Привременни мерки по дело за дете

Не са редки случаите, в които се иска постановяване на т.нар. Привременни мерки по дело за дете.

Привременните мерки по дело за дете представляват временна съдебна уредба на отношенията между родителите до окончателното приключване на спора.

Чрез тях съдът може да определи при кого ще живее детето, кой временно ще упражнява родителските права, как ще се осъществяват контактите с другия родител и каква издръжка ще се заплаща.

Тези мерки имат особено значение, когато между родителите няма съгласие и продължаването на конфликта създава несигурност за детето.

Целта им не е предварително да решат окончателния спор, а да осигурят стабилна, безопасна и предвидима среда, докато съдът събере необходимите доказателства и постанови решение.

Какво представляват Привременни мерки по дело за дете ?

Привременните мерки са съдебно определени правила, които действат по време на висящо дело за развод, родителски права, местоживеене на дете, лични отношения или изменение на вече постановени мерки.

Те могат да бъдат поискани от родител, а след измененията в Семейния кодекс и Гражданския процесуален кодекс, в сила от 30 декември 2025 г., съдът разполага и с правомощие да ги постанови служебно, когато това е необходимо за защита на интересите на детето.

Привременните мерки не създават окончателна сила на пресъдено нещо по спора.

Те могат да бъдат изменяни от съда, пред който делото е висящо, и се прилагат до приключване на производството или до замяната им с нов съдебен акт.

Каква е правната уредба ?

Привременните мерки по дела за деца се уреждат основно от няколко разпоредби.

Чл. 323 ГПК – привременни мерки при брачно дело

При иск за развод или унищожаване на брака съдът може по молба на всяка от страните или служебно да определи мерки относно:

• грижата за децата;
• издръжката на децата;
• издръжката между съпрузите;
• ползването на семейното жилище;
• ползването на придобитото по време на брака имущество.

Съдът трябва да се произнесе в заседанието, в което е направено искането.

Когато се налага събиране на допълнителни доказателства, ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено от съда, пред който делото е висящо.

Чл. 127, ал. 3 СК – спор между родители, които не живеят заедно

Когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение, спорът се разглежда от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съдът се произнася по въпросите за:

• местоживеенето на детето;
• упражняването на родителските права;
• личните отношения с другия родител;
• издръжката на детето.

По искане на родител съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.

Новият чл. 138б СК

От 30 декември 2025 г. действа новият чл. 138б СК.

Той разширява възможностите за временна защита на детето.

Съдът, пред който делото за родителски права е висящо, може при всяко положение на делото:

• служебно;
• по искане на майката;
• по искане на бащата;
• да определи нови привременни мерки;
• да измени вече постановени привременни мерки.

Законът изрично допуска това и когато вече съществува съдебно решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

До приключване на новото дело привременните мерки се прилагат вместо предходното решение.

Тази промяна е особено важна при дела за изменение на родителски права или режим на лични отношения.

Старото разбиране, че в производство за изменение на вече постановени мерки не могат да се определят нови привременни мерки, вече не съответства на действащия закон.

Преходно правило

Производствата по чл. 59, 127 и 127а СК и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК, които не са приключили към 30 декември 2025 г., се разглеждат по досегашния ред.

Поради това при конкретно дело трябва да се установи датата на образуването му и приложимата редакция на закона.

В какви производства могат да се поискат мерките?

Привременни мерки могат да бъдат постановени при:

Дело за развод

Когато съпрузите имат ненавършили пълнолетие деца, съдът трябва да уреди въпросите за родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката.

Докато делото продължава, привременните мерки определят кой ще полага ежедневните грижи за детето и как ще се осъществяват отношенията с другия родител.

Дело за родителски права между родители без брак

Липсата на граждански брак не ограничава правата на детето или възможността за съдебна защита.

Когато родителите са разделени и не могат да постигнат споразумение, всеки от тях може да предяви иск по чл. 127, ал. 2 СК и да поиска привременни мерки по ал. 3.

