fbpx
Разпореждане с имот на дете

Обичайно местопребиваване на дете

Много голяма част от съвременните спорове между партньори и съпрузи относно децата възникват при изясняване на обичайно местопребиваване на дете.

В съдебната практика въпросът се разглежда като обичайно местоживеене или постоянно местопребиваване.

Правната рамка на въпроса се определя от Регламент (ЕО) №2201/27.11.2003г. на ЕС, заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност

Новият Регламент  ЕС) 2019/1111 включва и правни въпроси относно международното отвличане на деца са приложими особени правила за разглеждане на искове пред Районен съд.

Съдът разглежда искове за обичайно местопребиваване между страните, ако

  1. Един от тях все още живее в държаватаОбичайно местопребиваване на дете
  2. Ответникът има обичайно местопребиваване
  3. В случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване
  4. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иск;
  5. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на държава-членка
  6. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, чиито граждани са двамата съпрузи
  7. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат установен адрес;

Дефиниция за обичайно местопребиваване на дете

За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, следва лицето, което претендира да е живяло в страната поне 6 (шест)месеца преди предявяване на иска.

Това означава през по – голямата част от времевия период да е установена в страната като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.

Условие за обичайно местопребиваване на дете

Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.

Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, пара. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003,относно мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.

За целта трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка.

В чл.8, параграф 1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на държавата-членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.

Съгласно параграф 2 от същата разпоредба, тя се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента.Обичайно местопребиваване на дете

Затова е нужно е да се изследват и следните фактори:

А/ причините за преместването на родителя в тази държава,

Б/ гражданството на детето, мястото;

В/ условията за обучение, медицинско обслужване,

Г/лингвистичните познания, както и

Д/семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

Обичайно местопребиваване на детеНационалната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, най-вече следейки висшия интерес на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС относно обичайно местопребиваване на дете

Поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните е налице компетентност на чуждия съд.

В този смисъл е и константната Съдебна практика  на ВКС в Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. №3801/2017 год., IV г.о., ГК

Що се отнася до исковете за издръжка тук пряко приложим е друг нормативен акт.

Това е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Тук производството по делото е прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

5/5 - (39 votes)