Постановяване на Привременни мерки

Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно, докато не се стигне до Постановяване на Привременни мерки.

Когато между родители възникне спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката или семейното жилище, окончателното съдебно решение често не може да бъде постановено незабавно.

Съдебното производство може да продължи месеци, а в по-сложни случаи – и значително по-дълго.

През този период детето не може да остане без ясно определено местоживеене, ежедневни грижи, режим на контакт с другия родител и необходимата издръжка.

Именно затова законът предвижда възможност за постановяване на привременни мерки, които временно уреждат отношенията между родителите и детето до приключване на съдебния спор или до последващото им изменение.

Привременните мерки имат особено значение при:

• висящо дело за развод;
• раздяла на родители, които не са сключвали граждански брак;
• спор относно местоживеенето на детето;
• спор за упражняване на родителските права;
• необходимост от определяне на режим на лични отношения;
• необходимост от присъждане на текуща издръжка;
• опасност от родителско отчуждение;
• възпрепятстване на контактите с единия родител;
• риск детето да бъде преместено в друго населено място или държава;
• производство за ограничаване или лишаване от родителски права.

Как се упражняват родителските права преди съдебното решение?

Съгласно чл. 122 от Семейния кодекс всеки родител е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилото пълнолетие дете.

Родителите имат равни права и задължения независимо дали са в брак.

По силата на чл. 123 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Когато единият родител действа сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Упражняването на родителските права поначало следва да се извършва по общо съгласие.

При фактическа раздяла обаче съвместното вземане на решения често става практически невъзможно.

Типични спорове възникват относно:

• при кого ще живее детето;
• кой ще полага ежедневните грижи;
• в кое училище или детска градина ще бъде записано;
• кой ще взема решения относно медицинско лечение;
• кога и при какви условия детето ще вижда другия родител;
• кой ще заплаща текущите разходи;
• може ли детето да бъде преместено в друг град или в чужбина;
• може ли да му бъде издаден паспорт и да пътува извън страната.

Когато липсва съгласие, съдебната намеса има за цел не да санкционира единия родител, а да осигури работеща и предвидима временна уредба, съответстваща на най-добрия интерес на детето.

Какво представляват привременните мерки?

Привременните мерки са временни съдебни разпореждания, чрез които се уреждат най-неотложните отношения между съпрузите, родителите и децата до приключване на висящото дело.

Те могат да обхващат:

1. местоживеенето на детето;
2. ежедневното упражняване на родителските права и задължения;
3. режима на лични отношения с другия родител;
4. издръжката на детето;
5. предаването и връщането на детето;
6. начина на осъществяване на контактите;
7. контакти по телефон и чрез електронни средства;
8. защитени или наблюдавани контакти;
9. ползването на семейното жилище;
10. издръжката между съпрузите;
11. временното ползване на имущество, придобито по време на брака.

Мерките не разрешават окончателно спора.

Те действат временно и могат да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата или когато се установи, че определеният режим не защитава достатъчно интереса на детето.

Привременни мерки по чл. 323 ГПК при развод

Основната процесуална разпоредба при висящо брачно дело е чл. 323 ГПК.

Съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, може по молба на всяка от страните или служебно да определи привременни мерки относно:

• издръжката между съпрузите;
• семейното жилище;
• ползването на придобитото през време на брака имущество;
• грижата за децата;
• издръжката на децата.

След законодателните изменения, в сила от 30 декември 2025 г., съдът може да постанови мерките и служебно, когато установи, че това е необходимо за защита на детето или за временното регулиране на отношенията между страните.

Това обаче не означава, че във всяко брачно дело съдът автоматично ще постановява подробен временен режим.

Страната, която счита, че са необходими конкретни мерки, следва изрично да формулира искането си и да представи доказателства в негова подкрепа.

В какъв срок се произнася съдът?

По правило съдът се произнася в заседанието, в което е направено искането.

