Предявяване иск за пропуснати ползи

Успоредно с водените съдебни производства пред съд, се стига до въпрос за Предявяване иск за пропуснати ползи.

Изчисляването на обезщетение за пропуснати ползи е ключов аспект в облигационно право

Този въпрос е регулиран от чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно тази разпоредба, длъжникът отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, включително и за пропуснатите ползи

Успоредно с водените съдебни производства по договорни, търговски и деликтни спорове, много често възниква и въпросът за предявяване иск за пропуснати ползи.

Предявяване иск за пропуснати ползи е един от най-сложните видове имуществени претенции, защото не се търси обезщетение за вече настъпила пряка загуба, а за неосъществено увеличение на имуществото, което с висока степен на вероятност би настъпило, ако не беше налице неизпълнение или увреждащо поведение.

Разпоредбата на чл. 82 ЗЗД изрично предвижда, че обезщетението обхваща не само претърпяната загуба, но и пропуснатата полза, доколкото тя е пряка, непосредствена и предвидима последица от неизпълнението.

Какво означава Предявяване иск за пропуснати ползи ?

Пропуснатите ползи са нереализираният имуществен прираст, който кредиторът е щял да получи при нормално развитие на отношенията между страните.

В тълкувателната си практика ВКС приема, че пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, и че тя се изразява в сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото.

Именно затова не е достатъчно ищецът да твърди, че „вероятно би спечелил“ — необходимо е да покаже, че при точно изпълнение на задължението или при липса на противоправното действие това увеличение е било обосновано и доказуемо.

Какво гласи законът при Предявяване иск за пропуснати ползи ?

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение включва вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, както и пропуснатите ползи, когато те са били предвидими при пораждане на задължението.

Законът поставя два централни филтъра: първо, между неизпълнението и вредата трябва да има пряка причинна връзка; и второ, длъжникът трябва да е могъл да предвиди, че именно такъв тип вреда може да настъпи като нормален резултат от неизпълнението.

Точно тази предвидимост ограничава отговорността само до онези последици, които са правно релевантни, а не до всяка икономическа неблагоприятност, настъпила за кредитора.

Практиката на ВКС при предявяване иск за пропуснати ползи

Най-същественото в практиката на ВКС е, че пропуснатата полза не се предполага.

В Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС изрично приема, че при иск по чл. 82 ЗЗД трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, като тази сигурност не може да почива на голо логическо допускане.

Съдът подчертава, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, може да се присъди обезщетение за пропусната полза.

Този подход е потвърден и в по-новата тълкувателна практика, където ВКС изрично посочва, че понятието „пропусната полза“ има едно и също съдържание както при договорната, така и при деликтната отговорност.

С други думи, и при договорни спорове, и при деликт, съдът търси не абстрактна възможност за печалба, а доказана възможност за сигурен имуществен прираст.

Случаи в които се предявяване иск за пропуснати ползи

На практика иск за пропуснати ползи се среща често при:

• неизпълнение на договор за строителство или продажба на имот;

• невъзможност за отдаване под наем на имот поради забавено предаване;

• неизпълнение на търговски договори, довело до загуба на оборот или печалба;

• прекъсване на търговска дейност поради противоправно действие на контрагент;

• непозволено увреждане, довело до невъзможност за ползване на актив или извършване на дейност;

• неизпълнен договор, поради който ищецът е изгубил сигурен доход, дивидент или предстояща сделка.

Самият ВКС посочва като примери пропусната възможност да се получават граждански плодове от обект чрез възмездно ползване, да се получават доходи от търговска дейност или да се реализира изгодно разпореждане.

Изчисляване на обезщетение при предявяване иск за пропуснати ползи

Изчисляването на обезщетението за пропуснати ползи не е само счетоводен въпрос.

То е доказателствен и правен въпрос, защото размерът трябва да бъде убедително обвързан с конкретните факти по делото.

Българските съдилища не присъждат обезщетение въз основа на предположения, а въз основа на факти, икономически показатели и експертни заключения, които правят вероятния имуществен резултат достатъчно сигурен.

Този подход следва пряко от разбирането на ВКС, че пропуснатата полза е реална вреда, а не теоретична възможност.

