fbpx
Ред за отказ от наследство

Обезщетение неимуществени вреди

В голяма част от делата се стига до определяне на обезщетение и размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В понятието “неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания

Те, заедно в своята съвкупност представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката

Вредите могат да бъдат описани и като социален дискомфорт в определен период от време.

Изключително важно е определяне на размер на обезщетението за тях.

Размер на обезщетение за неимуществени вреди

Обезщетението при неимуществени вреди има задачата да компенсира болките и страданията чрез заместване с други блага.

т.нар. блага се измерват като предмет със стойност, което задоволява човешки потребностиОбезщетение неимуществени вреди

В този случай обезщетението е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези потребности.

Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност.

Съдебният иск за имуществени вреди е самостоятелен, различен от иска за неимуществени вреди.

Във връзка с двата иска трябва да се докажат различни факти и обстоятелства

С оглед различното съдържание на настъпилите вредите, които следва да бъдат овъзмездени

Налице са разлики в отделните основания, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве.

Давност за обезщетение от неимуществени вреди

  • Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние.
  • Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 ЗЗД;
  • Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение;

Справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди?

Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се обезщетят вредите на увреденото лице Обезщетение неимуществени вреди

Обезщетението включва всички настъпили в последствие вреди от извършването на т.нар. вредоносното действие.

Справедливостта следва да се разгледа като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди

Този критерии включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а бива извеждана от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.

Принципът за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД,

Законът изисква да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии.

Настъпилата вреда следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие.

Моралните вреди се определят индивидуално и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Възмездяват се най-близките на пострадалия чрез обезщетението за неимуществени вреди в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения.

Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

За допълнителна информация, моля обърнете се към кантората на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява непозволеното увреждане?

Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане. Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму. Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.

Какво означава причинно-следствена връзка?

Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност.

Какво означава противоправност?

деянието трябва да е неправомерно, противозаконно, да не е в резултат на законово правомощие, което брани обществен интерес. Например – ако някой причини вреда на другиго при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, тогава деянието е в защита на по висш интерес и не се явява противоправно.

За всички вреди ли се дължи обезщетение?

При непозволено увреждане се дължи обезщетение за абсолютно всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. включително и неимуществените вреди. Вземанията за обезщетение за вреди от деликт стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен – от откриването му

Как се определя обезщетението ??

Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието. Поради своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за достигане до други блага

Давност при непозволено увреждане ?

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние. Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.

Кое се погасява при давност ?

Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока.

5/5 - (45 votes)