Погасяване иск за запазена част

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат само и единствено безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя.

В случай, че наследодателя се разпоредил с чиста сделка на покупко – продажба на свой собствен имот приживе, наследниците по закон не могат да претендират за т.на.р запазена част от наследството на наследодателя. погасяване иск за запазена част 

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците.

Законът посочва, че ако наследодателят се разпоредил с повече от своята разполагаемата част, всеки един от неговите наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част, само и единствено, ако се касае за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение и пр., детайлно очертани в чл. 30 ал.2 ЗН.

Именнно това е същността на иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Определяне размер на запазена част .. при наследяванеПогасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с
родители.Както вече посочих, когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Това е основата, върху която трябва да се стъпи за отговорите на конкретните въпроси.

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота, а наследодател от своя страна като купувач по сделката не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена, което на практика е изключително трудно.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит. Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само и единствено с иск по чл. 30 ал.1 ЗН – т.е. единствнео по съдебен ред пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Възниква въпроса от кой до кой момент може да се търси тази запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен, считано от датата на откриване на наследството, както и от момент на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието.

В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай.

Приема се по правило обаче, че упражняване на права по завещанието става не само с юридически действия, но и посредством мълчаливи или обикновени фактически действия на заветниците – например настаняване в него.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията