Оспорване на бащинство

Оспорване на бащинство

Оспорването на бащинството на дете или оспорването на произхода от бащата е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство по чл. 32, ал. 1 от СК, а именно че „Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Доколкото Семейният кодекс е създал тази презумпция в интерес и защита на децата, родени от съвместния брак между две лица,оборването й може да става само и единствено по исков път.Оспорване на бащинство

Недопустимо е подобно оспорване да се прави под формата на възражение, напр. съпругът на майката да възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че не е баща на детето. Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията като я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака, но след като майката е встъпила в нов брак в
този случай за баща на детето се счита вторият съпруг (чл. 32, ал. 2 от СК).

Право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща, лицето на което законът приписва бащинството на основание брачната връзка с майката. В този  смисъл, са предвидени три хипотези за предявяване на иска:

  • по чл. 33, ал. 1 от СК правото на иск е предоставено на съпруга на майката такъв е и вторият й съпруг;
  • по чл. 33, ал. 3 от СК правото на иск е предоставено на първия съпруг на майката при условие, че искът на втория съпруг за оспорване неговото бащинство е уважен и предвид презумпцията, че в този случай първият съпруг е баща на детето. В тази хипотеза между майката и първия й съпруг не е налице брачна връзка, както в останалите случаи същата е разтрогната поради развод;
  • по чл. 33, ал. 2 от СК правото на иск е предоставено на майката.

Във връзка със защитата на интересите на родените от брак деца законът е предвидил изключително кратки срокове за предявяване на този иск. Тяхното пропускане води до погасяване на самото право на иск.Оспорване на бащинство

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно. Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е налице фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заче нато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

Оспорване на бащинство

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.
Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за бащинство.

Това обстоятелство има своите морални и емоционални последици, отразяващи се на взаимоотношенията с майката негова съпруга, на съществуването на брачната връзка, която в повечето случаи след приключване на съдебно производство, в което е доказано, че съпругът не е баща на детето, навлиза в период на криза и се прекратява с развод, в семейството с останалите негови членове, в общуването с трети лица извън семейството и в средата, в която се реализира съпругът.

Последиците за съпруга са и правни. Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ. Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК) или онзи, спрямо когото детето или неговата майка, в предвидените от закона срокове (чл. 41 от СК) са завели иск за търсене на произход от бащата и той е бил уважен в проведено съдебно производство, приключило със влязло в сила съдебно решение.

Иск по чл. 33 ал.2 СК

Съгласно чл. 33, ал. 3 от СК, когато бъде уважен иск за оспорване на бащинство, предявен от втория съпруг, за баща на детето се счита първият съпруг. В този случай ако и първият съпруг счита, че детето не е могло да бъде заченато от него, той също има правен интерес да оспори бащинството си спрямо детето.

Правен интерес за съпруга на майката е налице и когато той наистина желае да се освободи от приписаното му по закон неистинско бащинство. Поради многообразието на житейски ситуации, не липсват случаи, при които бащата не желае да оспори законната презумпция за бащинство било защото емоционално е свързан с детето, което е отгледал като свое до момента на узнаване на противното обстоятелство, било защото не би могъл да има повече деца, било по други причини.

При иска по чл. 33, ал. 2 от СК, майката оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от съпруга й.  Обстоятелствата, въз основа на които се формира правният интерес за майката са разнообразни, но по същество се свеждат до една фактическа невъзможност детето да е било заченато от съпруга й. За нея също важи правилото, че тя следва да желае да оспори презумпцията за бащинство на съпруга си спрямо роденото от брака им дете.Оспорване на бащинство

Мотивите, които ръководят майката да заведе подобен иск срещу съпруга си могат да бъдат различни било защото се намира във фактическа раздяла с него и живее на семейни начала с друг мъж, който счита за баща на детето си; било защото поради връзката си с мъж извън семейството е заченала дете и желае да изясни за себе си и за детето си този факт; било защото биологичният баща на детето желае тя да стори това с оглед той самият да припознае детето като свое и т. н. Безспорно е, че доказването на подобен иск означава да се извадят на бял свят, пред семейството и средата, в която се реализира майката, както и пред обществото, в това число и съда, обстоятелства от изключително
интимно естество.

Недопустимост на иск за оспорване на бащинство

Не са налице предпоставки за водене на иск за оспорване на бащинство в следните случаи:

1. В хипотезите на чл. 32, ал. 3 от СК:

  • при обявено отсъствие на съпруга, ако детето е родено след изтичане на триста дни от датата на
    последното известие за съпруга (чл. 32, ал. 3, предл. първо от СК);
    ­
  • при обявена смърт на съпруга, ако детето е родено след изтичане на триста дни от датата на
    предполагаемата смърт (чл. 32, ал. 3, предл. второ от СК)

В посочените случаи не са налице предпоставки за оспорване на бащинство, тъй като законовите презумпции за бащинство не намират приложение.

2. В хипотезите на чл. 33, ал. 4 от СК

  • когато майката с писменото съгласие на съпруга си, дадено пред управител на съответно заведение,
    е оплодена изкуствено (чл. 33, ал. 4, предл. първо от СК);
    ­
  • когато майката с писменото съгласие на съпруга си, дадено пред управител на съответно заведение,
    е родила дете,
  • заченато с генетичен материал от друга жена (чл. 33, ал. 4, предл. второ от СК).

Срокове за предявяване на иска

Семейният кодекс предвижда изключително кратки срокове за завеждане на иск за оспорване на  бащинство.
1. За майката в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от СК ­ едногодишен от раждане на детето. Раждането на детето е обективен факт, доказуем с акта за раждане.
2. За съпруга на майката в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от СК ­ едногодишен от узнаване на  раждането. Обичайно, съпругът узнава за раждането на детето. Но е възможно да не узнае този факт  било защото се намира извън страната, било поради фактическата си раздяла с майката. Узнаването
факта на раждането е субективно обстоятелство, което прави трудно, но не и невъзможно доказването му.
3. За първия съпруг на майката в хипотезата на чл. 33, ал. 3 от СК ­ едногодишен срок от узнаване  на решението, с което е уважен искът на втория съпруг на майката за оспорване бащинството му спрямо детето в случая на чл. 32, ал. 2 от СК, но не по­късно от три години от влизане в сила на
решението.

Сроковете са преклузивни и пропускането им погасява правото на иск. Семейният кодекс не предвижда  възможност за възстановяване на пропуснати срокове независимо от причините за пропускането им,  доколкото отношенията между родителите и детето се нуждаят от стабилност и яснота, както и с оглед  защита интересите на детето.Оспорване на бащинство

Това на практика създава, от една страна, сигурност за детето, относно произхода на което никой от  родителите му не може да повдига по съдебен ред въпрос, но, от друга страна, има като последица  обвързването на детето с един неистински факт. Често срещано, но погрешно, е тълкуването на юристи, че независимо от това дали майката или съпруга  й са упражнили или пропуснали да упражнят правото си на иск за оспорване на бащинство, или пък съдебното производство по оспорване на бащинство е приключило с решение за отхвърляне на иска, детето разполага с правото на иск за търсене на произход от биологичния си баща след навършване на пълнолетие (чл. 41 от СК). То може да стори това само и единствено, когато по законен път и в  рамките на предвидените срокове бъде оборен наличният му произход, т. е. произхода от сочения от закона негов баща (чл. 43 от СК) .Оспорване на бащинство

Най-сигурното доказателство за оспорване на бащинство са медицинските експертизи – кръвно групова еритроцитна и левкоцитна и ДНК експертизи. Те по категоричен начин могат да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака. Други доказателства почти не са необходими. Според постоянната съдебна практика, когато медицинските експертизи категорично отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на роденото от нея по време на брака дете, това означава, че те сочат обективна невъзможност майката да е забременяла от съпруга си, дори и по време на забременяването й тя да е имала полови контакти със съпруга си.

Не съществува пречка двата иска да бъдат съединени, но това  очевидно може да стане в краткия преклузивен срок, предвиден за исковете по чл. 33, ал. 1 ­ 3 от  СК. Освен това, искът по чл. 41 от СК за разлика от иска за оспорване на бащинство е насочен срещулице, което отказва да признае бащинството.