С оглед на последните промени в Закона за МВР и претърсвания на лица в нощни заведения и автомобили, актуален стана въпросът за т.нар. правомощия МВР и КАТ да проверява.

Полицейските органи не разполагат с неограничено право произволно да спират, обискират и претърсват граждани.

МВР може да извърши проверка за самоличност само при наличие на някое от законовите основания по чл.70 Закона за Министерството на вътрешните работи.

Проверяването на джобове, чанти, багаж, автомобил или съдържанието на мобилен телефон представлява по-сериозна намеса и изисква отделно правно основание.

При пътен контрол служителите на „Пътна полиция“, КАТ, могат да спрат автомобил и да проверят водача, документите, техническата изправност, товара и спазването на правилата за движение.

Това правомощие обаче не означава автоматично право да се претърсват личният багаж, жабката, чантите и съдържанието на автомобила.

Законността на всяка полицейска мярка и какви са всички Правомощия МВР и КАТ да проверява се преценява според:

наличието на законово основание;
конкретната цел на проверката;
фактическите данни, с които служителите са разполагали;
съразмерността на предприетото действие;
спазването на установената процедура;
съставянето и връчването на необходимите документи.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да извършат проверка за установяване самоличността на лице в пет основни хипотези.

Когато има данни за престъпление или нарушение на обществения ред

Проверка е допустима, когато съществуват данни, че конкретното лице е извършило:

престъпление;
административно нарушение;
друго нарушение на обществения ред.

Понятието „данни“ не означава непременно, че вече са събрани доказателства, достатъчни за повдигане на обвинение.

Необходимо е обаче да съществува фактическа информация, която обективно свързва лицето с определено противоправно поведение.

Недостатъчни сами по себе си биха били общи формулировки като:

„така ни беше разпоредено“;
„изглеждате подозрително“;
„провеждаме рутинна проверка“;
„имаме някакъв сигнал“, без да може да се установи дали действително е съществувал такъв;
принадлежност към определена социална, етническа или друга група.

Полицията не е длъжна на място да разкрие самоличността на подателя на сигнал, оперативния източник или класифицирана информация.

При последващо съдебно оспорване обаче трябва да може да бъде проверено дали действително са съществували конкретни данни, които обосновават предприетата мярка.

За разкриване или разследване на престъпление

Самоличността може да бъде проверена, когато това е необходимо за:

разкриване на престъпление;
разследване на престъпление;
установяване на свидетели;
проверка на лица, намиращи се в непосредствена близост до местопроизшествие;
установяване на лица, отговарящи на конкретно описание;
действия по образувано административнонаказателно производство.

Самото присъствие на дадено място не прави автоматично лицето извършител.

То може обаче да обоснове ограничена проверка, когато мястото, времето и останалите обстоятелства създават разумна връзка с разследваното събитие.

При контрол за редовността на документите

Когато има акция или се провежда проверка, режимът и законовите Правомощия МВР и КАТ да проверява са различни.

Полицията може да установява самоличност при контрол относно:

редовността на документите за самоличност;
правото на пребиваване в страната;
валидността на представените документи;
съответствието между документа и лицето, което го представя.

Това основание е сравнително широко, но не е неограничено.

Проверка на документа не трябва автоматично да се превръща в обиск, проверка на телефон, разпит или претърсване на лични вещи.

Особено важно е, че проверка, започнала единствено на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР – контрол по редовността на документите – не е сред самостоятелно посочените основания за проверяване на личните вещи по чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Правомощия на МВР и КАТ – най-важното в таблица

Действие на полицията	Необходимо основание	Изисква ли се протокол	Нужно ли е предварително разрешение от съд
Проверка на самоличност	Основание по чл. 70 ЗМВР или специален закон	По правило не	Не
Пътна проверка от КАТ	Контрол по ЗДвП	Не за обикновената проверка	Не
Личен обиск по ЗМВР	Основание по чл. 80 ЗМВР	Да	Не
Проверка на лични вещи	Основание по чл. 81, ал. 1 ЗМВР	Да	Не
Проверка на автомобил по ЗМВР	Данни за престъпление или нарушение на обществения ред, или специален сигнал в ШИС	Да	Не
Претърсване и изземване по НПК	Достатъчно основание да се предполага наличие на предмети, книжа или данни от значение за делото	Да	По правило да
Претърсване в неотложен случай	Действието е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства	Да	Последващо съдебно одобрение до 24 часа
Полицейско задържане	Основание по чл. 72 ЗМВР	Писмена заповед	Не, но подлежи на незабавен съдебен контрол

На полицейски контролен пункт

Самоличността може да бъде установявана на контролен пункт, организиран от полицейските органи.

