Обичайно случаят възниква, когато единият родител изведе детето от държавата, в която то живее, без съгласието на другия родител, или когато първоначално разрешено пътуване се превърне в неправомерно задържане в чужбина.

В тези случаи правната защита не се изчерпва с дело за родителски права, развод или определяне на местоживеенето на детето. При наличие на международен елемент може да бъде приложена Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Основната цел на Конвенцията е да осигури бързо връщане на неправомерно прехвърленото или задържано дете в държавата на неговото обичайно местопребиваване и да гарантира зачитането на правото на упражняване на родителски права и лични отношения между договарящите държави.

Какво означава „международно отвличане на дете“?

Понятието „отвличане на дете“ по Хагската конвенция има самостоятелно гражданскоправно значение.

Не е необходимо детето да е отведено насилствено, тайно или чрез физическа принуда.

Международно отвличане може да е налице и когато:

единият родител напусне държавата с детето без необходимото съгласие;
детето е изведено за ваканция, посещение или временно пребиваване, но не е върнато;
родителят едностранно промени държавата, в която детето живее;
след разрешено пътуване детето бъде задържано за неопределено време;
родител премести детето в България, докато в друга държава се упражняват съвместни родителски права;
детето бъде укрито или неговото местонахождение не бъде съобщено на другия родител.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията прехвърлянето или задържането е неправомерно, когато нарушава право на упражняване на родителски права, признато от правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето, и това право действително е било упражнявано или би било упражнявано, ако прехвърлянето не беше извършено.

Какво е обичайно местопребиваване на детето?

Определянето на обичайното местопребиваване е централният въпрос във всяко съдебно дело за международно отвличане на дете.

Обичайното местопребиваване не се определя единствено от:

гражданството на детето;
адресната регистрация;
мястото на раждане;
собствеността върху жилище;
настоящото местонахождение;
едностранното намерение на единия родител.

Съдът изследва фактическия център на живота на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането.

Значение могат да имат продължителността и устойчивостта на пребиваването, посещаваното училище или детска градина, езиковата среда, медицинското обслужване, семейните връзки, социалното обкръжение и причините за преместването.

Съдът на Европейския съюз приема, че обичайното местопребиваване трябва да отразява определена степен на интеграция на детето в социалната и семейната среда, като преценката се извършва въз основа на всички конкретни обстоятелства.

Кога се прилага Хагската конвенция?

Производство за връщане може да бъде образувано, когато са изпълнени основните предпоставки:

Детето не е навършило 16 години.
Преди прехвърлянето или задържането то е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава.
Прехвърлянето или задържането нарушава право на упражняване на родителски права.
Това право е било действително упражнявано или би било упражнявано, ако детето не беше изведено.
Конвенцията действа в отношенията между съответните държави.

Хагската конвенция престава да се прилага след навършване на 16-годишна възраст.

Преди започване на процедурата трябва да бъде проверено не само дали двете държави са страни по Конвенцията, но и дали тя е в сила в отношенията между тях.

Производството не решава окончателно родителските права

Едно от най-съществените правила е, че делото по Хагската конвенция не е дело за предоставяне на родителски права.

Българският съд не решава:

кой родител е по-подходящ да отглежда детето;
при кого детето следва окончателно да живее;
какъв да бъде режимът на лични отношения;
каква издръжка следва да се заплаща;
кой родител е виновен за раздялата.

Съдът проверява дали детето трябва да бъде върнато в държавата на обичайното му местопребиваване, за да може компетентният съд там да разгледа спора по същество.

Решението за връщане не представлява окончателно решение относно упражняването на родителските права. Българският Закон за закрила на детето също изрично предвижда, че в това производство въпросът за родителските права не се разглежда по същество.

Кой съд разглежда делата в България?

Когато детето е доведено или задържано в България, молбата за неговото връщане по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд, независимо в кой български град се намира детето.

В производството участват:

Министерството на правосъдието или лицето, подало молбата;
родителят или лицето, което се противопоставя на връщането;
останалите заинтересовани лица.

Молбата може да бъде подадена чрез Министерството на правосъдието като централен орган или направо пред Софийския градски съд. Когато молбата е подадена чрез Министерството, то представлява молителя в производството. При пряко сезиране на съда Министерството не участва като представител на молителя.

