Въпросът за отмяна на завещание е пряко свързан както със свободата на завещателя да се разпорежда с имуществото си, така и с гаранциите за защита на законните наследници.

Отмяна на завещание

Отмяната представлява акт, с който завещателят заличава изцяло или частично волята си, изразена в предходно завещание. Законът за наследството (ЗН) допуска три основни начина за отмяна:

Съставяне на ново завещание
Новият акт отменя предходния в частта, в която му противоречи – чл. 38 ЗН.
Изрично изявление за отмяна
Това е акт за отмяна на завещание, извършен в нотариална форма, който действа самостоятелно и напълно заличава предходния завещателен акт.
Разпореждане с имуществото
Когато завещателят продаде, подари или по друг начин се разпореди с имот или вещ, вече включени в завещанието, то отпада по силата на закона за този обект – чл. 43 ЗН.

Защо отмяната на завещание е важна?

Възможността завещанието да бъде променено до последния момент защитава реалната воля на завещателя.

Това гарантира, че наследяването ще съответства на актуалните му решения, семейни отношения и имуществено състояние.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Унищожаемите завещания пораждат действие до момента на успешното им оспорване в съда. Основанията са:

Грешка – неправилна представа относно факти, които са мотивирали завещателя.
Насилие – физическо или психическо въздействие, което е нарушило свободата на волята.
Измама – целенасочено въвеждане в заблуждение.

Срокът за предявяване на иска е 3 години от узнаването на порока – чл. 43 ЗН.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Нищожно е завещанието, което от самото начало не поражда правни последици. Законът и съдебната практика извеждат няколко групи основания:

Формални пороци

Липса на саморъчно изписване
Саморъчното завещание трябва да бъде:
– изцяло написано собственоръчно;
– подписано;
– датирано – чл. 25, ал. 1 ЗН.

Липсата на дата или подпис е абсолютен порок.
Съставяне чрез технически средства
Завещания, изписани на компютър, пишеща машина или от трето лице, са нищожни.
Липса на нотариална форма
При нотариално завещание задължително се изисква участие на нотариус и двама свидетели. Всеки пропуск го прави нищожно.

Материални пороци

Завещание в полза на лице, което няма право да наследява – чл. 42, б. „а“ ЗН.
Противоречие със закона, обществения ред или добрите нрави
Касае завещателни разпореждания, които предполагат незаконни действия, дискриминационни условия или неморални тежести.
Невъзможност на условието или тежестта
Завещания, обвързани с невъзможни изисквания (физически или юридически), са нищожни.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самия завещател – до момента на смъртта му, така и от избрано лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за поверително съхранение при нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
удостоверение за наследници на завещателя,
декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
платена държавна такса.

Задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

5/5 - (44 votes)

Отмяна на завещание