Признаване решение по семейни дела
Голяма част от въпросите с които ни ангажират напоследък е темата за Признаване решение по семейни дела.
Процедурата за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения извън ЕС в България е строго регламентирана и се извършва :
A/ Пряко признаване за съдебни актове на държавите членки –
Регламент (ЕС) 2019/1111 изцяло отменя екзекватурата на решенията, свързани с родителската отговорност.
Те са директно изпълняеми в държавите членки, съгласно чл.34, вкл. и в частта на допуснато от съда предварително изпълнение на решението досежно личните контакти между родител-дете.
Б/ Съдебни признаване по реда на КМЧП.
Софийският градски съд има ключова роля в този процес, като гарантира, че всички законови изисквания са спазени.
За успешното признаване на такова решение е необходимо да бъдат изпълнени всички посочени условия, за да се избегне противоречие с българското законодателство и обществения ред.
Допускане на чуждестранно решение
За допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение се подава искова молба до Софийския градски съд. Към молбата следва да бъдат приложени следните документи:
- Препис от чуждестранното решение – Този документ трябва да бъде заверен от съда, който го е постановил.
- Удостоверение за влязло в сила решение – Издава се от съда, постановил решението, и удостоверява, че решението е окончателно.
- Заверка от МВнРРБ – Посочените документи трябва да бъдат заверени, за да имат правна сила в България.
Съдът служебно проверява наличието на условията по чл. 117 КМЧП.
Важно е да се отбележи, че ответникът в това производство не може да се позовава на нарушения на чл. 117, т. 2 (редовно призоваване и право на защита), ако е могъл да ги оспори пред чуждия съд.
Условия за признаване на Съдебно решение
За да бъде признато и допуснато изпълнението на чуждестранно съдебно решение, следва да са налице следните условия:
- Компетентност на чуждестранния съд или орган – Чуждестранният съд трябва да бъде компетентен според българското право.
Не се допуска признаване и изпълнение, ако компетентността на чуждестранния съд е основана единствено на гражданството на ищеца или регистрацията му в съответната държава.
- Право на защита на ответника – Ответникът трябва да е бил надлежно уведомен чрез връчване на препис от исковата молба.
- Липса на противоречие с вече влезли в сила решения на български съдилища – Ако по същия спор между същите страни вече има влязло в сила решение на български съд, чуждестранното решение няма да бъде признато.
- Липса на висящ процес в България – Ако към момента на разглеждане на молбата за признаване в България вече има висящо дело по същия спор пред български съд, чуждестранното решение няма да бъде признато.
- Съответствие с обществения ред на България – Признаването или изпълнението на чуждестранното съдебно решение не трябва да противоречи на обществения ред в България.
Правила за признаване на Съдебно решение : 
Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
На 1 август 2022 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност
Регламентът разширява полето си относно международното отвличане на деца, известен повече сред правната общност като Регламент Брюксел ІІ б
С него се отменя познатият ни прилаган години наред Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
Правилата на регламента се прилагат за всички решения относно:
- развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
- определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност, а именно: правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
- настойничество, попечителство и други сходни институти;
- определянето и действието на всяко лице или орган, които отговарят за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
- поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
- мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото.
Регламентът не са прилага за решенията за осиновяване, мерките, подготвящи осиновяването или прекратяване на осиновяването.
Най-важни изменения в Регламент 1111/2019г. касаят
А/ най-добрия интерес на детето,
Б/ режима на отвличане на деца и
В/взаимодействието между централните органи и съдилищата.
Регламент не дефинира „най-добрия интерес на детето“, но посочва насоките за тълкуването му към общи за държавите членки правни източници – чл.24 от Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето (съображение 19).
В случаите на признаване решение по семейни дела обикновено сме свикнали да свързваме принципа за „най-добрия интерес на детето“
В делата за признаване актове по семейни дела основният акцент пада при решаването на материалноправни въпроси
Това са въпроси, свързани с родителската отговорност, режима на лични контакти, връщането на дете при международно отвличане.
