Привременните мерки при развод представляват временна съдебна уредба на отношенията между съпрузите и децата за периода, през който брачното дело или делото за родителски права все още е висящо.

Те имат особено важно практическо значение, защото производството по развод или по спор за упражняване на родителските права може да продължи месеци, а при обжалване – значително по-дълго.

През това време трябва да има ясни правила:

при кой родител ще живее детето;
кой ще упражнява родителските права;
как другият родител ще поддържа лични отношения с детето;
какъв размер издръжка ще се заплаща;
кой ще ползва семейното жилище;
как ще се използва придобитото през брака имущество;
необходимо ли е контактите да бъдат осъществявани в защитена среда или под надзор.

Какво представляват привременните мерки?

Привременни мерки при развод са съдебни разпореждания с временно действие, които уреждат семейните и родителските отношения до приключване на делото или до постановяването на нови мерки.

Те не разрешават окончателно спора между страните.

Съдът не предрешава с тях на кого окончателно ще предостави упражняването на родителските права или кой ще ползва семейното жилище след развода.

Въпреки временния им характер привременните мерки са задължителни и подлежат на изпълнение.

Родителите и съпрузите са длъжни да ги спазват от момента, в който съдебният акт породи действие.

Следователно Привременни мерки при развод не са препоръка, предварително мнение или неформална насока на съда.

Те представляват изпълнима съдебна уредба за периода на висящия процес.

Какво се промени от 30 декември 2025г.?

С измененията в Семейния кодекс и Гражданския процесуален кодекс беше разширена възможността съдът да постановява Привременни мерки при развод.

Служебно постановяване на мерки при развод

Съгласно актуалния чл. 323, ал. 1 ГПК съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, може да постанови привременни мерки:

по молба на единия съпруг;
по молба на двамата съпрузи;
служебно, без да е необходимо изрично искане.

Тази промяна е особено съществена при наличие на ненавършили пълнолетие деца.

Съдът вече разполага с изрично правомощие да предприеме необходимите Привременни мерки при развод, когато доказателствата показват риск за интересите на детето, дори родителите да не са направили достатъчно ясно или пълно искане.

Новият чл. 138б от Семейния кодекс

С новия чл. 138б СК съдът, пред който е висящо дело за родителски права, може при всяко положение на делото:

служебно;
или по искане на всяка от страните,

да определя или изменя Привременни мерки при развод.

Това е допустимо и когато вече съществува по-рано постановено съдебно решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

До приключване на новото дело допуснатите Привременни мерки при развод се прилагат вместо постановеното по-рано решение.

Тази промяна преодолява съществен практически проблем.

Преди нея често се поддържаше разбирането, че докато продължава делото за изменение на родителските права, трябва формално да се изпълнява старото решение, независимо че фактическата обстановка вече е коренно различна.

След 30 декември 2025 г. законът изрично позволява старият режим временно да бъде заместен с нови мерки, когато интересът на детето го изисква.

При какви производства могат да бъдат постановени привременни мерки?

Привременни мерки при развод могат да бъдат постановени в няколко основни производства.

1. При иск за развод или унищожаване на брака

Правното основание е чл. 323 ГПК.

Съдът може временно да уреди:

издръжката между съпрузите;
ползването на семейното жилище;
ползването на придобитото през брака имущество;
грижата за децата;
местоживеенето на децата;
упражняването на родителските права;
личните отношения с другия родител;
издръжката на децата.

2. При спор между родители, които не живеят заедно

Когато родителите не са в брак или са разделени, но не се води дело за развод, съдът може да постанови привременни мерки по дело за:

местоживеене на детето;
упражняване на родителските права;
лични отношения с другия родител;
издръжка на детето.

Основното правно основание е чл. 127, ал. 3 СК, а след измененията – и общото правило на чл. 138б СК.

3. При дело за изменение на вече постановени родителски права

Когато вече има съдебно решение, но обстоятелствата са се изменили, може да бъде предявено искане за изменение на Привременни мерки при развод.

