fbpx
Оспорване констативен нотариален акт

Оспорване констативен нотариален акт

Честа практика при установяване на собствеността на недвижимите имоти е издаване, респ. Оспорване констативен нотариален акт.

Казусът се отнася най-вече за земеделски земи и изоставени имоти.

В този случай процедурата по снабдяването с констативен нотариален акт е по реда на чл. 587, ал 2 ГПК

Касае се за обстоятелствената проверка, при която нотариусът ще установи владението, неговия намерение и владение.

Нотариусът в процедурата по издаване на констативен нотариален акт е длъжен да разпита трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Какво казва законодателят ?

Налице е константна съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността

Необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с

А/предявяване на иск за собственост;

Б/възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и

В/Снабдяването с констативен нотариален акт.

Оспорване констативен нотариален акт

Констативният нотариален акт безспорно има доказателствена тежест и доказателствена сила.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила.

Материалната доказателствена сила се отнася само и единствено за официалните свидетелстващи документи за факти,

Констатацията за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен факт.

Оспорване на констативен нотариален акт

 

Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ ,както и титул за собственост и има доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия

Тази сила се отнася до факти,удостоверяващи например: , че този НОТАРИАЛЕН акт е издаден ,именно от посочения нотариус, на посоченото в него време и място.

Както всяко нещо,така и констативният НОТАРИАЛЕН акт,с който е признато правото на собственост подлежи на ОСПОРВАНЕ.

Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. констатация в нотариалния акт не се ползва с материална доказателствена сила.

Оборването на констативния нотариален акт може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице.

Но то може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да отмени или обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът е собственик.

След успешно проведено доказване, констативният нотариален акт за собственост се отменя въз основа на постановен Решение, което се ползва със сила на присъдено нещо.

легитимация на страните…..

В практиката проблеми възникват и при последващи разпореждания с такива имоти, за които има издадени констативни нотариални актове на различни лица.

Това наложи приемането на Тълкувателно решение No 4/2016 по т.д. No 4/2014. на ВКС, ОСГК, с което се реши дали е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот.

Съгласно отново константната съдебна практика на ВКС, допустимостта на искове за собственост е обусловена от правен интерес.Оспорване констативен нотариален акт

Така в крайна сметка се приема, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия.

Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита.

Плащането на данъците в продължение на 10 години също е намерение да се владее имота и също е годно правна основание да се придобие имотът по давност, заедно с доказателства за владеене на имота.

Надлежното и валидно оспорване на констативният акт е ограничено със срок и този срок е пет години от узнаването.

Този срок по своята правна природа е преклузивен и с неговото пропускане не по уважителни причини погасява правото на ОСПОРВАНЕ по съдебен ред.