Това може да бъде:

граничен контролно-пропускателен пункт;
временен полицейски пункт;
контролен пункт при специализирана операция;
пункт при издирване на лице или автомобил;
пункт, организиран във връзка с обществено мероприятие или извънредна ситуация.

Организирането на контролен пункт не отменя изискванията за законосъобразност, съразмерност и недискриминационно третиране.

По искане на друг държавен орган

МВР може да установи самоличността на лице по искане на друг държавен орган, когато съдействието е предвидено в закон, при ясни Правомощия МВР и КАТ да проверява

Това може да се случи при действия на:

приходната администрация;
митническите органи;
съдебен изпълнител;
контролен административен орган;
орган на съдебната власт;
друг компетентен държавен орган.

Не е достатъчно произволно или устно искане на длъжностно лице.

Съдействието трябва да се осъществява при условията и по реда на приложимия закон.

С какъв документ може да се установи самоличността?

Самоличността на български гражданин може да бъде установена чрез:

лична карта;
паспорт;
свидетелство за управление на моторно превозно средство;
друг документ, който по силата на закон удостоверява самоличност.

Шофьорската книжка не е само доказателство за правоспособност.

Законът за българските лични документи изрично предвижда, че свидетелството за управление удостоверява самоличността на българските граждани на територията на Република България.

Следователно при обикновена проверка на самоличност валидната българска шофьорска книжка не следва да бъде отхвърляна с аргумента, че единственият допустим документ е личната карта.

Самоличността може да бъде установена и чрез:

сведения от други граждани с установена самоличност, които познават лицето;
проверка в информационните системи;
друг способ, годен да осигури достоверни данни.

Невъзможността лицето веднага да представи физически документ не означава автоматично, че задължително трябва да бъде задържано.

Задържане поради неустановена самоличност е допустимо, когато самоличността действително не може да бъде установена чрез предвидените от закона способи.

Разлика между проверка на самоличност и идентификация?

Проверката на самоличност по чл. 70 ЗМВР и действията по идентификация по чл. 71 ЗМВР са различни правни процедури.

Проверка на самоличност

Целта е да се установи кой е гражданинът чрез:

личен документ;
сведения от други лица;
информационна справка;
друг надежден способ.

Действия по идентификация

До идентификация може да се стигне, когато:

самоличността не може да бъде установена по обичайния ред;
лицето е извършило престъпление или има данни, че е извършило престъпление;
са налице специалните законови предпоставки за определени категории чужденци.

Идентификацията може да включва:

снемане на пръстови отпечатъци;
снемане на отпечатъци от дланите;
фотографиране;
описание на външни белези;
извършване на измервания;
изземване на сравнителни образци;
изземване на биологични образци за ДНК идентификация.

Тези действия представляват значително по-дълбока намеса в личната сфера и не могат да бъдат извършвани като „рутинна проверка“ без наличие на законовите предпоставки.

Когато законовите основания отпаднат, събраните при идентификацията материали подлежат на унищожаване служебно или по искане на лицето, в предвидените от закона случаи.

Може ли полицията да извърши личен обиск?

Да, но само при основанията, посочени в чл. 80 ЗМВР.

Полицейските органи могат да извършат обиск на лице:

което е задържано по реда на чл. 72 ЗМВР;
за което има данни, че носи опасни предмети;
за което има данни, че носи забранени за притежание предмети;
което е заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират свързани вещи;
за което е въведен сигнал за специфичен контрол в Шенгенската информационна система.

Обискът трябва да се извърши от полицейски служител от същия пол като обискираното лице.

Какво може да включва личният обиск?

В зависимост от целта и конкретните обстоятелства обискът може да включва проверка на:

връхните дрехи;
джобовете;
обувките;
предметите, непосредствено носени от лицето;
местата, в които разумно може да се намира търсеният опасен или забранен предмет.