Такива промени могат да бъдат:

преместване на детето в друг град или държава;
трайно неспазване на режима на лични отношения;
промяна в здравословното състояние на детето;
промяна в условията при единия родител;
данни за домашно насилие;
родителско отчуждение;
злоупотреба с алкохол или наркотични вещества;
неглижиране на образованието или лечението на детето;
фактическо отглеждане на детето от другия родител;
трайно отсъствие на родителя, на когото са предоставени родителските права.

По силата на чл. 138б СК съдът може да постанови нови привременни мерки, които временно да заместят старото решение.

4. При ограничаване или лишаване от родителски права

При производство за ограничаване или лишаване от родителски права съдът също може да предприема Привременни мерки за защита на детето.

5. При дело с международен елемент

Когато детето, единият родител или двамата родители се намират в различни държави, въпросът за международната компетентност се разглежда по Регламент (ЕС) 2019/1111, Хагската конвенция от 1996 г. и приложимото национално право.

При спешност българският съд може да постанови временни и защитни мерки по отношение на дете, което се намира в България, дори съдът на друга държава членка да е компетентен по съществото на спора.

Каква е целта на привременните мерки?

Основната цел на Привременни мерки при развод е да бъде защитен най-добрият интерес на детето до окончателното разрешаване на спора.

Мерките трябва да предотвратят възможността продължителността на делото да доведе до:

несигурност относно местоживеенето на детето;
внезапно извеждане или задържане;
прекъсване на отношенията с единия родител;
липса на издръжка;
невъзможност за медицинско лечение;
смяна на училище без съгласуване;
психологическо увреждане;
задълбочаване на родителски конфликт;
формиране на родителско отчуждение;
излагане на детето на домашно насилие.

Съдът не следва механично да запазва съществуващото фактическо положение, ако то е вредно за детето.

От друга страна, внезапната и необоснована промяна на средата също може да противоречи на неговия интерес.

Необходим е индивидуален анализ на конкретното дете, родителите, семейната среда и установените рискове.

Как съдът определя най-добрия интерес на детето?

При решаването на въпросите относно родителските права съдът не е ограничен единствено от твърденията и доказателствата, представени от родителите.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9 декември 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът възлага на съда служебно да следи за интереса на ненавършило пълнолетие дете, съдът е длъжен да събира необходимите доказателства и да допуска относимите доказателствени искания.

При преценката за Привременни мерки при развод обичайно се изследват:

Родителският капацитет

Съдът преценява:

кой родител реално е полагал ежедневните грижи;
кой познава здравословните, образователните и емоционалните потребности на детето;
кой може да осигури постоянство и предвидимост;
дали родителят разполага с умения за възпитание;
дали може да постави интереса на детето над конфликта с другия родител.

Полаганите до момента грижи

Значение има кой родител:

води детето на училище или детска градина;
организира медицинските прегледи;
подпомага подготовката за училище;
осигурява храна, облекло и ежедневен режим;
поддържа контакт с учители и лекари;
участва в извънкласните дейности.

Финансовото подпомагане само по себе си не е равнозначно на лично полагане на грижи.

Връзката между детето и всеки от родителите

Съдът трябва да изследва:

емоционалната привързаност;
чувството за сигурност;
начина, по който детето реагира при контакт;
причините за евентуален отказ от срещи;
дали становището на детето е самостоятелно или е резултат от влияние.

Способността за съдействие с другия родител

Съществен критерий е дали родителят:

насърчава отношенията на детето с другия родител;
изпълнява съдебните решения;
предоставя информация за здравето и образованието;
не настройва детето;
не използва режима на контакти като средство за натиск.

Системното възпрепятстване на личните отношения може да бъде основание за изменение на режима, а при тежки случаи – и за промяна на упражняването на родителските права.

Домашно насилие и риск за детето

При данни за домашно насилие съдът трябва да извърши задълбочена оценка на риска.

Не е необходимо насилието винаги да бъде физически насочено непосредствено срещу детето.

Присъствието на дете при насилие между родители може също да увреди неговото психическо и емоционално развитие.