Ролята на Министерството на правосъдието

Министерството на правосъдието е българският централен орган по Хагската конвенция.

То може да съдейства за:

установяване местонахождението на детето;
обмен на информация с чуждия централен орган;
доброволно връщане;
извънсъдебно уреждане на спора;
предаване на молбата и документите;
започване на съдебно производство;
събиране на информация относно социалната среда;
координация с компетентните институции.

Молбата от друга договаряща държава и приложенията към нея следва да бъдат придружени от превод на български език.

По изключение се допуска превод на английски или френски език, като българският превод се осигурява от централния орган.

Как се започва дело за връщане на дете?

Родителят, чиито права са нарушени, може да подаде молба:

до централния орган на държавата на обичайното местопребиваване;
до централния орган на държавата, в която се намира детето;
пряко до компетентния съд, когато националното законодателство допуска това.

Конвенцията изисква молбата да съдържа данни за молителя, детето и лицето, което го е прехвърлило или задържало, основанията за исканото връщане и наличната информация за местонахождението на детето.

Към нея могат да бъдат приложени съдебни решения, споразумения, удостоверения относно приложимото чуждо право и други относими доказателства.

Какви документи са необходими?

Подготовката на делото обичайно изисква събиране и систематизиране на документи от повече от една държава.

Особено значение могат да имат:

акт за раждане на детето;
документи за самоличност;
съдебни решения относно родителските права;
споразумения между родителите;
доказателства за съвместно упражняване на родителските права;
доказателства за обичайното местопребиваване;
документи от училище или детска градина;
медицински документи;
договори за наем и адресни регистрации;
самолетни билети и документи за пътуване;
електронна кореспонденция между родителите;
доказателства за уговорения срок на пътуването;
полицейски протоколи и сигнали;
доказателства за домашно насилие или риск за детето;
удостоверение относно съдържанието на чуждото право;
доказателства за предложени защитни мерки след връщането.

Необходимо е доказателствата да бъдат подбрани спрямо конкретния предмет на производството. Делото не трябва да се превръща в пълен спор за родителски права, защото това може да отклони съда от въпроса за неправомерността на прехвърлянето или задържането.

Защо бързата реакция е решаваща?

Хагската конвенция изисква компетентните органи да действат експедитивно. Когато производството е започнало преди изтичането на една година от неправомерното прехвърляне или задържане, принципът е детето да бъде върнато незабавно.

Едногодишният период обаче не е давностен срок и изтичането му не прекратява автоматично правото да се иска връщане.

Когато молбата е подадена след повече от една година, съдът отново следва да постанови връщане, освен ако бъде доказано, че детето вече се е установило и приспособило към новата среда.

Забавянето може да усложни доказването, защото с течение на времето се създават нови социални, училищни и семейни връзки. Поради това незабавното събиране на документи и предприемането на правни действия са от съществено значение.

В какъв срок се произнася българският съд?

Софийският градски съд следва да постанови решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока, установен в Регламент (ЕС) 2019/1111.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд. Апелативният съд също следва да се произнесе в едномесечен срок от постъпването на жалбата, а решението му е окончателно.

При дела между държави — членки на Европейския съюз, с изключение на Дания, Хагската конвенция се допълва от Регламент (ЕС) 2019/1111, известен като „Брюксел IIб“.

Регламентът предвижда максимален шестседмичен период за първата инстанция и отделен шестседмичен период за въззивната инстанция.

Основания за отказ от връщане

Връщането е основното правило, а отказът е изключение.

Основанията за отказ не трябва да бъдат използвани като прикрито дело за родителски права.

Съдът може да откаже връщане, когато бъде доказано някое от предвидените в Конвенцията обстоятелства.

Родителските права не са били упражнявани

Връщане може да бъде отказано, ако лицето, което го иска, фактически не е упражнявало предоставеното му право на грижа и определяне местоживеенето на детето към момента на прехвърлянето или задържането.

Само ограничен контакт или физическа раздяла обаче не означават непременно, че родителските права не са упражнявани.

Съгласие за преместването

Отказ е възможен, ако молителят предварително е дал действително и конкретно съгласие детето да промени държавата на пребиваване.

Съгласието за ваканция, кратко посещение или временно пътуване не следва автоматично да се приравнява на съгласие за постоянно преместване.

