fbpx
Оспорване на частен документ

Оспорване на частен документ 

Когато се оспорва истинността на частен документ, се иска да се опровергае формалната му доказателствена сила и се установи, че авторът му е друг.

Това означава, че документът е неавтентичен. Оспорването на подписа на документ става в хода на производство, в рамките на съдебният процес.

За това самостоятелно производство и оспорване по делото трябва да е представен частен документ.

Насрещната страна следва да твърди, че подписът  й не е нейн, както и че е на друг автор.

В този случай, ако страната, която го е представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на автентичността.Оспорване на частен документ 

Оспорване на частен документ в гражданския процес

За да бъдат разгледани различните хипотези на оспорването на частен документ, трябва първо да се обсъдят понятията „автентичност”, „вярност” и „истинност” на частния документ.

Автентичността на един документ означава, че в него действително е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор.

Един документ е неавтентичен, когато е съставен от лице, различно от посоченото като автор, или когато текстът преди подписа на автора е подправен.

Вярност на документа означава, че изявлението, отговаря на действителното положение. Такова качество могат да имат само свидетелстващите документи, тъй като те съдържат изявление за знание на определени факти.

Неверен документ е този свидетелстващ документ, който удостоверява факти, които не отговарят на истината.

Истинността на документа е легален термин и означава, че той има обвързваща съда доказателствена сила. Неистински частен документ е този, чиято доказателствена сила относно авторството му е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК.

В резултат от установяване на неистинността на документа съдът не е длъжен да приеме за автор посоченото лице.

Същият ефект има и установяването на неавтентичността, поради което може да се приеме, че при частния документ качествата „неавтентичен” и „неистински” съвпадат.

Производство по оспорване на частен документОспорване на частен документ 

Понятията оспорване на авторство, оспорване на истинността, установяване #неавтентичност или неистинност на частен документ са еднозначни.

Това означава, че документът е подписан от лице, различно от неговия автор. В хода на процеса страните могат да оспорват всяко едно от трите елемента на частния документ, по различен ред и с различни последици.

В хода на процеса няма ограничения на доказването при проверка автентичността се извършва от съда чрез доказателствени средства.

Целта е да се установи дали частният документ е подписан от посоченото като автор лице, в който случай съдът ще бъде обвързан от формалната #доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

В случай, че се признае за неавтентичен, той ще бъде изключен от #доказателствата и ще бъде пратен на прокурор за преценка дали е налице престъпление по подправка.

Прокуратурата ще проверява също дали съставянето на този представен по делото документи съставлява престъпление.

По въпроса за истинността на частния документ съдът се произнася с нарочно определение или направо в решението.

Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК, а се обжалва заедно със Съдебното решение по делото.

В случай, че ответникът оспори истинността на #документ, това означава, че той оспорва обвързващата доказателствена сила по чл. 180 ГПК и твърди, че не е автор на изявлението.

Съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК съдът ще попита ищеца дали ще се ползва от документа, след което ще разпореди проверка по чл.193 ГПК, която да установи дали автентичност на подписа.

Ако обаче се установи неавтентичност, съдът ще бъде освободен от обвързващата го доказателствената сила и документът ще бъде изключен от доказателствата като неистински.

ВАЖНО:  При следване общите правила на доказването (чл. 154, ал.1 ГПК), ищецът ще трябва да докаже автентичността на подписа.

Чл. 193 ал. 3, изр. 1 ГПК обаче размества доказателствената тежест и я възлага на страната, която оспорва документа.