Обискът не трябва да се използва за унижаване, демонстрация на сила, наказание или събиране на информация, която няма отношение към законната му цел.

За извършения обиск по ЗМВР задължително се съставя протокол.

Разлика между обиск по ЗМВР и личен обиск по НПК?

Терминът „обиск“ се използва в различни правни режими.

Полицейски обиск по ЗМВР

Това е полицейска принудителна мярка, предназначена основно за:

защита на служителите и гражданите;
откриване на опасни или забранени вещи;
проверка във връзка с престъпление или нарушение;
обезпечаване на задържането.

Личен обиск по НПК

Това е действие по разследването, насочено към откриване и изземване на доказателства по наказателно производство.

В досъдебното производство личен обиск без предварително разрешение на съдия може да се извърши в определени от НПК случаи, включително:

при задържане;
когато има достатъчно основание да се предполага, че присъстващ при претърсването е укрил предмети или книжа от значение за делото.

При личен обиск по НПК се прилагат специални процесуални изисквания, включително относно пола на извършващото обиска лице и поемните лица.

Следователно не трябва да се смесват:

превантивният или охранителният обиск по ЗМВР;
доказателственият личен обиск по НПК.

Кога полицията може да проверява лични вещи?

Проверката на чанта, раница, куфар, пакет или друга лична вещ не е част от всяка проверка на самоличност.

Чл. 81, ал. 1 ЗМВР допуска проверка на лични вещи в изрично предвидени случаи, включително:

когато има данни, че лицето е извършило престъпление или нарушение на обществения ред;
когато проверката е необходима за разкриване или разследване на престъпление;
при проверка на полицейски контролен пункт;
когато самоличността не може да бъде установена по обичайния ред;
в определени случаи на полицейско задържане;
когато има достатъчно данни, че в личните вещи се укриват предмети, свързани с престъпление или нарушение;
в други случаи, изрично определени със закон.

Какво не е достатъчно?

Само обстоятелството, че лицето носи чанта или раница, не е достатъчно основание тя да бъде отворена.

Не са достатъчни и абстрактни твърдения като:

„правим проверки на всички“;
„такава е процедурата“;
„имаме право да проверяваме всичко“;
„това е полицейска операция“, без връзка между целта на операцията и конкретната проверка.

Задължителен протокол

За всяка проверка на лични вещи по чл. 81 ЗМВР се съставя протокол.

Протоколът се подписва от:

полицейския служител;
един свидетел;
проверяваното лице.

На лицето трябва да бъде предоставен екземпляр.

Когато проверката е извършена, но полицията отказва да състави или връчи протокол, това е съществено обстоятелство при последващо оспорване на действията.

Може ли КАТ да спре автомобил без извършено нарушение?

Краткият отговор е ДА. Определените от министъра на вътрешните работи служби могат да спират моторни превозни средства при осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

Не е необходимо водачът предварително да е извършил видимо нарушение.

Проверката може да има контролен или превантивен характер.

Служителите могат да проверяват:

самоличността на водача;
свидетелството му за управление;
регистрационните документи;
документите за превозвания товар;
документите, свързани с пътни такси;
техническата изправност на автомобила;
укрепването на товара;
употребата на алкохол;
употребата на наркотични вещества или техни аналози;
изпълнението на други задължения по ЗДвП.

Водачът е длъжен да спре при подаден по установения ред сигнал и да изпълнява законосъобразните указания на контролния орган.

Може ли КАТ да отвори багажника, жабката и чантите в автомобила?

Тук трябва да се направи съществено разграничение.

Проверка по Закона за движението по пътищата

Пътният контрол може да наложи достъп до определени части на автомобила, когато това е необходимо за проверка на:

техническата изправност;
задължителното оборудване;
товара;
укрепването на товара;
идентификационните номера;
други обстоятелства, непосредствено свързани с безопасността на движението.

Например може да бъде поискано показването на пожарогасител, аптечка, предупредителен триъгълник или светлоотразителна жилетка, когато те се намират в багажника.

Това не дава автоматично право на служителите:

да разместват и отварят лични чанти;
да проверяват куфари и пакети;
да четат документи, които нямат отношение към пътния контрол;
да претърсват жабката за забранени предмети;
да проверяват съдържанието на телефон или лаптоп.

