
• използване на КМЧП, когато е приложим регламент на ЕС;
• използване на стария Регламент 2201/2003 за ново семейно производство;
• започване на екзекватура, когато решението може да бъде изпълнено директно;
• липса на европейско удостоверение;
• неправилен или непълен превод;
• липса на доказателства за редовно връчване;
• неправилна легализация;
• снабдяване с ненужен апостил;
• непроверено имущество на длъжника;
• смесване на съдебно и арбитражно решение;
• неправилна преценка на режима за британско решение след Brexit.

Адвокат при признаване на чуждестранно решение

При трансгранично дело първата задача на адвоката е да установи правилния международноправен режим, преди да бъде предприето процесуално действие.

Обичайно правният анализ включва:

1. проверка на решението;
2. проверка на държавата на произход;
3. определяне на приложимия регламент, конвенция или договор;
4. анализ на условията за признаване;
5. проверка на необходимите удостоверения;
6. организиране на превод и легализация при необходимост;
7. производство пред компетентния съд, ако такова е необходимо;
8. образуване на изпълнително производство;
9. издирване и запориране на имущество на длъжника;
10. защита при възражение срещу признаването или изпълнението.

Нашият съвет

Признаване решение чуждестранен съд вече не означава автоматично водене на отделно дело пред Софийски градски съд.

През 2026 г. правният режим зависи преди всичко от държавата на произход и предмета на решението.

За граждански и търговски решения от ЕС Регламент 1215/2012 позволява автоматично признаване, а чл. 622а ГПК допуска при приложимостта на този режим и пряко изпълнение в България без издаване на български изпълнителен лист.

За брачни въпроси и родителска отговорност при новите производства се прилага Регламент 2019/1111 – Brussels IIb, а при издръжка – специалният Регламент 4/2009.

За решения от трети държави трябва да се проверят международните конвенции, двустранните договори и едва след това приложимостта на чл. 117–124 КМЧП.

От 1 юли 2025 г. особено значение за решенията от Великобритания има и Хагската конвенция от 2019 г., което съществено променя практическата рамка след Brexit.

Следователно правилната процедура може да бъде определена само след анализ на конкретното решение, държавата, датата, вида на спора и целта – признаване или принудително изпълнение в България.

Как се признава решение на съд от държава членка на ЕС?

При граждански и търговски дела, попадащи в Регламент 1215/2012, решението се признава в България без специално производство. При изпълнение могат да бъдат представени на съдебния изпълнител заверено копие от решението и удостоверение по чл. 53 от Регламента.

Трябва ли решение от Германия да се признава от Софийски градски съд?

Не като общо правило. Ако решението попада в приложното поле на Регламент 1215/2012, признаването е автоматично и изпълнението може да се извърши при условията на чл. 622а ГПК.

Кой съд признава решение от държава извън ЕС?

По чл. 118, ал. 1 КМЧП решението се признава от органа, пред който е предявено. При спор относно условията за признаване може да се заведе установителен иск пред Софийски градски съд. При иск за допускане на изпълнение по чл. 119 КМЧП компетентен е Софийският градски съд.

Какви са условията по чл. 117 КМЧП?

Проверяват се международната компетентност на чуждия орган, правото на защита на страните, липсата на противоположно българско решение, липсата на по-рано образувано българско дело и съответствието с българския обществен ред.

Може ли българският съд да провери дали чуждестранното решение е правилно?

Не. Българският съд не пререшава спора по същество. При режима на КМЧП това е изрично предвидено в чл. 121, ал. 1.

Какво представлява екзекватурата?

Екзекватурата е процедура за допускане на принудително изпълнение на чуждестранно решение. За решения по Регламент 1215/2012 предварителната екзекватура е премахната, но тя остава релевантна при определени решения от трети държави.

Необходим ли е апостил?

Не винаги. Ако съответната държава е страна по Хагската конвенция за апостила, може да бъде необходим апостил. Ако България има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, апостил може да не се изисква.

Как се признава решение от Великобритания през 2026 г.?

Трябва да се проверят датата и предметът на производството. От 1 юли 2025 г. за Великобритания е в сила Хагската конвенция от 2019 г. за определени граждански и търговски решения. В други случаи може да е приложим друг международен режим или КМЧП.

Как се признава чуждестранно решение за развод?

За производства в ЕС, започнали на или след 1 август 2022 г., основният акт е Регламент (ЕС) 2019/1111 – Brussels IIb. Решението за развод по принцип се признава без специално производство.

Може ли чуждестранно решение да се изпълни срещу имущество в България?

Да, когато са изпълнени изискванията на приложимия европейски регламент, международен договор или КМЧП. След това изпълнението може да бъде насочено срещу банкови сметки, недвижими имоти, автомобили, трудови възнаграждения, дружествени дялове и друго секвестируемо имущество.