Последващо приемане на задържането

Съдът може да изследва дали родителят след преместването е приел новото положение. Това предполага повече от пасивност или опит за доброволно уреждане.

Кореспонденцията между страните, предприетите съдебни действия, сигналите до институциите и поведението непосредствено след задържането могат да бъдат решаващи.

Сериозен риск за детето

Най-често обсъжданото основание е чл. 13, ал. 1, буква „б“ от Конвенцията: наличие на сериозна опасност връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в непоносима ситуация.

Това основание изисква конкретен, реален и достатъчно сериозен риск. Общи твърдения, предположения, обичайният стрес от преместването или твърдението, че в България детето има по-добри материални условия, обичайно не са достатъчни.

Официалното Ръководство на Хагската конференция подчертава, че изключенията трябва да се прилагат ограничително, а общи и неконкретизирани твърдения за опасност е малко вероятно да покрият високия доказателствен праг.

Домашно насилие и Хагската конвенция

Твърденията за домашно насилие трябва да бъдат разгледани внимателно и индивидуално.

Насилие, насочено срещу родителя, може при определени обстоятелства да създава сериозен риск и за детето, особено когато детето е пряк свидетел, зависимо е от пострадалия родител или съществува опасност от повторно насилие.

Значение могат да имат:

заповеди за защита;
полицейски сигнали;
медицински документи;
съдебномедицински удостоверения;
експертни психологически заключения;
свидетелски показания;
съобщения със заплахи;
наказателни производства;
данни за предходно нарушаване на защитни мерки.

Самото твърдение за конфликт или домашно насилие не води автоматично до отказ.

Съдът следва да оцени естеството, честотата и интензитета на насилието, въздействието му върху детето и наличието на ефективни защитни мерки в държавата на обичайното местопребиваване.

Защитни мерки при връщане на детето

Българският съд може да определи мерки за контакт с детето по време на производството и мерки за предотвратяване на последваща опасност или вреда.

Когато е установен конкретен риск, съдът може да изследва дали защитата след връщането е гарантирана чрез:

заповед за защита;
забрана за доближаване;
временно жилище;
социална подкрепа;
полицейска защита;
временна издръжка;
временно съдебно решение;
предаване на детето при контролирани условия;
мерки за безопасно пътуване;
започване на незабавно производство в държавата на връщане.

Преди да откаже връщане единствено поради сериозен риск, българският съд уведомява страните и им указва да представят доказателства дали защитата на детето след връщането може да бъде гарантирана. Съдът може служебно да събира информация чрез сътрудничество със съда, органите и централния орган на държавата на обичайното местопребиваване.

Може ли детето да откаже да се върне?

Хагската конвенция допуска съдът да откаже връщане, ако детето се противопоставя и е достигнало възраст и степен на зрялост, при които мнението му следва да бъде взето предвид.

Не е достатъчно детето просто да заяви, че предпочита единия родител или че харесва повече живота в България.

Съдът следва да установи:

дали мнението е самостоятелно;
дали детето разбира предмета на производството;
дали не е подложено на влияние;
дали възражението е срещу държавата на връщане, а не само срещу конкретен родител;
каква е възрастта и психологическата зрялост;
дали изразената позиция е трайна и последователна.

В българското производство детето се изслушва по реда на Закона за закрила на детето, като съдът отдава значение на мнението му съобразно възрастта и степента на зрялост. Дирекция „Социално подпомагане“ представя становище за състоянието и мнението на детето.

Какво значение има решение за родителски права от български съд?

Решение, постановено след преместването на детето, не представлява автоматично основание да се откаже връщане.

Хагската конвенция изрично предвижда, че самото наличие на решение за родителски права в замолената държава не е достатъчно основание за отказ. Освен това след уведомяване за неправомерното прехвърляне съдилищата на държавата, в която е доведено детето, по принцип не следва да решават спора по същество, докато не бъде разрешен въпросът за връщането.

Следователно започването на дело за родителски права в България не обезсилва производството по Хагската конвенция.

Може ли спорът да бъде решен чрез медиация?

Съдът може да подпомага страните за доброволно уреждане и да ги насочи към медиация, при условие че това не забавя производството.