Проверка на автомобила по чл. 81, ал. 2 ЗМВР

Полицейските органи могат да извършат проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, когато:

има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;
има сигнал в Шенгенската информационна система за извършване на специфичен контрол.

При такава проверка трябва да бъде съставен протокол по чл. 82 ЗМВР.

Следователно обикновената пътна проверка не може без допълнително основание да се превръща в пълно претърсване на автомобила.

Как да реагирате, ако полицията поиска да отворите автомобила?

Не е препоръчително да се оказва физическа съпротива или да се възпрепятстват служителите.

Може спокойно да заявите:

„Моля да посочите правното и фактическото основание за проверката. Не давам доброволно съгласие за претърсване на личните ми вещи, но няма да възпрепятствам изпълнението на разпореждането. Моля да бъде съставен протокол и да ми бъде предоставено копие.“

Това изявление:

не представлява физическо възпрепятстване;
показва, че действието не е доброволно;
предотвратява последващо твърдение, че сте дали свободно съгласие;
създава основа за последваща правна защита.

Не подписвайте протокол, в който е записано, че доброволно сте предоставили вещите или сте дали съгласие, ако това не отговаря на действителността.

При несъгласие напишете собственоръчно:

„Не съм дал доброволно съгласие. Действието беше извършено въпреки възражението ми. Не ми беше посочено конкретно фактическо основание.“

Може ли полицията да проверява мобилен телефон?

Обикновената проверка на самоличност или пътната проверка не предоставя самостоятелно право на полицейския служител да:

отключва телефона;
преглежда съобщения;
чете електронна поща;
отваря снимки и видеозаписи;
проверява социални мрежи;
копира контакти;
преглежда банкови приложения;
изисква парола или код единствено поради извършвана рутинна проверка.

Съдържанието на мобилния телефон разкрива значителен обем информация за личния и семейния живот, кореспонденцията, местоположението, контактите и финансовите отношения на лицето.

Физическата проверка дали телефонът представлява опасен предмет не е равнозначна на достъп до цифровото му съдържание.

Достъпът, изземването и изследването на електронно устройство могат да бъдат допустими при отделно законово основание, включително в рамките на наказателно производство.

Самото наличие на телефона в джоба или автомобила не е такова основание.

Какво означава „имаме оперативен сигнал“?

Оперативният сигнал може да представлява информация, получена от:

гражданин;
друг държавен орган;
полицейски служител;
оперативен източник;
информационна система;
международен обмен;
текущо наблюдение;
други законосъобразни източници.

Наличието на сигнал може да обоснове проверка, когато информацията е достатъчно конкретна и относима.

Например сигналът може да съдържа:

описание на лице;
регистрационен номер на автомобил;
време и място;
характер на предполагаемото нарушение;
описание на търсен предмет;
посока на движение;
други индивидуализиращи данни.

Фразата „оперативен сигнал“ не е самостоятелно и неограничено правомощие.

При съдебно оспорване трябва да може да бъде проверено:

съществувал ли е сигналът към момента на действието;
какво е било неговото съдържание;
отнасял ли се е до провереното лице или автомобил;
оправдавал ли е конкретния обем на намесата;
надеждна и актуална ли е била информацията;
спазени ли са процедурните гаранции.

Полицията не е длъжна непременно да предостави на проверяваното лице пълен препис от оперативния материал на улицата.

Отказът да се разкрие източникът на място не доказва автоматично, че сигналът не съществува.

Недопустимо е обаче позоваването на неопределен „оперативен сигнал“ да служи като формална и непроверима фраза, прикриваща произволно действие.

Всяка полицейска проверка ли трябва да бъде част от специална операция?

Не.

В закона няма общо изискване всяка проверка на самоличност, всеки пътен контрол или всяко спиране на автомобил предварително да е включено в специализирана полицейска операция, разрешена с отделна заповед на ръководител.

Проверка може да бъде извършена и при:

текущ патрул;
непосредствено възприето нарушение;
получен сигнал;
пътен контрол;
издирване;
необходимост от установяване на свидетели;
друго конкретно законово основание.

Когато се провежда специализирана операция, вътрешната заповед може да определя:

задачите;
мястото;
времетраенето;
участващите служители;
контролните пунктове;
отговорните ръководители.