Дело за изменение на вече постановени мерки

След изменението от 2025 г. съдът може да постанови временна уредба и при висящо дело за промяна на:

• упражняването на родителските права;
• местоживеенето на детето;
• режима на лични отношения;
• размера на издръжката;
• защитните мерки при контакти;
• други въпроси, свързани с родителската отговорност.

Привременните мерки могат временно да заменят по-ранното съдебно решение, когато интересите на детето изискват незабавна промяна.

Какво може да определи съдът?

Временно упражняване на родителските права

Съдът определя кой родител ще организира ежедневните грижи, образованието, медицинското обслужване и обичайния режим на детето.

Решението не се основава само на материалните възможности на родителите.

От значение са полаганите до момента грижи, родителският капацитет, привързаността на детето, неговата възраст, социалната среда и възможността за подкрепа от близки.

Местоживеене на детето

Определя се адресът или населеното място, в което детето временно ще живее.

От 30 декември 2025 г. за промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна в центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

Родителят, при когото детето живее, не следва едностранно да го премества в друг град или държава, когато това съществено засяга отношенията му с другия родител, училището и обичайната социална среда.

Режим на лични отношения

Съдът може да определи точен режим, включващ:

• конкретни дни и часове;
• място за предаване и връщане на детето;
• контакти през почивни дни;
• училищни ваканции;
• официални и лични празници;
• летен отпуск;
• телефонни и видеоконтакти;
• ред за уведомяване при заболяване;
• разпределяне на транспортните разходи.

Не е достатъчно да се поиска „свободен“ или „обичаен“ режим.

Искането трябва да бъде конкретно, изпълнимо и съобразено с възрастта, учебната заетост и здравословното състояние на детето.

ВКС приема, че не съществува универсален „базов режим“.

Съдът трябва да извърши индивидуална преценка и да оцени как постановените мерки се отразяват на детето и дали създават спокойна и предвидима среда.

Временна издръжка на детето

Съдът може да определи месечна издръжка, която да се заплаща до окончателното разрешаване на спора.

При определянето ѝ се преценяват:

• възрастта на детето;
• разходите за храна и облекло;
• разходите за образование;
• медицинските потребности;
• транспортът;
• извънкласните дейности;
• доходите и имущественото състояние на двамата родители;
• действително полаганите от всеки родител грижи.

Искането трябва да бъде подкрепено с конкретна сметка на месечните потребности, а когато е възможно – с платежни документи.

Защитени или контролирани контакти

При данни за насилие, зависимост, сериозен родителски конфликт, риск за детето или продължително прекъсване на контактите съдът може да постанови личните отношения да се осъществяват:

• в присъствието на определено лице;
• под надзор на социален работник или психолог;
• в защитена среда;
• в център за обществена подкрепа;
• без преспиване;
• чрез постепенно разширяване на контактите.

Действащият чл. 59, ал. 10 СК изрично допуска контакти в защитена среда и под надзор на психолог или социален работник, когато това е необходимо за изпълнението на съдебния акт и за защита на детето.

Ползване на семейното жилище

При бракоразводно дело съдът може временно да предостави семейното жилище на единия съпруг, особено когато в него живеят ненавършили пълнолетие деца.

Тази мярка не решава окончателно въпроса за собствеността. Тя урежда само временното ползване на жилището до приключване на делото.

Може ли съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права?

След измененията от 2025 г. съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права, когато:

1. и двамата родители са заявили желание за това;
2. съвместното упражняване отговаря на най-добрия интерес на детето;
3. могат да бъдат определени ясни и практически изпълними задължения за всеки родител.

При липса на съгласие по отделни въпроси съдът може да разреши конкретните разногласия между родителите.

Съвместното упражняване обаче не означава автоматично равен брой дни при всеки родител.

Необходимо е съдът да изгради работещ модел, който да не поставя детето в постоянен конфликт, несигурност или непрекъснато преместване.

