fbpx
Признаване чуждестранни съдебни решения

Предпоставка на иска за запазена част

В съдебната практика по чл. 30 ЗН основен въпрос, който следва да се реши е определяне на предпоставка на иска за запазена част.

В този отговор на въпроса е даден в множество съдебни и тълкувателни решения на ВКС, в това число и такива определящи условието за предявяване иск за запазена част от наследник.

Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници.

Съгласно практика в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКСПредпоставка на иска за запазена част

Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.,

е установила житейски и юридически спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН.

В съдебната практика важно място заема въпросът :

„Кои лица притежават качеството наследници по закон –  лицата, по чл. 5-9 ЗН или само призованите към наследяване?“

Задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“, като извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“.

Основателност на иска за запазена част

В случаите, когато ищецът-сънаследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис.

В този казус приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде уважена заявената от него претенция, не е необходимо предварително сънаследникът да е приел наследството по опис, ако е налице иск за намаляване на разполагаемата и определяне на запазената част по чл.30 ЗН срещу наследник по закон.

Съвсем различен е случая, когато обаче сънаследник по закон предяви иск за намаляване на разполагаема и определяне на запазена част срещу непризован към наследяване наследник.  Такива са най-често случаите, в които е налице иск срещу заветник.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 ЗН срещу непризован наследн е наследникът-ищец да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде проведено успешно производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде изпълнена горепосочената процедура.

Разграничение при предявяване на иск запазена част 

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник когато завещателното разпореждане е универсално.

Съдебната практика в този казус е сравнително богата

Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;Предпоставка на иска за запазена част

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Изискването за приемането на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотезата по чл. 30, ал. 2 ЗН е съгласно идеята, че наследниците с право на запазена част поради близка родствена връзка с наследодателя им е известно имуществото на наследодателя

За непризованите към наследяване наследници е ясно, че те не разполагат с информация относно притежавано наследствено имущество от наследодателя.

Универсалното завещание придава качеството наследник на лице, определено от завещателят да се разпорежда с цялото наследство.

Това имущество при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН формира цялата наследствена маса в предметния обхват на универсалното завещание.

При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които нормативно изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството.

Без значение е преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници е обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество.

В този случай, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение ако наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не и в хипотеза, в която се касае за универсално завещателно разпореждане.

Допълнителна информация по този въпрос, може да получите на тел. 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Коя е предпоставката за иск за запазена част ?

В случай, че се води иск за запазена част срещу лице, непризовано към наследяване - най-често заветник, е нужно да бъде прието наследството по опис от наследника

Как се упражнява правото на иск за запазена част ?

След като приключи процедурата по приемане наследството по опис, наследникът може да предяви иск за запазена част и намаляване на разполагаемата част на непризован към наследяване наследник -заветник

Нужно ли е приемане наследството по опис ?

Да, в случаите когато е налице частно завещателно разпореждане се налага такава процедура. Ако е налице Универсално завещание, приемане наследство по опис не е необходимо. В този случай ищеца може да премине директно към иск по чл. 30 ЗН.

Какви са нужните документи за приемане наследството по опис ?

Приемане наследството по опис е съдебна процедура пред Районен съд с представени Удостоверение за наследници и документи, посочени от закона за приемане наследството по опис.

Може ли наследник по закон да води иск за запазена част ?

Може да води иск по чл. 30 ал.1 ЗН, ако е налице универсално правоприемство, без приемане наследството по опис. За целта е необходимо да предяви иска пред съответния Окръжен съд,.