Самото наличие на вътрешна заповед обаче не прави автоматично законосъобразно всяко индивидуално действие.

Обратно – липсата на специална операция не означава автоматично, че всяка извършена проверка е незаконна.

Решаващият въпрос винаги е дали конкретното действие има законово и фактическо основание.

Всяко наблюдение от полицията ли е специално разузнавателно средство?

Тук обаче отговорът е НЕ.

Твърдението, че всяко полицейско наблюдение изисква предварително разрешение от съд, е прекалено широко и юридически неточно.

Не представляват автоматично специално разузнавателно средство:

визуално наблюдение от полицейски патрул;
проследяване на движението в непосредствена ситуация;
видеозаснемане при пътен контрол на законово основание;
наблюдение на публично място;
използване на охранителни камери при спазване на приложимите правила;
непосредствено възприемане на поведение от полицейски служител.

Различен е случаят при целенасочено тайно наблюдение с технически средства, осъществявано по способите и за целите на Закона за специалните разузнавателни средства.

При използването на СРС се прилагат специални изисквания относно:

кръга на престъпленията;
компетентните органи;
искането за използване;
съдебното разрешение;
сроковете;
съхраняването и унищожаването на информацията;
контрола върху прилагането.

Следователно законността на наблюдението зависи от неговия вид, продължителност, цел, използвани технически средства и степен на намеса в личния живот.

Може ли полицията да проверява посетители в нощно заведение?

Да, когато е налице законово основание.

Самото присъствие в бар, дискотека или нощен клуб не отменя правата на гражданите.

МВР може да извършва проверки при:

сигнал за престъпление;
данни за разпространение на наркотични вещества;
нарушение на обществения ред;
издирване на лице;
необходимост от установяване на свидетели;
съвместна проверка с друг компетентен орган;
специализирана операция;
непосредствена опасност за живота или здравето.

Влизането на полицията в заведението не означава автоматично, че всички посетители могат да бъдат обискирани и личните им вещи да бъдат претърсени без конкретно основание.

За всяко лице трябва да бъде преценено дали са налице условията за:

установяване на самоличност;
обиск;
проверка на лични вещи;
задържане;
действие по наказателно производство.

Проверка от частна охрана

Частната охрана не разполага с всички правомощия на полицията.

При установен пропускателен режим охранителите могат да извършват предвидените от закона и вътрешните правила действия, например:

проверка на пропуск или билет;
проверка на документ във връзка с достъпа;
използване на технически средства за откриване на опасни предмети;
проверка за оръжие или забранени предмети в рамките на законовите им правомощия.

Лицето по правило може да откаже доброволна проверка, но тогава може да не бъде допуснато в частния обект.

Частният охранител не може произволно да се представя за полицейски орган или да извършва действия извън предоставените му от закона правомощия.

Какво се случва, ако при проверката бъде открит забранен предмет?

Откриването на забранен предмет не означава, че първоначалната проверка автоматично и със задна дата става законна.

Законността на началното действие се преценява според данните, съществували преди неговото извършване.

Когато бъде намерен предмет, свързан с престъпление, могат да последват:

запазване на местопроизшествието;
доброволно предаване;
изземване по надлежния процесуален ред;
личен обиск;
претърсване;
образуване на досъдебно производство с първото неотложно действие по разследването;
задържане при наличие на законовите основания;
уведомяване на прокурор.

Претърсване и изземване по НПК

По правило претърсване и изземване в досъдебното производство се извършват с предварително разрешение на съдия по искане на прокурора.

Без предварително разрешение действието може да бъде извършено в неотложен случай, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.

Тогава протоколът трябва да бъде представен за съдебно одобрение незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Неотложността не може да бъде създадена изкуствено чрез предварително планиране на действие без съдебно разрешение.

Може ли проверката да бъде унизителна?

Не, доколкото разпоредбата на чл. 82 ЗМВР изисква обискът и проверката на вещи да се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Недопустими могат да бъдат:

публично разсъбличане без необходимост;
унизителни коментари;
демонстративно излагане пред други лица;
прекомерна употреба на физическа сила;
заснемане без връзка със законната цел;
продължаване на проверката след отпадане на основанието;
разпространяване на информация или изображения;
дискриминационно третиране;
проверяване на интимни части без необходимите условия и гаранции.