Задължителен ли е социалният доклад?

По чл. 127, ал. 3 СК съдът трябва да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Законът за закрила на детето предвижда, че по всяко дело, засягащо права или интереси на дете, съдът уведомява компетентната ДСП.

Дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя писмен доклад.

Следователно не е напълно точно да се твърди, че във всеки случай законът задължително изисква отделен писмен „актуален социален доклад“.

Задължително е участието или становището на ДСП, а необходимостта от подробен доклад зависи от предмета на спора и наличните доказателства.

На практика социален доклад е особено необходим, когато трябва да се установят:

• жилищните условия при всеки родител;
• семейната и социалната среда;
• лицата, които живеят с детето;
• връзката между детето и родителите;
• наличие на риск или насилие;
• родителският капацитет;
• училищната и здравната среда;
• необходимостта от социални услуги.

ВКС приема, че когато условията за живот при единия родител не са изяснени, съдът е длъжен служебно да положи усилия за събирането на доказателства, включително чрез социален доклад.

Дирекция „Социално подпомагане“ е структура на Агенцията за социално подпомагане.

Тя не следва да се смесва с Държавната агенция за закрила на детето, която има различни контролни и координационни функции.

Изслушва ли се детето?

Дете, навършило 10 години, по правило задължително се изслушва във всяко съдебно производство, което засяга негови права или интереси, освен ако изслушването би му навредило.

Дете под 10 години може да бъде изслушано в зависимост от неговата възраст и степен на развитие.

Решението дали да бъде изслушано трябва да бъде мотивирано.

Изслушването се извършва в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник, а при необходимост – и на друг специалист.

Мнението на детето е важно, но не е единственият и автоматично решаващ фактор.

Съдът трябва да прецени:

• дали мнението е свободно формирано;
• дали детето разбира последиците;
• дали е поставено под натиск;
• дали е въвлечено в конфликта;
• дали е налице отчуждаващо поведение;
• дали заявеното желание съответства на неговия интерес.

Какво е значението на родителското отчуждение?

Когато има данни за отчуждаващо поведение, действащият чл. 59, ал. 8 СК задължава съда да изслуша вещо лице – психолог.

Ако се установи отчуждаващо поведение или опасност от възникването му, съдът може:

• да предпише задължително поведение на родител;
• да измени режима на лични отношения;
• да постанови нови мерки;
• да определи социални услуги;
• да предвиди защитени контакти;
• да разпореди постепенно възстановяване на връзката.

ВКС подчертава, че родителското отчуждение не може да бъде установено единствено чрез твърденията на родител или общо социално становище.

При наличие на данни съдът трябва да назначи съдебно-психологична експертиза.

Какви доказателства са необходими?

При искане за привременни мерки следва да се представят доказателства, които позволяват на съда да изгради временна, но информирана оценка.

Полезни могат да бъдат:

• удостоверение за раждане;
• документи за настоящия адрес на детето;
• удостоверения от детска градина или училище;
• медицински документи;
• доказателства за доходите на родителите;
• доказателства за жилищните условия;
• график на работното време;
• доказателства за досегашните грижи;
• кореспонденция между родителите;
• сигнали до социалните служби;
• заповеди за защита от домашно насилие;
• полицейски протоколи;
• свидетелски показания;
• психологични или медицински експертизи;
• документи за месечните разходи на детето.

Не е достатъчно да се твърди, че другият родител е „лош“, „безотговорен“ или „неподходящ“.

Необходимо е да се посочат конкретни факти, дати, действия и отражението им върху детето.

Как се изготвя искането за привременни мерки?

Добре изготвената молба трябва да съдържа:

Конкретна фактическа обстановка

Следва да се посочи:

• къде живее детето;
• кой полага ежедневните грижи;
• какъв е досегашният режим;
• защо липсва съгласие;
• как конфликтът засяга детето;
• каква непосредствена защита е необходима.

