
Събиране на вземания и задължения
Адвокат събиране на задължения
Все повече физически лица и фирми се обръщат към нас с молба за правна консултация и съдействие от Адвокат събиране на задължения.
Неизплатена фактура, непогасен заем, неплатена продажна цена или неизпълнен договор могат да създадат сериозни финансови затруднения както за търговските дружества, така и за физическите лица.
Когато длъжникът отлага плащането, обещава, че „ще плати следващата седмица“, прехвърля имущество или преустановява комуникацията, пасивното изчакване рядко защитава интересите на кредитора.
В тези случаи е необходим адвокат за събиране на задължения, който да анализира документите, да установи дали вземането е изискуемо, да провери приложимата погасителна давност и да избере най-ефективния способ за защита.
Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при доброволно, съдебно и принудително събиране на вземания от физически лица и търговски дружества в България и при трансгранични случаи.
При вземане по търговски договор вижте и търговско право и търговски спорове. Когато спорът изисква искова защита по общия граждански ред, вижте граждански дела и процесуална защита.
Когато вземането произтича от търговски договор или спор между дружества, вижте и адвокат търговско право и търговски дела. При спорно вземане и необходимост от искова защита е релевантна и страницата адвокат граждански дела.
Имате неплатена фактура или друго вземане?
Изпратете кратко описание на случая и наличните документи.
Ще получите безплатна първоначална информация относно:
- какви документи са необходими;
- дали вземането изглежда изискуемо;
- има ли непосредствен риск от изтичане на давност;
- възможно ли е заповедно производство;
- следва ли да се поиска обезпечение;
- какви могат да бъдат следващите правни действия.
Безплатната първоначална информация има ориентировъчен характер и не представлява окончателно правно становище без цялостен преглед на документите.
Какво представлява събирането на задължения?
Събирането на задължения включва всички извънсъдебни, съдебни и изпълнителни действия, чрез които кредиторът търси плащане на дължима сума.
Процедурата може да премине през няколко последователни етапа:
- анализ на вземането и доказателствата;
- проверка на длъжника и неговото имущество;
- изпращане на официална покана за плащане;
- преговори и предложение за доброволно уреждане;
- искане за обезпечение;
- заповедно или исково производство;
- получаване на изпълнителен титул;
- образуване на изпълнително дело;
- налагане на запори и възбрани;
- осребряване на имущество и разпределение на събраните средства.
Не всеки случай трябва задължително да стигне до продължително съдебно дело.
Правилният подход зависи от вида на вземането, доказателствата, поведението на длъжника и наличното имущество.
Какви задължения могат да бъдат събирани?
Правната помощ може да се отнася до:
- неплатени фактури;
- вземания по договори за доставка;
- вземания по договори за услуги;
- неплатени транспортни и спедиторски услуги;
- неизплатени наеми;
- непогасени заеми;
- неплатена продажна цена;
- договорни неустойки;
- обезщетения при неизпълнение;
- задължения по признание на дълг;
- вземания по запис на заповед;
- задължения по спогодби;
- вземания за издръжка;
- вземания по съдебни решения;
- задължения между съдружници и търговски партньори;
- вземания от български и чуждестранни дружества;
- присъдени съдебни разноски;
- обезщетения за причинени имуществени вреди.
Кредиторът може да иска реално изпълнение на задължението и обезщетение за забавата.
При парично задължение длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата, а липсата на достатъчно парични средства сама по себе си не го освобождава от отговорност.
Кога длъжникът изпада в забава?
Когато договорът или фактурата съдържа конкретно определен падеж, длъжникът по правило изпада в забава след изтичането на определения срок.
Когато не е определен конкретен ден за изпълнение, обичайно е необходимо длъжникът да бъде поканен да изпълни.
Поради това правилно съставената и доказуемо връчена покана за плащане може да има важно значение за лихвата, доказването на забавата и последващото съдебно производство.
Неплатена фактура достатъчна ли е за съдебно дело?
Фактурата е важно доказателство, но не трябва да се разглежда изолирано.
За успешно събиране на вземането могат да бъдат необходими и:
- договор или поръчка;
- общи условия;
- приемо-предавателни протоколи;
- товарителници и CMR документи;
- стокови разписки;
- електронна кореспонденция;
- потвърждение на поръчката;
- доказателства за доставка;
- банкови извлечения;
- счетоводни записвания;
- частични плащания;
- признание на дълга;
- двустранно подписани протоколи;
- доказателства за възражения или рекламации;
- покана за доброволно изпълнение.
