Оспорване завещание при наследяване

Все по-често ни изпращат запитвания и писма за това какво следва да се направи при Оспорване завещание при наследяване

Все по-често наследници се обръщат към нас с въпроса как да се атакува завещание, когато след смъртта на техен близък се установи, че цялото или значителна част от наследственото имущество е завещано на друго лице.

Оспорването на завещание обаче не се основава единствено на недоволството на наследниците от съдържанието му.

Необходимо е да бъде установено конкретно правно основание, например:

• неспазена форма на завещанието;
• подправен подпис или текст, който не е написан от завещателя;
• липса на способност завещателят да разбира и ръководи действията си;
• измама, насилие или съществена грешка;
• противоречие със закона, обществения ред или добрите нрави;
• накърняване на запазената част на наследник;
• наличие на по-късно завещание или изрична отмяна.

Законът за наследството предвижда различни способи за защита според конкретния порок:

1. иск за прогласяване на нищожност,
2. иск за унищожаване,
3. оспорване на автентичността на документа
4. иск за намаляване на завещателното разпореждане
5. иск възстановяване на запазена част.

Тези способи имат различни предпоставки, доказателствена тежест и срокове.

Отмяна на завещание от самия завещател

Докато е жив и способен да формира валидна воля, завещателят може да отмени изцяло или частично предходното завещание.

Отмяната може да бъде извършена:

• с ново завещание;
• с нотариален акт, съдържащ изрично волеизявление за отмяна.

Когато по-късното завещание не отменя изрично предходното, по-ранните разпореждания се считат отменени само в частта, в която са несъвместими с новите.

След смъртта на завещателя наследниците не могат просто да „оттеглят“ или „отменят“ завещанието.

Те трябва да докажат законово основание за неговата недействителност, отмяна или намаляване.

Кога едно завещание може да бъде оспорено?

Не съществува един общ иск, наречен „иск за отмяна на завещание“.

Правилната правна квалификация зависи от причината, поради която завещанието се оспорва.

Правният интерес от предявяването на иск за Оспорване завещание при наследяване трябва да бъде конкретен.

Обикновено такъв имат наследниците по закон, лицата, ползващи се от по-ранно завещание, или други лица, чиито наследствени или имуществени права са пряко засегнати.

ГПК допуска установителен иск, когато е необходимо да се установи съществуването или несъществуването на спорно правоотношение или право.

Видове завещания в България

Съгласно чл. 23 от Закона за наследството завещанието може да бъде:

1. нотариално завещание;
2. саморъчно завещание.

И при двата вида законовата форма е условие за действителност.

Неспазването ѝ може да доведе до нищожност на завещателното разпореждане.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се извършва пред нотариус в присъствието на двама свидетели.

Завещателят изразява устно волята си пред нотариуса, който я записва така, както е изявена.

След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.

Завещателят потвърждава, че записаното съответства на волята му, след което документът се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса.

Нотариалната форма създава по-висока степен на сигурност относно извършените формални действия.

Тя обаче не прави завещанието абсолютно неоспоримо.

Нотариално завещание също може да бъде атакувано, например при липса на завещателна способност, измама, насилие, незаконно съдържание или нарушение на изискванията за свидетелите и нотариалното удостоверяване.

Саморъчно завещание

Саморъчното завещание трябва да бъде:

• написано изцяло ръкописно от завещателя;
• датирано;
• подписано лично от завещателя;
• подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Компютърно набран, напечатан или написан от друго лице текст не отговаря на изискването за саморъчност, дори когато под него е положен подписът на завещателя.

Законът изисква подписът да бъде след разпорежданията, защото чрез него завещателят потвърждава съдържанието на предхождащия текст.

ВКС приема, че разпореждания, поставени след подписа, не са обхванати от удостоверителната функция на подписа.

Саморъчното завещание може да бъде оставено за съхранение при нотариус в затворен плик, но това не е задължително.

То може да се намира у завещателя, при негов близък или при лицето, в чиято полза е направено.

Обявяване на саморъчно завещание

След смъртта на завещателя лицето, което държи саморъчното завещание, трябва да поиска неговото обявяване от нотариус.

Нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на документа и неговото разпечатване, когато е бил предаден в затворен плик.

Ако държателят не представи завещанието, заинтересованото лице може да поиска от районния съд да му бъде определен срок за представянето му.

Обявяването прави ли завещанието неоспоримо?

Не. Обявяването е нотариално действие, чрез което се установява представянето и съдържанието на документа.

То не представлява съдебна проверка дали:

• текстът е написан от завещателя;
• подписът е автентичен;
• завещателят е бил способен да действа разумно;
• документът е съставен под натиск;
• е накърнена запазена част;
• съществува по-късно завещание.

Поради това не е юридически прецизно да се твърди, че обявеното завещание автоматично придобива силата на неоспорим нотариален акт за собственост.