Заповедта за защита или заповедта за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие има приоритет пред противоречащи и привременни мерки или решения по спорове за родителски права.

Социалната и семейната среда

Съдът може да изследва и разширеното семейство:

баби и дядовци;
нов съпруг или партньор;
пълнолетни братя и сестри;
други лица, които живеят в дома;
близки, които подпомагат отглеждането.

Изследването не се ограничава до собствеността върху жилището.

Значение имат безопасността, спокойствието, хигиената, личното пространство и стабилността на средата.

Възраст, здраве и становище на детето

Отчитат се:

възрастта;
физическото и психическото здраве;
специалните образователни потребности;
връзката с братя и сестри;
социалната среда;
становището на детето съобразно неговата възраст и зрелост.

Желанието на детето е важно, но не е единственият критерий.

Съдът трябва да установи дали то е свободно формирано и дали съответства на обективния интерес на детето.

Какви конкретни привременни мерки може да постанови съдът?

Местоживеене на детето

Съдът може да определи при кой родител детето ще живее до приключване на делото.

Това решение има значение и за:

ежедневната организация;
посещаваното училище;
медицинското обслужване;
социалната среда;
изпълнението на режима на лични отношения.

Упражняване на родителските права

Може временно да бъде определено кой родител ще взема ежедневните решения относно детето.

В зависимост от предмета на производството и конкретните обстоятелства съдът може да уреди и начина, по който родителите ще участват при вземането на съществени решения.

Режим на лични отношения

Режимът може да включва:

конкретни дни и часове;
преспиване;
празници;
ученически ваканции;
рождени дни;
телефонни и видеоконтакти;
място за предаване и връщане на детето;
разпределяне на транспортните разходи.

При необходимост съдът може да постанови:

контакти в защитена среда;
присъствие на социален работник;
присъствие на определено доверено лице;
поетапно разширяване на режима;
временно ограничаване на преспиванията.

Издръжка на детето

Съдът може да определи месечна издръжка, която се дължи за времето на производството.

Размерът зависи от:

нуждите на детето;
възрастта;
здравословното състояние;
образователните разходи;
обичайния стандарт на живот;
доходите и възможностите на двамата родители;
грижите, които всеки от тях полага лично.

Ползване на семейното жилище

По брачно дело съдът може временно да предостави ползването на семейното жилище на единия съпруг.

При наличие на деца водещо значение има необходимостта от запазване на подходяща и стабилна жилищна среда за тях.

Собствеността върху жилището е важна, но не е единственият критерий при временното му предоставяне.

Ползване на придобитото през брака имущество

Член 323 ГПК допуска временно да бъде уредено и ползването на имущество, придобито през брака.

Това не представлява делба и не определя окончателната собственост.

Целта е да се предотвратят конфликти и злоупотреби до приключване на делото.

Как се иска постановяване на привременни мерки?

Искането може да бъде направено:

с исковата молба за развод;
с отговора на исковата молба;
с отделна писмена молба;
устно в съдебно заседание;
във въззивното производство, когато делото е висящо пред въззивния съд.

След измененията съдът може да действа и служебно.

Молбата трябва да съдържа конкретно предложение.

Не е достатъчно общо искане „съдът да постанови подходящи мерки“.

Следва ясно да бъдат посочени:

при кой родител да бъде определено местоживеенето;
на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права;
точният режим на лични отношения;
размерът на издръжката;
начинът на предаване и връщане на детето;
необходимостта от защитена среда или надзор;
искането за семейното жилище;
обстоятелствата, които налагат спешно произнасяне.

Какви доказателства са необходими?

В зависимост от спора могат да бъдат представени:

удостоверения за раждане;
медицински документи;
документи от училище или детска градина;
социален доклад;
справки за доходи;
трудови договори;
документи за жилищните условия;
свидетелски показания;
кореспонденция между родителите;
доказателства за неспазен режим;
сигнали до полиция или социални служби;
заповеди за защита;
медицински удостоверения за насилие;
психологически или психиатрични експертизи;
доказателства за пътуване или опит за извеждане на детето;
данни за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Съдът може служебно да изиска социален доклад и други доказателства, когато това е необходимо за защита на детето.