Основният въпрос не е единствено дали съществува фактура, а дали може да се докаже основанието, размерът, падежът и неизпълнението на задължението.
Спорно и безспорно вземане
Безспорно вземане
Вземането практически може да се определи като безспорно, когато длъжникът:
- признава задължението;
- не оспорва основанието и размера;
- е извършил частично плащане;
- е подписал споразумение или признание на дълг;
- иска единствено отсрочване или разсрочване.
В подобна ситуация може да бъде постигнато доброволно споразумение, но то трябва да съдържа надеждни гаранции.
Спорно вземане
Вземането е спорно, когато длъжникът твърди например, че:
- договорът не е сключен;
- услугата не е извършена;
- стоката не е доставена;
- изпълнението е некачествено;
- сумата е платена;
- е извършено прихващане;
- е налице рекламация;
- дългът е погасен по давност;
- лицето не е надлежният длъжник;
- вземането е прехвърлено или погасено.
В тези случаи трябва предварително да се оцени доказателственият риск и да се избере подходящо исково или заповедно производство.
Покана за доброволно плащане
Преди завеждането на дело често е разумно да бъде изпратена официална адвокатска покана.
- основанието на вземането;
- точния размер на главницата;
- размера и началния момент на лихвата;
- дължимите неустойки;
- кратък срок за доброволно плащане;
- банкова сметка на кредитора;
- предложение за преговори;
- предупреждение за съдебни и изпълнителни действия;
- предупреждение за допълнителни разноски;
- предложение за обезпечено разсрочване.
Поканата не трябва да бъде използвана като поредното общо напомняне.
Тя следва да бъде част от предварително определена стратегия и да бъде изпратена по начин, който позволява доказване на съдържанието и получаването ѝ.
Преговори и споразумение с длъжника
Доброволното уреждане може да спести време и разходи, но само ако интересът на кредитора е действително защитен.
Споразумението може да предвижда:
- изрично признание на задължението;
- точен погасителен план;
- падеж на всяка вноска;
- законна или договорна лихва;
- последици при пропускане на вноска;
- предсрочна изискуемост;
- неустойка;
- поръчител или солидарен длъжник;
- залог или ипотека;
- нотариална заверка на подписите;
- поемане на разноските по събирането.
Обикновено устното обещание за бъдещо плащане не предоставя достатъчна защита.
Важно е признанието и конкретните условия да бъдат оформени така, че да могат да бъдат доказани и използвани при последващо неизпълнение.
Заповедно производство за събиране на задължения
Заповедното производство е съдебен ред, който може да бъде използван за определени парични вземания и други изрично посочени задължения.
По чл. 410 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за парично вземане, когато са изпълнени законовите предпоставки.
Съдът разглежда заявлението в закрито заседание, а действащият ГПК предвижда електронна форма на заповедното производство от 1 юли 2025 г.
Какво става, ако длъжникът не възрази?
Когато длъжникът не подаде възражение в предвидения срок или оттегли възражението си, заповедта влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист.
След това кредиторът може да образува изпълнително производство пред държавен или частен съдебен изпълнител.
Какво става, ако длъжникът възрази?
Подаването на възражение не означава автоматично, че дългът не съществува.
То означава, че спорът трябва да бъде разрешен по съответния исков ред.
В определените от закона случаи съдът указва на кредитора да предяви иск за установяване на вземането.
Срокът по чл. 415 ГПК е едномесечен от съобщението, като пропускането му може да доведе до обезсилване на заповедта и издадения изпълнителен лист.
Поради краткия срок всички договори, фактури, протоколи и доказателства трябва да бъдат подготвени своевременно.
Незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
При наличие на някои изрично посочени в закона документи кредиторът може да поиска заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Сред документите, посочени в разпоредбата, са нотариален акт, спогодба или договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащи се в тях задължения за плащане на парични суми, както и други предвидени от закона документи.
Именно поради това при сключване на споразумение с длъжник трябва да бъде преценено дали документът може да бъде оформен по начин, който осигурява по-ефективна защита при повторно неизпълнение.
Исково производство за неплатено задължение
Исково производство може да бъде необходимо, когато:
- длъжникът оспорва вземането;
- е подадено възражение срещу заповедта;
- липсват предпоставки за заповедно производство;
- трябва да се установят сложни договорни отношения;
- претендират се вреди или неустойки;
- необходимо е събиране на експертни доказателства;
- спорът е свързан с разваляне на договор;
- претендира се отговорност на повече от едно лице.
В зависимост от конкретния случай могат да бъдат предявени претенции за:
- главница;
- законна лихва;
- договорна лихва;
- неустойка;
- обезщетение за вреди;
- пропуснати ползи;
- съдебни разноски;
- разноски за събиране на вземането.
Обезпечение на вземането
Спечеленото дело няма практическа стойност, ако до неговото приключване длъжникът е прехвърлил имуществото си или е изтеглил средствата от банковите си сметки.
Затова една от най-важните задачи на адвоката е да прецени дали съществува обезпечителна нужда.
Обезпечение може да бъде поискано както по вече предявен иск, така и преди завеждането на делото като обезпечение на бъдещ иск.
При бъдещ иск съдът определя срок за предявяването му, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Възможни обезпечителни мерки
ГПК предвижда обезпечаване чрез:
- възбрана върху недвижим имот;
- запор върху банкови сметки и други вземания;
- запор върху движими вещи;
- други подходящи мерки, определени от съда.
Съдът може да допусне и няколко вида обезпечения до размера на претендираното вземане.
Обезпечението не се допуска автоматично. Необходимо е искът да бъде надлежно обоснован и да бъдат представени убедителни писмени доказателства или определената от съда гаранция.
Принудително събиране чрез съдебен изпълнител
След получаването на изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело.
Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна.
В молбата трябва да бъдат посочени исканите действия и изпълнителни способи.
Изпълнението може да бъде насочено към:
- банкови сметки;
- трудово възнаграждение;
- вземания от клиенти и контрагенти;
- автомобили;
- машини и оборудване;
- стоки и наличности;
- дружествени дялове;
- недвижими имоти;
- наемни вземания;
- други секвестируеми права и активи.
Разноските по изпълнението по принцип са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените от закона случаи.
Самото образуване на изпълнително дело обаче не гарантира автоматично събиране. Необходимо е активно проследяване на делото, своевременно искане на справки и насочване на изпълнението към конкретни активи.
Събиране на задължения от търговски дружества
При вземане срещу дружество предварително трябва да се провери:
- актуалното състояние на дружеството;
- представляващите лица;
- обявените годишни финансови отчети;
- прехвърлянията на дружествени дялове;
- промените в седалището;
- вписана ликвидация или несъстоятелност;
- наличното недвижимо имущество;
- регистрирани обезпечения;
- висящи изпълнителни дела, когато информацията е достъпна;
- фактическото продължаване на търговската дейност.
Фактът, че длъжникът е търговско дружество с ограничена отговорност, не означава, че няма възможност за събиране.
От значение е дали дружеството разполага с активи, вземания от клиенти, банкови наличности, движими вещи или недвижимо имущество.
Лихва и разноски при търговски задължения
При търговски отношения законът предвижда специална защита на изправния кредитор.
Когато кредиторът е изпълнил своите задължения, а длъжникът е в забава, чл. 309а ТЗ предвижда при приложимите предпоставки законна лихва и обезщетение за разноските по събирането в размер не по-малък от 40 евро, без да е необходима покана.
Кредиторът може да търси и по-високи действително понесени вреди и разноски по общия ред.
Приложимостта на тази разпоредба трябва да бъде преценена според страните, вида на сделката и конкретните договорни отношения.
Важно: погасителната давност не се прилага служебно
Кредиторът не трябва да отлага предприемането на действия.
Общият давностен срок за вземанията, за които законът не предвижда друг срок, е пет години.
Тригодишна давност се прилага към определени вземания, включително за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, наем, лихви и други периодични плащания.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Това означава, че съдът не следи по собствена инициатива за изтичането ѝ, но длъжникът може да направи възражение за погасителна давност.
Как се прекъсва давността?
Чл. 116 ЗЗД предвижда прекъсване на давността при:
- признаване на вземането от длъжника;
- предявяване на иск или възражение при установените предпоставки;
- предприемане на действия за принудително изпълнение.
Не трябва да се разчита само на неформални телефонни разговори и общи обещания. Ако длъжникът признава дълга или иска отсрочка, това следва да бъде оформено по доказуем начин.
Изпращането на обикновено напомняне от кредитора не е равнозначно във всички случаи на прекъсване на давността. Необходимо е да се анализира кое конкретно действие има предвидения от закона ефект.
Какво да направите при просрочено плащане?
Съберете всички документи
Подгответе договора, фактурите, протоколите, кореспонденцията и банковите извлечения.
Определете точния падеж
Трябва да се установи кога задължението е станало изискуемо и от коя дата се начислява лихва.
Не променяйте документите
Не дописвайте едностранно фактури, протоколи или договори и не създавайте документи със задна дата.
Запазете електронната кореспонденция
Имейли, съобщения и потвърждения могат да имат важно доказателствено значение.
Проверете давността
Не чакайте длъжникът доброволно да реши проблема, когато сроковете продължават да текат.
Проверете имущественото състояние
Преди значителни съдебни разходи трябва да се оцени дали има имущество или доходи, към които може да бъде насочено изпълнение.
Преценете необходимостта от обезпечение
Когато съществува риск от разпореждане с активи, искането за запор или възбрана може да бъде по-важно от поредната покана.
Какви документи да изпратите за предварителна проверка?
За получаване на първоначална информация изпратете:
- договор или поръчка;
- издадени фактури;
- приемо-предавателни протоколи;
- доказателства за доставка или извършена услуга;
- банкова сметка или извлечение за частични плащания;
- кореспонденция с длъжника;
- покани и получени отговори;
- признание на дълг;
- споразумение или погасителен план;
- данни за длъжника;
- информация за известни активи;
- дата на падежа;
- дата на последното плащане;
- информация за заведени дела или изпълнителни производства.
Не изпращайте оригинали, освен ако това не е изрично уговорено. За първоначалния преглед обичайно са достатъчни четливи копия.
Международно събиране на вземания
В случаите на Адвокат събиране на задължения, когато кредиторът и длъжникът се намират в различни държави, трябва да бъдат проверени:
- международната компетентност;
- приложимото право;
- договорената юрисдикция;
- мястото на изпълнение;
- езикът и връчването на документите;
- възможността за признаване и изпълнение;
- местонахождението на имуществото на длъжника.
За определени трансгранични безспорни парични вземания в Европейския съюз може да бъде използвана процедурата за европейска заповед за плащане по Регламент № 1896/2006. Целта на процедурата е опростяване и ускоряване на събирането на безспорни трансгранични парични вземания.
При определени трансгранични случаи може да бъде поискан и европейски запор на банкови сметки по Регламент № 655/2014 с цел запазване на средства по сметка на длъжника в друга държава членка.
Изборът на национална или европейска процедура зависи от конкретното вземане, държавите, договорните клаузи и вероятността длъжникът да оспори претенцията.
Защита на длъжници
Кантората предоставя правна помощ и на лица, срещу които се претендират недължими, погасени или неправилно изчислени суми.
- проверка на основанието и размера на задължението;
- възражение срещу заповед за изпълнение;
- искане за спиране на незабавното изпълнение;
- възражение за погасителна давност;
- оспорване на лихви, неустойки и разноски;
- защита срещу несъразмерни изпълнителни действия;
- обжалване на действия на съдебен изпълнител;
- преговори за разсрочване;
- оспорване на недължимо вземане;
- защита на несеквестируем доход и имущество.
Получаването на съдебни книжа или покана за доброволно изпълнение не трябва да бъде пренебрегвано. Процесуалните срокове често са кратки и започват да текат от връчването.
Какво предлага кантората на кредиторите?
Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предлага:
- правен анализ на вземането;
- проверка на договори и фактури;
- изчисляване на главница, лихви и неустойки;
- адвокатски покани за плащане;
- преговори с длъжници;
- подготовка на споразумения;
- обезпечаване на вземания;
- заповедни производства;
- искове по чл. 422 ГПК;
- осъдителни искове;
- представителство пред районни и окръжни съдилища;
- образуване на изпълнителни дела;
- представителство пред държавни и частни съдебни изпълнители;
- искания за запор на банкови сметки;
- искания за възбрана върху недвижими имоти;
- изпълнение върху движими вещи и вземания;
- международно събиране на вземания;
- признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения;
- защита срещу недобросъвестни длъжници;
- правна помощ на длъжници при неоснователни претенции.
Получете първоначална информация
Имате неплатена фактура, неизпълнен договор или длъжник, който системно отлага плащането?
Изпратете:
- кратко описание на случая;
- размера на задължението;
- датата на падежа;
- данните на длъжника;
- договора и фактурите;
- последната кореспонденция;
- информация за частични плащания;
- данни за известни активи.
Ще получите първоначална ориентация:
- какви документи липсват;
- има ли риск от давност;
- какъв съдебен ред може да бъде приложим;
- необходимо ли е обезпечение;
- какви са възможните следващи действия.
Телефон: +359 897 90 43 91
Е-mail: info@lawyer-bulgaria.bg
Адвокат събиране на задължения в България
Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при събиране на задължения, неплатени фактури, договорни претенции, обезпечителни производства и принудително изпълнение.
Не отлагайте предприемането на правни действия само защото длъжникът продължава да обещава плащане.
Навременният анализ позволява:
- да се запазят доказателствата;
- да се избегне изтичане на давност;
- да се установи имуществото на длъжника;
- да се поиска обезпечение;
- да се избере правилната съдебна процедура;
- да се ограничат допълнителните финансови загуби.
Свържете се с кантората преди вземането да стане практически несъбираемо.
Настоящата публикация има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална правна консултация, окончателно становище или гаранция за резултат.
Подходящата процедура се определя след анализ на конкретните факти, документи, срокове и имущественото състояние на длъжника
Свързани ръководства за събиране на вземания
- Събиране на дълг по неплатени фактури
- Събиране на просрочени вземания
- Всички правни ръководства по области
Колко време отнема събирането на задължение?
Продължителността зависи от това дали длъжникът оспорва дълга, дали разполага с имущество, дали е необходимо исково производство и дали изпълнението е насочено към лесно установими активи.
Може ли дългът да се събере без съд?
Да. Възможно е доброволно плащане след адвокатска покана или сключване на споразумение. Когато длъжникът не съдейства, обикновено е необходимо съдебно или изпълнително производство.
Може ли да се запорира банкова сметка преди края на делото?
При наличие на законовите предпоставки съдът може да допусне обезпечение чрез запор върху вземания на длъжника, включително средства по банкова сметка.
Може ли да се наложи възбрана върху имот?
Да, възбраната върху недвижим имот е една от предвидените в ГПК обезпечителни мерки. След получаване на изпълнителен титул изпълнението може също да бъде насочено към секвестируем недвижим имот.
Какво става, ако длъжникът възрази срещу заповедта?
Кредиторът може да трябва да предяви иск за установяване на вземането в указания от съда срок. В производството трябва да бъдат доказани основанието, размерът и изискуемостта на дълга.
Прекъсва ли поканата погасителната давност?
Не всяка покана на кредитора прекъсва давността. Законът свързва прекъсването с конкретно посочени действия, включително признание от длъжника, надлежно предявяване на иск и действия по принудително изпълнение.
Частичното плащане признание на дълга ли е?
Частичното плащане може да има значение като признание, но правният му ефект трябва да се прецени според конкретните факти, документацията и поведението на длъжника.
Може ли да се събира задължение от фирма без активи?
Може да бъде образувано производство, но практическата събираемост зависи от установяването на имущество, вземания, банкови сметки или други права на дружеството. Преди предприемане на действия е препоръчителна предварителна проверка.
Кой плаща съдебните разноски?
Съдът разпределя разноските според изхода на делото и приложимите процесуални правила. При изпълнително производство разноските по принцип са за длъжника, освен в предвидените от закона изключения.
Може ли задължението да бъде разсрочено?
Да. Страните могат да сключат споразумение за разсрочване. За кредитора е важно документът да съдържа признание на дълга, точни падежи, последици при неплащане и подходящо обезпечение.
Кога трябва да потърся адвокат?
Веднага след пропускане на падежа или при първи признаци, че длъжникът укрива имущество, прекратява дейност, оспорва доставката или отказва комуникация.