Колкото по-интензивна е намесата, толкова по-сериозни трябва да бъдат основанията и процедурните гаранции.

Кога проверката се превръща във фактическо задържане?

Не е решаващо единствено дали полицейският служител е използвал думата „задържан“.

Трябва да се прецени дали лицето фактически е било свободно да си тръгне.

Признаци на фактическо задържане могат да бъдат:

изрична забрана за напускане;
физическо възпрепятстване;
поставяне в полицейски автомобил;
отвеждане в районно управление;
отнемане на документите за продължително време;
обкръжаване от служители;
използване на белезници;
продължителна принудителна проверка без възможност лицето да напусне.

При съмнение гражданинът може ясно да попита:

„Задържан ли съм? Свободен ли съм да си тръгна? На какво правно основание ми се забранява да напусна?“

При полицейско задържане се издава писмена заповед, в която трябва да бъдат посочени фактическите и правните основания, датата и часът на задържането и правата на лицето.

За определени основания максималният срок на полицейското задържане е 24 часа.

Какви права има задържаното лице?

Задържаното лице има право:

да узнае фактическото и правното основание за задържането;
да получи копие от заповедта;
да обжалва законността на задържането пред районния съд;
на адвокатска защита от момента на задържането;
на медицинска помощ;
на телефонно обаждане;
да бъде уведомено посочено от него лице;
на преводач, когато не разбира български език;
на контакт с консулските власти, когато е чужд гражданин;
да бъде освободено незабавно след отпадане на основанието.

При задържане поради данни за извършено престъпление лицето има и право да откаже да дава обяснения.

Не подписвайте декларация, че се отказвате от адвокат, ако желаете правна защита или не разбирате последиците от отказа.

Как да се държим при полицейска проверка?

Запазете спокойствие.
Не оказвайте физическа съпротива.
Представете валиден документ, когато искането е законосъобразно.
Попитайте за причината и правното основание на проверката.
Поискайте служителят да се легитимира.
Запомнете или запишете името, длъжността и подразделението.
Уточнете дали сте свободни да напуснете.
Разграничете доброволното съдействие от принудителното действие.
Не подписвайте празни или неверни документи.
Отбележете възраженията си в протокола.
Поискайте екземпляр от всеки съставен документ.
Потърсете адвокат незабавно при обиск, изземване или задържане.

Подходящи въпроси

Може спокойно да попитате:

„На какво основание проверявате самоличността ми?“
„Има ли конкретни данни за престъпление или нарушение?“
„Това проверка по ЗДвП ли е или проверка по ЗМВР?“
„Длъжен ли съм да отворя личната си чанта?“
„Ще съставите ли протокол по чл. 82 ЗМВР?“
„Задържан ли съм?“
„Свободен ли съм да си тръгна?“
„Моля да се свържа с адвокат.“

Какво да не правите

Не е препоръчително:

да отправяте заплахи;
да обиждате служителите;
да отказвате физически изпълнението на разпореждане;
да дърпате или укривате предмети;
да унищожавате документи или данни;
да подписвате неверни декларации;
да давате доброволно отключен телефон без ясна причина и правна консултация.

Законността на разпореждането може да бъде оспорена впоследствие.

Физическата съпротива създава допълнителен риск и може да доведе до самостоятелна отговорност.

Може ли гражданинът да снима полицейската проверка?

Заснемането може да има доказателствено значение, когато се извършва:

от безопасно разстояние;
без възпрепятстване на служителите;
без намеса в действията;
при съобразяване с правата на други граждани;
без разкриване на защитена информация.

Наличието на запис не означава автоматично, че той може безусловно да бъде публикуван в интернет.

Събирането на доказателство и публичното му разпространение са различни действия.

При спор е важно да се запазят:

оригиналният файл;
датата и часът;
данните за устройството;
пълната последователност на събитията;
информацията за свидетелите.

При възможност трябва своевременно да се поиска запазване на записите от:

полицейски автомобили;
служебни камери;
общинско видеонаблюдение;
камери на търговски обекти;
паркинги и бензиностанции;
частни охранителни системи.

Много системи презаписват данните след кратък срок, поради което забавянето може да доведе до загуба на доказателства.

