Българското право урежда този въпрос основно в чл. 117–123 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), а при решения от държави – членки на Европейския съюз, често се прилагат и специални режими по правото на ЕС и ГПК.

Какво означава „признаване“ на чуждестранно съдебно решение

„Признаване“ означава, че българският правен ред допуска чуждестранното решение да породи правно действие в България, без българският съд да разглежда наново спора по същество.

Това е особено важно при актове, които засягат гражданско състояние, семейноправен статус, имуществени права или установено вземане.

Съгласно чл. 121, ал. 1 КМЧП, съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, вече решен от чуждия съд.

В българското право признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни съдебни решения се уреждат от разпоредбите на Кодекса на международното частно право (КМЧП), по-специално чл. 117 и сл.

Разлика между признаване и допускане на изпълнение

Трябва ясно да се прави разлика между:

признаване – когато чуждестранното решение трябва да бъде зачетено в България като валиден и действащ съдебен акт;
допускане на изпълнение – когато въз основа на това решение се цели принудително изпълнение в България, например събиране на присъдена сума, предаване на дете, изпълнение на задължение и др.

По чл. 118, ал. 1 КМЧП признаване на чуждестранно съдебно решение по принцип се извършва от органа, пред който то се предявява,

В случай на спор относно условията за признаване се предявява установителен иск пред Софийския градски съд.

За допускане на изпълнението по чл. 119, ал. 1 КМЧП също е предвиден иск пред Софийския градски съд.

Кога се стига до признаване на чуждестранно съдебно решение

Когато има спор относно предпоставките за признаване, законът предвижда установителен иск пред Софийския градски съд.

Същият съд е компетентен и по иска за допускане на изпълнението на чуждестранно решение.

Това е класическата българска уредба на екзекватурата по КМЧП за решения извън специалните режими на правото на ЕС.

Сърцевината на режима е в чл. 117 КМЧП, който поставя условията, при които решенията и актовете на чуждестранни съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска в България.

От текста на нормата на чл. 117 КМЧП следва, че е необходимо:

чуждестранният съд или орган да е бил компетентен според критериите на българското право;
на ответника да е бил връчен препис от исковата молба,
страните да са били редовно призовани и
да не са нарушени основни принципи на българското право, свързани със защитата им;
да няма влязло в сила българско решение между същите страни, на същото основание и за същото искане;
да няма висящ процес в България, започнал преди чуждестранното производство;
признаването да не противоречи на българския обществен ред

📜 Условия за Признаване на чуждестранно съдебно решение

Чуждестранни съдебни решения се признават и изпълнението им се допуска, когато са изпълнени следните условия:

Компетентност на чуждестранния съд: Съдът, постановил решението, трябва да е бил компетентен според българското право.
Редовно призоваване: На ответника трябва да е бил връчен препис от исковата молба, страните да са били редовно призовани и да не са нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита.
Липса на влязло в сила българско решение: Не трябва да съществува влязло в сила решение на български съд между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Липса на висящ процес в България: Не трябва да има висящ процес пред български съд между същите страни, за същото искане и на същото основание, образуван преди чуждото дело.
Съвместимост с българския обществен ред: Признаването или допускането на изпълнението не трябва да противоречи на българския обществен ред.

🏛️ Компетентен съд и процедура по признаване на чуждестранно съдебно решение

1) Компетентност на чуждестранния съд

Първата проверка е дали чуждестранният съд е бил международно компетентен според разпоредбите на българското право.

КМЧП не допуска автоматично зачитане на всяко чуждо решение.

Особено при имуществени спорове законът изключва хипотезата, в която единственото основание за чуждата компетентност е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Това е важен филтър срещу т.нар. „форум шопинг“.

2) Гарантирано право на защита

Втората ключова предпоставка е да е било осигурено надлежно участие на ответника в чуждестранния процес. Законът изисква връчване на исковата молба, редовно призоваване и ненарушаване на основни принципи на българското право, свързани със защитата на страните. Именно тук най-често възникват спорове в практиката – например при непрозрачно връчване в чужбина, липса на реално уведомяване или постановяване на решение при съществени процесуални дефицити.

3) Липса на противоречие с българско решение

Чуждестранно решение няма да бъде признато, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание вече има влязло в сила решение на български съд. Така се защитава стабилитетът на правораздаването и се избягват противоречиви съдебни актове относно един и същ спор.

4) Липса на по-рано образуван висящ процес в България

Признаване не следва и когато в България е налице висящ процес, започнал преди чуждестранното производство, между същите страни, на същото основание и за същото искане. Това правило предпазва от заобикаляне на българската юрисдикция чрез паралелно производство в чужбина.

5) Съответствие с българския обществен ред

Накрая, признаването не трябва да противоречи на българския обществен ред. Това не означава проста разлика между чуждото и българското право. Отказът е допустим само когато последиците от признаването биха били в явно противоречие с основни начала на българския правен ред – например грубо нарушение на правото на защита, недопустимо засягане на основни права или очевидно несъвместим резултат.

Какво проверява българският съд

По чл. 120, ал. 1 КМЧП съдът следи служебно за предпоставките по чл. 117 КМЧП. Това означава, че съдът сам проверява компетентността на чуждия съд, правото на защита, липсата на българско противоречащо решение, липсата на по-ранен висящ процес и съответствието с обществения ред. Съгласно чл. 120, ал. 2 КМЧП ответникът не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.

⚖️ Съдебна практика

По този въпрос е налице и Съдебно Решение на ВКС: В Решение №248 от 26.10.2012 г. по гр.д. №241/2012 г., ВКС подчертава, че в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни съдебни решения, съдът не разглежда съществото на спора, а проверява дали са изпълнени условията по чл. 117 КМЧП.

💡 Особености при признаване на чуждестранно съдебно решение от държави извън ЕС

Когато чуждестранното съдебно решение е постановено от държава, която не е член на ЕС и с която България няма сключен международен договор в областта на взаимната правна помощ, се прилага процедурата, уредена в КМЧП.

В този случай, съдът извършва служебна проверка на условията по чл. 117 КМЧП

За допълнителна информация, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

5/5 - (15 votes)