В какъв срок се произнася съдът?

По чл. 323, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе в заседанието, в което е отправено искането, освен ако се налага събиране на допълнителни доказателства.

На практика срокът зависи от:

необходимостта от социален доклад;
изслушване на свидетели;
изслушване на родителите;
изслушване на детето;
назначаване на експертиза;
необходимостта от международно сътрудничество.

При непосредствен риск за детето в молбата трябва изрично да се посочи необходимостта от спешно произнасяне и да се представят конкретни доказателства за риска.

Обжалва ли се определението за привременни мерки?

Определението по чл. 323 ГПК не подлежи на самостоятелно инстанционно обжалване.

Това не означава, че мерките не могат да бъдат променени.

При изменение на обстоятелствата те могат да бъдат изменени от съда, пред който делото е висящо.

След измененията компетентен е съответният районен или окръжен съд, пред който делото се намира към момента на искането.

Когато първоинстанционното решение е обжалвано и делото е висящо пред въззивната инстанция, искането за изменение следва да бъде отправено до въззивния съд.

Кога могат да бъдат изменени привременните мерки?

Изменение може да се поиска при нови или съществено променени обстоятелства, например:

детето фактически живее при другия родител;
режимът не се изпълнява;
детето отказва контакт по обективни причини;
установено е отчуждаващо поведение;
възникнали са данни за насилие;
родителят е напуснал страната;
променено е училището или местоживеенето;
настъпило е заболяване;
родителят не полага необходимите грижи;
контактите създават реален риск;
първоначално определеният режим е практически неизпълним.

Необходимо е да се посочи какво точно се е променило след постановяването на предходните мерки и защо новата уредба е по-благоприятна за детето.

Имат ли привременните мерки сила на пресъдено нещо?

Привременните мерки нямат сила на пресъдено нещо относно окончателното разрешаване на спора.

Те не обвързват съда при постановяване на крайното решение.

След събиране и оценка на всички доказателства съдът може да постанови различна окончателна уредба.

Мерките обаче имат задължителна и изпълнителна сила за периода, през който действат.

Не е юридически точно да се твърди, че привременните мерки са напълно равностойни на влязло в сила окончателно решение.

Те са изпълними, но временни, изменяеми и зависими от висящността на производството.

Какво става при вече постановено решение за родителските права?

След въвеждането на чл. 138б СК съдът по новото висящо дело може да постанови привременни мерки, които временно да се прилагат вместо старото решение.

Това е възможно, когато има дело за изменение на:

упражняването на родителските права;
местоживеенето;
режима на лични отношения;
други мерки относно детето.

До приключване на новото дело привременните мерки заместват действието на по-рано постановената уредба в съответната част.

По този начин законът предотвратява положение, при което остаряло или вече вредно съдебно решение трябва да се изпълнява години наред до окончателното приключване на новото производство.

Привременни мерки и родителско отчуждение

Родителското отчуждение не трябва да се приема автоматично само защото детето отказва контакт с единия родител.

Съдът трябва да установи причините за отказа:

преживяно насилие;
продължителна липса на контакт;
страх;
възрастови особености;
конфликтна раздяла;
влияние от другия родител;
натиск или манипулация;
неподходящо поведение на самия родител.

При съмнения могат да бъдат назначени съдебно-психологична или комплексна психолого-психиатрична експертиза.

В зависимост от заключенията съдът може да постанови:

поетапно възстановяване на контактите;
срещи в защитен център;
работа със социална услуга;
психологическо консултиране;
изменение на режима;
при тежки случаи – промяна на упражняването на родителските права.

Привременни мерки и домашно насилие

Когато има данни за домашно насилие, защитата на детето има приоритет.

Съдът трябва да прецени:

има ли заповед за защита;
има ли медицински документи;
подавани ли са сигнали;
присъствало ли е детето на насилието;
съществува ли риск при предаване на детето;
необходимо ли е контактите да се провеждат под надзор;
следва ли временно да бъдат изключени преспиванията.