Когато са необходими допълнителни доказателства – например социален доклад, свидетелски показания, медицински документи или психологична експертиза – съдът може да насрочи ново заседание.

Съгласно действащата редакция на чл. 323, ал. 2 ГПК новото заседание следва да бъде насрочено в двуседмичен срок.

Бързината на производството е съществена, защото привременните мерки трябва да предотвратят продължителна правна и фактическа неопределеност за детето.

Може ли определението да се обжалва?

Определението за привременни мерки по чл. 323 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване.

То обаче може да бъде изменено от съда, пред който делото е висящо.

Следователно защитата срещу неподходящ или вече неработещ временен режим се осъществява не чрез въззивна жалба, а чрез мотивирано искане за неговото изменение, подкрепено с нови доказателства или с доказателства за неправилното му фактическо функциониране.

Привременни мерки между родители без брак

Когато родителите не са сключвали граждански брак, чл. 323 ГПК не е прякото основание за образуване на спора.

В този случай се прилага чл. 127 СК.

Родителите могат да постигнат споразумение относно:

• местоживеенето на детето;
• упражняването на родителските права;
• личните отношения;
• издръжката;
• пътуването на детето в чужбина;
• издаването на необходимите лични документи.

Ако не постигнат съгласие, спорът се отнася пред районния съд по настоящия адрес на детето.

По силата на чл. 127, ал. 3 СК съдът може по искане на родител да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

И това определение не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.

Новият чл. 138б СК и привременните мерки от 2026 г.

С измененията на Семейния кодекс, в сила от 30 декември 2025 г., беше създаден новият чл. 138б СК.

Съгласно тази разпоредба съдът, пред който е висящо дело за родителски права, може при всяко положение на делото, служебно или по искане на страна, да определя или изменя привременни мерки.

Особено важно е, че това може да стане и когато вече съществува по-рано постановено решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

До приключване на новото дело привременните мерки се прилагат вместо по-рано постановеното решение.

Тази нова уредба има голямо практическо значение при дела за изменение на:

• местоживеенето на детето;
• упражняването на родителските права;
• режима на лични отношения;
• мерките при родителско отчуждение;
• режима при преместване на родител или дете в друго населено място;
• режима при установяване на родител в чужбина.

По този начин съдът не е длъжен да изчака окончателното приключване на новото дело, когато междувременно старият режим очевидно не може да защити интереса на детето.

Привременни мерки при ограничаване или лишаване от родителски права

В производствата за ограничаване или лишаване от родителски права се прилага чл. 133, ал. 3 СК.

Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция „Социално подпомагане“.

Подобни производства се образуват, когато поведението на родителя представлява опасност за:

• личността на детето;
• физическото или психическото му здраве;
• възпитанието;
• образованието;
• имуществото;
• нормалното му развитие.

Ограничаване може да бъде постановено и когато поради продължително заболяване или други обективни причини родителят временно или трайно не е в състояние да упражнява правата си.

Лишаването от родителски права е крайна мярка и се допуска само в тежките случаи, предвидени от закона.

Кой е основният критерий за постановяване на мерките?

Основният и водещ критерий е най-добрият интерес на детето.

Той не се свежда само до материалните възможности на родителите или до това кой разполага с по-голямо жилище и по-високи доходи.

Съдът извършва комплексна преценка на всички относими обстоятелства, включително:

• възпитателските качества на всеки родител;
• полаганите до момента грижи;
• емоционалната връзка между детето и всеки родител;
• възрастта и степента на развитие на детето;
• физическите, психическите и емоционалните му потребности;
• здравословното състояние;
• училищната и социалната среда;
• възможността за помощ от близки;
• работното време на родителите;
• жилищните условия;
• способността на всеки родител да осигурява спокойна и сигурна среда;
• готовността му да съдейства за връзката на детето с другия родител;
• наличието на домашно насилие, зависимости или рисково поведение;
• опасността от увреждане на детето;
• последиците от евентуална промяна в установения начин на живот;
• мнението, желанията и чувствата на детето.

Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето „най-добрият интерес“ включва преценка на желанията и чувствата на детето, неговите потребности, способността на родителите да се грижат за него, опасността от вреда и последиците от промяната на обстоятелствата.

Материалните възможности не са единственият критерий

По-високите доходи или по-доброто жилище не дават автоматично предимство на единия родител.

Материалната осигуреност е само един от многото критерии.

Родител с по-ниски доходи може да притежава по-висок родителски капацитет, да е полагал основните ежедневни грижи и да осигурява по-стабилна емоционална среда.

Обратно, високият доход не компенсира липсата на ангажираност, агресивното поведение, злоупотребата с алкохол или системното възпрепятстване на отношенията с другия родител.

Съдът не трябва да изолира един отделен факт, а да извърши цялостна съпоставка на родителските качества и конкретните потребности на детето.

Изслушва ли се детето?

В производствата, които засягат права или интереси на дете, се прилага чл. 15 от Закона за закрила на детето.

Дете, навършило 10-годишна възраст, по правило задължително се изслушва, освен ако това би навредило на неговите интереси.

Дете под 10-годишна възраст също може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие и способността му да изрази самостоятелно мнение.

Изразеното от детето желание не е единственият критерий и не обвързва механично съда.

Следва да се провери:

• дали мнението е свободно формирано;
• дали детето разбира последиците;
• дали е било подложено на внушения;
• дали е налице страх, зависимост или лоялност към единия родител;
• дали заявеното желание съответства на обективния му интерес.

Детето не следва да бъде поставяно в положението само да избира между родителите си или да носи отговорност за изхода на съдебния спор.

Какво значение има социалният доклад?

Социалният доклад на дирекция „Социално подпомагане“ е важно, но не и единствено доказателство.

Той може да съдържа данни за:

• жилищните условия;
• лицата, които живеят с родителя;
• грижите за детето;
• отношенията между родителите;
• емоционалната връзка с детето;
• училищната или детската среда;
• наличието на риск;
• необходимостта от социални услуги;
• възможността за защитени контакти.

Съдът не е обвързан безусловно от становището на социалните служби. Докладът трябва да бъде обсъден заедно с всички останали доказателства.

Когато докладът е повърхностен, изготвен е без посещение и на двата адреса или не съдържа конкретна оценка на родителския капацитет, страната може да поиска:

• допълнителен социален доклад;
• проучване и на двамата родители;
• разпит на социалния работник;
• представяне на допълнителни сведения;
• назначаване на съдебно-психологична експертиза.

Какви доказателства могат да бъдат представени?

Към искането за привременни мерки могат да бъдат представени:

• удостоверение за раждане на детето;
• документи за адрес и жилищни условия;
• договор за наем или документ за собственост;
• доказателства за доходи;
• медицински документи;
• документи от училище или детска градина;
• доказателства за извънкласни занимания;
• свидетелски показания;
• кореспонденция между родителите;
• съобщения за отказани или възпрепятствани контакти;
• сигнали до полицията или социалните служби;
• заповеди за защита от домашно насилие;
• медицински удостоверения за насилие;
• доказателства за зависимости или рисково поведение;
• данни за пътувания и продължителни отсъствия;
• доказателства за неплатена издръжка;
• психологични и психиатрични документи, когато са относими;
• доказателства за задържане или невръщане на детето.

Доказателствата следва да бъдат свързани с интереса на детето, а не само с личния конфликт между родителите.

Родителско отчуждение и възпрепятстване на контактите

Съзнателното настройване на детето срещу другия родител може да има тежки последици за психическото и емоционалното му развитие.

