www.lawyer-bulgaria.bg
Тълкуване на неясно решение

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Както всяка едностранна сделка и

завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС).

Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни.

Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност.

При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

5/5 - (43 votes)

spodelime