Доброволното споразумение може да урежда:

държавата, в която детето ще живее;
начина и срока за връщане;
придружаването на детето;
пътните разходи;
временните контакти;
защитните мерки;
бъдещите производства за родителски права;
комуникацията между детето и другия родител.

При международен спор споразумението трябва да бъде подготвено така, че да има правно действие и възможност за признаване и изпълнение и в двете държави. Българският закон допуска медиация, но изрично изисква тя да не води до забавяне на ускореното производство.

Обжалване и изпълнение на решението

Решението на Софийския градски съд се обжалва пред Софийския апелативен съд, чието решение е окончателно.

Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане. Самото изпълнение се извършва по реда на чл. 528 ГПК, който урежда предаването на дете.

Когато съдът постанови връщане, могат да бъдат определени подходящи мерки за защита след връщането. При дела в рамките на Европейския съюз се издават и съответните удостоверения по Регламент (ЕС) 2019/1111.

Дължат ли се държавни такси?

По молбите за връщане на дете или за упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция българският закон предвижда, че не се събират държавни такси и не се дължат разноски в производството.

Това освобождаване не включва автоматично възнаграждението, което страната е договорила с избран от нея адвокат, както и други практически разходи извън самото съдебно производство.

Какво трябва да направи родителят незабавно?

При извеждане или задържане на дете в чужбина е необходимо да се установят:

Точната дата на заминаването или отказа за връщане.
Държавата на обичайното местопребиваване.
Правният режим на родителските права.
Дали е било дадено съгласие и с какъв обхват.
Къде се намира детето.
Дали съществува непосредствен риск от ново преместване.
Дали е започнато дело за родителски права в друга държава.
Дали са необходими временни защитни мерки.
Дали Конвенцията е в сила между съответните държави.
Какви документи и преводи трябва да бъдат осигурени.

Не следва да се подписват декларации, споразумения или съгласия за пребиваване, преди да бъдат анализирани правните им последици.

Опитите за доброволно уреждане трябва да бъдат формулирани внимателно, за да не бъдат по-късно тълкувани като приемане на преместването.

Правна защита на родителя, който иска връщане

За успешното водене на молбата е необходимо ясно да бъдат доказани:

обичайното местопребиваване;
съществуването на право на упражняване на родителски права;
действителното упражняване на това право;
липсата на съгласие за постоянно преместване;
точният момент на неправомерното задържане;
своевременната реакция на молителя;
приложимото право на чуждата държава.

Необходимо е още предварително да бъдат анализирани възможните възражения по чл. 12, 13 и 20 от Конвенцията и да бъдат представени конкретни защитни мерки, когато се твърди риск за детето.

Защита на родителя, който се противопоставя на връщането

Родителят, при когото се намира детето, също има право на пълноценна процесуална защита.

Защитата може да бъде основана на:

липса на неправомерно прехвърляне;
промяна на обичайното местопребиваване преди спорната дата;
липса на права на молителя;
фактическо неупражняване на родителските права;
предварително съгласие;
последващо приемане;
установяване на детето в новата среда след повече от една година;
сериозен риск от физическа или психическа вреда;
непоносима ситуация;
самостоятелно и зряло възражение на детето;
противоречие с основни принципи за защита на правата на човека.

Тези възражения трябва да бъдат подкрепени с конкретни и проверими доказателства. Общото твърдение, че детето живее по-добре в България, обичайно не замества доказването на някое от изричните основания за отказ.

Адвокат по дела за международно отвличане на деца

Съдебните дела по Хагската конвенция изискват едновременно познаване на:

българското семейно право;
международното частно право;
Хагската конвенция от 1980 г.;
Хагската конвенция от 1996 г.;
Регламент (ЕС) 2019/1111;
практиката на българските съдилища;
практиката на Съда на Европейския съюз;
международното събиране и представяне на доказателства.

Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при молби за връщане на дете в България или от България, защита срещу искане за връщане, подготовка на доказателства, координация с чуждестранни адвокати и процесуално представителство пред Софийския градски съд и Софийския апелативен съд.

Ранната правна оценка е особено важна, защото всяко действие, съобщение или забавяне може да има значение за въпросите относно съгласието, последващото приемане, едногодишния период и установяването на детето в новата среда.

1,790+

Успешни Дела

19 + години

Адвокатска Практика

24/7

Консултация и Защита

270.500$

Клиентски Обещетения

Rate this page