fbpx
Възлагателно искане по чл. 349 ал.1 ГПК

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание.

Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени.

Завещанието може да се оспорва и ощетеният наследник да получи това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Този въпрос е регламентиран в Закона за наследството.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.Oспорване на наследство и завещание

Искът по ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството
За завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В ЗН няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Наследниците с право на запазена част съгласно закона са децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия.

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещателната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище.

Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността.

Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, пр.1ЗН.

Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване.

Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (Решение №284-2000-I г.о. ВКС).

Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила.

Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост.

В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието.

За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвите съответния документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието

5/5 - (39 votes)