Право на ползване

Право на ползване

Правото на ползване е ограничено, лично – пожизнено вещно право, което съгласно разпоредбата на чл. 56 Закон за собствеността включва в себе си възможност да се използва вещта съгласно нейното предназначение.

Законът за собствеността изрично определя, че ползвателят не може да отчуждава своето право, което значи, че то винаги е лично и не може да се прехвърля. Той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси.

Негово задължение е и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване – ако например има срок на ползване.

Иначе правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по кратък срок.

Защото може да се учредява право на ползване и срочно – за 5 години например, и с по-общата норма – до смъртта му. Възмездното отстъпване на право на ползване в много случаи напомня наемния договор. То обаче се счита за далеч по-сигурно.

Важно е да се знаят и няколко неща, свързани с данъците при такива сделки.

Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно „новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право,  уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху  недвижимите имоти“.

В случаите при сделки със запазване на правото на ползване е задължително да се подава декларация. Защото фактически и тук има придобиване на имот. Тук задължен да декларира обаче е ползвателят. Декларацията ползва и фактически новия собственик.

Собственикът на имот е длъжен да внася данъците и таксите за него. При правото на ползване обаче има изключение. В този случай данъчно задължено е лицето, ползващо имота. Освен това ползвателите са длъжни да плащат и такса смет.