За разлика от стария Регламент (ЕО) № 2201/2003, новият Регламент (ЕС) 2019/1111 в чл.21 изрично урежда правото на детето да изрази мнение.
Регламентът продължава да не урежда унифицирана процедура за
A/ изслушване на детето от съда,
B/ каква е минималната възраст, при която дете може да бъде изслушано.
Как ще гарантират това право е оставено на националните съдилища да преценят.
„Най-добрият интерес на детето“ има решаващо значение при определяне на компетентността на съда, при решаване на въпроса за обявяване на решението за връщане на дете по дело за международно отвличане или задържане за предварително изпълняемо.
За допълнителни въпроси се обърнете на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg
Каква е процедурата за признаване на чуждестранно съдебно решение по семейни дела в България?
Процедурата за признаване на съдебни решения по семейни дела, постановени от съдилища извън ЕС, е регламентирана в Кодекса на международното частно право (КМЧП). За да бъде признато решението, е необходимо да се подаде молба пред Софийския градски съд, като се представят необходимите документи, включително заверен препис от решението и удостоверение за влязла в сила присъда. Съдът проверява изпълнението на законовите изисквания и дали решението не противоречи на обществения ред на България.
Какви документи са необходими за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение?
Кандидатът трябва да подаде следните документи: Препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от издалия го съд. Удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Заверка от Министерството на външните работи на Република България за валидност на документите. Превод на български език от заклет преводач.
Кои са основните условия за признаване на чуждестранно съдебно решение в България?
Според чл. 117 КМЧП, чуждестранното съдебно решение се признава, ако: Чуждестранният съд е бил компетентен според българското право. Ответникът е бил надлежно уведомен и е имал възможност да защити своите права. Няма противоречие с вече влезли в сила решения на български съдилища. Няма висящ съдебен процес по същия въпрос пред български съд. Признаването не противоречи на обществения ред в България.
Каква е ролята на Софийския градски съд в процеса на признаване?
Софийският градски съд е компетентният орган, който разглежда молбите за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения по семейни дела. Съдът проверява дали решението отговаря на всички законови изисквания, извършва необходимите правни анализи и взема окончателно решение относно неговото признаване.
Каква е разликата между признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно съдебно решение?
Признаване означава, че съдебното решение се приема за валидно на територията на България, но не поражда изпълнителна сила. Допускане на изпълнението позволява принудително изпълнение на решението чрез българската съдебна система, напр. събиране на издръжка, изпълнение на родителски права и др.
Какви са разпоредбите на ЕС относно признаването на семейноправни решения?
Регламент (ЕС) 2019/1111 (известен като Брюксел IIb) урежда признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност в държавите-членки на ЕС. Той заменя предишния Регламент 2201/2003 и въвежда нови правила относно международното отвличане на деца и взаимодействието между съдилищата и централните органи.
Как се прилага принципът за „най-добрия интерес на детето“ в случаите на признаване на съдебни решения?
Принципът за „най-добрия интерес на детето“ е основополагащ при решаването на семейноправни въпроси. Той влияе върху определянето на компетентността на съда, решението за връщане на дете при международно отвличане и въпросите, свързани с родителските права. Регламент (ЕС) 2019/1111 се позовава на Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето при тълкуване на този принцип.
Какво се случва, ако чуждестранното съдебно решение противоречи на българския обществен ред?
Ако съдът установи, че чуждестранното съдебно решение противоречи на българските принципи на обществен ред (например сериозно нарушаване на основните права на едната страна или дискриминация), признаването и изпълнението му могат да бъдат отказани.
Какви са сроковете за разглеждане на искане за признаване на чуждестранно съдебно решение?
Законът не предвижда фиксиран срок за произнасяне на съда, но обикновено процедурите за признаване отнемат между няколко месеца до година, в зависимост от сложността на делото и натовареността на съда.
Къде мога да получа допълнителна информация или правна помощ относно признаването на чуждестранни съдебни решения?
За допълнителни въпроси и правна консултация можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или по имейл: office@lawyer-bulgaria.bg. Нашите специалисти в областта на международното частно право могат да ви съдействат с целия процес по признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения в България.