Жалба срещу незаконна полицейска проверка?

Правният ред зависи от вида на действието.

Възможните способи за защита включват:

Жалба до ръководителя на съответната структура на МВР

В жалбата следва да бъдат посочени:

дата и час;
място;
описание на служителите;
номер на патрулен автомобил;
последователност на действията;
заявеното основание;
свидетели;
причинени вреди;
искане за вътрешна проверка;
искане за запазване на видеозаписи.

Сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“ или Инспектората на МВР

Този способ е подходящ при данни за:

злоупотреба с власт;
невярно документиране;
прикриване на действия;
натиск;
корупционно поведение;
системно нарушение на служебните задължения.

Сигнал до прокуратурата

Сигнал до прокуратурата е възможен, когато има данни за престъпление от общ характер, например:

незаконно лишаване от свобода;
принуда;
телесна повреда;
документно престъпление;
престъпление по служба;
повреждане или отнемане на вещи.

Не всяко процедурно нарушение представлява престъпление.

За наказателна отговорност трябва да са налице признаците на конкретен престъпен състав.

Искане по чл. 250 АПК

Когато административен орган или длъжностно лице извършва фактически действия, които не се основават на административен акт или на закона, заинтересованото лице може да поиска от административния съд прекратяване на тези действия.

Този способ е особено важен при продължаващо незаконосъобразно поведение, когато защитата не търпи отлагане.

Обжалване на заповедта за задържане

Законността на полицейското задържане може да бъде оспорена пред районния съд по седалището на органа.

Съдът проверява както посоченото правно основание, така и конкретните факти, които според полицията са наложили задържането.

Има ли право на обезщетение за незаконна проверка?

Възможно е, но обезщетението не се присъжда автоматично.

Лицето трябва да докаже:

незаконосъобразен акт, действие или бездействие;
настъпила имуществена или неимуществена вреда;
пряка причинна връзка между нарушението и вредата;
надлежно пасивно легитимиран ответник;
приложимия специален процесуален ред.

Какви вреди могат да бъдат претендирани?

Имуществени вреди

Например:

повредени лични вещи;
разходи за медицинско лечение;
загубен доход;
транспортни разходи;
разходи за възстановяване на имущество;
други пряко причинени загуби.

Неимуществени вреди

Например:

унижение;
страх;
продължителна тревожност;
накърнено достойнство;
публично излагане;
физическа болка;
психически страдания;
негативни последици в професионалната или семейната среда.

Размерът на обезщетението се определя от съда според:

продължителността на намесата;
интензитета на действията;
публичността;
употребената сила;
възрастта и здравословното състояние;
поведението на служителите;
конкретните последици;
събраните доказателства.

Липсата на открит забранен предмет достатъчна ли е?

Не.

Обстоятелството, че не е открит забранен предмет, не доказва само по себе си, че проверката е била незаконна.

Проверката може да е била законосъобразна, ако към началния момент са съществували достатъчно конкретни данни, въпреки че подозрението впоследствие не се е потвърдило.

Обратно, намирането на забранен предмет не заличава автоматично първоначално допуснато нарушение.

Законността се преценява според информацията и основанията, съществували при започване на действието.

Какви доказателства са необходими?

За успешна защита е важно да бъдат събрани:

протоколът за обиск или проверка;
заповедта за задържане;
актът или наказателното постановление;
медицински документи;
снимки на увреждания;
видеозаписи;
показания на свидетели;
кореспонденция с МВР;
регистрационни номера на служебни автомобили;
данни за служителите;
документи за повредени или иззети вещи;
доказателства за пропуснат доход;
психологическа или психиатрична документация при сериозни последици;
записи от спешния телефон;
документи за образувано производство;
съдебни актове, с които мярката е отменена или действието е признато за незаконно.

В жалбата трябва изрично да се поиска запазването на всички служебни аудио- и видеозаписи, тъй като те могат да бъдат автоматично изтрити или презаписани.

Европейският стандарт срещу произволни проверки

Правото на личен живот и защитата срещу произволна държавна намеса са гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека.

Европейският съд по правата на човека изисква намесата:

да има достатъчно ясна правна основа;
да преследва легитимна цел;
да бъде необходима в демократичното общество;
да бъде пропорционална;
да е придружена от ефективни гаранции срещу произвол;
да подлежи на реален последващ контрол.

