Оспорване констативен нотариален акт

Оспорване констативен нотариален акт

Честа практика при недвижимите имоти – земеделски земи и изоставени имоти е снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал 2 ГПК Процедурата се провежда при т.нар. обстоятелствената проверка, при която Нотариусът следва да установи със сигурност и доказателства владението, неговия намерение и владение, както и вид на владението /добросъвестно или недобросъвестно/.

Нотариусът в процедурата по издаване на констативен нотариален акт е длъжен да разпита трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот. По възможност тези свидетели е хубаво да бъдат съседи на имота,а и законът е въвел такова изискване.Оспорване констативен нотариален акт

Налице е константна съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.

Оспорване констативен нотариален акт

Констативният нотариален акт безспорно има доказателствена тежест и доказателствена сила. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК досежно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Материалната доказателствена сила се отнася само и единствено за официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт.Оспорване констативен нотариален акт

При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи.

Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ ,както и титул за собственост и има доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: тази сила се отнася до факти,удостоверяващи например: , че този НОТАРИАЛЕН акт е издаден ,именно от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността.

Както всяко нещо,така и констативният НОТАРИАЛЕН акт,с който е признато правото на собственост подлежи на ОСПОРВАНЕ. Съгласно съдебна практика на ВКС в Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в Констативния НОТАРИАЛЕН акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.

Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго Тълкувателно Решение  11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежест за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна.

Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик. Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по закон (ГПК).

Оборването на констативния нотариален акт може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице. Но то може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да отмени или обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик. При всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК.

След успешно проведено доказване, констативният нотариален акт за собственост се отменя въз основа на постановен съдебен акт,а именно Решение, което решение се ползва със сила на присъдено нещо.

Много често се случва да е налице спор,при който и двете страни се легитимират с КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН акт за един и същи имот.

Правна легитимация на страните…..

Когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В практиката проблеми възникват и при последващи разпореждания с такива имоти, за които има издадени констативни нотариални актове на различни лица.

Това наложи приемането на Тълкувателно решение No 4/2016 по т.д. No 4/2014. на ВКС, ОСГК, с което се реши дали е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот, за който е издаден констативен нотариален акт преди завеждането на исковата молба.

Съгласно отново константната съдебна практика на ВКС, допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.

Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Иск и правен интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.

Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка  е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик, предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота.Оспорване констативен нотариален акт

В този смисъл е Тълкувателно решение No 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.No 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС.

Така в крайна сметка се приема, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.

Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на присъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Плащането на данъците в продължение на 10 години също е намерение да се владее имота и също е годно правна основание да се придобие имотът по давност, заедно с доказателства за владеене на имота.

Надлежното и валидно оспорване на констативният НОТАРИАЛЕН акт е ограничено със срок и този срок е пет години от узнаване на факта,че е съставен такъв НОТАРИАЛЕН акт по обстоятелствена проверка.Този срок по своята правна природа е преклузивен и с неговото пропускане не по уважителни причини погасява правото на ОСПОРВАНЕ по съдебен ред.