Точно формулирано искане

Необходимо е да се предложи конкретен режим, например:

• при кого да живее детето;
• кой да упражнява временно родителските права;
• в кои дни и часове да се осъществяват контактите;
• кой да взема и връща детето;
• как да се разпределят празниците и ваканциите;
• какъв размер издръжка да се заплаща;
• до коя дата на месеца да се плаща;
• необходим ли е надзор при контактите.

Обосновка на интереса на детето

Искането трябва да показва не само какво желае родителят, а защо предложената уредба е най-подходяща за детето.

Съдът преценява възпитателските качества на родителите, досегашните грижи, привързаността, възрастта, социалното обкръжение, материалните възможности и подкрепата от близки.

В какъв срок се произнася съдът?

При брачно дело по чл. 323 ГПК съдът се произнася в заседанието, в което е направено искането.

Когато трябва да бъдат събрани допълнителни доказателства, новото заседание следва да бъде насрочено в двуседмичен срок.

При спор по чл. 127 СК законът не определя отделен фиксиран срок със същата формулировка.

Производството обаче трябва да бъде организирано без неоправдано забавяне поради непосредственото значение на мерките за живота на детето.

Когато са необходими свидетели, социален доклад, експертиза или изслушване на родителите и детето, съдът обикновено провежда открито заседание.

Може ли определението да бъде обжалвано?

Определението за привременни мерки не подлежи на обжалване.

Това правило е изрично установено както в чл. 323, ал. 3 ГПК, така и в чл. 127, ал. 3 СК.

Не се допуска инстанционна проверка чрез частна жалба пред по-горен съд.

Защитата срещу неподходяща или вече неработеща мярка се осъществява чрез искане за нейното изменение пред съда, пред който делото е висящо.

Кога могат да бъдат изменени мерките?

След измененията от 2025 г. законът не поставя изменение на привременните мерки единствено в зависимост от формално доказване на „новонастъпили обстоятелства“.

На практика искането за изменение трябва да бъде обосновано с конкретна необходимост, например:

• промяна в местоживеенето;
• промяна в работното време на родител;
• започване на училище или детска градина;
• здравословен проблем;
• системно неспазване на режима;
• отказ за предаване на детето;
• данни за насилие или риск;
• продължително прекъсване на контактите;
• отчуждаващо поведение;
• нови доказателства;
• невъзможност постановеният режим да се изпълнява;
• неблагоприятно отражение върху детето.

Компетентен да измени мерките е съдът, пред който делото се намира към съответния момент.

Това може да бъде и въззивният съд, когато производството вече е висящо пред него.

Подлежат ли мерките на принудително изпълнение?

Когато определението съдържа конкретно подлежащо на изпълнение задължение, то може да бъде основание за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 404 и чл. 405 ГПК.

При неизпълнение на присъдената издръжка може да бъде образувано изпълнително дело за събиране на:

• просрочените месечни вноски;
• текущата издръжка;
• законната лихва;
• разноските по изпълнението.

Когато родител отказва да предаде детето или възпрепятства постановения режим, се прилага специалната процедура по чл. 528 ГПК.

Съдебният изпълнител първо отправя покана за доброволно изпълнение.

Той може да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане“, полицията и съответната община.

При продължаващо неизпълнение могат да бъдат налагани глоби и да се пристъпи към принудително предаване на детето.

Принудителното изпълнение трябва да се организира с повишено внимание, тъй като предмет на изпълнението не е обикновена вещ, а дете, чието психическо и емоционално състояние следва да бъде защитено.

Какво става при международен спор за дете?

Когато детето и родителите живеят в различни държави, първо трябва да се установи международната компетентност на съда.

В рамките на Европейския съюз общото правило на Регламент (ЕС) 2019/1111 е, че компетентни по въпросите на родителската отговорност са съдилищата на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането.

Самото българско гражданство на родител или дете не е достатъчно във всеки случай, за да бъде компетентен българският съд.

