Нелоялно привличане на клиенти
Нелоялна конкуренция и нелоялно привличане на клиенти според българското законодателство:
По-дълбок поглед върху чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията
Нелоялната конкуренция на свободния пазар се проявява под различни форми.
Всяка от тях намира израз в различен аспект от предлагането на продукт или услуга.
Фокусът може да бъде поставен върху външния вид, имитирайки конкурент или подвеждайки потребителя относно съществени характеристики.
Друга проява е нелоялното поведение с оглед на рекламата и процеса на рекламиране.
Особен случай обаче представлява практиката по нелоялно привличане на клиенти.
Настоящият преглед цели да внесе яснота относно процеса при установяване на нелоялното привличане на клиенти, както и да очертае ключовите аспекти на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Спор между две конкурентни дружества в сферата на управление на недвижими имоти дава повод за скорошно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
В случая, едното дружество използва домейн на кирилица, който е идентичен със самото наименование на другото дружество.
В своето решение КЗК разглежда разпоредбата относно нелоялното привличане на клиенти, като се съсредоточава върху трите основни критерия, които трябва да бъдат кумулативно налични, за да бъде установено наличието на нарушението.
Kритерия за нелоялно привличане на клиенти
1. Нелоялно конкурентно поведение
Първият и най-съществен критерий е доказването на недобросъвестно поведение от страна на конкурента.
Това поведение трябва да бъде в противоречие с добрите търговски практики и да се основава на намерение за увреждане на конкурента или подвеждане на клиентите. Доказването на такова поведение е основата, върху която се гради всяка правна аргументация по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК.
Ако липсва ясна и обективна доказателствена база, която да подкрепя обвиненията в нелоялно конкурентно поведение, искът е обречен на неуспех.
2. Прекратяване или нарушаване на сключени договори
Вторият критерий, който КЗК разглежда, е свързан с настъпването на реален вредоносен резултат.
Този резултат може да се изразява в прекратяване или нарушаване на вече сключени договори, или осуетяване на сключването на нови договори с конкуренти.
Тази разпоредба е уникална сред нормите за нелоялна конкуренция в ЗЗК, тъй като изисква доказването на конкретен и реално настъпил вредоносен резултат.
В случая с недвижимите имоти, КЗК отбелязва, че потенциалът за заблуждение на потребителите не е достатъчен, ако не се докаже, че това е довело до реални щети за конкурента.
3.Взаимовръзка между поведението и вредоносния резултат
Третият критерий изисква установяването на пряка връзка между нелоялното конкурентно поведение и настъпилия вредоносен резултат.
Това означава, че трябва да се докаже, че действията на ответника са директната причина за нарушаването или осуетяването на договорните отношения на конкурента.
Липсата на такава връзка също води до отпадането на основанието за прилагане на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК.
Сложността на доказване на нарушенията по чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията отразява строгите изисквания на закона за установяване на нелоялно привличане на клиенти.
Въпреки че много действия могат да изглеждат недобросъвестни на пръв поглед, без ясна и обективна доказателствена база, която да покаже наличието на всички три кумулативни предпоставки, претенциите трудно ще бъдат успешни пред КЗК.
Тази разпоредба подчертава необходимостта от внимателен анализ и събиране на доказателства в случаите на спорове за нелоялна конкуренция.
За компаниите, които смятат, че са пострадали от нелоялно привличане на клиенти, това означава, че трябва да бъдат подготвени не само да докажат намерението и действията на конкурента, но и да демонстрират конкретния вредоносен ефект върху техните договорни отношения. Само по този начин те могат да очакват успешен изход от правния процес.
За допълнителна инфорамация се свържете с нас на : 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Какво представлява нелоялното привличане на клиенти според чл. 36, ал. 1 ЗЗК
Нелоялното привличане на клиенти е форма на нелоялна конкуренция, при която едно дружество използва нечестни практики, за да привлече клиенти на конкурентно дружество. Според чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), това включва поведение, което е в противоречие с добрите търговски практики и води до прекратяване или нарушаване на вече сключени договори, или до осуетяване на сключването на нови договори с конкуренти.
Какви са критериите за нелоялно привличане на клиенти ?
За да бъде установено нелоялно привличане на клиенти, трябва да се изпълнят три кумулативни критерия: Наличие на нелоялно конкурентно поведение. Реално настъпване на вредоносен резултат, като прекратяване или нарушаване на договори, или осуетяване на сключване на нови договори. Пряка връзка между нелоялното поведение и настъпилия вредоносен резултат.
Какво се разбира под „нелоялно конкурентно поведение“?
Нелоялното конкурентно поведение включва действия, които са недобросъвестни и в противоречие с добрите търговски практики. Това може да включва подвеждане на клиентите, имитация на продуктите или услугите на конкурента, или други действия, които целят да увредят конкурентно дружество или да го лишат от клиенти.
Какво представлява „реален вредоносен резултат“ в контекста на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК?
Реалният вредоносен резултат е конкретно настъпило увреждане за конкурента, като прекратяване на вече сключени договори, нарушаване на договорни отношения или осуетяване на сключването на нови договори с клиенти. За да бъде установено нарушение, този резултат трябва да бъде доказан с обективни доказателства.
Каква е ролята на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при установяването на нелоялно привличане на клиенти?
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е органът, който разглежда споровете за нелоялно привличане на клиенти и определя дали има нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. КЗК анализира представените доказателства, оценява дали са изпълнени трите кумулативни критерия и взема решение въз основа на това дали действията на едно дружество са довели до вреди за негов конкурент.
Какви доказателства са необходими за успешно установяване на нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК?
Необходими са обективни доказателства, които да подкрепят трите кумулативни критерия. Това може да включва документи, показващи прекратяването или нарушаването на договори, свидетелства за недобросъвестни действия от страна на конкурента, и доказателства за пряка връзка между тези действия и настъпилите вреди.
Какво се случва, ако не може да се докаже реален вредоносен резултат?
Ако не може да се докаже реален вредоносен резултат, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) няма да може да установи нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. В такъв случай жалбата ще бъде отхвърлена, тъй като липсата на един от кумулативните критерии прави искането неоснователно.
Каква е връзката между нелоялното конкурентно поведение и настъпилия вредоносен резултат?
За да бъде установено нарушение, трябва да се докаже, че вредоносният резултат е пряко следствие от нелоялното конкурентно поведение. Това означава, че действията на ответника трябва да бъдат непосредствената причина за прекратяване или нарушаване на договорите или за осуетяване на сключването на нови договори.
Може ли потенциалното подвеждане на клиентите да се счита за достатъчно доказателство за нарушение?
Потенциалното подвеждане на клиентите само по себе си не е достатъчно за установяване на нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Необходимо е да се докаже, че това подвеждане е довело до реални и конкретни вреди за конкурента, като прекратяване или нарушаване на договори.
Какви са правните последствия при установяване на нелоялно привличане на клиенти?
Ако КЗК установи нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, може да наложи различни санкции на нарушителя, включително глоби и задължението да прекрати нелоялната практика. Освен това засегнатата страна може да има право да предяви иск за обезщетение за нанесените вреди.