Заповедта по Закона за защита от домашното насилие се прилага с приоритет, когато противоречи на постановен режим по дело за родителски права.

Привременни мерки при международен спор за дете

При международен спор първо се проверява кой съд има международна компетентност.

По правило компетентни са съдилищата на държавата по обичайното местопребиваване на детето.

При спешност обаче съдът на държавата, в която детето се намира, може да постанови временни защитни мерки.

За прилагането на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2019/1111 обичайно трябва да са налице:

спешност;
присъствие на детето или съответното имущество в държавата;
временен характер на мярката;
необходимост от защита на най-добрия интерес на детето.

Мерките преустановяват действието си, когато компетентният по съществото на спора съд постанови подходяща уредба.

При необходимост съдът, постановил спешната мярка, трябва да информира съда или компетентния орган на държавата членка, който разглежда спора по същество.

Действия при подаване на молба

Ефективната молба за привременни мерки трябва да бъде конкретна, доказателствено обезпечена и насочена към интереса на детето.

Не следва молбата да бъде изградена основно върху обвинения срещу другия родител.

Водещият аргумент трябва да бъде защо предложената мярка е необходима и полезна за конкретното дете.

Привременните мерки са основният процесуален механизъм за незабавна защита на детето и за временно уреждане на отношенията между съпрузите по време на брачното дело.

След измененията в сила от 30 декември 2025 г. съдът разполага с по-широки правомощия:

да постановява мерки служебно;
да ги определя при всяко положение на делото;
да изменя вече постановени мерки;
да постановява привременна уредба въпреки наличието на по-ранно решение за родителските права.

Решаващият критерий остава най-добрият интерес на детето.

Поради това всяко искане трябва да бъде конкретно, доказано и насочено не към санкциониране на другия родител, а към създаване на безопасна, стабилна и изпълнима временна уредба.

Какво представляват привременните мерки при развод?

Това са временни съдебни разпореждания, които действат до приключване на делото или до изменението им. Те могат да уреждат родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения, издръжката, семейното жилище и ползването на имущество.

Може ли съдът сам да постанови привременни мерки?

Да. След промяната на чл. 323, ал. 1 ГПК, в сила от 30 декември 2025 г., съдът по брачното дело може да постанови привременни мерки и служебно.

Могат ли да бъдат постановени мерки, ако вече има съдебно решение?

Да. По чл. 138б СК съдът по висящото дело за родителски права може да постанови нови привременни мерки, които до приключване на делото да се прилагат вместо по-рано постановеното решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

Обжалват ли се привременните мерки?

Определението по чл. 323 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. При промяна на обстоятелствата може да се поиска изменение от съда, пред който делото е висящо.

Колко време действат?

Действат до приключване на делото, до постановяване на нови мерки или до настъпване на друга предвидена от закона причина за прекратяване на действието им.

Може ли режимът да бъде само под надзор?

Да. Когато е необходимо за защита на детето, съдът може да постанови срещите да се провеждат в защитена среда, в присъствието на социален работник или друго определено лице.

Може ли да се определи издръжка още преди развода?

Да. Издръжката на детето, а при определени предпоставки и издръжката между съпрузите, може да бъде уредена с привременни мерки по време на делото.

Кой съд изменя мерките, когато делото е обжалвано?

Компетентен е съдът, пред който делото е висящо към момента. Ако делото вече е във въззивната инстанция, искането се разглежда от въззивния съд.

Може ли съдът да вземе мерки при опасност детето да бъде изведено в чужбина?

Да. При доказан риск съдът може да предприеме подходящи временни мерки в рамките на своите правомощия. Отделно може да бъде необходимо производство относно пътуването на детето, местоживеенето му или международното му отвеждане.

Кое е най-важното доказателство?

Няма едно доказателство, което автоматично решава спора. Съдът прави цялостна преценка на социалния доклад, свидетелските показания, писмените документи, поведението на родителите, становището на детето и евентуалните експертизи.

5/5 - (48 votes)

Следете ни в Google News

Добави ни в предпочитани източници в Google →

Привременни мерки при развод