Обявяването не отстранява евентуалната нищожност или унищожаемост на завещанието.

Нищожност на завещание

Нищожността представлява най-тежката форма на недействителност.

Нищожното завещателно разпореждане не поражда предвидените правни последици.

Чл. 42 ЗН предвижда нищожност, когато:

1. завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
2. не са спазени изискванията за формата на нотариалното или саморъчното завещание;
3. завещателното разпореждане или единственият мотив за него противоречат на закона, обществения ред или добрите нрави;
4. условието или тежестта са невъзможни.

Нищожност поради неспазена форма

Типични основания за нищожност на саморъчно завещание са:

• текстът е напечатан;
• част от съдържанието е написана от друго лице;
• липсва дата;
• датата не може да бъде определена;
• липсва подпис;
• подписът е поставен преди завещателните разпореждания;
• документът съдържа допълнителни разпореждания след подписа;
• подписът не е на завещателя.

При нотариално завещание основание за нищожност може да бъде съществено нарушение на предвидената процедура, включително отсъствие на необходимите свидетели или неспазване на задължителната последователност на нотариалното действие.

Подправено саморъчно завещание

Едно от най-честите основания за Оспорване завещание при наследяване е твърдението, че завещанието не е написано или подписано от наследодателя.

Саморъчното завещание е частен документ.

Когато неговата истинност бъде оспорена по реда на чл. 193 ГПК и документът не носи подписа на оспорващата страна, тежестта за доказване на неговата истинност по принцип пада върху страната, която го е представила.

Оспорването трябва да бъде направено своевременно — най-късно с отговора на процесуалното действие, с което документът е представен, а ако е представен в съдебно заседание — в рамките на предвидения от ГПК процесуален момент.

Обикновено съдът назначава съдебно-почеркова или графологична експертиза.

Вещото лице сравнява текста и подписа със сигурни сравнителни образци, например:

• лични документи;
• нотариални актове;
• банкови документи;
• заявления до държавни органи;
• лична кореспонденция;
• медицински декларации;
• други безспорно написани и подписани документи.

ВКС приема, че графологичната експертиза е доказателствено средство за проверка на саморъчното завещание, но заключението се преценява от съда заедно с всички останали доказателства.

Унищожаемост на завещание

За разлика от нищожността, при Оспорване завещание при наследяване, унищожаемото завещание поражда действие, докато не бъде унищожено по съдебен ред.

Съгласно чл. 43 ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо:

• когато е направено от лице, което към момента на съставянето му не е било способно да завещава;
• когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Липса на завещателна способност

По силата на чл. 13 ЗН завещание може да направи пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно.

Решаващо е състоянието на завещателя в конкретния момент на съставяне на завещанието.

Самото наличие на заболяване, напреднала възраст или медицинска диагноза не води автоматично до недействителност.

Трябва да се установи, че при съставянето на документа завещателят не е могъл:

• да разбира характера на завещателното разпореждане;
• да осъзнава какво имущество притежава;
• да разбира кои лица облагодетелства или изключва;
• да предвижда последиците от действията си;
• да формира и изразява свободна воля.

ВКС посочва, че способността за завещаване предполага кумулативно наличие на законовите изисквания и способност лицето да действа разумно към релевантния момент.

Как се доказва липсата на способност?

Обичайно се събират:

• медицински картони и епикризи;
• данни за деменция, инсулт, психично или неврологично заболяване;
• сведения за приемани медикаменти;
• амбулаторни листове;
• решения на ТЕЛК или НЕЛК;
• документи от социални и лечебни заведения;
• свидетелски показания;
• съдебнопсихиатрична или комплексна медицинска експертиза.

Експертизата може да бъде изготвена и след смъртта на завещателя въз основа на наличните медицински документи и свидетелски сведения.

Ищецът трябва да докаже фактите, на които основава иска си, съгласно общото правило на чл. 154 ГПК.

Завещание, направено чрез измама

Измама може да е налице, когато лице съзнателно е формирало у завещателя невярна представа, която е била решаваща за направеното разпореждане.

Примери могат да бъдат неверни твърдения, че:

• друг наследник е починал;
• дете не е биологичен наследник;
• близък е извършил престъпление срещу завещателя;
• определен наследник е присвоил имущество;
• завещателят няма други роднини;
• документът има различно съдържание.

Необходимо е да се докаже не само невярното твърдение, но и причинната връзка между измамата и решението за съставяне на завещанието.

Насилие и психически натиск

Насилието може да бъде физическо или психическо.

Когато говорим за Оспорване завещание при наследяване и за насилие, то трябва да е с такава интензивност, че да е повлияло съществено върху свободното формиране на завещателната воля.

Зависимостта на възрастен или болен човек от лицето, което се грижи за него, сама по себе си не доказва насилие.

От значение са конкретните действия — заплахи, изолация, контрол върху контактите, отнемане на документи, възпрепятстване на медицинска помощ или създаване на основателен страх.

Незаконен мотив и завещание срещу бъдещи грижи

Завещанието е едностранно и безвъзмездно разпореждане.

Поради това въпросът дали завещание, свързано с полагане на грижи, е действително, дълго време пораждаше противоречива съдебна практика.

С Тълкувателно решение № 2/2023 от 21.01.2025 г. ОСГК на ВКС прие, че завещание, направено както поради вече положени грижи, така и с оглед на бъдещи грижи до края на живота на завещателя, не е нищожно само на това основание.

Когато са изразени няколко мотива, достатъчно е поне един от тях да съответства на закона и добрите нрави.

Различна може да бъде хипотезата, когато от съдържанието се установява, че единственият мотив е насрещно задължение за издръжка и гледане и завещанието фактически е използвано като заместващ способ за възмездна сделка.

Всеки случай трябва да бъде анализиран според точния текст на документа и доказателствата за действителната воля.

Накърняване на запазена част

Завещанието може да е напълно автентично и действително, но въпреки това да накърнява запазената част на определен наследник.

Право на запазена част имат:

• низходящите — деца, внуци при заместване;
• преживелият съпруг;
• родителите на наследодателя.

Когато тези лица не могат да получат пълния размер на запазената си част поради завещания или дарения, те могат да поискат намаляване на безвъзмездните разпореждания до необходимия размер.

Това е иск по чл. 30 ЗН, а не иск за нищожност.

Завещанието става ли нищожно при накърнена запазена част?

Не.

Съдът не отменя автоматично цялото завещание.

Завещателното разпореждане се намалява само до размера, необходим за възстановяване на запазената част.

За правилното изчисление се образува наследствена маса, като се отчитат:

• имуществото към момента на смъртта;
• задълженията на наследодателя;
• извършените приживе дарения;
• завещателните разпореждания;
• броят и качеството на наследниците.

Когато искът е насочен срещу лице, което не е наследник по закон и се ползва от частно завещателно разпореждане, приемането на наследството по опис може да бъде съществена предпоставка.

При универсално завещание правната преценка е различна, тъй като облагодетелстваното лице придобива качеството на наследник по завещание.

ВКС изрично разграничава тези хипотези.

Как протича съдебното оспорване?

 Установяване на точния документ

Необходимо е да бъдат издирени:

• оригиналът на завещанието;
• протоколът за обявяване;
• нотариалното дело;
• данните за вписване;
• евентуални по-ранни или по-късни завещания;
• документи за отмяна;
• доказателства за собствеността върху завещаното имущество.

Съдебен спор не следва да се подготвя само въз основа на снимка или нечетливо копие, когато оригиналът може да бъде изискан.

2. Определяне на правилния иск

В зависимост от установените факти могат да бъдат предявени:

• установителен иск за нищожност по чл. 42 ЗН;
• конститутивен иск за унищожаване по чл. 43 ЗН;
• иск за намаляване по чл. 30 ЗН;
• иск за собственост;
• иск за делба;
• оспорване на истинността по чл. 193 ГПК;
• съединени или евентуално предявени искове.

Неправилното формулиране на петитума или непосочването на конкретното основание за недействителност може да доведе до сериозни процесуални затруднения.

3. Обезпечаване на наследственото имущество

Когато съществува опасност облагодетелстваното лице да продаде, ипотекира или прехвърли наследствен имот, трябва своевременно да се прецени необходимостта от:

• обезпечение на бъдещ или предявен иск;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор на движими вещи или вземания;
• вписване на исковата молба, когато законът допуска или изисква това.

Продажбата на имущество след обявяване на завещанието не винаги прави защитата невъзможна, но може значително да усложни спора и да наложи участие на последващи приобретатели.

4. Назначаване на експертизи

Според основанието за оспорване могат да бъдат необходими:

• почеркова експертиза;
• техническа експертиза на документа;
• съдебнопсихиатрична експертиза;
• неврологична експертиза;
• комплексна медицинска експертиза;
• оценителна експертиза на наследственото имущество.

5. Съдебно решение

При уважаване на иска съдът може:

• да прогласи завещателното разпореждане за нищожно;
• да унищожи завещанието;
• да признае документа за неистински;
• да намали завещателното разпореждане;
• да възстанови запазена част;
• да установи наследствени или вещни права;
• да допусне делба между действителните наследници.

Кой съд разглежда делото?

Компетентният първоинстанционен съд се определя според:

• вида на иска;
• цената на иска;
• предмета на завещанието;
• местонахождението на недвижимия имот;
• мястото на откриване на наследството;
• наличието на съединени вещни или наследствени искове.

В Тълкувателно решение № 4/2014 ОСГК на ВКС приема, че искът по чл. 42 ЗН за нищожност на завещание е оценяем.

Когато завещанието се отнася до конкретен недвижим имот, цената на иска се определя по данъчната оценка, а при липса на такава — по пазарната стойност.

При универсално завещание се отчита стойността на цялото завещано имущество или на съответната дробна част.

Следователно спорът може да бъде подсъден на районен или окръжен съд според цената и характера на предявените искове.

Срокове за оспорване на завещание

Срок за унищожаване

Искът за унищожаване на завещателното разпореждане се погасява:

• с изтичането на три години от узнаването на причината за унищожаемост;
• във всички случаи — с изтичането на десет години от откриването на наследството.

Ако узнаването е преди откриването на наследството, тригодишният срок започва да тече от неговото откриване.

Възражението за унищожаемост не е ограничено със срок.

Срок при нищожност

Тригодишният и десетгодишният срок по чл. 44 ЗН се отнасят до унищожаемостта, а не до нищожността.

Това обаче не означава, че наследникът трябва да бездейства.

Междувременно могат да изтекат срокове по свързани вещни, наследствени или облигационни претенции, да настъпят последици от владение или да бъдат извършени последващи разпоредителни сделки.

Срок за възстановяване на запазена част

Искът за намаляване на завещания и дарения се погасява с общата петгодишна давност.

По отношение на завещанията ВКС приема, че срокът започва да тече от момента, когато облагодетелстваното лице упражни правата си по завещанието чрез действия, които показват намерение да се ползва от него и които са достигнали или са могли да достигнат до знанието на наследника по закон.

Какви доказателства трябва да се съберат?

При подготовката на дело за оспорване на завещание обикновено се проверяват:

1. оригиналът на завещанието;
2. протоколът за обявяване;
3. нотариалното дело и свидетелите;
4. безспорни сравнителни образци от почерка;
5. медицински документи около датата на завещанието;
6. данни за лекарства и лечение;
7. свидетели, контактували със завещателя;
8. отношенията между завещателя и облагодетелстваното лице;
9. документи за собственост;
10. удостоверение за наследници;
11. извършени дарения;
12. последващи продажби и ипотеки;
13. други завещания или актове за отмяна.

Най-силната защита обикновено се изгражда не върху едно изолирано обстоятелство, а върху съвкупност от медицински, документални, експертни и свидетелски доказателства.

Правна помощ при оспорване завещание при наследяване

Оспорването на завещание е комплексен наследствен спор, при който изборът на правилния иск е толкова важен, колкото и доказването на фактите.

Преди започването на дело е необходимо да се извърши цялостна проверка на:

• оригинала на завещанието;
• спазването на законовата форма;
• медицинското състояние на завещателя;
• наличните сравнителни образци;
• наследниците със запазена част;
• извършените дарения;
• собствеността върху имуществото;
• последващите разпоредителни сделки;
• приложимите давностни срокове.

Своевременната правна защита може да предотврати продажбата на наследствени имоти, загубата на доказателства и изтичането на срокове.

При съмнение за подправено, недействително или накърняващо запазена част завещание следва да се извърши незабавен анализ на документите и възможностите за съдебна защита.

Може ли завещание да бъде оспорено само защото е несправедливо?

Не. Неравното разпределяне на имуществото само по себе си не прави завещанието недействително. Необходимо е конкретно законово основание. Наследник със запазена част може да търси намаляване на завещанието.

Може ли дете да бъде лишено изцяло от наследство?

Завещателят може фактически да не остави имущество на детето в завещанието, но след смъртта му детето може да поиска възстановяване на своята запазена част, ако тя е накърнена.

Валидно ли е завещание, написано на компютър и подписано на ръка?

Не като саморъчно завещание. Законът изисква целият текст да бъде написан ръкописно от завещателя.

Не като саморъчно завещание. Законът изисква целият текст да бъде написан ръкописно от завещателя.

При саморъчното завещание датата е задължителен елемент на формата. Нейната липса или невъзможността да бъде установена може да доведе до нищожност.

Може ли нотариално завещание да бъде атакувано?

Да. То може да бъде оспорено при липса на завещателна способност, измама, насилие, незаконен мотив или съществено нарушение на нотариалната процедура.

Деменцията автоматично отменя ли завещанието?

Не. Трябва да се докаже, че към точния момент на съставянето завещателят не е бил способен да разбира и ръководи действията си.

Може ли да се атакува само част от завещанието?

Да. Възможно е порокът да засяга само отделно завещателно разпореждане, без да води до недействителност на останалата част.

Какво става, ако имотът вече е продаден?

Спорът става по-сложен, но защитата не е непременно изключена. Трябва да се проверят датата на продажбата, вписванията, добросъвестността на приобретателя и необходимостта от допълнителни вещни или наследствени искове.