При спешност чл. 15 от Регламент 2019/1111 допуска съдилищата на държавата, в която детето се намира, да постановят временни или защитни мерки при предвидените в Регламента условия, дори когато съдът на друга държава членка е компетентен да реши спора по същество.

При международно дело трябва да се проверят:

• обичайното местопребиваване на детето;
• датата и причината за преместването;
• съгласието на другия родител;
• наличие на висящо дело в друга държава;
• постановени чуждестранни решения;
• евентуално неправомерно отвеждане или задържане;
• приложението на Хагската конвенция от 1980 г.;
• приложението на Хагската конвенция от 1996 г.

Адвокатска защита при привременни мерки

Производството по привременни мерки често определя фактическата среда, в която детето ще живее през следващите месеци.

Макар определението да е временно, неговото практическо значение може да бъде съществено и съдът впоследствие оценява дали мерките са били спазвани и как са се отразили на детето.

Правната защита може да включва:

• анализ на компетентността на съда;
• изготвяне на искова молба или отговор;
• формулиране на конкретно искане за привременни мерки;
• събиране и представяне на доказателства;
• искане за социален доклад;
• искане за психологична експертиза;
• защита при твърдения за насилие или отчуждаване;
• искане за изменение на неподходящи мерки;
• снабдяване с изпълнителен лист;
• съдействие при принудително изпълнение;
• защита по международни семейни дела.

За допълнителна информация и правна консултация можете да се свържете с адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер. Всеки спор за родителски права и привременни мерки се решава въз основа на конкретните факти, доказателствата, интересите на детето и приложимата към съответното производство редакция на закона.

Какво представляват привременните мерки по дело за дете?

Това е временна съдебна уредба на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето до приключване на висящото дело или до последващо изменение на мерките.

Кой може да поиска привременни мерки?

Искане може да направи всеки от родителите. След промените от 30 декември 2025 г. съдът може в предвидените от закона случаи да постанови мерки и служебно.

Кога могат да бъдат поискани?

Привременни мерки могат да бъдат поискани при всяко положение на висящото дело. Най-често искането се подава заедно с исковата молба или с отговора, но може да бъде направено и по-късно.

Задължителен ли е писменият социален доклад?

Задължително е съдът да уведоми и да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Отделен писмен доклад се изготвя според необходимостта и конкретните обстоятелства, а при невъзможност да бъде изпратен представител ДСП предоставя доклад.

Изслушва ли се дете над 10 години?

По правило дете, навършило 10 години, задължително се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му. Дете под 10 години също може да бъде изслушано в зависимост от неговото развитие.

Може ли определението да се обжалва?

Не. Определението за привременни мерки не подлежи на инстанционно обжалване.

Може ли определението да се промени?

Да. Съдът, пред който делото е висящо, може да измени мерките при доказана необходимост, нови обстоятелства, неизпълнение, възникнал риск или неблагоприятно отражение върху детето.

Могат ли привременни мерки да се постановят при вече съществуващо решение?

Да. По силата на новия чл. 138б СК, когато е образувано ново дело за родителски права или изменение на по-ранни мерки, съдът може да постанови привременни мерки, които временно да се прилагат вместо предходното решение.

Може ли да се определи временна издръжка?

Да. Съдът може да определи месечна издръжка, дължима до приключване на делото или до изменение на мерките.

Какво става, ако другият родител не изпълнява режима?

Може да бъде поискан изпълнителен лист и да се образува изпълнително дело по реда на чл. 528 ГПК. Съдебният изпълнител може да потърси съдействие от социалните служби и полицията и да налага глоби.

Може ли съдът да определи контакти под надзор?

Да. При наличие на риск, насилие, зависимост, тежък конфликт или прекъсната връзка съдът може да определи контакти в защитена среда или под надзор на социален работник или психолог.

Може ли родителят, при когото живее детето, сам да го премести в друг град?

Не във всички случаи. Когато преместването води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, действащият закон изисква съгласие на двамата родители или съдебно разрешаване на спора.