При правомощия, позволяващи спиране и претърсване без конкретно подозрение, особено важни са:

ясните критерии;
ограниченията на служебната преценка;
документирането;
съдебният контрол;
защитата срещу дискриминационно прилагане;
възможността засегнатото лице да оспори мярката.

Българските органи трябва да прилагат ЗМВР, ЗДвП и НПК в съответствие както с Конституцията, така и с Европейската конвенция.

Често срещани въпроси

„Полицията може да проверява всеки без причина“

Неточно.

За всяко властническо действие трябва да има законово основание. Контролните правомощия са широки, но не безгранични.

„Щом полицията може да ми поиска лична карта, може да ми провери и чантата“

Неточно.

Проверката на самоличност и проверката на лични вещи са различни действия с различни основания.

„КАТ може да претърси целия автомобил при всяко спиране“

Неточно.

КАТ може да извършва пътен контрол.

Пълната проверка на автомобила и превозваните лични вещи изисква допълнително основание.

„При специализирана операция всички действия са законни“

Неточно.

Вътрешната заповед за операция не отменя индивидуалните законови предпоставки и изискването за съразмерност.

„Всяко полицейско наблюдение изисква разрешение от съд“

Неточно.

Не всяко визуално или публично наблюдение е специално разузнавателно средство.

„Ако нищо не е намерено, автоматично се дължи обезщетение“

Неточно.

Трябва да бъдат доказани незаконност, вреди и причинна връзка.

„Ако е намерен забранен предмет, всички предходни действия стават законни“

Неточно.

Законността на първоначалната проверка се оценява според основанията, съществували преди нейното започване.

„Оперативният сигнал не трябва да бъде доказван никога“

Неточно.

Източникът може да бъде защитен, но при съдебен спор трябва да е възможна проверка дали е съществувала фактическа основа за мярката.

Нашият съвет

Правомощията на МВР и КАТ са предоставени за защита на обществения ред, разкриване на престъпления и гарантиране на безопасността на движението. Те не представляват неограничено право за намеса в личния живот на гражданите.

Проверката на самоличност, личният обиск, проверката на вещи, проверката на автомобил и претърсването по НПК са различни правни действия. Всяко от тях има собствени основания, цели и процедурни гаранции.

Най-съществените правила са:

проверката на документ не дава автоматично право за обиск;
пътната проверка не дава автоматично право за претърсване на автомобила;
за обиск и проверка на вещи по ЗМВР се съставя протокол;
„оперативен сигнал“ не освобождава полицията от задължението да разполага с конкретна фактическа основа;
не всяко наблюдение е специално разузнавателно средство;
не всяка проверка трябва да е част от специализирана операция;
намирането или ненамирането на предмет не решава автоматично въпроса за законността;
обезщетение се присъжда само при доказани незаконност, вреда и причинна връзка.

При съмнение относно законността на полицейската проверка е важно своевременно да бъдат запазени доказателствата, да бъдат поискани всички протоколи и записи и да се извърши индивидуален правен анализ на случая.

Може ли полицай да ми поиска лична карта без да съм извършил нарушение?

Да, когато е налице някое от основанията по чл. 70 ЗМВР, включително при контрол по редовността на документите или на полицейски контролен пункт.

Мога ли да се легитимирам с шофьорска книжка?

Да. Валидното българско свидетелство за управление удостоверява самоличността на български гражданин на територията на България.

Може ли полицията да провери чантата ми само защото проверява личната ми карта?

Не автоматично. За проверката на личните вещи е необходимо отделно основание по чл. 81 ЗМВР.

Трябва ли да има протокол за проверката на чанта?

Да, когато се извършва проверка на лични вещи по чл. 81 ЗМВР.

Може ли КАТ да поиска да отворя багажника?

Може, когато това е необходимо за законна пътна проверка или когато има отделно основание за проверка на автомобила. Отварянето на багажника не означава автоматично право за претърсване на всички лични вещи в него.

Може ли полицай да чете съобщенията в телефона ми?

Не въз основа единствено на обикновена проверка на самоличност или пътен контрол. Необходимо е отделно правно основание.

5/5 - (43 votes)

Следете ни в Google News

Добави ни в предпочитани източници в Google →