Данни за отчуждаващо поведение при Постановяване на привременни мерки могат да бъдат:

• системно обезценяване на другия родител;
• внушаване на страх без обективна причина;
• отказ да се предава детето;
• организиране на занимания точно по време на определения режим;
• укриване на информация за здравето и образованието;
• блокиране на телефонни и електронни контакти;
• принуждаване на детето да избира страна;
• използване на детето като посредник в конфликта;
• подаване на многократни необосновани сигнали единствено с цел прекъсване на контактите.

От 30 декември 2025 г. чл.59, ал.8 СК изрично предвижда, че при данни за отчуждаващо поведение съдът изслушва вещо лице – психолог.

При установено отчуждаващо поведение или опасност от възникването му съдът може:

• да предпише задължително поведение за родителя;
• да измени определения режим;
• да постанови нови мерки;
• да определи психологична подкрепа;
• да предвиди постепенен режим за възстановяване на връзката;
• да разпореди контакти в защитена среда.

Защитени и наблюдавани контакти

При наличие на риск съдът може да постанови контактите между родителя и детето да се осъществяват:

• в присъствието на определено лице;
• на конкретно място;
• в защитена среда;
• под надзора на психолог;
• под надзора на социален работник;
• без преспиване;
• поетапно, с последващо разширяване на режима.

Такива ограничения не трябва да се използват като наказание за родителя.

Те се допускат, когато са необходими за сигурността, спокойствието или постепенното възстановяване на отношенията с детето.

Може ли съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права?

След измененията на Семейния кодекс от края на 2025 г. съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, когато:

1. и двамата родители са заявили такова желание;
2. съвместното упражняване е в най-добрия интерес на детето;
3. могат да бъдат определени ясни и изпълними мерки за всеки родител.

Съдът следва конкретно да определи:

• времето, което детето ще прекарва при всеки родител;
• адреса или адресите на пребиваване;
• начина на вземане на решения;
• разпределението на ежедневните грижи;
• пътуванията;
• медицинските и образователните въпроси;
• разходите и издръжката;
• начина за обмен на информация.

Съвместното упражняване не означава задължително напълно равно разпределение на времето.

Решаващо е дали избраният модел е реалистичен, стабилен и съответства на потребностите на конкретното дете.

Промяна на местоживеенето на детето

Съгласно действащия чл. 126, ал. 1 СК за промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласието и на двамата родители.

Това правило важи и когато вече има постановено решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

Родителят, при когото детето живее, не може едностранно да приеме, че предоставеното му упражняване на родителските права му дава неограничено право да премести детето в друг град или държава.

При спор при Постановяване на привременни мерки съдът следва да прецени:

• причината за преместването;
• жилищните и трудовите условия;
• училищната среда;
• езиковата и социалната адаптация;
• връзката с другия родител;
• възможностите за бъдещи контакти;
• разстоянието и транспортните разходи;
• подкрепящата семейна среда;
• желанията и чувствата на детето;
• риска от фактическо прекъсване на отношенията с другия родител.

Изменение на вече постановени привременни мерки

Привременните мерки могат да бъдат изменени, когато настъпи съществена промяна или когато практическото им изпълнение покаже, че не защитават интереса на детето.

Основания за изменение могат да бъдат:

• трайно влошаване на условията при единия родител;
• заболяване или обективна невъзможност за полагане на грижи;
• продължително отсъствие;
• лишаване от свобода;
• злоупотреба с алкохол или наркотични вещества;
• домашно насилие;
• оставяне на детето без подходящ надзор;
• системно неполагане на лични грижи;
• промяна в здравословните или образователните потребности на детето;
• преместване в друг град или държава;
• възпрепятстване на личните отношения;
• родителско отчуждение;
• системно невръщане на детето;
• отказ да се предоставя информация за детето;
• режим, който се е оказал практически неизпълним;
• промяна в желанията и потребностите на порасналото дете;
• невъзможност режимът да се съчетава с училищната програма;
• установен риск за физическото или психическото здраве.

Не е достатъчно да бъде посочено само, че единият родител вече има по-високи доходи, ново жилище или нов партньор.