1. Метод на сравнимите пазарни стойности

Този метод е особено подходящ при имоти и наемни отношения.

Ако например собственик не е получил владение върху имот навреме поради неизпълнение, пропуснатата полза може да бъде изчислена чрез сравнение със средните пазарни наеми за сходни имоти в същия район и за същия период.

За да бъде уважена претенцията, следва да се докаже не просто общо наличие на пазар, а че конкретният имот е бил обективно годен да носи доход и че ищецът реално е имал възможност да го предостави срещу възнаграждение.

2. Метод на капитализираните доходи

Този подход се използва при по-дълги периоди и при бизнес активи, които биха генерирали доход във времето.

Изчисляват се очакваните бъдещи приходи и се привеждат към настояща стойност чрез подходящ коефициент.

Този метод обичайно се прилага с помощта на съдебно-счетоводна или икономическа експертиза, като съдът следи дали заложените приходи са достатъчно обосновани, а не спекулативни.

Изискването за доказана сигурност на увеличението на имуществото остава водещо и тук.

3. Метод на доходите от предходни периоди

Когато ищецът вече е развивал дейност и има устойчиви исторически данни, често най-силен доказателствен ефект има сравнението с предходни отчетни периоди.

Тогава се анализират обичайните приходи, маржове, сезонност, сключени договори и реални бизнес резултати, за да се изведе какъв резултат би бил постигнат без нарушението.

Този метод е особено полезен при търговски спорове, защото стъпва на вече реализирана и доказуема икономическа база.

4. Метод на експертните оценки

При сложни казуси — търговски обекти, специфични инвестиции, уникални активи, прекъсната стопанска дейност — съдът често назначава вещи лица.

Те оценяват възможния доход, пазарната стойност, причинната връзка и вероятния размер на пропуснатия имуществен прираст.

Експертизата обаче не може да замести липсата на първични доказателства; тя работи върху данни, които страната трябва да представи.

Затова правилната подготовка на иска и доказателствения материал е решаваща.

Доказване на пропуснати ползи

По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава исканията си или възраженията си.

Това означава, че именно ищецът носи тежестта да докаже:

1. възникването на облигационно или деликтно задължение;

2. противоправното поведение или неизпълнението;

3. пряката причинна връзка;

4. сигурния характер на пропуснатата полза;

5. конкретния размер на претенцията.

На практика най-полезните доказателства са:

• договори, анекси, кореспонденция и покани;

• фактури, счетоводни документи и банкови извлечения;

• договори с трети лица, които са останали неизпълнени;

• оферти, пазарни справки и обяви за аналогични активи;

• годишни финансови отчети, дневници за приходи, данъчни документи;

• експертизи от вещи лица;

• свидетелски показания, когато са допустими и относими.

Колкото по-конкретна и обективна е доказателствената основа, толкова по-малък е рискът съдът да квалифицира претенцията като хипотетична.

Може ли да се претендира и законна лихва?

Да. Когато се претендира парична сума като обезщетение, обичайно се иска и законна лихва от релевантния момент на забавата до окончателното плащане.

Чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да търси обезщетение по общите правила.

Това е особено важно, когато главната претенция за пропуснати ползи е вече ликвидна и изискуема.

Практически извод при Предявяване иск за пропуснати ползи

Успешното предявяване на иск за пропуснати ползи изисква много повече от общо твърдение за пропуснат доход.

Нужни са ясна правна квалификация, добре подбрана доказателствена стратегия, икономическа обосновка и внимателно формулиран петитум.

Съдебната практика на ВКС е категорична, че пропуснатата полза е обезщетима само ако е реална, предвидима, причинно обусловена и доказана като сигурен имуществен прираст.

Затова всеки подобен иск следва да се подготви детайлно още преди завеждането му в съда.

Изчисляването и доказването на обезщетение за пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД е един от най-деликатните въпроси в облигационното право.

Успехът по такъв иск зависи от това дали ще бъде доказано, че без неизпълнението имуществото на ищеца е щяло да нарасне по сигурен и предвидим начин.

Именно затова правилната процесуална подготовка, икономическата аргументация и прецизното доказване са решаващи за крайния изход на делото.

За допълнителна информация, потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg