Обжалване на съдебни решения
Едно от най-сериозните дейности в нашата кантора е правилната подготовка при Обжалване на съдебни решения.
Постановяването на съдебно решение от първата инстанция не слага край на съдебния спор.
Българското законодателство гарантира правото на всяка страна да търси контрол върху постановеното решение чрез обжалване
Това е ситуация, в която се счита, че съдът вероятно е нарушил материалния или процесуалния закон
Често пъти се приема, че съдът вероятно е допуснал грешка в преценката на доказателствата или е постановил несправедлив съдебен акт.
Обжалването представлява правен механизъм за проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение.
Чрез него се осигурява реална възможност за защита на правата и интересите на страните в процеса
Тук се цели и прилага принципът на двуинстанционното разглеждане на делата уреден в чл.196 и сл. ГПК
1. Въззивно производство
Въззивното обжалване е първата форма на контрол върху решенията на районните и окръжните съдилища.
То се подава пред по-горестоящ съд в двуседмичен срок от връчване на решението. 
Въззивната жалба следва да съдържа:
-
данни за страните и делото;
-
точно обозначаване на обжалваното решение;
-
конкретни оплаквания (основания за обжалване);
-
доказателствени искания и подпис на страната или нейния адвокат.
Най-често срещаните основания за втора инстанция по спора са:
-
неправилно приложение на закона;
-
съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
-
необоснованост на решението;
-
нарушение на принципите на равенство на страните, обективност и непосредственост при събиране на доказателствата.
Ако жалбата отговаря на законовите изисквания, въззивният съд извършва пълна проверка на делото
Като за начало да се проверят както по фактите, така и по правото. Втората инстанция може:
-
да потвърди решението на първоинстанционния съд;
-
да го отмени изцяло или частично;
-
да измени неговите правни последици;
-
или да обяви решението за нищожно или недопустимо, когато е постановено в противоречие с основните процесуални принципи.
Когато едната страна подаде въззивна жалба, а другата – отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК
От тук възниква нова процесуална ситуация: въззивник и въззиваема страна.
И двете имат равни процесуални права да представят доказателства и правни аргументи.
2. Обжалване на Съдебни определения
Освен решенията, и съдебните определения могат да бъдат предмет на обжалване, ако законът изрично предвижда това.
Обжалват се актове, с които съдът:
-
спира делото;
-
отказва събиране на доказателства;
-
отказва допускане на експертиза или свидетели;
-
налага глоби или други процесуални мерки.
Срокът за обжалване на определения е едноседмичен, а компетентният съд е по-горестоящият.
Подобно на въззивното производство, правилното формулиране на основанията е ключово за успеха на жалбата.
3. Касационно производство
Касационната инстанция представлява върховният контрол върху законосъобразността на постановените решения от въззивните съдилища.
Тя се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС) на Република България по реда на чл. 280–290 ГПК.
Касационното обжалване е изключителен контролен механизъм и се допуска само ако са налице законовите предпоставки:
-
Решението противоречи на практиката на ВКС или на съдилищата;
-
Решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
-
Налице е вероятност от съществено нарушение на материалния или процесуалния закон.
Въззивната Жалба трябва да съдържа точно и логично изложение на основанията за касационно обжалване
Тук трябва да се обоснове защо ВКС следва да допусне делото до разглеждане.
Според чл. 284, ал. 2 ГПК, касационната жалба трябва задължително да бъде приподписана от адвокат.
Тази формалност е израз на принципа за професионална защита и гарантира качеството на процесуалните действия.
В този случай, ВКС може:
-
да остави в сила решението на въззивния съд;
-
да го отмени и върне делото за ново разглеждане;
-
или сам да реши спора по същество, когато няма нужда от нови доказателства.
4. Отмяна на влезли в сила съдебни актове
По изключение, законът допуска и извънреден способ за преразглеждане – отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Основанията за това са строго ограничени, например:
-
открити нови обстоятелства или доказателства;
-
противоречиви решения по същия спор;
-
установено престъпление, свързано със съдебния акт;
-
участие на съдия в нарушение на закона.
Производството по отмяна също се води пред ВКС и представлява последен шанс за защита на правото.
5. Значение на професионалната правна помощ
Изготвянето на въззивна или касационна жалба изисква високо ниво на юридическа компетентност.
Грешка в формата, сроковете или аргументацията може да доведе до недопускане на жалбата или загуба на правото на обжалване.
Поради това участието на квалифициран адвокат е решаващо за изхода на делото.
Адвокатът по съдебни дела с опит във въззивното и касационното производство:
-
анализира мотивите на съда;
-
идентифицира процесуалните нарушения;
-
подготвя изчерпателни правни аргументи;
-
следи за спазване на принципите на справедлив процес.
6. Обжалване на съдебни решения и определения
Обжалването на съдебни решения и определения е съществена гаранция за защита на гражданските права и за осигуряване на законност в съдебната система.
То позволява проверка на съдебния акт от по-опитен състав и осигурява реален баланс между страните.
След като едно решение влезе в сила, то има сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК и не може да бъде преразглеждано, освен при изрично предвидени в закона изключения.
Затова е от ключово значение всеки гражданин или юридическо лице да потърси своевременно компетентна адвокатска помощ
Целта е да се гарантира ефективна защита на своите права и интереси във всички инстанции – от първото съдебно заседание до евентуалното касационно производство.
За допълнителна информация свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Обжалването е законов механизъм, чрез който страна по дело иска по-горестоящ съд да провери законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение. То може да бъде въззивно (втора инстанция) или касационно (пред Върховния касационен съд). Основната му цел е да се осигури контрол върху съдебния акт и защита на нарушените права и интереси на страните.
Право на обжалване имат всички страни по делото, които са пряко засегнати от постановения съдебен акт – ищец, ответник, трето лице – помагач, а в определени случаи и прокуратурата. Съгласно чл. 258 ГПК, жалба може да подаде всяка страна, за която решението създава неблагоприятни правни последици.
Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.
Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.
Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който е постановил решението, но е адресирана до съответния въззивен съд
Въззивният съд извършва пълна проверка на делото – както по фактите, така и по правото. Той може да потвърди, измени или отмени първоинстанционното решение, или да го обяви за нищожно/недопустимо. Разглеждането е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната жалба, но съдът има право и служебно да констатира груби процесуални нарушения.
Касационното обжалване е последната инстанция за контрол върху законосъобразността на въззивните решения. То се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК, като например противоречие с практиката на ВКС или значение за развитието на правото. Касационната жалба трябва да бъде задължително приподписана от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК. ВКС може да остави решението в сила, да го отмени или да реши делото по същество.
Не. Законът ограничава кръга на актовете, които подлежат на обжалване. Не се обжалват решения, постановени по несъществени въпроси, или такива, при които законът предвижда окончателност. Съдебните определения се обжалват само когато законът изрично допуска това – например при прекратяване на делото или отказ за събиране на доказателства.
След влизане в сила решението придобива сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Това означава, че спорът е окончателно решен и не може да се пререшава между същите страни, за същия предмет и на същото основание. Изключение прави единствено производството по отмяна на влезли в сила решения (чл. 303–309 ГПК), когато са налице нови обстоятелства или груби нарушения на закона.
Адвокатът има ключова роля за успеха на жалбата. Той: анализира мотивите на решението; формулира правните основания за обжалване; изготвя професионално жалбата или отговора по нея; защитава клиента пред въззивния или касационния съд; следи за спазване на процесуалните срокове и принципите на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ. Без професионална правна помощ рискът от процесуални грешки и загуба на правото на защита е висок. Какво представлява обжалването на съдебно решение?
Кой има право да обжалва съдебно решение?
Какъв е срокът за подаване на въззивна жалба?
Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.
Къде се подава въззивната жалба и какво трябва да съдържа?
Какво се проверява от въззивния съд?
Какво представлява касационното обжалване пред ВКС?
Може ли да се обжалват всички съдебни актове?
Какво става, ако решението влезе в сила?
Каква е ролята на адвоката при обжалване?