Необходимо е промяната да има реално значение за детето и да показва, че новите мерки биха защитили интереса му по-добре.

Нов брак или нов партньор основание ли е за изменение?

Самото встъпване в нов брак или започването на нова връзка не е автоматично основание за промяна на родителските права или режима.

Значение могат да имат конкретните последици:

• отношението на новия партньор към детето;
• конфликтите в дома;
• наличието на насилие или зависимости;
• промяната в жилищните условия;
• появата на други деца;
• готовността на новото семейство да подкрепя връзката с другия родител;
• възможността за полагане на достатъчно лични грижи.

Съдът не оценява морално самото създаване на ново семейство, а отражението му върху сигурността и развитието на детето.

Може ли неправомерното задържане на детето да създаде предимство?

Родителят не следва да извлича процесуално предимство от едностранно задържане, укриване или невръщане на детето.

Самото създаване на фактическо положение за Постановяване на привременни мерки чрез нарушение на договорен или съдебно определен режим не означава, че това положение трябва да бъде утвърдено от съда.

Съдът следва да изследва:

• по какъв начин е възникнало настоящото положение;
• дали е резултат от доброволно съгласие;
• дали детето е било задържано против волята на другия родител;
• дали са прекъснати отношенията;
• дали е упражняван натиск върху детето;
• какви биха били последиците от незабавна или поетапна промяна.

Водещ остава интересът на детето, но неправомерното поведение на единия родител не трябва да бъде поощрявано чрез механично признаване на създаденото от него положение.

Характер на производството

Производствата относно Постановяване на привременни мерки имат характер на спорна съдебна администрация.

При тях съдът не установява окончателно със сила на пресъдено нещо кой родител е „собственик“ или единствен носител на родителските права.

Всеки родител запазва качеството си на родител и произтичащите от него права и задължения, освен ако не бъде ограничен или лишен от родителски права по предвидения в закона ред.

Съдът определя начина, по който правата и задълженията временно ще бъдат упражнявани.

Поради това мерките могат да бъдат изменяни при промяна на обстоятелствата или когато се установи, че определеният режим не функционира в интерес на детето.

Задължения на родителя, при когото детето живее

Родителят, при когото детето живее, е длъжен:

• да съдейства за отношенията с другия родител;
• да предоставя своевременно информация;
• да уведомява за заболяване, училищна заетост или друга основателна причина за промяна на режима;
• да не настройва детето срещу другия родител;
• да не възпрепятства телефонните и електронните контакти;
• да не променя едностранно съществено местоживеенето;
• да спазва съдебно определения режим;
• да поставя интереса на детето над личния конфликт.

Предоставянето на ежедневното упражняване на родителските права не заличава правата и задълженията на другия родител.

Задължения на родителя с определен режим на лични отношения

Другият родител също има конкретни задължения:

• да спазва часовете за вземане и връщане;
• да осигурява безопасна среда;
• да не използва детето за събиране на информация;
• да не го настройва срещу отглеждащия родител;
• да спазва режима на обучение, лечение и почивка;
• да уведомява при възникнал проблем;
• да не задържа детето след края на режима;
• да заплаща определената издръжка;
• да полага реални лични грижи по време на контактите.

Режимът на лични отношения не е предоставена привилегия, а способ за осъществяване на правото на детето да поддържа връзка и с двамата родители.

Как трябва да бъде формулирано искането?

Искането за привременни мерки трябва да бъде конкретно и изпълнимо.

Не е достатъчно да се поиска общо „определяне на подходящ режим“.

Следва да се посочат:

• при кой родител да бъде определено местоживеенето;
• кой да полага ежедневните грижи;
• точните дни и часове за контакти;
• мястото на вземане и връщане;
• режимът през ваканциите;
• разпределението на официалните празници;
• режимът за рождените и именните дни;
• телефонните и видеоконтактите;
• необходимостта от преспиване;
• необходимостта от защитени контакти;
• размерът на издръжката;
• началният момент на плащане;
• банковата сметка или начинът на плащане;
• ползването на семейното жилище.

