Признаване решение на чуждестранен съд
Съществен въпрос в последните няколко години относно съдебната практика е признаване решение на чуждестранен съд.
Признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения в България е процес, който се урежда от редица национални, международни и общностни нормативни актове.
Най-често това е Регламент на Европейския съюз или Кодекс на Международно частно право.(КМЧП).
Необходимостта от такова признаване произтича от териториалния характер на действието на съдебните и административни актове, издадени в отделните държави, както и от стремежа към правна хармонизация в международен план.
Уредба на признаване на чуждестранни решения
След 1 януари 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз, нормативната уредба за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни актове беше разделена на четири основни групи:
- Съдебни актове на Европейския съюз
Те имат предимство пред националното законодателство по отношение на регулираната от тях материя. Сред основните регламенти са:- Регламент (ЕО) № 44/2001 (преобразуван с Регламент № 1215/2012) – относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в граждански и търговски дела.
- Регламент (ЕО) № 2201/2003 – урежда брачните въпроси и родителската отговорност.
- Регламент (ЕО) № 805/2004 – за създаване на европейско изпълнително основание.
-
Международни договори
Те включват както многостранни договори като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., така и двустранни договори за правна помощ.
Национални закони
Гражданският процесуален кодекс (ГПК) съдържа специални разпоредби за признаване на чуждестранни решения в глава петдесет и седма.
Обща уредба – Тя се намира в разпоредбите на чл. 117-124 от Кодекса за международно частно право (КМЧП).
Процедура за признаване на чуждестранни решения
Признаването на чуждестранни решения може да бъде осъществено по два начина:
- Самостоятелно производство
Съгласно чл. 118, ал. 2 от КМЧП, Софийският градски съд е компетентният орган за разглеждане на искания за признаване и изпълнение на чуждестранни решения. Производството започва с искова молба, към която трябва да бъдат приложени заверено копие от решението и удостоверение, че то е влязло в сила. - Инцидентно признаване
Това се отнася до случаите, когато чуждестранното решение е представено по висящ процес пред български съд. Органът проверява условията за признаване съгласно чл. 117 от КМЧП.
Условия за признаване на чуждестранни решения
За признаването на чуждестранно решение трябва да бъдат изпълнени следните предпоставки, посочени в чл. 117 КМЧП:
- Компетентност на издалия орган в съответствие с българското право.
- Липса на противоречие с българския обществен ред.
- Редовно призоваване на страните в процеса.
- Липса на влязло в сила българско решение по същия спор.
Значение за бизнеса и частните лица
Признаването на чуждестранни съдебни актове е от особено значение за международния бизнес и частните лица, особено в контекста на инвестиции, търговски спорове, семейни дела и други правни въпроси.
Всички процедури по признаване на чуждестранни съдебни решения в България са добре регламентирани в националното и международното законодателство.
Те гарантират спазване на основни правни принципи и улесняват трансграничното правосъдие в условията на глобализация и правна интеграция.
Какъв е редът за признаване на съдебни решения, постановени в държави-членки на ЕС?
Съдебните решения, постановени в държави-членки на ЕС, се признават и изпълнението им се допуска по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съгласно хармонизираното европейско законодателство. Пряко приложимите регламенти на ЕС улесняват процедурата, което намалява административната тежест и прави процеса сравнително ясен.
Как се процедира при признаване на съдебни решения, постановени в държави извън ЕС?
За решения от държави извън ЕС се прилага процедурата, уредена в част четвърта, глава 12 на Кодекса на международното частно право (КМЧП). Условията за признаване и изпълнение са посочени в член 117 КМЧП, като основно изискване е решението да не противоречи на българския обществен ред.
Какви са основните условия за признаване на чуждестранно съдебно решение?
Чуждестранно решение може да бъде признато, ако: Съдът или органът, постановил решението, е компетентен според българското право. На страните е предоставена възможност за защита, като са спазени основните принципи на българското право. Не съществува българско съдебно решение за същото дело или висящ процес пред български съд. Признаването не противоречи на обществения ред на България.
Кой е компетентният съд за разглеждане на искове за признаване?
Компетентен е Софийският градски съд. Искът може да бъде заведен както за признаване, така и за допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение.
Може ли съдът да преразглежда съществото на делото?
Не, съдът няма право да преразглежда съществото на спора. Той единствено проверява дали са изпълнени условията за признаване съгласно член 117 КМЧП.
Как се процедира при спор относно признаването?
При спор относно условията за признаване може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Съдът разглежда спора на основание представените доказателства и правната рамка на КМЧП.
Какво е инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение?
Инцидентното признаване се осъществява, когато чуждестранното съдебно решение се представя по висящо дело в България. Ако няма спор между страните относно предпоставките по член 117 КМЧП, съдът зачита последиците от това решение.
Какво представлява процедурата по екзекватура?
Процедурата по екзекватура е процесът, при който съдът в България признава и допуска изпълнението на чуждестранно съдебно решение, без да разглежда съществото на спора. Това е специфична процедура, уредена в КМЧП.