Въпроси при иск за Постановяване на привременни мерки

Най-често въпроси при Постановяване на Привременни мерки, част от съществените въпроси са : 

• общо и неясно искане;
• липса на точен режим;
• непредставяне на доказателства;
• съсредоточаване върху конфликта между възрастните;
• твърдения без конкретни дати и събития;
• прекомерно ограничителен режим без доказан риск;
• искане за промяна само поради по-добри материални условия;
• използване на остарели разпоредби;
• позоваване на чл. 59, ал. 9 СК след измененията от 2025 г.;
• непосочване на новия чл. 138б СК;
• липса на искане за социален доклад;
• липса на доказателства за нуждите и разходите на детето;
• опит привременните мерки да бъдат използвани като наказание срещу другия родител.

Необходима ли е адвокатска защита?

Законът не изисква задължително представителство от адвокат.

При спор за родителски права обаче правилното формулиране на искането и своевременното представяне на доказателства могат да имат решаващо значение.

Временният режим често действа продължително време и може да повлияе върху:

• ежедневната среда на детето;
• отношенията с родителите;
• социалния доклад;
• психологичната експертиза;
• преценката на съда при окончателното решаване на спора.

Поради това молбата трябва да бъде подготвена конкретно, доказателствено обосновано и насочено към интереса на детето, а не единствено към противопоставянето между родителите.

Правна помощ при постановяване и изменение на привременни мерки

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва правна помощ при:

• развод и привременни мерки по чл. 323 ГПК;
• спорове между родители без брак;
• родителски права и местоживеене на дете;
• режим на лични отношения;
• издръжка на деца;
• изменение на постановени мерки;
• родителско отчуждение;
• възпрепятстване на контакти;
• домашно насилие;
• преместване на дете в друг град или държава;
• международни спорове за родителска отговорност;
• ограничаване и лишаване от родителски права.

За допълнителна информация и правна консултация:

Телефон: 0897 90 43 91
Email: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер. Всеки спор за родителски права и привременни мерки следва да бъде преценяван според конкретните факти, доказателства и интереси на детето.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се упражняват родителските права преди постановяването на привременни мерки?

Родителските права се упражняват от двамата родители заедно и поотделно до постановяване на привременни мерки.

Какво прави прекратяването на брака или раздялата на родителите по отношение на съвместното упражняване на родителските права?

Прекратяването на брака или раздялата прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права.

Какво разпорежда законът при спор между родителите относно родителските права?

При спор между родителите, законът разпорежда съдът служебно да стигне до постановяване на привременни мерки.

Кой въпрос е приоритетен при определянето на мерките за упражняване на родителски права и личните отношения?

При определяне на мерките, приоритетен е интересът на детето.

Каква е целта на привременните мерки във висящ брачен процес според чл.323 ГПК?

Целта на привременните мерки е при спор между родителите за упражняване на родителски права във висящ брачен процес.

Какви са основанията за привременни мерки по чл. 323 ГПК?

Основанията за привременни мерки включват производства за ограничаване или лишаване от родителски права при наличие на съдебна администрация.

Как се определят привременните мерки при спор за упражняване на родителски права?

Привременните мерки се определят с цел регулиране на отношенията между родителите и детето до постановяване на съдебно решение.

Как се извършват промени в привременните мерки съгласно чл. 59, ал. 9 СК?

Съдът може да измени привременните мерки при промяна в обстоятелствата по молба на родител, определяйки нови мерки за детето.

Каква е основателността за постановяване на привременни мерки?

Основателността на постановяването на привременни мерки е предпоставка за изменение на тези мерки.

Какви са причините за изменение на привременните мерки съгласно съдебната практика?

Промени в обстоятелствата, включително невъзможност за изпълнение, нерационален режим, болест на детето и други, могат да бъдат причини за изменение на привременните мерки.